№ 270
гр. Пазарджик, 17.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500714 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На второ повикване в 10:37 часа:
Жалбоподател „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
редовно призовани, представител не се явява. От същите е постъпила писмена
молба по делото, в която се изразява становище по хода на делото и по
съществото на спора. Моли се за присъждане на сторените разноски, както и
да им бъде изпратен препис от протокола на посочения електронен адрес.
Ответникът ЮЛ. Р. Ч., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260124 от 08.07.2021г., постановено по гр.д.№1008/2021г.,
по описа на РС- Велинград е признато за установено по отношение на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.***, че ЮЛ. Р. Ч., ЕГН ********** от гр. ****, му дължи
следните суми: сумата от 1411,45лв., представляваща изискуема и
неизплатена главница по ДПК PLUS-15678527 от 29.01.2018г., сключен с
1
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 16.12.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, които суми е разпоредено да заплати със Заповед
№707/18.12.2019г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№1349/2019г. на PC-
Велинград, като е отхвърлен установителния иск за разликата над 1411,45лв.
до претендираните 2317,09лв.- за главница и за сумите 1296,26лв.- договорна
лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г. и 261,38лв.- лихва за забава
за периода от 21.12.2018г. до 13.12.2019г., като неоснователен.
Отхвърлени са осъдителните искове на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.***, срещу
ЮЛ. Р. Ч., ЕГН ********** от гр.***, за заплащане на следните суми:
2317,09лв.- представляваща неизплатената главница от месечни погасителни
вноски с падежни дати от 20.12.2018г. до 20.08.2021г.; 1296,26лв.- договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г.;
261,38лв.- лихва за забава считано от 21.12.2018г. до подаване на искова
молба- 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на искова молба до окончателното плащане, като неоснователни до размера
от 1088,55лв. - главница, поради плащане, а за разликата като неоснователни
поради недействителност на Договор за потребителски кредит PLUS-
15678527 от 29.01.2018г.
Осъден е ЮЛ. Р. Ч., ЕГН ********** от гр.***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.***, сумата от 46,44лв., представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и сумата от 224,57лв., разноски направени в
исковото производство.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор
Д.Б.Б., чрез пълномощника му юриск.И.С., в отхвърлителната му част.
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния
съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че процесния договор е
недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на чл.11, ал.1,
т.10- договорът да съдържа ГПР.
Визира се, че процесният Договор е сключен на 29.01.2018г., съответно
приложима за него са разпоредбите на ЗПК в редакцията му от 29.07.2016г.
2
/следваща редакция на закона е от 06.03.20118г./.
Твърди се, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК към 29.07.2016г.,
законодателят е посочил, че в Договора за кредит се посочва „годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин.“.
Сочи се, че в процесния Договор изрично е посочено, че годишния
процент на разходите /ГПР/ е в размер на 45,36%. В същият изрично е
посочено и че по договора се дължи еднократна такса ангажимент и
фиксиран размер на лихвата за целия срок на договора, т.е. ГПР остава
непроменено за срока на Договора. В тази връзка се приема, че в процесният
Договор за кредит коректно е посочено ГПР-то, като са взети предвид
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложения в ЗПК начин.
Твърди се, че в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
към 29.07.2016г., в процесния Договор изрично е посочено, че общата
дължима сума по Договора, наименована „Обща стойност на плащанията“ е в
размер на 5079,90лв. Същата е изчислена към датата на подписване на
Договора и е равна на стойността на броя месечни погасителни вноски /срока
на Договора/ умножен по размера на месечната погасителна вноска, която е с
фиксиран размер за срока на Договора /42х120,95лв.= 5079,90лв./, като
общата дължима сума остава непроменена за целия срок на Договора.
Предвид на това се приема, че Ч. е бил информиран още със СЕФ, а
впоследствие и с подписания от него Договор за кредит, за финансовата
тежест на сключения договор. Той не дължи по процесния Договор нито
повече, нито по- малко, а дължи толкова, за колкото се е подписал.
Сочи се, че в чл.11 от условията към Договора, Ч. е уведомен и за
правото му да се откаже от Договора в 14-дневен срок от подписването му,
какъвто отказ той не е направил.
Моли да се да бъде взето под внимание и че за елементите на договора
за потребителския кредит е дадено определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, а от своя
страна елементите на договора за потребителския кредит са изчерпателно
посочени в чл.11, ал.1, т.1-27 от ЗПК.
3
Визира се, че при преценка и съпоставка на представените по делото
доказателства и разпоредбите на Закона за потребителския кредит се
установява, че сключената застраховка, освен, че не е елемент от Договора за
кредит е и самостоятелно правоотношение между Ч. и Застрахователя, както
и че по отношение на застраховката се прилагат разпоредбите на Кодекса на
застраховане, вкл. и разпоредбата на чл.344, ал.3 от КЗ, съгласно която
Застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ
сключения застрахователен договор, заверено копие от което е представено
по делото.
Сочи се, че в застрахователния сертификат, ясно е посочено и как се
формира /изчислява/ застрахователната премия, като размерът на
застрахователната премия е обвързан с размера и срока на застрахователните
рискове.
Твърди се, че застрахователната премия и сключена застраховка не са
предмет на настоящото дело, тъй като същите не са цедирани на АСВ и
последната няма права и задължения по сключената застраховка.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част.
Моли се за присъждане на направените разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна в процеса- ЮЛ. Р. Ч..
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
17.12.2021 год.
Препис от протокола да се изпрати на въззивника.
4
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5