№ 5716
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110172665 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т-----------” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника Х. К. И. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, поради което претендира сумата от 1472,41 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г., в имот с абонатен
номер -------, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 186,81 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 24.02.2021 г., сумата
от 84,59 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 6,58 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. – 24.02.2021 г., за които е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г. по гр.д. № 15013/2021 г.
по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът Х. К. И. не подава отговор на исковата молба и не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Съдът като взе предвид, че ответникът е получил препис от исковата молба и
доказателствата с указания за възможността за представяне на отговор и за последиците от
неподаването му, както и като взе предвид, че не е подал отговор, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, както и с оглед вероятната основателност на
предявените искове, на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца
искане в исковата молба, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло,
без да се излагат мотиви по същество.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски съобразно уважените искове в размер на 85,01 лв.,
разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и в размер на 135,01 лв., платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т-----------” ЕАД, ЕИК --------,
със седалище и адрес на управление: гр. С------, срещу Х. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Со------------------ с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
2
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Х. К. И. дължи на „Т-----------” ЕАД сумата от 1472,41 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г. до м.
04.2020 г., в имот с абонатен номер -------, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2021 г., до окончателното й изплащане,
сумата от 186,81 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2018 г. – 24.02.2021 г., сумата от 84,59 лв., такса за дялово разпределение за
периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2021 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 6,58 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.03.2018 г. – 24.02.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г. по гр.д. № 15013/2021 г. по описа на СРС, 26
състав.
ОСЪЖДА Х. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Со------------------ да заплати на „Т-----------”
ЕАД, ЕИК --------, със седалище и адрес на управление: гр. С------, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 85,01 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 135,01 лв.,
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т------
-----“ ЕАД – „Т---“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3