РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Благоевград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „К********,със седалище и адрес на управление: гр. Б******* ,
ул. „Т******* представлявано от Д. Р.-управител против Наказателно постановление №
775349-F769575/24.06.2024 г. на Заместник директор на ТД НАП София, с което за вменени
6 броя административни нарушения по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 1 от
ЗДДС са наложени съответно 6 броя "имуществена санкция", всяка в размер на по 500, 00
/петстотин/ лева за всяко едно от тях или общо в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че
в случая деянието е несъставомерно, както и че липсва нарушение. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от
адв.В., която ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по
същество, като моли НП да бъда отменено,излага доводи в писмено становище.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена от съда, като
неоснователна, а НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно, излага доводи в
подкрепа на становището си в писмени бележки, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомена, не ангажира представител и не
взема становище по същество на делото.
С оглед събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 27.03.2024г. свидетелят Д. М., извършила проверка по документи на дружеството-
жалбоподател, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице. В хода на извършена
проверка, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-22000123174633-0РП -
007/20.03.2024 г. е установено, че „К -**** в качеството си на регистрирано и задължено по
ЗДДС не е начислило данък върху добавената стойност в законоустановения срок за
извършени доставки на услуги , като не е издаден от него данъчен документ –фактура,
посочена в регистър "Дневник за продажби" и не е включило размера на дължимия данък
при определяне на резултата в справка-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период.
Проверката е установила, че
1.През данъчен период месец 11.2021 г. жалбоподателят е издал квитанция №**********/-
1.11.2021 с данъчна основа в размер на 1125.00 лв. с получател В. Г..Предмет на доставката
бил ПУП-ПРЗ за имот 301.1403 по КК на гр.Сандански. Установено било, че данъчното
събитие е настъпило на 01.11.2021 и данъка е станал изискуем на същата дата.
Проверяващите заключили, че в петндевен срок от настъпване на изискуемостта
дружеството е следвало да издаде данъчен документ-фактура и да го начисли, като посочи
издадената фактура в „Дневник за продажби” за данъчен период месец ноември 2021г. и
включи данъка от 187.50лв. в справка декларация при определяне на резултата за месец
11.2021г. дължима в срок до 15.11.2021г.
2. През данъчен период месец 09.2022 г. жалбоподателят е издал квитанция
№**********/28.09.2022 с данъчна основа в размер на 1125.00 лв. с получател В. Г..Предмет
на доставката бил ПУП-ПРЗ за имот 301.1403 по КК на гр.Сандански. Установено било, че
данъчното събитие е настъпило на 28.09.2022 и данъка е станал изискуем на същата дата.
Проверяващите заключили, че в петндевен срок от настъпване на изискуемостта
дружеството е следвало да издаде данъчен документ-фактура и да го начисли, като посочи
издадената фактура в „Дневник за продажби” за данъчен период месец септември 2022г. и
включи данъка от 187.50лв. в справка декларация при определяне на резултата за месец
09.2022г. дължима в срок до 14.09.2022г.
3. През данъчен период месец 02.2023 г. жалбоподателят е издал квитанция
№**********/13.02.2023 с данъчна основа в размер на 300 лв. с получател В. Г..Предмет на
доставката авансово плащане за корекция на ПУП-ПРЗ за имот 301.1403 по КК на
гр.Сандански. Установено било, че данъчното събитие е настъпило на 13.02.2023 и данъка е
станал изискуем на същата дата. Проверяващите заключили, че в петндевен срок от
настъпване на изискуемостта дружеството е следвало да издаде данъчен документ-фактура и
да го начисли, като посочи издадената фактура в „Дневник за продажби” за данъчен период
месец февруари 2023г. и включи данъка от 50.00лв. в справка декларация при определяне на
резултата за месец 02.2023г. дължима в срок до 14.02.2023г.
4. През данъчен период месец 05.2023 г. жалбоподателят е издал квитанция
№**********/04.05.2023 с данъчна основа в размер на 400 лв. с получател В. Г..Предмет на
доставката авансово плащане за корекция на ПУП-ПРЗ за имот 301.1403 по КК на
2
гр.Сандански. Установено било, че данъчното събитие е настъпило на 04.05.2023 и данъка е
станал изискуем на същата дата. Проверяващите заключили, че в петндевен срок от
настъпване на изискуемостта дружеството е следвало да издаде данъчен документ-фактура и
да го начисли, като посочи издадената фактура в „Дневник за продажби” за данъчен период
месец май 2023г. и включи данъка от 66.66лв. в справка декларация при определяне на
резултата за месец 05.2023г. дължима в срок до 15.05.2023г.
5. През данъчен период месец 09.2023 г. жалбоподателят е издал квитанция
№**********/12.09.2023 с данъчна основа в размер на 300 лв. с получател В. Г..Предмет на
доставката заплащане на допълнителни такси. Установено било, че данъчното събитие е
настъпило на 12.09.2023 и данъка е станал изискуем на същата дата. Проверяващите
заключили, че в петндевен срок от настъпване на изискуемостта дружеството е следвало да
издаде данъчен документ-фактура и да го начисли, като посочи издадената фактура в
„Дневник за продажби” за данъчен период месец септември 2023г. и включи данъка от
50.00лв. в справка декларация при определяне на резултата за месец 09.2023г. дължима в
срок до 14.09.2023г.
6. През данъчен период месец 01.2023 г. жалбоподателят е издал квитанция
№**********/10.01.2024 с данъчна основа в размер на 200 лв. с получател В. Г..Предмет на
доставката такса за издаване на Заповед за одобрение на ПУП. Установено било, че
данъчното събитие е настъпило на 10.01.2024 и данъка е станал изискуем на същата дата.
Проверяващите заключили, че в петндевен срок от настъпване на изискуемостта
дружеството е следвало да издаде данъчен документ-фактура и да го начисли, като посочи
издадената фактура в „Дневник за продажби” за данъчен период месец януари 2024г. и
включи данъка от 33.33лв. в справка декларация при определяне на резултата за месец
01.2024г. дължима в срок до 15.01.2024г.
Тези констатации на проверяващите лица били отразени в протокол, като до дружеството –
жалбоподател била изпратена покана за съставяне на акт, като в указания рок се явило
упълномощено лице, като на 27.05.2024г. свидетеля Д. М., в присъствието на свидетеля Х.,
съставила на „К*******, АУАН № F769575/27.05.2024 г. като констатациите били
квалифицирани, като нарушения на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС . Актът за
установяване на административно нарушение бил връчен и предявен на упълномощеното
лице, като не били отразени възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок
по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение, на 24.06.2024 г.,
Заместник директора на Териториална дирекция на НАП София, като надлежно
упълномощен представител със заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. издал атакуваното
Наказателно постановление № 775349-F769575/24.06.2024 г., с което за вменени 6 броя
административни нарушения по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, и на основание чл. 180, ал. 1 от
ЗДДС са наложени съответно 6 броя "имуществена санкция", всяка в размер на по 500, 00
/петстотин/ лева за всяко едно от тях или общо в размер на 3000 /три хиляди/ лева.НП е
връчено на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател на 12.08.2024 г., като в
3
законоустановения срок, на 16.08.2024 г. е постъпила разглежданата в настоящото
производство жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на свидетелят М.,
която е категорична, че при извършена проверка, дружеството в качеството си на
регистрирано и задължено по ЗДДС лице, което е доставчик на услуги, не е изпълнило
изискванията на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и не е начислило ДДС в законоустановения срок, като
не е посочило в регистър "дневник за продажбите" за съответния данъчен период издаден от
него данъчен документ и не е включило размера на данъка по доставката на услуга при
определяне на резултата в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. За
тези нарушения е съставила процесния акт. Свидетеля Х. установява, че АУАН е съставен
след като жалбоподателят е поканен за това .Чрез показанията на тази свидетелка се
потвърждава и установеното от св.М., относно констатираното при проверката и
предприетите действия.
Установеното, посредством показанията на разпитаните свидетели се потвърждава от
приетите по делото писмени доказателства, а именно
Резолюция за проверка, Констативен протокол от проверката, счетоводни документи,
касателно описаните сделки , квитанции, договор между дружеството – жалбоподател и Г.,
протоколи, справки. Отразената в тях информация кореспондира с посочените дати на
извършвани доставки, стойност на услугите, данъчен период и дължим данък за периода,
посочените и установени и от проверяващите лица с акта за нарушение по казуса.
Представена е Заповед № ЗЦУ--384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, с
която е делегирано правомощие на Директорите на дирекции и техните заместница към
НАП за издаване на НП по изрично посочените нарушения на ЗДДС, в това число и при
налагане на санкция по чл. 180 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства. Гласните и
писмените доказателства, събрани в хода на делото са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
4
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.М., инспектор по приходите, която дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетеля Х.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН
постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. Видно от НП в същото подробно и
аргументирано при пълнота на мотивите е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а посочените от
жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.
Както в АУАН, така и в НП е описано, кога и въз основа на какво е прието, че е настъпило
данъчно събитие, в какъв срок е следвало да се начисли дължимия ДДС, кога е следвало да
бъде включен в справка-декларация по ЗДДС. Неизпълнението на процесните задължения за
начисляване на на ДДС се реализира чрез подаване на справка – декларация за ДДС за
съответния данъчен период, поради което и най-ранната дата на допускане на нарушението,
съвпада с изтичането на крайния срок за подаване на справка-декларация , както е посочено
изрично както в АУАН, така и в НП. С даденото описание според настоящия съдебен
състав става ясно за нарушителят въз основа на какви факти е прието, че са осъществени
сочените в АУАН и НП административни нарушения, поради което и съдът счита че са
изпълнени законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и
на чл. 57 от ЗАНН по отношение на издаденото НП и не е нарушено правото на защита на
жалбоподателят.
5
В случая следва да бъде посочено и това, че не може да намери приложение чл.26 от НК. С
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН законодателят е предвидил, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях,
като не са поставени ограничения пред възможността на контролния, респ. на наказващия
орган в един акт за установяване на административно нарушение или в едно наказателно
постановление, да бъдат описани няколко еднакви по вид нарушения, стига всяко едно от тях
да бъде достатъчно конкретизирано. От друга страна институтът на продължаваното
престъпление по чл. 26 НК се явява неприложим по делата от административно-наказателен
характер, поради което на съответния нарушител при установяване извършването на
различни нарушения, следва да се наложи административно наказание за всяко от тях
поотделно, както правилно е сторил административнонаказващия орган..
На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че
правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на дружеството като нарушение на сочените в НП и АУАН законови
разпоредби на ЗДДС.
В случая се установява, че дружеството жалбоподател действително е извършвало услуги
на възложител по силата на сключен договор във връзка с ПУП за горецитирания имот,
които са били осъществени през всеки от посочените период и съответно данъкът е следвало
да бъде начислен за тези месеци, съответно отразени в справки-декларации за тези месеци, а
фактурите в дневника за продажби за тези месеци и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС
в този данъчен период. С оглед на това и действително се установява, че е допуснато
нарушение на посочените законови разпоредби на чл. 86, ал. 1, от ЗДДС. Сочената правна
норма установява задълженията на данъчно задълженото лице във връзка с начисляването на
ДДС и правилно е приети за нарушена с оглед горепосочените факти. В случая
жалбоподателят се явява задължено лице по смисъла на ЗДДС и платец на данък добавена
стойност при извършване на облагаеми доставки. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е
изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с
изключение на случаите по ал. 4 и 5. В настоящия казус не е налице хипотезата на
посочените изключения. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регламентира задължението
за регистрираното лице, за което данъкът е изискуем да го начисли, като издаде в срока
по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; да
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Преценката на фактите спрямо приложимият закон сочат на извода за доказаност на
нарушенията, допуснати от дружеството-жалбоподател, регистрирано и задължено по
ЗДДС, в тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, както и събраните
писмени доказателства.
С оглед изложеното съдът намира, че след като по делото се установи по безспорен начин,
6
че през посочените периоди след като е осъществило доставки на услуги дружеството –
жалбоподател не е начислило данъка, не е издало фактури в дневника за продажби в
съответния данъчен период и не е включило размера на дължимия данък при определяне на
резултата в справка декларация, поради което е осъществил нарушенията от обективна
страна, за всяка една доставка. / В този смисъл Решение, постановено по кнахд№49/2020г.
по описа на АС-Благоевград/. Изложеното обуславя неоснователност на доводите на
жалбоподателя, че в случая няма съставомерно поведение по посочения текст. Не е спорно
по делото, а и се установява от приложения договор, че „К********* е имало качеството на
изпълнител на услуги, свързани с изготвяне на ПУП и в тази връзка същото е извършвало
услуги в полза на възложителя, като в тези услуги влизали и всички плащания във връзка с
проекта, което се установява и от приложените квитанции, поради което и в качеството си на
регистрирано по ЗДДС лице, същия е адресат на задълженията вменени с разпоредбата на
чл.86, ал.1 от ЗДДС, съответно извършените услуги подлежат на данъчно облагане.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството
му на ЕООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към
държавата или общината при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е
обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
След като правилно е квалифицирал процесните нарушения, на основание по чл. 180, ал. 1
от ЗДДС административнонаказващия орган е наложил имуществена санкция в размер на
по 500 лв. за всяко едно от констатираните нарушения. Събразно разпоредбата на чл. 180,
ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в
този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
Административнонаказващият орган е съобразил при издаването на оспореното НП
цитираната норма, налагайки отделна имуществена санкция в законноустановения минимум,
съобразно санкционната норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, съобразявайки и към датата на
издаване на оспореното НП данъка не е начислен..
Съдът намира, че в конкретния случай е неприложим чл.28 от ЗАНН. В случая
непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани с данъчното
облагане, за защитата на които законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и
по - дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които те
се засягат. Същевременно според съдебния състав не може да се счита случаят за
маловажен, тъй като самите нарушения нито съвкупно, нито преценявани по отделно не се
отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на такива
нарушения. При преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да се отчете, че в
конкретния случай се касае до множество еднотипни нарушения, което цялостно завишава
обществената опасност на осъществените нарушения.
Съдът намира и че в случая е съобразена и практиката на Съда на ЕС, тъй като в конкретния
7
случай с оглед множеството нарушения на ЗДДС, не би могло да се приеме, че наложените
санкции са прекомерни. Именно множеството нарушения касаещи няколко данъчни периода,
както и установените от цялостната проверка на дружеството факти водят на този извод.
Поради изложеното съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателното
постановление са спазени предвидените процесуално-правни и материално-правни
изисквания и същото следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
По отношение направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД на НАП да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по
ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева.Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на
двама свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва
да се присъди възнаграждение в размер на минимума, а именно 80 /осемдесет лева./
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 775349-F769575/24.06.2024 г. на Заместник
директор на ТД НАП София, с което на „К*******, ЕИК: ****,със седалище и адрес на
управление: гр. Б***** , ул. „Т*******, за вменени 6 броя административни нарушения по
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС са наложени съответно 6 броя
"имуществена санкция", всяка в размер на по 500, 00 /петстотин/ лева за всяко едно от тях
или общо в размер на 3000 /три хиляди/ лева..
ОСЪЖДА „К*******,със седалище и адрес на управление: гр. Б****** , ул. „Т****** да
заплати на ТД на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет
лева./
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград в 14- дневен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8