ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
гр. Кърджали, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500051 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по депозирана частна жалба с вх. № 195/26.01.2022 г. от
Г.Х.М. чрез представител по пълномощие адв. Ю.М., срещу протоколно
определение № 23/18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 417/2021 г. по описа
на РС - М., с което на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 496, ал. 1 от
КЗ, е прекратено производството по предявената с правно основание чл.
432, ал. 1, вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД искова претенция срещу „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД, с ЕИК ******** и ЗД „Е.“ АД, с ЕИК ********. Постановеният
съдебен акт се счита за неправилен, необоснован, постановен в противоречие
с действащата нормативна уредба и съдебна практика. Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд неправилно отчел
предпоставките, обуславящи допустимост на исковата претенция, както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните – в случая изтичане срока за произнасяне от застрахователя,
уреден в нормата на чл. 496, ал. 1 от КЗ в хода на образуваното съдебно
производство и конкретно към момента на произнасяне на прекратителното
определение. Излагат се и съображения, че дори и при подаване на исковата
молба законовият срок да не е изтекъл, щом към момента на произнасяне той
вече е изтекъл, то се счита, че процесуалната пречка за разглеждане на делото
е санирана и производството следва да продължи, като се цитира и съдебна
практика в тези аспекти. С оглед изложените доводи, се моли настоящата
инстанция да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за
разглеждане.
Ответникът по частната жалба ЗД „Е.“ АД, чрез упълномощен
1
процесуален представител адв. В.К. представя отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна и моли протоколното определение да бъде
потвърдено. Излага съображения.
Ответникът по частната жалба „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, чрез адв. К.Г.
представя отговор, с който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение, а протоколното определение да бъде потвърдено. Излага
съображения.
Окръжният съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, приема
следното:
Районен съд – М. е бил сезиран с предявена от ищеца Г.Х.М. чрез
представител по пълномощие адв. Ю.М., искова претенция с правно
основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, с която цели
ответниците „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и ЗД „Е.“ АД да му заплатят солидарно/а при
условията на евентуалност и разделно/ сумата в размер на 8 725.60 лв.,
съставляваща обезщетение за причинени му в резултат на настъпило на
24.08.2016 г. ПТП имуществени вреди в размер на 725.60 лв. и
неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ до
окончателното й изплащане.
В процеса на производството, ответниците „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и ЗД „Е.“
АД, са изразили становище за недопустимост на предявената искова
претенция, с оглед липсата на изтекъл срок за произнасяне, съгласно нормата
на чл. 498, ал. 3 от КЗ, поради обстоятелството, че към момента на
депозиране на исковата молба не са изтекли изискуемите се три месеца,
съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Ищецът в откритото съдебно заседание, проведено на 18.01.2022 г. е
аргументирал претенцията си с обстоятелството, че макар исковата молба, с
която същата е предявена, да е подадена преди изтичане на тримесечния срок,
предоставен на всеки застраховател, то това е направено поради изтичане на
петгодишния давностен срок, след който би се погасило правото на иск
изобщо. А основният довод, развит в частната жалба се свежда до това, че
дори и при подаване на исковата молба законовият срок да не е изтекъл, щом
към момента на съдебното произнасяне тази процесуална предпоставка е
налице, то производството следва да продължи.
Частната жалба, стояща в основата на настоящото въззивно
производство, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването,
се явява допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
С приложимата в казуса разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ,
допустимостта на иска на увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие, е обвързана от предявяване на извънсъдебна
претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка
2
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по реда на чл.380 от КЗ и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане по смисъла
на чл.496 от КЗ.
В случая, извънсъдебната застрахователната претенция и към двамата
застрахователи е предявена на 23.08.2021 г., като с нея е представен и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 84 от 24.08.2016г.,
ведно с епикризи и финансово разходни документи.
Исковата молба е депозирана в Районен съд – М. на 25.08.2021 г., след
като е била изпратена чрез куриер на 24.08.2021 г., а процесното
произшествие е настъпило на 24.08.2016 г.
По така заявената извънсъдебно претенция, с писмо изх.№ 0-92-
11085/02.09.2021г., „ДЗИ–О.З.“ЕАД е уведомил пострадалия Г.М., че е
образувал застрахователна преписка № 43071511700001, и го е уведомил, че
ще се произнесе по претенцията след представяне на допълнителни
доказателства по образувано по повод на ПТП досъдебно производство.
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният
съд е констатирал, че ищецът е предявил иска си срещу застрахователите
преди изтичане на предвидения в чл. 496, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3
от КЗ тримесечен срок, и с оглед на това, е направил извод за недопустимост
на иска. Съдът изрично е посочил, че срокът за уреждане на спорното
правоотношение не е изтекъл и съгласно приетото с определението по чл.140
от ГПК писмено доказателство - писмо с изх. № 0-92-11085/02.09.2021 г. на
„ДЗИ–О.З.“ЕАД .
Настоящата въззивна инстанция, констатирайки изложеното и
съобразявайки наложилата се съдебна практика, обективирана в Определение
№ 224/15.05.2019 г. по ч.т.д.№805/2019 г. на ВКС, І т.о., Определение №
332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о. и Определение №
352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о., приема, че съдът
следва да вземе предвид възникналите към момента на проверката за
допустимост на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване
на правото на иск, съответно отпадането на процесуалните пречки за това.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и
от въззивната инстанция следва да се дължи самостоятелна проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
3
допълнителните /специални/ предпоставки – в конкретния случай започналата
процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. При проверката за
валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от въззивния съд в
образуваното настоящо частно производство, последният е длъжен да
съобрази и данните по делото, относими към изтичане на срока по чл. 496, ал.
1 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Както беше посочено ищецът е предявил претенцията си пред всеки от
застрахователите – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и ЗД „Е.“ АД на 23.08.2021 г., а
исковата молба е постъпила чрез куриер на 25.08.2021 г. Към момента на
произнасяне на прекратителното определение на МРС-18.01.2022 г.
тримесечният срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ, считано от датата на предявяване
на претенцията пред застрахователите е изтекъл, като безспорно установено е,
че последните не са се произнесли по нея. Изисканите от страна на
застрахователя „ДЗИ – О.З.“ ЕАД допълнителни документи, при наличието на
разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ и при първоначално представен Протокол
за ПТП с пострадали лица № 84/24.08.2016г., ведно с епикризи и финансово
разходни документи, се е явява недобросъвестно поведение, в разрез със
законовото задължение да бъде даден мотивиран отговор по
застрахователната претенция в законоустановения срок /арг. чл. 108, ал. 1, вр.
с ал. 3, вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ/, както и се явява недопустимо отклонение от
забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Първоинстанционният съд
е следвало да констатира по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ и да съобрази, че след изтичането на
този срок непроизнасянето на застрахователя e обусловило допустимост на
исковете по чл. 432 от КЗ в хипотезата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
И само за изчерпателност следва да се посочи, че съгласно чл. 378, ал. 9
от КЗ правото на ищеца да предяви исковата си претенция не се погасява с
факта на изтичане на твърдения от него петгодишен срок, а е обвързано със
срока на произнасяне на застрахователя.
При съобразяване на тези данни и релевантните за допустимостта на
процеса обстоятелства, следва да се изведе извода за неправилност на
обжалваното протоколно определение.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, въззивният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 23 от 18.01.2022 г., постановено
по гр. д. № 417/2021 г. по описа на РС - М., с което на основание чл. 498, ал. 3,
във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ, е прекратено производството по предявената
от Г.Х.М. искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.
380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и ЗД „Е.“ АД.
ВРЪЩА делото на М. районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5