Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Русе, 07 април 2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 23 март 2022 год. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Цветелина Димитрова….…и в
присъствието на прокурора ……… Пламен Петков като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №54…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от С.Н.Ю.,***,
действаща чрез адв. М. С.,*** против решение
№43/21.01.2022 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №2193/2021 г.
по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1085-002008
от 20.08.2021 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе.
Със санкционния акт на жалбоподателя, в качеството му на водач на лек автомобил,
за нарушение на чл.174, ал.3 от Закон за движение по пътищата са наложени
административното наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което
е довело и до нарушение на материалния
закон, касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че събраните във
въззивното производство доказателства не доказват по безспорен и категоричен
начин, че С. Ю. е бил водач на МПС към момента на проверката от контролните органи.
Гласните такива досежно изясняване на фактическата обстановка били
противоречиви и не позволили на районния съд да установи обективната истина. Така постановил своя
съдебен акт без да се е убедил, че С. Ю. е имала качеството на водач към момента
на проверката от контролните органи.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №43/21.01.2022 год. Русенският районен
съд e потвърдил наказателно постановление № 21-1085-002008 от 20.08.2021 г. на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе. С
постановлението на касатора в настоящото съдебно производство, за нарушение на чл.174,
ал.3 от Закон за движение по пътищата, подробно описано и в санкционния акт, са
наложени административно наказание „глоба“, в размер на 2 000 лева и водачът е
„лишен от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и да отхвърли жалбата срещу него, районният съд е установил от
фактическа страна следното:
Служители на Сектор ПП при ОД на МВР Русе
били изпратени на 07.07.2021г., около 00.30 часа по сигнал от дежурен ОД МВР
заради станало ПТП в гр. Русе, с адрес
ул. „Борисова“ до №58, посока ул. „М. Луиза“. Там установили, участниците - С.Н.Ю.,
водач на л.а. „Пежо 307“, с рег. ****, държава Германия, която се опитала да
напусне мястото на ПТП-то. При проверка на документите усетили, че С. Ю. лъха на алкохол. Отказала да й бъде извършена проверка с
техническо средство – Алкотест-Дрегер за установяване наличието или не на употреба
на алкохол. Не изпълнила и предписанието за химико-технологично лабораторно изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта.
Всичко изложено дало основание за Ц. Петров,
служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Русе, да приеме, че поведението на водача
нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съответно за това да състави на същата
дата и час от извършената проверка АУАН,
с който била ангажирана на административно-наказателна отговорност на Н..
В съставения АУАН липсват записани възражения.
Въз основа на този акт АНО, възприемайки
изцяло от фактическа и правна страна записаното в него, издал и оспореното пред
РРС наказателно постановление. В него, описвайки отново установените факти и
обстоятелства, той приел, че с деянието си, управляващият лек автомобил л.а. „Пежо
307“, с рег. ****, държава Германия С.
Ю., на посочената дата и час, в гр. Русе е извършила нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Текстът на чл.174, ал.3 от закона гласи: „Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лева“.
Санкцията по това нарушение е константна/твърд
размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в
нея. Така касаторът за нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП бил наказан с административните
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, поради отказът да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване наличието или не на употреба на алкохол, както и да се
подложи на химико-технологично лабораторно изследване по издаден такъв талон.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства.
Решаващият състав е приел, че действително, на 07.07.2021г., около 00.30
часа, в гр. Русе, с адрес ул. „Борисова“ до №58, посока ул. „М. Луиза“, водачът
на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. ****,
държава Германия, С.Н.Ю. отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на употреба на алкохол и не изпълнила предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на такъв в кръвта.
Затова и районният съд приел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна
и потвърдил наказателното постановление.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, описано в него са правилни и се
споделят напълно от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин,
съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите
си решението да потвърди обжалваното НП.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната
доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в
съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и
е доказано по безспорен начин административното нарушение, извършено с
процесния автомобил, управляван от С. Ю.. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че обективираното от
жалбоподателя поведение е било в разрез с тези правила.
Касационната инстанция не счита за доказани и подкрепени възраженията,
които касаторът излага в жалбата, с която е сезирал РАС.
Важните и безспорно установени факти са установени и доказани, както от
събраните писмени доказателства, така и от разпита на различни свидетели.
Доказано е, че С. Ю. е управлявала лекия автомобил
към него момент-07.07.2021г., около
00.30 часа, на адрес в гр. Русе, с адрес ул. „Борисова“ до №58, посока ул. „М.
Луиза“.
Качеството водач на процесното МПС за С.Н.Ю.,
виждаме че е установено и доказано чрез разпита на незаинтересования свидетел Б.
Русев. Той е бил пряк свидетел и очевидец на случилото се -станалото ПТП и
потвърждава основния момент по който се спори, че С. Ю. има качеството на водач
към него момент на л.а. „Пежо 307“, с рег. ****, държава Германия. За
касационната инстанция този факт е установен и доказан. Всичко останало, за да
е налице осъществен състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да й бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на употреба на алкохол и неизпълнението на
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на такъв в
кръвта, видно и от показанията на актосъставителя Петров, и от приетите и неоспорени писмени
доказателства също е доказано по категоричен начин, а това обстоятелство-отказа-не се и спори
от наказаното лице.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност
на водача на лек автомобил „Пежо
307“, с рег. ****, държава Германия, правилно АНО е преценил
размера на наказанията, законосъобразни са и действията на районния съд, който
със своето решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно
приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Административният съд намира атакуваното
решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката
не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
Решението на РРС по изложените в настоящите
мотиви съображения се оставя в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника се
дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято
структура е Сектор ПП/ в размер на 150 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №43/21.01.2022 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№2193/2021 г. по описа на съда.
Осъжда С.Н.Ю., от гр. Русе, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Русе сумата от 150(Сто и петдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: