№ 19963
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110116743 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск от И. В. Б., действаща чрез своя родител и
законен представител В. С. Б., срещу ЗД „Б. И.“ АД, с която се иска
осъждането на ответника да заплати сумата от застрахователно обезщетение
за имуществени вреди в размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки, страдания и психически стрес във
връзка с настъпило застрахователно събитие от 18.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на застрахователната претенция-
14.10.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 18.09.2022 г. около 18:00 часа, в гр. София, лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Рав4“, с per. № ******, управляван от В. Г.,
се е движил по бул. „Княз Александър Дондуков“ с посока на движение от бул.
„Васил Левски“, към бул. „Княгиня Мария Луиза“ и в района на кръстовището
с ул. „Веслец“, на пешеходна пътека М 8.1, тип „Зебра“, причинил ПТП с
пресичащата, от дясно наляво, спрямо посоката на движение на л.а.,
пешеходка И. Б.. Към момента на настъпване на инцидента ищцата е пресичал
заедно със своя баща В. Б.. Сочи, че за пътния инцидент бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-477 по описа на СДВР,
като е образувано и ДП. Видно от Констативен протокол за ПТП № К-477 от
18.09.2022 г. виновен за настъпването на инцидента бил водачът на л.а.
„Тойота Рав 4“, peг. № ******- В. Д. Г., която нарушила правилата за
движение по пътищата и реализирала ПТП с пресичащите на пешеходна
пътека В. Б. и двете му дъщери- И. и С. Б.и. Поддържа, че водачът на лекия
1
автомобил дал положителна проба на Канабис-25. Твърди, че непосредствено
след пътния инцидент ищцата бил откаран от екип на бърза помощ в
УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, където след като бил прегледан, му била
установена открита рана на главата. След инцидента пострадалото дете имало
постоянно главоболие за период от две седмици. Твърди се, че в резултат на
изживения стрес първата седмица след инцидента пострадалото дете изпадало
в нервни кризи, изразяващи се в неспирен истеричен плач. На 27.01.2024 г. на
И. Б. й е било изготвено психологическо становище, издадено от „Детско
развитие“ ООД. Съгласно него психологът е заключил, че след инцидента, в
продължение на близо две седмици, при И. Б. се е наблюдавала остра стресова
реакция, изразяваща се в нервни кризи и историчен плач. В резултат от
състоянието на вегетативна свръхвъзбуда при пострадалата се наблюдавали
безпокойство, раздразнителност и нарушение в съня. Твърди, че описаните
симптоми са били свързани с посттравматичното стресово разстройство. Били
дадени са препоръки за психологична работа с детето в рамките на 3-6 месеца.
Поддържа, че към настоящия момент пострадалото дете продължава да страда
от нарушения на съня, често плачело без видима причина, отказвало да се
храни редовно. Сочи, че била заведена застрахователна претенция, но
ответникът не е заплатил търсената сума. Моли за уважаване на иска.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, чрез юрк. Ц. Д., с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП и че претърпените вреди са в причинно-
следствена връзка с поведението на водача на застрахован при него. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване с твърдения,
че ищцата е предприела пресичане на неустановено за целта място, като е
навлязла внезапно на пътното платно. Твърди, че ищцата е пресякла пътното
платно на червен светофар. Оспорва се ищцата да е претърпяла описаните в
исковата молба вреди в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва възстановителният период да е бил продължителен. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-ми състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищцата следва да
установи настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие-
ПТП; наличието на сключен договор за задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на
сочения за виновен водач; отговорност на застрахования при ответника водач
за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите
елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причИ.
връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител, като
последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД; размер на претърпените
вреди.
В доказателствена тежест на ответника е разпределено с оглед
направеното от него възражение за съпричиняване да установи наличието на
принос на ищцата за настъпване на ПТП.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно-
проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред
увреденият предявява претенцията си за доброволно уреждане на
отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в
който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищцата не е съгласен. За наличието на тази процесуална
предпоставка съдът следи служебно.
