Решение по дело №874/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 55
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Черкезова
Дело: 20194500500874
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е №55

гр.Русе, 05.02.20209 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на  28 януари две хиляди и двадесета година,в състав:

                                                             Председател:   АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                                                       Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                                          НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД №  874 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

В. Й. М. е обжалвал Решение № 1807/31.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2355/2019г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Л. И. Г. установителен иск.

Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му, по подробно развити в жалбата съображения.

Ответникът по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и претендира разноски за въззивната инстанция – 300 лева адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено следното :

По образуваното от ЧСИ В. М. изп. дело № 20148330400187  на 12.09.2018г. до Русенския окръжен съд била подадена жалба от трето лице- Л. И. Г., против разпореждане на ЧСИ В. М. за извършване на опис на негови движими вещи, находящи се в собствения му имот, отдаден под наем на длъжник по делото. По тази жалба било образувано В.гр.д. № 760/2018г. по описа  на Русенския окръжен съд , като жалбата била уважена и извършеното изпълнително действие - отменено.

Тъй като Л.Г. не заплатил дължимите, във връзка с администриране на жалбата му до РОС, такси  - по т.5 от ТТРЗЧСИ –в размер на 96 лева,  и  по т.8 от ТТРЗЧСИ -24 лева  /за изготвяне на копие от изп. дело /, за посочените суми ЧСИ се снабдил със Заповед за изпълнение по гр. дело 870/2019г. на Русенския районен съд. След като в срока постъпило възражение, ЧСИ предявил иск за установяването на вземането си, за което  била издадена Заповед за изпълнение – производството, решението по което е предмет на настоящата въззивна проверка.

При тези установени по делото факти районният съд отхвърлил претенцията, квалифицирана по чл.79 ал.2 от ЗЧСИ вр.т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ, по съображения, че при обжалване на изпълнителни действия разноските следва да се възложат на страните съобразно  резултата от обжалването. В конкретния случай  жалбата на третото лице в изп.дело е била уважена, и следователно разноските по обжалването не следва да се понасят от него. В зависимост от това кой е станал причина за извършване на незаконосъобразното изпълнително действие -взискателят /при посочване на начин на изпълнение по чл. 426 ал.2 от ГПК / или ЧСИ / при възлагане  по чл. 18 ал.2 от ЗЧСИ /, следва да понесе и тежестта на направените за това изп.действие разноски.

Горният извод е правилен и законосъобразен, почива на закона и принципите на правото, поради което изцяло се споделя от въззивната инстанция.

От последната не се констатират твърдените в жалбата процесуални нарушения при разглеждането на делото от районния съд, конкретно – при съвкупната оценка на доказателствата. В мотивите към атакуваното решение първонистанционният съд въз основа на установената от доказателствата по делото фактическа обстановка е извел правилния и законосъобразен извод за неоснователност на претенцията.

По тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение, към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в тежест на жалбоподателя са разноските, направени във въззивното производство от  ответника по въззивната жалба, в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. 

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от  ГПК, Окръжният съд

 

 Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1807/31.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2355/2019г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА В. Й. М.,  ЕГН  **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. Г., ЕГН **********,***  сумата от 300 лева – разноски във въззивното производство за адв.възнаграждение.

Решението не  подлежи на обжалване .

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: