Р Е Ш Е Н И
Е № 1722
гр. Пловдив, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 22.04.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1012 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ №
5, представлявано от *** и ***, против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с
която са предявени обективно съединение искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл. 49 и чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 347,48 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения л.а. ***, въз основа на застраховка
„Каско Стандарт” по застрахователна полица,
сключена на 12.10.2017 г., със ЗП № *** за причинени имуществени вреди
на автомобила в резултат на настъпило ПТП на ***, когато при движение в *** лек автомобил марка ***,
собственост на „***” ЕООД, БУЛСТАТ: ***, управляван от Г.К.Б., е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.01.2019 г. до оконачателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
Ищцовото дружество твърди, че на
05.06.2018 г. при движение по бул. *** лек автомобил марка ***, собственост на
„***” ЕООД, управляван от Г.К.Б., бил преминал през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно,
в резултат на което настъпили увреждания по автомобила. Твърди се също така, че
при настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил имал валидна
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, която е сключена на 12.10.2017 г.,
със ЗП № ***, със срок на действие от 17.10.2017 г. до 17.10.2018 г. Сочи се,
че на 06.06.2018 г. в застрахователното дружество е постъпило заявление за
изплащане на обезщетение за щетите по застрахования лек автомобил. След
получаване на заявлението в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е образувана
щета, а служител на дружеството е извършил оглед на автомобила, при който
констатирал увреждане на гума, задна лява гума Nfera su 1 245x45x18 с 95 % ост.
стойност, и джанта- задна лява. Посочва се, че съгласно заключението на
оценител от застрахователното дружество стойността на застрахования автомобил
след отчитане на процента на овехтяване е в размер на 373,66 лв., от която:
217,26 лв. за части за подмяна; 42,00 лв. за труд за ремонт; 6,00 лв. за
демонтаж и монтаж; 62,40 лв. за труд за боядисване и 46,00 лв. за боя и
допълнителни материали. Твърди се, че с доклад по щета *** застрахователното
дружество е взето решение във връзка с настъпилото застрахователно събитие на
собственика на автомобила да се изплати обезщетение от 347,48 лв. Сочи се, че
на 21.09.2018 г. ищцовото дружество изплатило по банков път на автосервиз „***”
ООД определеното застрахователно обезщетение от 347,48 лв. Твърди се, че с изплащане на
обезщетението на основание чл.410, ал.1, т.2 и т.3 от КЗ ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД встъпило в правата на застрахованото лице против Община
Пловдив, която на основание чл.31 от ЗП отговаряла за ремонта и поддържането на
***. Твърди се, че ответната Община, в качеството й на Администрация,
стопанисваща процесния път, не била изпълнила задълженията си по чл.3, ал.1 и
ал.2 и чл.167, ал.1, изр.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, да го поддържа в изправност,
съответно да сигнализира неизправните участъци по него, в резултат на което
били настъпили материални щети по застрахования лек автомобил. Посочва се, че
на 06.11.2018 г. Община Пловдив е получила регресна покана, с която е уведомена
за настъпилото застрахователно събитие и поканена да възстанови доброволно
изплатеното обезщетение от 347,48 лв., като към поканата е приложено и копие на
застрахователната преписка. Липсата на доброволно изпълнение обосновала
предявяването на настоящия иск. Моли за осъждане на ответника да заплати
съответната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че не са налице предпоставки за деликтна
отговорност. Оспорва се механизмът на произшествието и наличието на причинна
връзка с настъпилите щети. Сочи се, че липсва протокол от оторизирани органи за
регистриране на настъпило застрахователно събитие. Сочи се, че не са посочени
доказателства, че щетите били настъпили единствено и само по твърдения в
исковата молба начин, като не било отчетено поведението на водача на МПС при
управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпването на ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, тъй като се счита, че той не бил съобразил скоростта си или не е
предприел маневра, с която да избегне повредата. Моли исковете да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани. Моли за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетото по делото писмено
доказателство застрахователна полица
№ *** от 12.10.2017 г. за лек автомобил марка *** се установява, че по
отношение на автомобила е била налице имуществена застраховка – „Каско
Стандарт“, валидна за периода от 17.10.2017 г. до 17.10.2018 г. с основно покритие – „пълно каско“. Не се спори и се установява, че е налице покрит от
застраховката застрахователен риск.
С декларация за настъпване на застрахователно
събитие управляващият автомобила Г.Б. е
декларирал настъпило на *** в *** от
запад на ***до *** ПТП, при което по време на движение задна лява гума попада в
необезопасена дупка, вследствие на което е изкривена задна алуминиева джанта и
е разкъсана гума. На *** е подадено от собственика и заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, като е описано ПТП то и е посочено, че вследствие
на удара е изкривена задна лява алуминиева джанта и разкъсана от вътрешната
страна задна лява гума. Представени са документите, необходими във връзка със
заявеното застрахователно събитие. На същата дата е изготвено опис по
образуваната претенция № ***, като са отразени следните щети по застрахованото
МПС - увреждане на гума, задна лява гума Nfera su 1 245x45x18 с 95 % ост.
стойност, и джанта- задна лява 18. Съгласно
заключението на оценител от застрахователното дружество стойността на застрахования
автомобил след отчитане на процента на овехтяване е в размер на 373,66 лв., от
която: 217,26 лв. за части за подмяна; 42,00 лв. за труд за ремонт; 6,00 лв. за
демонтаж и монтаж; 62,40 лв. за труд за боядисване и 46,00 лв. за боя и
допълнителни материали. Изготвено е
възлагателно писмо до *** за отстраняване на констатираните вреди по
застрахованото МПС. Стойността на извършения ремонт е в размер от 347,48 лв., съгласно представена
фактура и опис на вложени услуги и материали.
С доклад по щета *** застрахователното дружество е взето решение във
връзка с настъпилото застрахователно събитие на собственика на автомобила да се
изплати обезщетение от 347,48 лв. На 21.09.2018 г. ищцовото дружество изплатило
по банков път на автосервиз *** определеното застрахователно обезщетение от
347,48 лв., като това обстоятелство не
се оспорва от ответника.
На 06.11.2018 г. на ответника е
връчена регресна покана за заплащане на сумата от 347,48 лв. т.е. за
възстановяване на заплатеното на застрахования застрахователно обезщетение на
основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, като е посочено, че съгласно чл. 31 от ЗП
общината е отговорна за изграждането, ремонта и поддържането на общинските
пътища. Посочена е банкова сметка, ***.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на св. Г.Б., управлявала увреденото МПС към
датата на процесното ПТП. Свидетелят
посочва, че работи в общинска болница,
като на процесната дата е управлявал служебно повереното му МПС – ***. Спомня
си за случая миналата година, като сочи, че друг случай с гумата е нямал.
Посочва, че при движение по *** от западната страна до ***, управляваният от
него автомобил попаднал в дупка, която не си личала от паважа и се виждала
трудно. Липсвало обозначение на дупката. Задната лява гума се пръснала, като се
наложило да я сменят на момент са резервна гума, за да се предвижи автомобилът.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като безпротиворечиви,
последователни и обективни.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена
връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е
отразило, че посочените повреди в опис – заключение по щета съответстват по характер
и големина на механизма на
произшествието, описан в исковата молба
и Декларация за настъпване на застрахователното събитие, както и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Установява се стойността
на щетите по автомобила, като вещото лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване
/ремонтирането на процесния автомобил възлиза на 373,66 лв.
В съдебно заседание след разпита на свидетеля, вещото лице посочва, че
поддържа заключението си, като изводите му не се променят от показанията, а се
потвърждават. Съдът кредитира изцяло заключението, като обосновано, пълно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка
е представена застрахователната полица, която е действала към момента на
инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП. Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с
друго и с оглед на писмените доказателства се установяват и посочените в
исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени и
гласни доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за точно този механизъм на
ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за шета е деклариран точно такъв механизъм на
събитието - дупка на пътното платно. В
същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
нито такова
поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то се
стопанисва от Община Пловдив. Като
стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е
длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона
за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
"Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6,
т. 37 ЗДвП.
Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен
пътен знак, (което обстоятелство се
установи от разпита на св.***), който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от
ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което
е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и
ремонта на пътя е отговорен собственикът му
- в случая
ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което
да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника. В ЗДвП не съществува
разпоредба, която да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното
платно и
съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек
автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед
валидно сключената имуществена застраховка, чийто размер се установява от неоспореното експертно
заключение,
дори в по – голям размер. С изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на кредитора
(застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка
предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1
от КЗ следва да бъде уважен до
предявения размер, с оглед диспозитивното начало и
доколкото същият е по – малък от посочения от вещото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази
насока в общ размер от 500 лв., от които
сумата от 50 лв.- държавна такса, 300 лв. – адвокатски хонорар и 150 лв. –
депозит за вещо лице.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: ********* сумата в размер на сумата от 347,48 лв. – главница,
представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение за увредения ***, въз основа на
застраховка „Каско Стандарт” по застрахователна полица, сключена на ***, със ЗП № *** за причинени имуществени
вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на ***, когато при движение в *** лек автомобил марка ***,
собственост на „***” ЕООД, БУЛСТАТ: ***, управляван от Г.К.Б., е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.01.2019 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 500 лв. – разноски по
делото, от които сумата от 50 лв.- държавна такса, 300 лв. – адвокатски хонорар
и 150 лв. – депозит за вещо лице и свидетел.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