Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
гр.Плевен, 14.04.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, втори
състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 331 по описа на Административен
съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от ЕТ „Енергия - К.З.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
тел.***, електронен адрес ***, с
представляващ К.Л.З., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр. Долна
Митрополия, ул. ***, срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-04001518003717-091-001/12.11.2018 г., издаден В.Г.П.на длъжност Главен
инспектор по приходите, възложил ревизията и Б.Б.Л.на длъжност старши инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 20/04.02.2019
год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
В жалбата се твърди, че РА е неправилен
и незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че неправилно АО е
отказал правото на жалбоподателя за приспадане на данъчен кредит по Фактура №
1405/03.10.2016 г., издадена от СД „Енергия З. и сие“ на ЕТ „Енергия- К.З.“,
във връзка с договор от 03.10.2016 г. и приемо- предавателен протокол и се
оспорват аргументите, че не е налице реална сделка по смисъла на чл.6 от ЗДДС с
размер 64 000 лв. Твърди се, че от страна на жалбоподателя са представени
всички относими доказателства на АО, извършил ревизията, а именно декларации по
ДДС от двете страни по сделката, деклариран е съответния данък при продажбата,
извършена е проверка от служители на място и е установена наличността на
машината, за което е съставен протокол, налице са заключения на две вещи лица
от Административен съд- В. Търново за валидността на счетоводните записвания по
случая, налице е и заключение на ЧЕЗ за електрозахранване, както и
инвестиционен проект за захранването от инж. Д.. Оспорват се изводите от
обжалвания РА, свързани с фактура № 1/05.03.2018 г. и фактура № 2/05.03.2018 г., издадени от
„БАРАТО ГРУП“ ЕООД. Сочи се, че
неправилно АО не е разгледал искането на жалбоподателя, обективирано в писмо до
ТД на НАП- В. Търново по реда на чл.133, ал.2, т.1б от ДОПК, за преразглеждане
на ревизионния период февруари 2014 г., където неправилно е начислено
задължение от 14265, 49 лв. ДДС, което не е признато, както и преразглеждане на
периода м.10.2013 г., за който неправилно са начислени лихви върху сумата от
6380,02 лв. в размер на 523, 60 лв. Твърди се, че при изчислението на
посочената лихва не е взето предвид приспадането на 4256, 49 лв. от м.
септември 2013 г. Твърди се, че не е отразена сумата от 5000 лв. ДДС,
определена за връщане от предходен ревизиран период, въпреки че има издаден
документ за това. В заключение е направено искане да бъде отменен оспорения РА
в обжалваните му части и съдът да се произнесе по същество, като признае
правото на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури и задължи АО да
разгледа искането му по реда на чл.133, ал.2, т.1“б“ от ДОПК.
От ответника е постъпил писмен отговор,
обективиран в молба с вх. рег. № 2513/20.05.2019 г. /л.152/, изготвен от
надлежно упълномощения процесуален представител юрк. М.Н., с който се оспорва
подадената жалба. Твърди се, че същата е недопустима в частта й, с която се
иска преразглеждане по реда на чл.133, ал.2, т.1 б.“б“ от ДОПК на ревизирани
вече данъчни периода м.02.2014 г. и м.10.2013 г., които не са в обхвата на
оспорения РА, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима в тази част, а производството следва да бъде прекратено по аргумент
от чл.156, ал.1 ДОПК. Сочи се, че искане за изменение на данъчното задължение
вече е било подавано до компетентната ТД на НАП- В. Търново, която се е
произнесла с Решение № 158/16.08.2018 г., което е влязло в законна сила.
По отношение на отказаното с обжалвания
РА право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1407/03.10.2016 г. се
оспорват изложените доводи в жалбата за наличие на заключения на вещи лица от
АС- В. Търново за валидността на счетоводните записвания, както и такова от ЧЕЗ
за електрозахранване и инвестиционен проект от инж. Д.. Твърди се, че такива
доказателства не са представени при процесната ревизия от жалбоподателя.
Относно отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит по фактура №
1/05.03.2018 г. и № 2/05.03.2018г., издадени от „Барато Груп“ ЕООД се сочи, че
в жалбата не са изложени никакви доводи, поради което същата е неоснователна и
недоказана.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. А.К.- З. ***, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, претендира присъждане в полза на доверителя си деловодни разноски,
за които представя списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на
претендираните от процесуалния представител на ответника разноски. В указания
от съда срок представя писмени бележки, в които се оспорват изводите на
данъчния орган, че за сделките в РА не е налице реална доставка по смисъла на
чл.6 и чл.8 от ЗДДС, респективно, че начисляването на данъка е неправомерно по
смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС. Излагат се доводи, че от заключението на вещото
лице и представените писмени доказателства в хода на съдебното производство се
установява, че фактури № 1 и № 2 от 05.03.2018 г., издадени от „Барато Груп“
ЕООД с контрагент ЕТ „Енергия- К.З.“, съдържат всички изискуеми реквизити
съобразно Закона за счетоводството, налице са платежни документи за плащане в брой,
за което са представени съответни фискални бонове, осчетоводени съобразно
законовите изисквания и отразени както в дневника за покупки/продажби, така и в
справката- декларация за съответния данъчен период. Оспорването на истинността
на посочените по- горе фактури от ответника по реда на чл.193 от ГПК е
неуспешно, което се установява от приетата по делото съдебно- почеркова
експертиза. Процесуалният представител на жалбоподателя се позовава и на
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза и твърди, че от заключението и
съвкупността от събраните в хода на съдебното производство доказателства се
установява добросъвестността на ЕТ „ Енергия- К.З.“ по отношение на
предоставените услуги, тяхното фактуриране и записване по реда на Закона за счетоводството,
поради което следва да се приеме, че сделките по фактури № 1 и № 2 от
05.03.2018 г. са реални и се касае за действително осъществени услуги, поради
което РА следва да бъде отменен в тази му част.
По отношение фактура № 1407/03.20.2016
г., издадена от СД „Енергия- З. и сие“ на стойност 384 000 лв. /данъчна
основа 340 000 лв. и ДДС в размер на 64 000 лв./ , касаеща шлайфмашина BU 16 TOS HOSTIVAR
се излагат доводи, че същата е осчетоводена от жалбоподателя като доставка на
дълготраен материален актив, отразена е в дневника за покупки и в справката-
декларация по ЗДДС. В оборотната ведомост за 2016 г. е установено салдо към
31.12.2016 г. в размер на 1172899, 21 лв., в което е включена сумата от
384 000 лв., дължима на СД „Енергия- З. и сие“- 364 000 лв. Сочи се,
че съгласно съдебно счетоводната експертиза посочената фактура е осчетоводена в
регистрите на СД „Енергия- З. и сие“ като продажба на дълготраен актив и
вземане от ЕТ „Енергия- К.З.“, начислен е ДДС в размер на 64 000 лв. При
продажбата дълготрайният материален актив е отписан от счетоводните сметки на
прехвърлителя. Фактурата е отразена в дневника за продажби на СД „Енергия- З. и
сие“ за данъчен период м.10.2016 г. и справка- декларация по ЗДДС № 1500-
1447659/14.11.2016 г. Твърди се, че от доказателствата се установява реално
осъществена доставка на машина- дълготраен актив, която е правилно
осчетоводена. Машината и конструктивната документация са налични. Представени
са договор и приемо- предавателен протокол, но няма представени доказателства
за извършен транспорт, тъй като дълготрайният актив е прехвърлен де юре, но
физически е запазил местонахождението си. Предвид горното се твърди, че е
налице реална сделка, с която е прехвърлена собствеността на посочената шлайфмашина,
поради което на жалбоподателя следва да бъде признато правото на данъчен
кредит. В заключение се прави искане да бъде отменен оспорения РА в обжалваните
му части и съдът да се произнесе по същество, като признае правото на
жалбоподателя на данъчен кредит по посочените по- горе фактури и задължи данъчния
орган да се разгледа искането на жалбоподателя по реда на чл.133, ал.1, т.1“б“
от ДОПК.
Ответникът по жалбата, директор на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Н.
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Сочи,
че жалбата в частта ѝ, с която се иска преразглеждане на вече ревизирани
периоди на основание чл.133, ал.2 от ДОПК, които не са в обхвата на оспорения
РА е недопустима. Претендира присъждане на разноски в размер на 2494 лв. В
определения от съда срок представя писмени бележки в които навежда доводи, че
оспореният РА е законосъобразен, тъй като приходните органи са извършили
ревизията по предвидения в ДОПК ред и след установяване на релевантните факти,
въз основа на правилното прилагане на относимите материалноправни разпоредби са
стигнали до правилни изводи. Приели са, че няма доказателства доставчиците по
посочените фактури да са извършили реални доставки, за което са изложени
подробни мотиви в РА, ревизионния доклад и Решение № 20/2019 г. на ДОДОП-
В.Търново.
По отношение на фактурите, издадени от
„Барато груп“ ЕООД изразява становище,
че въпреки установеното чрез съдебно- почеркова експертиза, назначена в производството
по чл.193 и чл.194 от ГПК, че същите са подписани от техния издател С.С.,
фактурите не могат да установят факта на доставка на процесните стоки, респ.
услуги. Сочи се, че вещото лице, изготвило съдебно- икономическата експертиза
по делото не е проверявало счетоводството на „Барато груп“ ЕООД, тъй като не е
могло да открие представител на дружеството. Жалбоподателят при ревизията е
представил главна книга и главна книга по аналитичност за периода 01.01.2018 г.
до 01.05.2018 г., а от обясненията на вещото лице е видно, че на него му е
предоставена друга главна книга, съдържаща данни само за м.03.2018 г. с
отразени в нея различни счетоводни записвания. Във връзка с фактури № 1 и № 2
от 05.03.2018 г. се сочи, че изводите на вещото лице не кореспондират с данните
от представените в хода на ревизията главни книги, в които по дебита на
счетоводна сметка 602 не фигурират подобни счетоводни операции. В представената
при ревизията главна книга по аналитичност за периода 01.01- 31.05.2018 г. по дебита
на сч. сметка 304 „Стоки“ е отразена сума в размер на 9583 лв., на колкото
възлиза сбора от данъчните основи на двете процесни фактури, от което се прави
извода, че предмета на тези две фактури е осчетоводен като стока. Оспорва се
отговора на въпрос № 2 от заключението на вещото лице, тъй като същото не се е
позовало на представени документи, които съпътстват сделките по горните
фактури, а освен това от процесните фактури не е ясен предмета на доставката,
на кой обект е доставена и какви са нейните количествени измерения. Излагат се
доводи, че е без значение външното оформление на операцията, тъй като
материалният закон изисква тя да представлява реална облагаема доставка, което
е останало недоказано, а доказателствената тежест на установяване на нови факти,
свързани с изпълнението на услугите тежи върху жалбоподателя съобразно чл.154,
ал.1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни
последици.
Излагат се доводи, че жалбоподателят не
е представил по делото доказателства, касаещи възлагането на въпросните услуги
и приемане на тяхното изпълнение. Такива доказателства не са установени и в
счетоводството му, което също е индиция за липса на реални доставки по тези
фактури, респективно, че същите не отразяват реални стопански операции, поради
което се сочи, че с обжалвания РА правилно е отказано право на приспадане на
данъчен кредит.
По отношение доставката, документирана с
фактура № 1407/03.10.2016 г., издадена от СД „Енергия- З. и сие“ се оспорва
заключението по съдебно- икономическата експертиза, тъй като вещото лице няма
удостоверителни функции в процеса, респ. от обясненията му е видно, че не може
да потвърди, че показаната от жалбоподателя машина е същата като тази, за която
е издадена процесната фактура, а освен това заключението не е съобразено с
влязлото в сила Решение № 13444/05.11.2018 г. на ВАС, касаещо именно
придобиването на процесната шлайфмашина от страна на СД „Енергия- З. и сие“, в
който съдебен акт със сила на присъдено нещо е прието, че няма доказателства, че
собствеността на процесната шлайфмашина действително е прехвърлена от „Алекско
2022 А“ ЕООД на СД „Енергия З. и сие“, а в приемо- предавателния протокол от
21.08.2016 г. /на който се е позовало в.л./не е индивидуализиран предметът на
приемо- предаването. Ето защо се изразява становище, че няма доказателства процесната машина да е
била във фактическата власт на прекия доставчик, за да прехвърли правото на
разпореждане с нея като собственик на ревизирания търговец, както по смисъла на
ЗДДС, така и по чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди се, че
установеното от заключението обстоятелство, че процесната фактура е отразена в счетоводствата и на двете
дружества не означава, че жалбоподателят не е ощетил фиска, защото ако
договорът от 03.10.2016 г. е действителен, то жалбоподателят е следвало да
предостави на СД „Енергия- З. и сие“ конструктивна документация на същата
стойност, да издаде насрещна фактура и по тази фактура да начисли ДДС в размер на 64 000 лв.,
което не е сторено. Ето защо се изразява становище, че неправомерно се
претендира за данъчен кредит в посочения размер по фактура № 1407/03.10.2016
г., която е издадена без основание и не материализира реална доставка.
Излагат се и подробни доводи, че жалбата
в частта, с която се иска преразглеждане
по реда на чл.133, ал.2, т.1 б.“б“ от ДОПК на ревизирани вече данъчни
периода- м.02.2014г. и м.10.2013 г. следва да бъде оставена без разглеждане
като недопустима, а производството по нея следва да бъде прекратено.
В заключение е направено искане да бъде
отхвърлена като неоснователна жалбата против процесния РА.
Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2494 лв. и се оспорват
доводите за прекомерност на същите, изложени от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол.
Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение
№ 20/04.02.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново /л.6 и
сл./. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
разглеждане по същество, с изключение на направеното с жалбата искане до
настоящия съд да „задължи административния орган да разгледа искането ми по
реда на чл.133, ал.2 /погрешно изписана в жалбата ал.1/, т.1“б“ от ДОПК“. От
обстоятелствената част на жалбата е видно, че
горното искане е за преразглеждане на ревизионен период м. февруари 2014 г., за който според
жалбоподателя неправилно е начислено задължение от 14 256, 49 лв. ДДС,
както и за преразглеждане на период м.10.2013 г., за който според жалбоподателя
неправилно са начислени лихви върху сумата 6380, 02 лв. в размер на 523, 60 лв. и
се твърди, че не е отразена сумата от 5000 лв. ДДС, определена за връщане от
предходен ревизионен период
Посочените в така направеното искане
периоди са извън обхвата на оспорения РА, а освен това искане със същото
съдържание вече е било отправено до ТД на НАП- В. Търново, която се е
произнесла с Решение № 158/16.08.2018 г., което е влязло в законна сила /л.24-38/.
Ето защо жалбата в тази ѝ част
се явява недопустима по аргумент от чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
В останалата част жалбата, разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваният Ревизионен акт № Р-04001518003717-091-001/12.11.2018
г. е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад
№ Р-04001518003717-092-001 / 15.10.2018 г., връчен на дружеството по електронен
път на 23.10.2018 год., който е издаден в резултат на извършена ревизия на ЕТ
„Енергия - К.З.“, ЕИК ***, за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди
01.10.2016 - 31.05.2018 год. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия Р-04001518003717-020-001 / 28.06.2018 г., връчена по електронен път на
29.06.2018 год.
Ревизионен акт № Р-04001518003717-091-001/12.11.2018
г. е издаден от компетентните за това
органи съгласно чл. 119, ал. 2, изп. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на
чл. 120 от ДОПК и при постановяването му е спазена процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.
Решение № 20/04.02.2019 г. на ДОДОП, с
което е потвърден оспореният в настоящето производство РА е издадено от
изпълняващият длъжността директор на
Дирекция ОДОП- В. Търново, поради което се явява валиден акт, който макар и да
не е предмет на делото е предпоставка за осъществяване на съдебен контрол по
отношение на оспорения РА.
Настоящият съдебен състав не намира да
са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на
принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и оценката на
доказателствените средства. В ревизионното производство са предприети
разписаните от закона процесуални действия и са събрани годни, допустими и
относими доказателства, необходими за определяне основата за облагане с ДДС и
неговия размер.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е РА в частта по ЗДДС, потвърдена с решението на Директора
на Дирекция „ОДОП“, в която за данъчни периода м.10.2016 г. и м.03.2018 г. е
отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 65 916,67 лв., в
резултат на което са установени задължения за внасяне общо в размер на
8 020, 32 лв., в т. ч. задължения за ДДС в размер на 7 441, 36 лв. и
лихви в размер на 578, 96 лв. Жалбоподателят твърди, че сделките, обективирани
във фактури № 1/05.03.2018 г., издадена
от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия“ К.З.“; фактура № 2/ 05.03.2018 г.,
издадена от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия“ К.З.“ и фактура № 1407/03.10.2016 г., издадена от
СД „Енергия- З. и сие“ на ЕТ „Енергия“ К.З.“ са действителни, обективират
действително осъществени доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС и
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради което неправилно с РА е
отказано право на приспадане на данъчен кредит.
В обжалвания РА органите по приходите са
приели във връзка с ф-ра № **********/03.10.2016 г., издадена от „Енергия – З.
и С и Е" СД, че от представената
главна книга за същия период е видно, че дълготрайния актив е осчетоводен по
Д-та на сч.сметка 204 – машини, съоръжения и оборудване – 320 000,00 лв..
Наличието на горепосочената фактура и нейното счетоводно записване не доказват,
че е осъществена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Този извод е обоснован
със следните ангументи: Не са представени доказателства за извършено плащане по
горецитираната фактура - нито от страна на СД "Енергия-З. и Сие",
нито от ЕТ "Енергия-К.З.". Няма документи за плащане нито по банков
път, нито в брой. Не са представени документи, от които да е ясно как е
формирана продажната цена. Освен липсата на документи за извършени плащания,
липсват и доказателства за прехвърляне на собствеността на актива. Не става
ясно в кой обект е бил актива преди прехвърлянето, как е бил натоварен и
транспортиран. При извършена справка ИС на НАП е установено, че от страна на
СД„Енергия З. и сие" начисленото ДДС в м.10.2016 г. във връзка с - Ф-ра №
**********/03.10.2016 г. не е внесено.
Във връзка с фактури № 1/05.03.2018 г. с
основание – Направа на вентилация проток и № 2/05.03.2018 г. с основание –
Прокарване тръби по задание сгъстен въздух, в РА е посочено, че от
представената главна книга за ревизирания период не е видно дали тази услуги са
осчетоводена при ревизираното лице. Наличието на горепосочените фактури не
доказва, че е осъществена доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Този извод се
налага от следното: Не са представени доказателства за извършено плащане по
горецитираните фактури - нито от страна на „БАРАТО ГРУП" ЕООД, нито от ЕТ
"Енергия-К.З.". Няма документи за плащане в брой. Освен липсата на
документи за извършени плащания, липсват и доказателства за реално извършена
услуга. Въпреки, че е изискана от ревизираното лице водената търговска
документация, оферти и заявки такава не са представени. Липсата на подобна
търговска кореспонденция се възприема като сериозно доказателство за липсата на
действителни търговски отношение между двете фирми изобщо, доколкото
изпращането и получаването на съобщение по факс, респ. по електронна поща, са
форми на кореспонденция с достоверна дата, които форми, след като са били
изрично договорени между страните и не е установено да са реализирани, следва
да се приемат като липса на осъществена подобна кореспонденция, респ. липса на
възникнали между страните търговски отношения по конкретни реални доставки.
С оглед на така очертания спорен предмет
и твърденията на двете спорещи страни, съдът намира, че от съществено значение
за спорното право е да се установи дали сделките, във връзка с които са
издадени спорните фактури са действителни, респ., представляват ли облагаема
доставка на услуги и облагаема доставка на стока по смисъла на ЗДДС. За да
отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:
За установяване на релевантните към
предмета на доказване обстоятелства и с оглед направено оспорване от страна на
ответника, на основание чл. 193 и чл. 194 от ГПК бе открито производство по
оспорване истинността на документи, а именно фактура № 1/05.03.2018 г., и №
2/05.03.2018 г. Във връзка с горното по делото бе изслушано и прието заключение
по назначената съдебно- почеркова експертиза /л.274- л.276/, от която е видно,
че положените в тях подписи принадлежат на управителя на „Барато груп“ ЕООД към
момента на съставянето им, а именно С.С.С., поради което следва да се приеме,
че оспорването не е доказано. Във връзка с горното съдът приема, че фактурите
са автентични.
На следващо място бе назначена съдебно-
икономическа експертиза- по следните
въпроси :
Фактури № 1/05.03.2018 г. и №
2/05.03.2018 г. издадени от„Барато груп“ ЕООД, редовно ли са осчетоводени в
счетоводството на търговеца ЕТ „Енергия-
К.З.“, включени ли са в „Дневника на покупките“, съответно в „Дневник на
продажбите“ на „Барато груп“ ЕООД и редовно ли са записани в счетоводството на
„Барато груп“ ЕООД.
- Процесните фактури №
1407/03.10.2016г., издадена от СД „Енергия З. и сие“, фактура №1/05.03.3018г. и
фактура № 2/05.03.208г., издадени от „Барато груп“ ЕООДД съдържат ли
предвидените от закона реквизити от Закона за счетоводството, необходими за
конкретизиране на търговската сделка.
- По договора от 03.10.2016 г. между
жалбоподателя и СД „Енергия- З. и сие“ каква насрещна престация е предоставена
от ЕТ „Енергия- К.З.“ и как това е отразено в счетоводството му.
В приетото заключение вещото лице е
посочило, че след посещение на място в офиса на ЕТ „Енергия – К.З.“ и преглед на
счетоводните документи, хронологичните регистри и оборотните ведомости на
търговеца е установило
следното:
Фактура №**********/05.03.2018 г.,
издадена от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия
– К.З.“ на стойност 6000,00 лв. /данъчна основа – 5000,00 лв. и ДДС – 1000,00
лв./ е осчетоводена в счетоводните регистри на ЕТ „Енергия – К.З.“ като разходи за външни услуги и задължение към
доставчик „Барато груп“ ЕООД,
начислен е ДДС на покупките, както следва: Д/т сметка 602 Разходи за външни услуги, ан. партида: услуги 2
„Вентилация проток” – 5000,00 лв., Д/т сметка 4531 Начислен ДДС на покупки –
1000,00 лв. и К/т сметка 401 Доставчици, партньор „Барато груп“ ЕООД – 6000,00 лв.
Сумата е
платена в брой, съгласно
приложен е фискален бон от 05.03.2018 г. и е осчетоводена като погасяване на
задължението към доставчика и намаление на паричните средства в каса, както
следва: Д/т сметка 401 Доставчици,
партньор „Барато груп“ ЕООД – 6000,00 лв. и К/т сметка 501 Каса в левове
– 6000,00 лв.
Фактура №**********/05.03.2018 г., издадена от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия – К.З.“ на стойност
6000,00 лв. /данъчна основа – 5000,00 лв. и ДДС – 1000,00 лв./ е отразена в
„дневник за покупки“ на ЕТ „Енергия – К.З.“ за данъчен период м.03.2018 г. /под
№2/ и СД по ЗДДС №1500-1552090/16.04.2018 г.
Фактура №**********/05.03.2018 г.,
издадена от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия
– К.З.“ на стойност 5500,00 лв. /данъчна основа – 4583,33 лв. и ДДС – 916,67
лв./ е осчетоводена в счетоводните регистри на ЕТ „Енергия – К.З.“ като разходи за външни услуги и задължение към
доставчик „Барато груп“ ЕООД,
начислен е ДДС на покупките, както следва: Д/т сметка 602 Разходи за външни услуги, ан. партида: услуги 2
„Прокарване компресиран въздух дясна страна с колектори” – 4583,33 лв., Д/т
сметка 4531 Начислен ДДС на покупки – 916,67 лв. и К/т сметка 401 Доставчици,
партньор „Барато груп“ ЕООД – 5500,00 лв.
Сумата е
платена в брой, съгласно
приложен е фискален бон от 05.03.2018 г. и е осчетоводена като погасяване на
задължението към доставчика и намаление на паричните средства в каса, както
следва: Д/т сметка 401 Доставчици,
партньор „Барато груп“ ЕООД – 5500,00 лв. и К/т сметка 501 Каса в левове
– 5500,00 лв.
Фактура №**********/05.03.2018 г., издадена от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия – К.З.“ на стойност
5500,00 лв. /данъчна основа – 4583,33 лв. и ДДС – 916,67 лв./ е отразена в
„дневник за покупки“ на ЕТ „Енергия – К.З.“ за данъчен период м.03.2018 г. /под
№1/ и СД по ЗДДС №1500-1552090/16.04.2018 г.
По отношение осчетоводяването на горните
фактури в счетоводството на „Барато груп“ ЕООД вещото лице е посочило, че „Барато груп“ ЕООД е регистрирано е по ЗДДС от
07.02.2013 г. и е дерегистрирано по инициатива на данъчен орган от 15.03.2018 г.
С ИПДПОЗЛ №П-22221018138913-040-001/03.08.2018 г. са изискани документи
и писмени обяснения, които не са представени в определения срок.
По делото е приложена информация от ТД на НАП София, офис „Център“ с
изх. №10-44-00-4363/16.10.2019 г., която съдържа: СД по ЗДДС, ведно с дневник
за продажби за данъчен период м.03.2018 г. на „Барато груп“ ЕООД, ЕИК
*********.
Установено е, че:
Фактура №**********/05.03.2018 г., издадена от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия – К.З.“ на стойност
5500,00 лв. /данъчна основа – 4583,33 лв. и ДДС – 916,67 лв./ е отразена в
„дневник за продажби“ на „Барато груп“ ЕООД за данъчен период м.03.2018 г. /под
№1/ и СД по ЗДДС №22103347954/17.04.2018 г.
Фактура №**********/05.03.2018 г., издадена от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия – К.З.“ на стойност
6000,00 лв. /данъчна основа – 5000,00 лв. и ДДС – 1000,00 лв./ е отразена в
„дневник за продажби“ на „Барато груп“ ЕООД за данъчен период м.03.2018 г. /под
№2/ и СД по ЗДДС №22103347954/17.04.2018 г.
Относно счетоводните записвания на фактурите в „Барато груп“ ООД,
експертизата не дава отговор, тъй като управителя на дружеството е починал и
няма информация съхраняват ли се документите на дружеството.
Вещото лице е посочило, че фактура №**********/05.03.2018 г., издадена от „Барато
груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия – К.З.“
на стойност 6000,00 лв. /данъчна основа – 5000,00 лв. и ДДС – 1000,00 лв./ с
предмет на доставката „Направа вентилация поток“ съдържа реквизити, съгласно
чл.6, ал.1 от ЗС,
както и че фактура №**********/05.03.2018 г., издадена от „Барато
груп“ ЕООД на ЕТ „Енергия – К.З.“
на стойност 5500,00 лв. /данъчна основа – 4583,33 лв. и ДДС – 916,67 лв./ с
предмет на доставката „Прокарване тръби по задание сгъстен въздух“ съдържа реквизити,
съгласно чл.6, ал.1 от ЗС.
От управителя на ЕТ „Енергия – К.З.“
са изискани документи, придружаващи фактурите – количествени сметки,
приемо-предавателни протоколи, актове за извършена услуга и др., но такива не
са представени.
По отношение на фактура
№1407/03.10.2016 г. вещото
лице е посочило, че тя е издадена от СД
„Енергия - З. и сие“, ЕИК ***на ЕТ „Енергия
– К.З.“, ЕИК *** на стойност 384 000,00 лв. /данъчна основа – 320000,00
лв. и ДДС – 64000,00 лв./ с предмет „Шлайфмашина BU 16 TOS HOSTIVAR“ съдържа реквизити, съгласно чл.6, ал.1 от ЗС. От К.З. са изискани други документи, съставени съм
сделката - договор, приемо-предавателен протокол, но такива не са представени.
Горната фактура е издадена въз основа на
договор от 03.10.2016 г., сключен между СД „Енергия - З. и сие“, ЕИК ***и ЕТ „Енергия – К.З.“, ЕИК *** с предмет
на договора: СД „Енергия - З. и сие“ да предостави срещу заплащане кръгъл шлайф
HOSTIVAR BU 16 TOS.
Заплащането да стане чрез предоставяне на
конструктивна документация за ползване.
Фактура №1407/03.10.2016 г. е осчетоводена в счетоводните регистри на ЕТ „Енергия – К.З.“ като доставка на
Дълготраен актив /ДА/ и задължение към доставчик СД „Енергия - З. и сие“, начислен е ДДС на покупките, както
следва: Д/т сметка 204 Машини,
съоръжения и оборудване – 320000,00 лв., Д/т сметка 4531 Начислен ДДС на
покупки – 64000,00 лв. и К/т сметка 401 Доставчици, партньор СД „Енергия - З. и сие“ – 364000,00 лв. Тя е отразена в „дневник за покупки“ на ЕТ „Енергия – К.З.“ за данъчен период
м.10.2016 г./под №18/ и СД по ЗДДС №1500-1448727/14.11.2016 г. Стойността
на конструктивната документация по Договор от 03.10.2016 г., сключен между СД „Енергия
- З. и сие“, ЕИК ***и ЕТ „Енергия
– К.З.“, ЕИК *** в размер общо на 320000,00 лв. без ДДС, не е осчетоводена в
счетоводните документи на ЕТ „Енергия
– К.З.“.
Вещото лице е
посочило, че от представената Оборотна ведомост за 2016 г. на ЕТ „Енергия – К.З.“
по сметка 401 Доставчици е установено
салдо към 31.12.2016 г. в размер на 1172899,21 лв., в което е включена сумата
от 384000,00 лв., дължимо на СД „Енергия - З. и сие“ по фактура
№1407/03.10.2016 г.
По отношение отразяването на горната
фактура в счетоводството на СД „Енергия - З. и сие“, вещото лице е посочило, че
същата е осчетоводена в счетоводните регистри на СД „Енергия - З. и сие“ като
продажба на ДА и вземане от клиент ЕТ „Енергия
– К.З.“, начислен е ДДС на продажбите, както следва: Д/т сметка 411 Клиенти, ан. партида ЕТ „Енергия – К.З.“ –
384000,00 лв. и К/т сметка 709 Приходи от други продажби – 320000,00 лв., Д/т
сметка 4531 Начислен ДДС на продажбите – 64000,00 лв. При продажбата, ДА Шлйфмашина
BU 16 TOS HOSTIVAR е отписана по счетоводните сметки, като
е осчетоводено по следния начин: Д/т сметка 709 „Приходи от други продажби“ -
292791,66 лв. и К/т сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване“ - 292791,66
лв.За 2016 г. няма начислени
амотризации на дълготрайните активи.От представения Хронологичен регистър на
сметка 411 Клиенти е установено салдо към 31.12.2016 г. в размер на 819719,56
лв., в което е включена сумата от 384000,00 лв., вземане на ЕТ „Енергия
– К.З.“ по фактура №1407/03.10.2016 г.
С оглед разпоредбата на чл.202 ГПК,
приложима на основание чл.144 от АПК, съдът не възприема отчасти заключението
по следните съображения:
Във
връзка с фактури № 1 и № 2 от 05.03.2018 г. от обясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание, а и от самото заключение е видно, че същото не е
извършило проверка на счетоводството на „Барато груп“ ЕООД, тъй като не е могло
да открие представител на дружеството. От същите обяснения е видно, че вещото
лице е изготвило заключението си, базирайки се на представена му от
жалбоподателя главна книга, съдържаща данни само за м. март 2018 г., на не на
представените от жалбоподателя при ревизията главна книга и главна книга по
аналитичност за периода 01.01.2018 г. до 01.05.2018 г., приложени по
делото/л.70-88/. Изводите на вещото лице не кореспондират с данните от
представените в хода на ревизията главни книги, в които по дебита на счетоводна
сметка 602 не фигурират счетоводни операции, а именно разходи за външни услуги.
В представената при ревизията главна книга по аналитичност за периода 01.01-
31.05.2018 г. по дебита на сч. сметка 304 „Стоки“ е отразена сума в размер на
9583 лв., на колкото възлиза сборът от данъчните основи на двете процесни
фактури, от което може да се направи
извод, че предмета на тези две фактури е осчетоводен като стока, а не като
услуга. Отговорът на въпрос № 2 от заключението на вещото лице е непълен, тъй
като то е посочило единствено обстоятелството, че фактури № 1 и № 2 от
05.03.2018 г. съдържат реквизитите по чл.6 от Закона за счетоводството, но
същевременно вещото лице е отбелязало, че към тях не са представени документи,
придружаващи фактурите – количествени сметки, приемо-предавателни протоколи,
актове за извършена услуга и др., без обаче да е изложило становище за
значението на горните обстоятелства в контекста на поставения въпрос.
По отношение доставката, документирана с
фактура № 1407/03.10.2016 г., издадена от СД „Енергия- З. и сие“ вещото лице не е съобразило представеното от
ответника по делото влязлото в сила Решение № 13444/05.11.2018 г. на ВАС
/л.349/, касаещо именно придобиването на процесната шлайфмашина от страна на СД
„Енергия- З. и сие“, в който съдебен акт със сила на присъдено нещо е прието,
че няма доказателства собствеността на процесната шлайфмашина действително е
прехвърлена от „Алекско 2022 А“ ЕООД на СД „Енергия З. и сие“, а в приемо-
предавателния протокол от 21.08.2016 г. /на който се е позовало в.л./ не е
индивидуализиран предметът на приемо- предаването. В обясненията си вещото лице
твърди, че жалбоподателят му е показал машина, но не може да каже дали се касае
за тази, която е предмет посочената по- горе фактура.
Въз основа на така обсъдените
доказателства и по аргумент от чл.160, ал.1 от ДОПК съдът е инстанция по
същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от
фактическите и правните констатации на ревизиращите, следва да реши спорните
въпроси като отмени изцяло или частично РА, измени същия в обжалваната част или
отхвърли жалбата. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които
доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му
достави. Правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с
извършването на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.
При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение за
начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда
право на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС. Всяка доставка на стока
или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и
получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни
и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени
доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки.
В конкретния случай предмет на
установяване и преценка е фактът на реална доставка на услуга по фактура №
1/05.03.2018 г. с предмет „Направа вентилация проток“ в размер на 1000 лв.,
доставка на услуга по фактура № 2/05.03.2018 г. с предмет „Прокарване на тръби
по задание сгъстен въздух“ за сумата от 916, 67 лв., и двете издадени от
„Барато груп“ ЕООД за данъчен период м.03.2018 г., както и реална доставка на
стока по фактура № 1407/03.10.2016 г., издадена от СД „Енергия- З. и сие“ с
предмет „Шлайфмашина BU TOS HOSTIWAR“ в размер на 64 000 лв., за данъчен
период месец 10. 2016 год.
По отношение фактура № 1/05.03.2018г. с
оглед събраните доказателства и възоснова на съдебно- почерковата експертиза и
съдебно- икономическата експертиза съдът приема, че същата е издадена от
„Барато груп“ ЕООД, подписана е от управителя на това дружество и е редовна от
външна страна, тъй като отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от Закона за
счетоводството. От приложената в
административната преписка информация от
ТД на НАП София, офис „Център“ с изх. №10-44-00-4363/16.10.2019 г., която
съдържа: СД по ЗДДС, ведно с дневник за продажби за данъчен период м.03.2018 г.
на „Барато груп“ ЕООД
се установява, че въпросната фактура на
стойност 5500,00 лв. /данъчна основа – 4583,33 лв. и ДДС – 916,67 лв./ е
отразена в „дневник за продажби“ на „Барато груп“ ЕООД за данъчен период
м.03.2018 г. /под №1/ и СД по ЗДДС №22103347954/17.04.2018 г. От заключението
на съдебно- икономическата експертиза е видно, че сумата по фактурата е платена в брой, съгласно приложен е фискален
бон от 05.03.2018 г. и е осчетоводена като погасяване на задължението към
доставчика и намаление на паричните средства в каса, както следва: Д/т сметка 401 Доставчици, партньор „Барато груп“ ЕООД – 6000,00 лв. и К/т сметка 501 Каса в левове
– 6000,00 лв. Съдът обаче не кредитира заключението на вещото лице в частта му,
че тази фактура е осчетоводена в
счетоводните регистри на ЕТ „Енергия
– К.З.“ като разходи за външни услуги и задължение към доставчик „Барато груп“ ЕООД. В тази част
заключението е в противоречие с представените от жалбоподателя при ревизията
главна книга и главна книга по аналитичност за периода 01.01.2018 г. до
01.05.2018 г., приети като писмени доказателства и приложени по
делото/л.70-88/, в които по дебита на
счетоводна сметка 602 не фигурират счетоводни операции, а именно разходи за
външни услуги.
В хода на ревизията от жалбоподателя са
изискани изрично по реда на ДОПК с ИПДПОЗЛ № Р- 04001518003717-
040-001/29.06.2018 г. други документи за изясняване предмета на процесната
фактура и доказване реалността на доставката, но такива не са представени.
Доказателства в тази насока не са представени и в хода на съдебното
производство. По конкретно не са налични доказателства за възлагане на
процесната услуга и приемане на нейното изпълнение. Тези обстоятелства,
преценени в съвкупност с липсата на осчетоводяване на разходи за външни услуги
дават основание на съда да приеме, че горната фактура не отразява действителна
доставка на услуга, респ. за получателя на фактурата не е възникнало право на приспадане
на данъчен кредит.
Съображенията по фактура № 2/05.03.2018
г. са идентични с изложените по- горе. С
оглед събраните доказателства и възоснова на съдебно- почерковата експертиза и
съдебно- икономическата експертиза съдът приема, че същата е издадена от „Барато
груп“ ЕООД, подписана е от управителя на това дружество и е редовна от външна
страна, тъй като отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от Закона за
счетоводството.
От приложената
към административната преписка информация от
ТД на НАП София, офис „Център“ с изх. №10-44-00-4363/16.10.2019 г., съдържаща СД по ЗДДС, ведно с дневник за продажби за данъчен
период м.03.2018 г. на „Барато груп“ ЕООД, както и от заключението по съдебно-
икономическата експертиза се установява, че фактура № 2/05.03.2018
г., издадена от „Барато груп“ ЕООД на ЕТ
„Енергия – К.З.“ на стойност 6000,00 лв. /данъчна основа – 5000,00 лв. и
ДДС – 1000,00 лв./ е отразена в „дневник за продажби“ на „Барато груп“ ЕООД за
данъчен период м.03.2018 г. /под №2/ и СД по ЗДДС №22103347954/17.04.2018 г.
От заключението по съдебно-
икономическата експертиза е видно, че сумата
по фактурата е платена в брой, съгласно приложен е фискален бон от
05.03.2018 г. и е осчетоводена като погасяване на задължението към доставчика и
намаление на паричните средства в каса, както следва: Д/т сметка 401 Доставчици, партньор
„Барато груп“ ЕООД –
5500,00 лв. и К/т сметка 501 Каса в левове – 5500,00 лв. Съдът обаче не
кредитира заключението на вещото лице в частта му, че тази фактура е
осчетоводена в счетоводните регистри на ЕТ „Енергия – К.З.“ като разходи за
външни услуги и задължение към доставчик „Барато груп“ ЕООД. В тази част
заключението е в противоречие с представените от жалбоподателя при ревизията
главна книга и главна книга по аналитичност за периода 01.01.2018 г. до
01.05.2018 г., приети като писмени доказателства и приложени по
делото/л.70-88/, в които по дебита на
счетоводна сметка 602 не фигурират счетоводни операции, а именно разходи за външни
услуги.
В хода на ревизията от жалбоподателя са
изискани изрично по реда на ДОПК с ИПДПОЗЛ № Р- 04001518003717-
040-001/29.06.2018 г. други документи за изясняване предмета на процесната
фактура и доказване реалността на доставката, но такива не са представени.
Доказателства в тази насока не са представени и в хода на съдебното
производство. По конкретно не са налични доказателства за възлагане на
процесната услуга и приемане на нейното изпълнение. Тези обстоятелства,
преценени в съвкупност с липсата на осчетоводяване на разходи за външни услуги
дават основание на съда да приеме, че горната фактура не отразява действителна
доставка на услуга, респ. за получателя на фактурата не е възникнало право на приспадане
на данъчен кредит
По отношение на фактура №
1407/13.10.2016 г., издадена от СД „Енергия- З. и сие“ за данъчен период
м.10.2016 г. в размер на 64 000 лв., съдът намира, че също не отразява
реална доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. От съдебно- икономическата
експертиза по делото е видно, че фактурата е редовна от външна страна,
доколкото съдържа реквизитите по чл.6, ал.1 от ЗС
и същата е осчетоводена надлежно в счетоводството на жалбоподателя. Горната
фактура е издадена въз основа на договор
от 03.10.2016 г., сключен между СД „Енергия - З. и сие“, ЕИК ***и ЕТ „Енергия – К.З.“, ЕИК *** с предмет
на договора: СД „Енергия - З. и сие“ да предостави срещу заплащане кръгъл шлайф
HOSTIVAR BU 16 TOS.
От
договора е видно, че заплащането е следвало да стане чрез предоставяне на конструктивна
документация за ползване
: 1 Пълната конструктивна комплектация на разработения от него котел серия
„Омега“ на твърдо гориво, вкл. и
топлотехническите изчисления; 2. Пълна конструктивна комплектация на разработения от него котел водотръбен серия
„Омега“ на течно газообразно гориво, вкл. топлотехническите изчисления; 3. Пълна
конструктивна документация на котли серия „Прима“; 4. Пълна конструктивна
документация на парни котли 3 и 5 т. час пара, собствени разработки за гориво
отпаден продукт- люспа от слънчоглед; 5. Пълна конструктивна документация на
серия предно тласкаща скара за твърдо гориво с различни мощности. Договорено е
предаването и приемането да стане с констативен акт, съставен след предаване на
машината.
Стойността на конструктивната документация по Договор от 03.10.2016 г.,
сключен между СД „Енергия - З. и сие“, ЕИК ***и ЕТ „Енергия – К.З.“, ЕИК *** в размер общо на 320000,00 лв. без
ДДС, не е осчетоводена в счетоводните документи на ЕТ „Енергия – К.З.“.
От фактурата и посочения договор е
видно, че предмета на въпросната доставка не е индивидуализиран със сериен
номер на машината, година на производство или конкретни технически параметри, а
посочен общо- вид и модел. От анализа на договора, сключен между страните може
да се направи извод, че се касае не за покупко- продажба, а за договор за
замяна по смисъла на чл.222- чл.223 от ЗЗД, за който е приложима разпоредбата
на чл.130 ЗДДС. Ето защо и съобразно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС всеки от
доставчиците, т.е. всяка от страните по такъв договор е длъжен да издаде
фактура за извършената от него доставка и да начисли данъка по реда на чл.86 от ЗДДС. В конкретния случай жалбоподателят е следвало да престира конструктивна
документация, за каквато престация данни по делото няма, а освен това не са
налице и доказателства за съществуването ѝ. Липсват и доказателства за
извършено плащане по доставката по посочения във фактурата начин „по сметка“.
Освен горното съдът намира за
основателни доводите на процесуалния представител на ответника, че с Решение №
13444/05.11.2018 г. на ВАС /л.349/, касаещо именно придобиването на процесната
шлайфмашина от страна на СД „Енергия- З. и сие със сила на присъдено нещо е
прието, че няма доказателства собствеността на процесната шлайфмашина действително
е прехвърлена от „Алекско 2022 А“ ЕООД на СД „Енергия З. и сие“, а в приемо-
предавателния протокол от 21.08.2016 г. /приложен към административната
преписка/ не е индивидуализиран предметът на приемо- предаването. Ето защо съдът
счита, че няма доказателства процесната
машина да е била във фактическата власт на прекия доставчик, за да прехвърли
правото на разпореждане с нея като собственик на ревизирания търговец, както по
смисъла на ЗДДС, така и по чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО.
Доказателствената тежест на установяване
на нови факти, свързани с изпълнението на доставките на стоки по смисъла на
чл.6 от ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл.9 ЗДДС тежи върху
жалбоподателя съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той
черпи от тях изгодни правни последици. Нови доказателства, които да променят
изводите на оспорения РА не бяха представени в хода на съдебното производство.
На тези основания жалбата против РА,
потвърден с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ следва да се отхвърли
като неоснователна.
При този изход на делото и с оглед своевременно
направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди
такива по реда на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на
определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 2 494 лв. Неоснователни са доводите за
прекомерност на същото, направени от процесуалния представител на
жалбоподателя, тъй като се касае за минималното възнаграждение, изчислено по
реда на горната наредба, въз основа на материалния интерес.
Воден от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, втори състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като недопустима жалба от ЕТ „Енергия - К.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул.***, тел.***, електронен адрес ***, с представляващ К.Л.З., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция гр. Долна Митрополия, ул.***, срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-04001518003717-091-001/12.11.2018 г., издаден В.Г.П.на длъжност Главен
инспектор по приходите, възложил ревизията и Б.Б.Л.на длъжност старши инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 20/04.02.2019
год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново в частта ѝ, с която се
иска преразглеждане по реда на чл.133, ал.2. /погрешно изписана в жалбата ал.1/,
т.1“б“ ДОПК на данъчни периоди м.02.2014 г. и м.10.2013 и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Енергия - К.З.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.***, тел.***, електронен адрес ***, с представляващ К.Л.З., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция гр. Долна Митрополия, ул.***, срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-04001518003717-091-001/12.11.2018 г., издаден В.Г.П.на длъжност Главен
инспектор по приходите, възложил ревизията и Б.Б.Л.на длъжност старши инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 20/04.02.2019
год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
ОСЪЖДА ЕТ „Енергия - К.З.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.***, тел.***, електронен
адрес ***, с представляващ К.Л.З., ЕГН ********** да заплати
на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 494 (две хиляди четиристотин
деветдесет и четири) лв.
РЕШЕНИЕТО в частта му, с което е оставена без разглеждане жалбата по отношение
искането за преразглеждане по реда на чл.133, ал.2, т. 1“б“ ДОПК на данъчни
периоди м.02.2014 г. и м.10.2013 г. има характера на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7- дневен срок от
съобщението, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ :