Решение по дело №663/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.З.П., чрез пълномощник, срещу Решение № 107/24.04.2023 г. по АНД № 145/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград. С решението е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 6974455 от 09.09.2022 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение. Твърди се, че за процесния участък липсва пътен знак, който да налага ограничение на скоростта, като в тежест на административния орган е да докаже наличието му. Не било конкретизирано по безспорен начин мястото на извършване на нарушението, изясняването на което обстоятелство имало съществено значение за определяне ограничението на скоростта – в границите на населено място или не. Моли ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските в случай на претендирани такива от насрещната страна.

В съдебно заседание касаторът Т.З.П., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба поддържа изложеното в жалбата и претендира разноски.

Ответникът ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата. За наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение, бил съставен протокол.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 09.09.2022 г., в 11:34 часа, по второкласен път № 88, при км 1+500, до разклона на  *, на територията на община Свиленград, в посока на движение към ГКПП „Капитан Петко войвода“, лек автомобил марка *, модел *, с рег. номер ***, собственост на ***, ЕИК *********, с управител Т.З.П., е бил заснет при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведена с пътен знак B26, да се движи с 94 км/ч, от която скорост е приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и същата се зачита като 91 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – АТСС ARH CAM S1 № 120с52а, преминало проверка на 29.06.2022 г. и съответстващо на одобрения тип. Приложен е протокол за използването на АТСС на 09.09.2022 г. За извършеното нарушение от ОД на МВР е издаден оспореният ЕФ.

Районен съд – Свиленград, при така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните и кредитирани доказателства, е потвърдил ЕФ, който извод настоящата съдебна инстанция не споделя.

Релевантната по време, място и лица редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАНН гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Видно от представения по делото ЕФ нарушението е извършено в Хасково, Свиленград, гр. Свиленград, път II-88, км 1+500 до разклона на *, посока ГКПП „Капитан Петко войвода“ при разрешена стойност на скоростта 60 км/ч. В ЕФ не е посочено, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, който факт е посочен единствено в протокола за използване на АТСС. Извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, по силата на които разпоредби се въвежда изключение от разрешената скорост за движение на моторното превозно средство, като същата се сигнализира с пътен знак. При това описание и при съобразяване на приложените по делото писмени доказателства за съда остава неясно какво в действителност е въведеното ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, доколкото по силата на общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП за извън населено място е забранено на пътни превозни средства категория B превишение на скоростта – 90 км/ч. В тежест на наказващия орган е да представи доказателства, въз основа на които да се установи към датата на извършване на нарушението какво е било ограничението на скоростта за съответния пътен участък и как е въведено то – по силата на законовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП или сигнализирано с пътен знак по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Въпреки изричното възражение на наказаното лице, чрез пълномощника му, Районният съд не е изяснил спорното обстоятелство и не е събрал доказателства за въведеното ограничение на скоростта.

В този смисъл и по аргумент от чл. 220 АПК, въвеждащ забрана за фактически установявания, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново произнасяне от друг състав на Районния съд.

Районен съд - Свиленград следва да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, вкл. и служебно, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. По аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК съдът е длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се ръководи от закона. При новото разглеждане на делото съдът според вида на пътя по чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата от лицето, което го стопанисва, е необходимо да изиска схема на организацията на движението за конкретния пътен участък с отбелязване на поставените пътни знаци, въвеждащи забрана за движение със скорост, по-висока от означената, и на зоната на действие на тази забрана, като е длъжен въз основа на събрания по делото писмен доказателствен материал да обективира установената от него фактическа обстановка /в конкретния случай: каква е скоростта, с която се е движил управляваният автомобил, какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено то, с какво средство е извършено измерването на скоростта и къде е било разположено то, вкл. и спрямо пътния знак, за който се твърди, че въвежда ограничението на скоростта/, вкл. като изследва съставомерно ли е по смисъла на чл. 6 ЗАНН извършеното деяние и налице ли са всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението, да изложи съображения допуснати ли са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето във воденото спрямо него административнонаказателно производство, да извърши проверка подведена ли е действително осъществилата се фактическа обстановка под релевантния по време, място и лица закон /чл. 3, ал. 1 ЗАНН/, както и преценка дали законосъобразно и явно справедливо е наложено административното наказание, спазвайки нормите на чл. 12, чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, прилагайки институтите на по-благоприятния закон, ако има такъв /чл. 3, ал. 2 ЗАНН/, и на освобождаване от отговорност при маловажност на случая.

На основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК и по аргумент от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 и чл. 224 от АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 107/24.04.2023 г. по АНД № 145/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: