РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. гр.Мадан, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100383 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „П. К.” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление,
гр.С. ,район В., ж.к М. , ул. Р. № .. .., представлявано от И. И. Д. - управител,чрез
пълномощника адвокат Е. Г. И. против "В." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Р., ул. С. № .., представлявано от А. С. Д. за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 713.71 лева, представляваща сбор от неплатена главница в
общ размер на 1650 лева по Данъчна фактура № ***г и натрупаната върху тях законна лихва
за забава в размер на 63.71 лева за периода от датата на падеж до датата на подаване на
молба за обезпечение на бъдещ иск, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен неформален Договор за
извозване на земни маси, ищецът П. К. ЕООД предоставил на ответника "В." ЕООД услуга
на обща стойност 1650.00 лв. с ДДС, за която услуга била издадена и връчена на насрещната
страна фактура, а именно: Данъчна фактура № ***г на стойност 1650.00 лв. с ДДС. Съгласно
сключения договор за ищеца - е възникнало задължение да предаде/изпълни отразеното в
съдържанието на фактурите, а за ответника - задължението да заплати цената. П. К. ЕООД е
изпълнил задължението си към "В." ЕООД подробно описано в процесната фактура, но
дружеството-ответник не е заплатило сумата в посочения и регламентиран от закона 14-
дневен срок за плащане от получаването на фактурата. На основание чл. 86 от ЗЗД
ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
получаването на стоките по фактурата до 02.11.2021 г. (дата на предявяване на молба за
обезпечение на бъдещ иск), върху главницата от 1650.00 лева, се натрупа законна лихва за
забава в общ размер на 63.71 лева. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Постъпило е становище вх. № 1121/25.05.2022 г. от ответника „В.“ ООД, чрез
пълномощника адв. М. О., с което посочва, че на 21.12.2021 г. ответното дружество било
заплатило по банкова сметка на ищеца сумата от 1650 лева- главница по фактура № *** г.
Посочва, че исковата молба е постъпила в РС Мадан на 17.12.2021г., като с Разпореждане от
20.12.2021г. ИМ е била оставена без движение като нередовна за внасяне на такса.
1
Държавната такса е била внесена по сметка на съда в деня на направеното плащане по
фактурите – 21.12.2021 г. и въпреки направеното плащане.
В о.с.з. ищецът поддържа исковата молба. Не оспорва, че сумата е платена, но след
като е заведено делото. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за извозване на земни
маси, че в изпълнение на този договор е извършил описаните в съответните данъчни
фактури услуги, че стойността на извършените услуги възлиза на посочения в исковата
молба размер, както и че е настъпил падежът за плащане на дължимата цена по договора. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване на горните
обстоятелства- да докаже, че е заплатил цената извършените услуги.
По делото е представена фактура № ***, съставена от ищцовото дружество, с
получател ответника, за сумата от 1650 лева с ДДС, за извършени услуги – извозване на
земна маса /44ч х 31,25 лева/, които са и предмет на процесното облигационно
правоотношение.
Видно от представеното от ответника платежно нареждане на 21.12.2021 от страна на
ответника в полза на дружеството-ищец е извършен превод на сумата в размер от 1650 лева
с основание за плащане по фактура № ***г. за извозване на земна маса.
С оглед изявленията на страните и представените по делото доказателства съдът
намира за доказано съществуването на соченото от ищеца облигационно правоотношение,
по което същият е изправна страна и му се дължи възнаграждение за извършените услуги по
извозване на земна маса, във връзка с които е издадена процесната фактура за посочения
размер от 1650 лева. Извършеното в хода на процеса плащане от ответника представлява
недвусмислено признание за съществуването на задължението. Поради настъпило плащане в
хода на процеса, към момента на приключване на съдебното дирене вземането на ищеца за
главница е погасено, който факт, който е от значение за спорното право, настъпил в хода на
процеса следва да се вземе предвид на осн.чл.235 ал.3 от ГПК , с оглед на което искът за
главница следва да се отхвърли.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за забава, съдът намира
следното: съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В процесната фактура е
съставена на 09.07.2021 г., при липса на данни за изрична договореност между страните по
отношение на падежа на плащане на задължението приложение намира чл. 303а, ал. 3 от ТЗ,
като длъжникът е изпаднал в забава след изтичане на 14-дневен срок от получаване на
съответната стока или услуга, т.е. от 24.07.2021 г. Служебно изчислен от съда посредством
онлайн калкулатор размерът на дължимото обезщетение за забава за периода от 24.07.2021 г.
до края на претендирания период - 02.11.2021г. върху главницата от 1650 лева, възлиза на
46.75 лева, до който размер искът е основателен. За разликата до пълния предявен размер от
63.71 лева искът е недоказан по размер, поради което следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
Съдът намира, че в процесния случай по отношение на иска за главница, не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно наличие
на две предпоставки, за да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски- да не е
станал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая съдът намира, че с
поведението си ответникът е дал повод за предявяването му, тъй като същият е бил в забава
в плащането на процесното вземане за главница към момента на предявяване на исковата
молба. Задължението за главница е погасено след предявяване на иска, като
обстоятелството, че исковата молба е оставяна без движение е ирелевантно по отношение на
началния момент, от който се счита иска за предявен, а именно в деня на постъпване на
исковата молба в съда по арг. от чл. 125 от ГПК. Поради това, ще следва на основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски,
2
както следва: в цялост по иска за присъждане на главница, както и по съразмерност с
уважената част от иска за обезщетение за забава.
Ищецът е представил доказателства за реализирани разноски в настоящото
производство в размер на 68,55 лева – заплатена държавна такса и 600 лева- адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът е въвел възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 78, ал.
5 от ГПК, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското
възнаграждение да е прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и
насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски.
Размерът на възнаграждението следва да е справедлив, обоснован и съобразен с
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по – нисък от
предвидения минимален такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че делото не е нито с
голяма фактическа, нито с голяма правна сложност. Производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, събрани са единствено писмени доказателства в
малък обем, главното задължение е платено в хода на процеса. Предвид това, съдът намира,
че следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност на
договореното възнаграждение за адвокат в размер от 600 лева, като същото бъде намалено
до сумата от 349,96 лева, съобразно предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 за МРАВ минимум, като по съразмерност следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца в размер от 346,46 лева. В тежест на ответника
следва да бъде възложена и заплатената от ищеца държавна такса по съразмерност, а
именно сумата от 67,86 лева.
Съгласно ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. Представени са доказателства за
реализирани разноски в обезпечителното производство в размер от 500 лева за адвокатско
възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита в производство по
обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата от
половината от стойностите на претендираните суми. С оглед цитираната разпоредба и
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева в производството по обезпечаване
на бъдещ иск следва да бъде редуцирано до минималния размер на осн. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004, а именно на сумата от 300 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от "П. К." ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление, гр.С. ,район В., ж.к. М., ул. Р. № ***, представлявано от И. И. Д. - управител
против В. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. С. № ..,
представлявано от А. С. Д. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1650
лева, представляваща неплатена главница по договор за извозване на земни маси, за която
сума е издадена фактура № ***г., поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА "В." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. С.
№.., представлявано от А. С. Д. да заплати на П. К. ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление, гр. С. ,район В., ж.к. М., ул. Ралевица № .., представлявано от И. И. Д. –
управител сумата от 46.75 лева (четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки),
обезщетение за забава върху главницата по фактура № ***г., за периода от 24.07.2021 г до
02.11.2021г, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 46,75 лева до пълния предявен размер
от 63,71 лева като неоснователен.
3
ОСЪЖДА "В." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. С.
№.., представлявано от А. С. Д. да заплати на П. К.” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление, гр.С. ,район В., ж.к. М., ул. Ралевица № ***, представлявано от И. И. Д. –
управител сумата от 414,32 лева, направени разноски по настоящото производство и сумата
от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обезпечение на
бъдещи искове по гр.д. № 70479/2021г. по описа на СРС
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4