№ 1103
гр. Бургас, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501491 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ОД на МВР – Бургас,
представлявана от Директора Калоян Калоянов, заявена чрез гл.юк.Г.Владимирова против
решение № 1798/10.08.2022г. по гр.д. № 3480/2022г. на РС-Бургас, с което съдът е уважил
осъдителнине искове на А. П. П. против въззивника за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, както следва: сумата 789,07 лева - главница,
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 93,80 часа, представляваща разликата между реално положения нощен труд за
периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г. и преизчисления такъв с коефицент 1,143, на
изпълняваната длъжност „п.“ при ** РУ на ОД на МВР-Бургас, където е полагал труд в
часовия диапазон 22,00ч. – 06,00ч., съобразно графика на смените, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяването на исковата молба - 31.05.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 182,72 лева – представляваща сборно
обезщетение за забавеното плащане на главниците по отделните месечни вземания,
дължимо за процесния период от 01.07.2019г. до 31.05.2022 г., като е осъдил въззивника да
заплати на въззиваемия направените разноски, както и в полза на съда дължимата по делото
д.такса и разноски за експертиза.
Решението се обжалва като неправилно, моли, същото да бъде отменено, като се
постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Въззивникът посочва, че
обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и е необосновано. По-конкретно навежда, че е налице неправилно
приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд. Поради последното, неправилно е уважена
претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата
на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които
нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Извършва се анализ на специалните
1
норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, които въззивникът намира за
приложими. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и
заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите специални нормативни
актове. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства.
Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият А. П., надлежно уведомен чрез процесуалния си представител –
адв. Ст. Кралев от БАК е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение-потвърдено като правилно и законосъобразно. Сторен е анализ на нормативната
уредба – КТ, НРВПО, НСОРЗ и НТКТС възоснова на който е направен извод, че
преизчислените нощни часове с коефициент 1,143 в дневни се признават за отработени дни,
трудов стаж и извънреден труд, поради което се застъпва становището, че решението в този
смисъл е правилно и законосъобразно. Подробни мотиви излага в представения писмен
отговор. Претендира съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства.
Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.176,вр.чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта
на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно, тъй като фактическата
обстановка по делото е правилно установена, а сторените правни изводи напълно се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
Предвид събраните по делото доказателства се установява, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
досежно наличието на възникнало между страните служебно правоотношение страните за
процесния период, по силата на което въззиваемата е полагала труд на смени, в т.ч. и нощен
труд. По-конкретно е установено чрез СИЕ, че за периода от 01.06.2019г. до 09.07.2020г.
последната е положила 656 часа нощен труд на смени. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143, нощният труд от 656 часа възлиза на 749,80 часа, като разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 93,80 часа. Експертизата е
изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 93,80 часа
е възлиза на 789,07 лв., а лихвата за забава върху сумата от 700.15 лв., изчислена за периода
01.07.2019 г. до 31.05.2022 г. е в размер на 182,72 лв..
Следва да се добави, че нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя
продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително през процесния период 20.05.2019 г. - 10.07.2020 г. са действали Наредба
№ 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
2
Текстовете на чл. 3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е.
часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Но в действащите за
процесния период наредби липсва възможност за такова преизчисляване на положения
нощен труд.
Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време.
Това е така, защото, нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието
извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр.
58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се
регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142,
ал.2 от КТ. Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника
или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно
време - с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.
Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на
закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от
НРВПО.
Също за пълнота следна да се посочи, че изложените по-горе съображения, изразени от
настоящия съдебен състав многократно по повод дела по същия казус, не се променят от
приетото в Решение по дело №С-262/20 на Съда на Европейския съюз.
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
3
компенсира особената тежест на нощния труд.
В исковия период и до 2020 г., в българското законодателство не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни
механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния
труд.
Освен казаното, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в
този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Остава различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от
0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки
- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като
такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и чл.31 от ХОПЕС допускат определената
в законодателството на държава -членка нормалната продължителност на нощния труд от
седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020 г.
няма определена нормална продължителност на нощния труд за служителите на МВР;
такава е определена по-късно.
Специфичният характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата
и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, не може да обоснове различното им третиране не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като
посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на
длъжността. Показателно е, че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе
посочено по -горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Поради това дадените с
решението на СЕС отговори не променят становището на настоящия състав.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за
служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед постановения резултат, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените във въззивното производство съдебно - деловодни разноски, в размер на 360лв.
с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Досежно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от въззивника, следва да се посочи, че по делото са
4
предявени две отделни претенции с материален интерес, като исканото възнаграждение е
сторено от въззиваемия в размер на минимума съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата
материален интерес, поради което и възражението се явява неоснователно.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1798/10.08.2022 г. по гр.д.№ 3480/2022 г. по описа на
Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА чл.78, ал.5 ГПК Областна дирекция на МВР - Бургас с Булстат – *********
да заплати на А. П. П. с ЕГН - **********, сумата от 360лв. /триста и шестдесет лева/ с
ДДС, представляващи сторените разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5