Доказването на специалната процесуална предпоставка се установява от
приетата по делото претенция за изплащане на обезщетение вх. № 04-
735440/14.10.2022 г. Налице е изричен отказ за изплащане на обезщетение по
предявените неимуществени вреди от ищцата. Горните изводи обуславят
допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на
исковата претенция по същество.
По делото не се спори, че за лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Рав4“, с per. № ******, към датата на процесното ПТП е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.
Съдът не следва да коментира приложеното за послужване в настоящото
производство н.о.х.д. № 13801/2023 г. по описа на СРС, 121-ви състав,
доколкото същото касае осъждането на ответницата за причиняването на
телесна повреда на друго пострадало лице-С. В. Б., а не на ищцата.
От представените по делото писмени доказателства в това число и
двустранен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от
заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
настоящият състав кредитира като пълно подробно, задълбочено и съответно
на останалия доказателствен материал се установява следното:
На 18.09.2022 г. около 18:19 ч. в гр. София, по бул. „Княз Александър
Дондуков“, в посока от бул. „Левски“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“, се е
движел лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав4“, с per. № ******,
управляван от третото лице помагач В. Д. Г., със скорост от 36 км/ч. В същото
време последователно пешеходците С. Б. и В. Б. пресичали пътното платно,
3
бутайки велосипедите си, със скорост от 3,6 км/ч., като В. Б. носил на гърба си
по-малката си дъщеря и ищца по делото- И. В. Б.. При стъпване на В. Б. на
пешеходната пътека лекият автомобил се е намирал на 55 м, като водачът на
МПС и В. Д. Г. е имала пряка видимост към преминаващите пешеходци в този
момент. Тъй като водачката на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав4“, с
per. № ****** не е предприела спиране, а продължила да управлява
процесното МПС със същата скорост, е причинила ПТП, като е ударила с
предната част на автомобила си велосипедите и лявата част на телата на
пешеходците. След удара пешеходецът В. Б., заедно с детето си И. В. Б., е
отхвръкнал напред и вляво от коридора на движение на автомобила, след
пешеходната пътека. Установява се, че въпреки техническата и
експлоатационна възможност на лекия автомобил В. Д. Г. не е реагирала, за да
възпрепятства последвалото ПТП. Също така по делото е доказано, че
дължините на опасните зони на спиране са били значително по-малки от
дължината на пряката зона на видимост, тоест- пешеходецът не е попадал в
обсега на дължините на опасните зони на спиране на автомобила. Въпреки че
движението е било натоварено в процесния участък през тази част на
денонощието, няма данни да е имало автомобили между управлявания от
ответника автомобил и пешеходната пътека. Спрямо водача ударът е бил
предотвратим. Следователно В. Д. Г. е разполагала с достатъчно време за
навременно реагиране при възприемане на преминаващите пешеходци и за
спиране на автомобила, за да възпрепятства процесното ПТП.
При това положение съдът счита, че по делото е безспорно установено
наличието на противоправно поведение на водача на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Рав4“, с per. № ******, който нарушил нормата на чл. 119,
ал. 1 ЗДВП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
По делото няма никакви доказателства ищцата като пешеходец, респ.-
нейният баща, който я е носил на гърба си, да е предприел внезапно навлизане
на неустановено за пресичане място, или да е пресякъл пътното платно при
червен сигнал на светофара, каквито твърдения са наведени от ответната
страна, нито са налице данни за извършени други действия от ищцата в
нарушение на правилата за движение на пешеходци. Ето защо съдът счита
възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата за
неоснователно.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че в резултат на процесното ПТП за малолетната ищца, която
към датата на инцидента е била на 2 г. и 3 м., са произтекли травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на челото с разкъсно-контузна рана на
лява вежда, подкожен хематом на лява скула и контузия на гръдния кош и
корема, без данни за увреда на вътрегръдни и коремни органи. За обработване
4
на раната е извършена манипулация хирургична обработка и шев, като
общият период за възстановяване от описаните увреждания е около 2-3
седмици от датата на инцидента. По делото не са представени доказателства,
от които да се установи удължен възстановителен период или настъпили
усложнения, като болките и страданията от подобни травми отшумяват
напълно. За този тип травми се предписват обезболяващи, като видно от
свидетелските показания на майката на ищцата- И. И. Т., които съдът
кредитира като пълни, логични и житейски обосновани, на детето е давано
Нурофен, тъй като се е оплаквало от силни болки. Установява се, че от раната
на лява вежда, налагаща хирургична обработка и шев, ще остане белег, който
с времето ще се доближи до цвят и ниво на околната кожа, но няма да изчезне.
За установяване на неимуществените вреди по делото е изслушано и
заключението на съдебно-психологическа експертиза, което съдът кредитира
като пълно подробно, задълбочено и съответно на останалия доказателствен
материал, както и свидетелски показания, които съдът кредитира като пълни,
логични и житейски обосновани.
От заключението по приетата съдебно-психологична експертиза се
установява, че наред с физическите травми ищцата е преживяла и психическа
такава под формата на посттравматично стресово разстройство и разстройство
в адаптацията като последица от преживяното стресогенно събитие.
Непосредствено след травмата са отчетени засилени прояви на повишена
тревожност, безпокойство, нарушаване в извършването на обичайните
ежеднвени дейности и занимания. Временно ищцата е била ограничена в
обичайното си функциониране, от нормалното включване в игрите и
забавленията, обичайни за децата на тази възраст, доколкото е отсъствала
около един месец от детското заведение, което посещавала. Детето е
преживяло емоционален дискомфорт, изразяващ се в промяна на поведението,
тревожност и плачливост, с прояви на повишена раздразнителност; будела се е
през нощта, отивала е в леглото на родителите си, отказвала да остава сама,
страхувала се от тъмното. Отчетен е регрес и по отношение на тазовите
резервоари, които били владени към датата на ПТП. При общуване с
връстници непрекъснато разказвала, че я е блъснала кола. Към настоящия
момент се отчитат частични прояви на тревожност, свързана с пътуване с кола
или при пресичане и среща с коли. От време на време отказва да спи сама,
често разиграва ситуация на катастрофа, болница и специални грижи в игрите
си с кукли. При коментиране на процесния инцидент от ищцата се наблюдава
напрежение и страх, които се засилват при оживяване на спомена за
събитието. В случая има известно утежнение в преживените неимуществени
вреди от ищцата, тъй като не само тя, но и нейната по-голяма сестра- С., е
пострадала в процесното ПТП, като е по-тежко наранена- с фрактура на крака,
и се е нуждаела от повече грижи. Ищцата е изпитала по-голям стрес от
обикновения вследствие на процесния инцидент, тъй като се е притеснявала за
състоянието на сестра си, с която били много близки и вследствие на което е
станала по-тревожна и напрегната. Според вещото лице процесното събитие
5
не е от естество да остави тежка травма за цял живот.
Свидетелските показания дадени от И. И., следва да се ценят по реда на
чл. 172 от ГПК, тъй като тя е майка на ищцата и следва да се отчита
вероятността да е заинтересована от изхода на производството. Въпреки, че
показанията кореспондират с останалия доказателствен материал в неговата
съвкупност не следва да бъдат кредитирани с оглед вероятната
заинтересованост.
При горните обстоятелства, дори без да се ценят показанията на
свидетелката И. И. се установява, че ищцата действително е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания, които подлежат на обезщетяване съгласно чл. 52 ЗЗД независимо че
нямат паричен еквивалент.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968г.,
понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В мотивите
към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства,
както и значението им за размера на неимуществените вреди. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и
притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното
влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти,
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е
той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на
пострадалия.
В разглеждания случай, съобразявайки, от една страна, вида и тежестта
увреждането, възрастта на пострадалата, която към момента на увреждането е
била на 2 години и 3 месеца- ранна крехка възраст; обстоятелството, че се
касае за малолетно дете, което предвид възрастта си е изживяло по-силен
стрес и страх, от тези които би изживял възрастен; обстоятелствата, при които
е настъпило увреждането, а именно- настъпили са травматични увреждания и
за други негови близки; интензивността на търпените болки и страдания от
ищцата / физически и психически/, както и тяхната продължителност, в т.ч.
продължителността на възстановителния период от около две-три седмици,
6
емоционалния дискомфорт, който продължава да изпитва и до към настоящия
момент /отново засилен предвид възрастта на пострадалия/, а от друга страна -
липсата на трайни последици за здравето и добрата медицинска прогноза и
обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите
както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, съдът намира, че сумата за тази травма в размер на 4000
лв. е законосъобразна и този размер на обезщетението отговаря на критериите
за справедливост.
Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 4000 лв. и отхвърли за
разликата над уважената част до пълния предявен размер.
Върху сумата, за която искът се явява основателен, следва да се присъди
и законна лихва, която на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ се дължи от датата
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, в
настоящия случай- считано от 14.10.2022 г., на която дата в ответното
дружество е постъпило заявлението от ищцата, чрез нейния законен
представител, за заплащане на застрахователно обезщетение.
По отношение на разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. един ГПК ищцата има
право на разноски съразмерно на уважената част от исковете. Доколкото
ищцата е била освободена от внасяне на дължимата държавна такса и
разноски по делото, а от представения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че между ищцата, действаща чрез своя родител и
законен представител В. С. Б., и процесуалния й представител е уговорено
безплатно адвокатска помощ и съдействие съгласно чл. 38, ал. един ЗАдв., то
съдът не следва да присъжда разноски в полза на ищцата.
Съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 20.08.2024 г.,
сключен между ищцата И. В. Б., чрез своя баща и законен представител В. С.
Б., и адв. К. Д.- САК, последният е предоставил безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в настоящото производство, с
оглед което е направено искане от пълномощника за присъждане на
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответникът
следва да заплати на адв. К. Д.- САК възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищцата в настоящото производство съразмерно уважената
част от иска, а именно- в размер на 550 лв., определен от съда съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Съдът следва да присъди на
ответника полагащото му се юрисконсултско възнаграждение , чийто размер
следва да бъде определен според чл. 25,ал. един и ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ / 2006 г./, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК/, а именно-100 лв. На
7
ответника следва да бъде присъдена част от така определеното юрисконсулско
възнаграждение, пропороционална на отхвърлената част от иска, тоест- 50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд дължимата държавна такса в размер на 160 лв. върху уважения
размер на иска за неимуществени вреди, както и заплатените от бюджета на
съда разноски за съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-
психологическа експертиза, съразмерно на уважената част от иска, а именно
сумата от 750 лв. С оглед изложеното в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноски общо в размер на 910 лв., които следва да бъдат заплатена
по сметка на съда.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. С......., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И. В. Б., ЕГН
**********, действаща чрез своя родител и законен представител В. С. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 52 ЗЗД, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки, страдания и психически стрес във връзка с
настъпило застрахователно събитие от 18.09.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на депозирането на застрахователната претенция- 14.10.2022 г., до
окончателното й изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищцата И. В. Б., ЕГН **********,
действаща чрез своя родител и законен представител В. С. Б., ЕГН
**********, срещу ответника ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С......., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал.
един ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД, за разликата над присъдения размер от 4000 лв.
до пълния претендиран размер от 8000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ищцата И. В. Б., ЕГН **********, действаща чрез своя
родител и законен представител В. С. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.......,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С......., ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. М. Д.- САК, с адрес на
кантората в гр. С....., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 550 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С......., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
8
по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
910 лв., представляваща разноски за държавна такса и депозити за вещи лица.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач В. Д. Г.,
ЕГН ********** на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9