Присъда по дело №58/2022 на Районен съд - Девня

МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 158/2022 г. по опис на РС Девня,
четвърти състав

Варненски районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу Д. АТ.
СТ., ЕГН: **********, за това че:
В периода от месец септември 2019 г. до месец декември 2021 г.
включително, в село К., община Вълчи дол, област Варна, след като е бил
осъден с Решение № 1258/31.03.2016 г. по гражданско дело № 435/2016 г. по
описа на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 15.04.2016 г., да
издържа свои низходящи - дъщеря си Р. Д. С.а, родена на ***г. и сина си Н. Д.
С. роден на***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, като не платил 55 месечни вноски всяка от които в
размер на 110 лева, от които 28 вноски по 110 лева за детето Р. С.а или сумата
от 3080 лева и 27 месечни вноски по 110 лева за детето Н. С. или сумата от
2970 лева или общо цялата сума в размер на 6050 лева.- престъпление по чл.
183 ал. 1 НК.
След направено от подсъдимия пълно признание на фактите,
описани в обвинителния акт още в хода на проведеното разпоредително
заседание, той сам е поискал по делото да се проведе по реда на съкратеното
съдебно следствие. Съгласие за това е дал и назначения му на основание чл.
372 ал. 2 от НПК защитник. С определение по реда на чл. 372 ал. 4 НПК,
съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Във второто по делото с.з. подс. С. представя
доказателства, че е изплатил изцяло алиментното си задължение за целия
инкриминиран период.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението,
като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия
за виновен по възведеното обвинение, но да не му налага наказание, предвид
разпоредбата н ачл. 183 ал. 3 от НК, доколкото по делото няма данни той д
асе е ползвал от таз ипривилегия до момента.
Защитникът на подсъдимия не оспорва визираната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, но счита,
че подсъдимия следва да бъде оправдан, тъй като е изплатил дължимата
издръжка.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за
виновен, но да не му се налага наказание, тъй като е платил цялата сума.
1

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Д. АТ. СТ. и свид. Д.Н. С. съжителствали на съпружески
начала. На *** г. се родило детето им Р. Д. С.а, а на *** г. детето им Н.Д. С..
Постепенно отношенията между двамата се влошили и те се разделили, като
двете им деца останали да живеят при свид. С. в с. К., обл. Варна.
С Решение № 1258/31.03.2016 г. по гражданско дело № 435/2016 г.
по описа на Районен съд - Варна, подс. С. бил осъден да заплаща в полза на
децата Р. С.а и Н.С. месечна издръжка в размер на от по 110 лева за всяко
едно от тяха. Било изпратено съобщение ведно с препис от решението на обв.
С., което той не обжалвал. Решението влязло в законна сила на 15.04.2016 г.
След влизане в сила на съдебното решение, на 26.04.2016 г. бил
издаден изпълнителен лист в полза на децата Радостина С.а и Н. С.. Било
образувано изпълнително дело № 20168080400651 от 21.06.2016 г. по описа
на Частен съдебен изпълнител Захари Димитров. По това изпълнително дело
били събирани суми от трудовото възнаграждение на обв. С..
Така за периода от влизане в сила на съдебното решение до месец
август 2019 г. вкл. чрез преведените суми по изпълнителното дело
подсъдимият заплащал издръжка за децата си, макар и по принудителен ред.
По изпълнителното дело били платени иозцяло 80 вноски по 110 лева за двете
деца и една пълна вноска от 110 лева за месец септември 2019 г. в полза на
детето Н. С. или общо сумата от 8910 лева, като по този начин погасил изцяло
задължението си до месец август 2019 г. включително за детето Р. С.а, като
заплатил 40 вноски по 110 лева и до месец септември 2019 г. включително за
детето Н. С., като заплатил 41 вноски по 110 лева.
За периода от месец септември 2019 г. до месец декември 2021 г
останало да дължи общо 55 вноски по 110 лева от които 28 месечни вноски по
10 лева в полза на детето . С.а или сумата от 3 080 лева и 27 вноски по 110
лева или сумата от 2970 лева в полза на детето Н. С. или общо за двете деца
сума в размер на 6 050 лева. Подсъдимият имал и друго дете и не успявал да
заплати издръжката за всичките си деца. По този начин той осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на следното деяние:
В периода от месец септември 2019 г. до месец декември 2021 г.
включително, в с. Караманите, област Варна, след като е бил осъден с
Решение № 1258/31.03.2016 г. по гражданско дело № 435/2016 г. по описа на
Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 15.04.2016 г. да издържа свои
низходящи - дъщеря си Р. Д. С.а, родена на *** г. и сина си Н. Д.С. роден
на***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски - 55 месечни вноски в размер на от по 110 лева, от които 28
вноски по 110 лева за детето Р. С.а и 27 месечни вноски по 110 лева за детето
Н. С., възлизащи общо на сумата от 6 050 лева – престъпление по чл. 183 ал. 1
от НК.
2

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и
категорично установена въз основа на направеното по реда на чл. 372 НПК
признание от подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социално правен
аспект на родителското алиментно задължение. Издръжката служи за
задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена.
Нормата на чл. 143 ал. 2 СК е императивна и вменява в задължение на
родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са
работоспособни и дали имат имущество от което да се издържат, т. е. при
всички случаи родителите дължат издръжка по силата на закона и поради
това липсата на достатъчно средства за родител да плаща дължимата
издръжка не може да бъде третирано като оневиняващо обстоятелство при
условие на обективна невъзможност за престиране на дължимото поведение.
В хода на съдебното следствие, проведено по реда на чл. 371 т. 1 от
НПК подс. С. представи доказателство за преведена в полза на свид. С. сума
от 6 050 лева за издръжка за двете му деца, с които напълно е изпълнил
задължението си към тях за целия инкриминиран период.
Причини за извършване на престъплението – незачитане на правовия
ред в страната и безотговорно отношение към родителските задължения от
подсъдимия.
С оглед на гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен по
възведеното срещу него обвинение за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК,
като прие, че същото е осъществено както от обективна, така и от субективна
страна. Предвид факта, че преди постановяване на присъдата от първата
инстанция е изпълнил алиментното си задължение, съдът не му наложи
наказание – така, както повелява нормата на чл. 183 ал. 3 от НК, предвиждаща
привилегия от която до момента подс. С. не се е ползвал.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	9
Дата:	6 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия:	Даниела Христова Вълева

Дело:	20223120200058
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 март 2022 г.

Присъда по дело №58/2022 на Районен съд - Девня

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите