Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 30.07.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 03.06.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 160 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
В исковата
молба се посочва, че на 08.03.2019г. в гр. С.З., на ул. ***настъпило ПТП
между лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с ДКН СТ *** АТ, собствено и
управлявано от Н.Д.А., ЕГН: **********, и пресичащата пътното платно пешеходка Т.А.М.,
ЕГН: **********. Сочи се, че механизмът на ПТП е следният: при движение по ул.
„***“ в посока изток-запад водачът на лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с
ДКН СТ *** АТ Н.Д.А. не се е убедил, че пътят пред него е свободен, при което
блъска пресичащата пътното платно на пешеходна пътека Т.М.. В резултат на
настъпилото ПТП същата получава следните травматични увреждания: травма на
главата - контузио капитис;
гръдна травма - травматичен пневмоторакс без открита
рана в гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем,
контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво; закрито счупване
на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/
кости и дисталната фаланга на първи пръст на левия
крак.
Посочва, че причина за настъпилото ПТП
е виновното поведение на водача на лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с ДКН
СТ *** АТ Н.Д.А., който не следил пътната обстановка, не се е убедил, че пътят
пред него е свободен и блъска пресичащата пътното платно на пешеходна пътека ищца.
Ищцата сочи, че за увреждащия лек
автомобил марка „О.“, модел „З.“ с ДКН СТ *** АТ, управляван от водача Н.Д.А.,
е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „Д.Б.Ж.З.”
АД, обективирана в застрахователна полица
BG/30/119000168999 със срок на валидност от 13:59 ч. на 07.01.2019г. до 23:59
ч. на 07.01.2020г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 08.03.2019г.
същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата
на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко
събитие за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане
или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлява
максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
настъпване на ПТП.
В исковата молба се посочва, че по повод
настъпилото ПТП е образувано ДП № 1228 зм-37/2019 по описа на ОД на МВР - С.З.,
пр.пр. № 982/19 по описа на РП - С.З.
Твърди се, че е безспорно установено,
че получените от Т.А.М. телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Н.Д.А..
Ищцата твърди, че след настъпване на
пътнотранспортното произшествие и получените травми Т.М. е хоспитализирана в
Клиника по гръдна хирургия гр. С.З. към УМБАЛ „***“ АД с множество оплаквания -
тежко общо състояние, контузия на глава, гръден кош и крайници. Страда от
краткотрайна загуба на съзнание, главоболие, световъртеж, гадене, болки по
контузиите места. Пострадалата е претърпяла оперативна интервенция - „Торакоцинтезис синистра. Дренаж“.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие и последвалата интервенция Т.М. е
претърпяла и продължава да търпи множество болки и страдания. Не може да
извършва никакви физически натоварвания. Изпитва силни болки в резултат на
получените фрактури, поради което има непрекъсната необходимост от грижи и
чужда помощ.
Сочи се, че преживеният стрес е оказал
влияние върху психическото и емоционално състояние на Т.М., като е отключил
появата на психотравма. След инцидента тя е силно
притеснена, неспокойна, потисната и напрегната. Непрекъснато е обзета от мисли
за случилото се, които водят до страхови изживявания.
Трудно се концентрира, разсеяна е. Пострадалата рязко е ограничила социалните
си контакти, няма желание да извършва обичайните си дейности и да контактува с
хора.
Посочва се, че в конкретния случай
съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ със застрахователна претенция вх.
№956/25.03.2019г. Т.М. е предявила претенции за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди пред З. „Д.Б.Ж.З.” АД. Представила е и всички
налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. Посочила е и банкова сметка ***. С писмо изх. №1121/27.03.2019г. З. „Д.Б.Ж.З.”
АД е изискало предоставянето на допълнителни документи по заведената
застрахователна претенция, но към онзи момент ищцата не разполагала с
материалите по образуваното ДП.С писмо изх. №2884/29.07.2019г. ответното
дружество уведомило ищцата, че не може да определи справедлив размер на
обезщетение и отказало изплащането на такова.
По изложените съображения, моли съда
да постанови решение, с което да осъди З. „Д.Б.Ж.З.” АД, със седалище и адрес
на управление гр.С., ****, ЕИК: ****, представлявано от Б. Г.И., Р.В.М.и ****,
да заплати на Т.А.М., ЕГН: **********,***, следните суми:
- 64 000лв. /шестдесет и четири хиляди
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки
и страдания от нанесените травми, вследствие настъпило на 08.03.2019г. в гр. С.З.
ПТП, от които:
- 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от получената гръдна травма - травматичен пневмоторакс
без открита рана в гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем,
контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво;
- 20000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от закрито счупване на 2, 3 и 4 метатарзални
/предходилни/ кости и дисталната
фаланга на първи пръст на левия крак;
- 4000 лв. /четири хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от получената травма на главата - контузио капитис.
Претендира и законна лихва върху
сумите, считано от 25.06.2019г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне
на З. „Д.Б.Ж.З.” АД по заведената на 25.03.2019г. застрахователна претенция по
чл.380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл.115, ал. 2 от ГПК предявява иска по настоящия адрес на ищцата към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Моли съда да присъди направени по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моли на
основание §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение
да бъде присъден и 20% ДДС.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК при евентуално уважаване на
исковата претенция, моли присъдената сума да бъде преведена по следната
специална банкова сметка ***. 39 от ЗА в П. АД на ”К.С.А.Д.”, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., бул****, за което
дружеството е упълномощено изрично, а именно:
IBAN: ***: ****
Титуляр на сметката: ”К.С.А.Д.” -
клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА.
В случай на присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА посочва и банкова сметка ***:
„П.“ АД
IBAN: ***: ****
Титуляр на сметката: ”К.С.А.Д.”.
Ответникът счита заведените искове за
процесуално допустими.
Оспорва изцяло исковите претенции,
както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата
молба твърдения и наведени обстоятелства, като моли съда да отхвърли същите
изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли съда да му присъди разноските в
настоящото производство, в това число за адвокатско възнаграждение. В условията
на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то моли съда
да намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на
иска е прекомерно завишен.
Заявява, че предявените искове са
неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, като
излага съображения.
Посочва, че на 08.03.2019г., в гр.С.З.
на ул.***Н.Д.А., ЕГН ********** при управление на собствения си лек автомобил
марка „О.”, модел „З.”, per. № СТ *** АТ, застрахован
при ДаллБогг със застрахователна полица
№BG/30/119000168999 от 07.01.2019г., реализира ПТП, при което е пострадала
ищцата Т.А.М..
Твърди, че от представените към
застрахователната претенция доказателства не се съдържат никакви данни за
механизма на твърдяното ПТП, а същият е описан в исковата молба, като няма
други доказателства за механизма.
Оспорва твърденията на ищцата, че на същата
са причинени следните травматични увреждания: „травма на главата - контузио капитис; гръдна травма -
травматичен пневмоторакс, травматичен подкожен емфизем, контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия
ребра в ляво; закрито счупване на 2, 3 и 4 метатарзални
/предходилни/ кости и дисталната
фаланга на първи пръст на левия крак.“. Оспорва твърденията на ищцата, че възстановителният
период продължава и до днес, че ищцата е получила посттравматично стресово
разстройство, страхова невроза и уплаха, както и че
ищцата не е могла да се самообслужва за дълго време след процесното
ПТП, че не е можела да се грижи за себе си, че се е отключила появата на „психотравма и страхови
изживявания“.
Ответникът посочва, че е получил
уведомление с вх. № 832 от 14.03.2019г., от застрахования водач Н.Д.А.. В
същото се посочвали обстоятелствата по описаното ПТП, а именно: „Движа се по
ул.“***“ и на 70 м след светофара до Окръжна болница по посока запад, изскача
жена пред паркиралите коли без да ме види, без да се огледа, няма пешеходна
пътека и се удря в предния десен калник и огледалото за обратно виждане.“.
Твърди, че съгласно тези данни, застрахованият при ответника водач нямал
никаква вина за настъпване на процесното ПТП.
Сочи, че във връзка с описаното ПТП е
образувано ДП № 3M-1228-37/08.03.2019 по описа на Сектор Пътна Полиция при ОД
МВР С.З.. С молба изх. № 1419 от 19.04.2019г., било изискано от РП С.З.
предоставянето на информация и данни във връзка с посоченото ДП. С
постановление № 982 от 23.04.2019г. е отказано предоставянето на каквато и да е
информация по случая. Поради последното, за ответника станало невъзможно да
прецени основателността на претенцията на пострадалата и съответно да определи
и изплати обезщетение. Заявява, че и към днешна дата няма данни дали ДП №
ЗМ-1228-37/08.03.2019г. е приключило.
Заявява, че дори да се приеме, че е налице
вина на Венелин Стефанов, / вероятно се касае за фактическа грешка, като се има
предвид виновния застрахован водач за настъпване на процесното
ПТП/ (каквато не съществува, според
ответника), следвало, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. Оспорва изключителната вина на водача
на МПС, като твърди, че принос за настъпване на ПТП има и ищцата, която в
нарушение на чл.113, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП при и по време на предприетото
пресичане на пътното платно, не е съобразила разстоянието до приближаващото се
превозно средство и неговата скорост на движение, както и пътната обстановка.
Счита, че тези нарушения на пострадалата се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. В тази връзка прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата в изложения по-горе смисъл. Сочи, че съгласно
мотивите, изложени в ТР №2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС „Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
повреда) по чл.343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно
за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато
водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта
по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП."
В процесния случай предприетото пресичане даже не
било на пешеходна пътека, което още повече подсилвало основателността на
възражението за съпричиняване.
Твърди, че допълнителни данни за съпричиняване от страна на ищцата се установявали и от
показанията, че същата е притичвала и без да се огледа е предприела пресичане
на пешеходната пътека и по този начин е възникнало процесното
ПТП. Счита, че това обстоятелство допълнително е повлияло за субективните
възприятия на ищцата и е допринесло за настъпване на процесното
ПТП.
Отделно от гореизложеното счита, че
ищцата не е оказала необходимата грижа за възстановителния си процес. Към
исковата молба (и към застрахователната преписка) не били представени никакви
официални медицински документи, удостоверяващи извършена от нея рехабилитация,
вследствие претърпените травми. Това означавало, че ищцата не е положила
необходимата грижа за здравето си, което, според ответника, е причина за все още
търпените от нея болки. Отделно от това оспорва продължаващите болки, ако
такива се докажат, да са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Оспорва твърденията, че ищцата поради процесното ПТП „загубила съзнание“. Такива данни никъде не
се съдържали в представените документи, а се извеждали само и единствено от
нейните твърдения, обективирани в представената епикриза. Не ставало ясно от епикризата,
дали има категорични данни за загуба на съзнание. Цитирани били в „Анамнеза’' данни за „краткотрайна загуба на съзнание, но
обективно при приемането в болницата ищцата била „контактна, адекватна...“. Не
е цитирана в епикризата консултация с неврохирург. Не
била изнесена като окончателна диагноза „сътресение на мозъка, а е написано
само „контузия на главата”. Не били установени травматични изменения в
черепните кости и мозъчните структури.
Твърди, че не били налице данни за
проведено лечение на счупените кости на ляво ходило. Не били налице
доказателства и за проведена рехабилитация.
Отделно от гореизложеното твърди, че
на ищцата било заплатено обезщетение за претърпените травми, вследствие на процесното ПТП. В случая се касаело за трудова злополука,
тъй като процесното ПТП е настъпило сутринта на
работен ден, в близост до мястото, където ищцата работи - Детска Ясла № 5 в С.З.,
видно от представените болнични листове на ищцата.
Сочи, че исканият размер на
обезщетението от ищцата е прекалено завишен. Съгласно Постановление №
4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди”.
Оспорва претенцията на ищцата за
заплащане на 64 000 лв. за обезщетяване на неимуществените й вреди. Сочи, че
суми в подобни космически размери се явяват устрем за неоснователно
забогатяване, вследствие на претърпения инцидент, тъй като те нямали обезщетителен характер, а имали за единствена цел
получаването на едно благо, което в никакъв случай не отговаряло на принципа на
справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД.
Възразява, че водачът на
застрахованото при ответника МПС има вина за настъпване на процесното
ПТП. В случая се касаело за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което
изключвало отговорността на застрахователя.
На отделно основание, възразява срещу
твърдяната изключителна вина само на водача на застрахованото в ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД
МПС за възникване на процесното ПТП и твърдените
вреди. Навежда възражение за съпричиняване. Твърди, че ищцата е предприела неправомерно
пресичане на пътното платно - не е била на пешеходна пътека, била е между
паркирани автомобили, тичала е и не се е огледала, ударила се е в дясното
странично огледало на процесния автомобил. Твърди, че
ищцата не е спазила чл.113, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП при и по време на
предприетото пресичане на пътното платно и е можела да предотврати процесното ПТП при непредприемане на пресичането. Твърди,
че ищцата не е положила дължимата грижа за целесъобразен възстановителен процес
- липсват каквито и да е документи за проведена рехабилитация и контролни
прегледи.
На отделно основание твърди, че ищцата
е получила обезщетение за претърпените от нея вреди, тъй като в случая се касае
за трудова злополука. В този случай работодателят на ищцата - Детска Ясла № 5
следвало да е заплатило на ищцата обезщетение за претърпените от нея болки и
страдания, вследствие на процесното ПТП, което било
трудова злополука.
С оглед гореизложените възражения за съпричиняване, счита, че ищцата е основна причина за
възникване на процесното ПТП, или до голяма степен е
допринесла за неговото настъпване. Това нейно поведение на свой ред е причина
за настъпване на претендираните от нея вреди.
Заявява, че претендираното
от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е недоказано както по основание,
така и в сочения от ищцата размер от 64 000 лева, предвид което моли съда да
отхвърли изцяло иска като недоказан и неоснователен, включително акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху сумите.
Моли да му бъдат присъдени разноските
в настоящото производство, в това число разноските за адвокатско
възнаграждение.
В допълнителната
искова молба ищцата прави следните пояснения и възражения:
Относно възражението на ответното
дружество за неоснователност на предявените искове поради неизяснения механизъм
на настъпилото пътнотранспортно произшествие и липсата на вина на водача Н.Д.А.,
счита същото за неоснователно. Нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек
автомобил марка „О.“, модел „З.“ с ДКН СТ *** АТ било безспорно установено,
предвид което били налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав
на ангажиране отговорността на застрахователя: валидно застрахователно
правоотношение между водача А. и ответника, застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача А., настъпили
вреди, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение, както и вина на водача. Твърди, че Н.Д.А. виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП,
която задължава водачите непрекъснато да контролират пътните превозни средства,
които управляват, и да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Освен това, законът им вменява и
задължението да не създават опасности и пречки за движението, както и да не
поставят в опасност живота и здравето на хората, да бъдат внимателни към
уязвимите участници в движението и да избират скорост на движение, която да им
позволи да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Предвид възрастта на пострадалата, тя попадала в една рискова група пешеходци,
която изисква повишено внимание от страна на водачите. При движение по ул.„***“
в посока изток-запад водачът не се е убедил, че пътят пред него е свободен, при
което е блъснал пресичащата пътното платно на пешеходна пътека Т.М.. В тази
връзка, наличието на пешеходна пътека в участъка на местопроизшествието
сигнализира за възможна опасност на пътя и е индиция
водачите да бъдат в готовност във всеки един момент да спрат автомобила от
движение, поради което появата на пострадалата не представлява непредвидимо
събитие. Счита, че извършеното не представлява
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Поддържа доказателствените
искания за назначаване на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, която да отговори на поставените въпроси, както и искането за
приобщаване на образуваното досъдебно производство към настоящото за
установяване отговорността на водача на МПС и за изясняване както на механизма
на ПТП, така и вината на водача Н.А..
Счита за неоснователно възражението на
ответното дружество за прекомерност на размера на предявения от ищцата иск за
неимуществени вреди. Счита, че преценката относно наличието на претърпени
неимуществени вреди, както и относно техния размер следва да се направи след
анализ на всички факти и обстоятелства от значение по делото. Характерът на
получените увреждания е основният критерий за определяне на справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. От настъпване на процесното
ПТП Т.М. е претърпяла интензивни болки и страдания вследствие на получените
травми. Посочва, че към исковата молба е приложена подробна медицинска
документация, описваща здравословното състояние на ищцата, от която ставало
ясно, че вследствие на ПТП ищцата е получила описаните телесни увреждания и е претърпяла
оперативна интервенция - „Торакоцинтезис синистра. Дренаж“. Оспорва твърденията, че ищцата не е
оказала необходимата грижа за оздравителния си процес, което е станало причина
за продължителността на търпените от нея болки и страдания. От представените
доказателства се установявало, че след изписването на пострадалата от Клиника
по гръдна хирургия е направена рентгенография и контролен преглед. Приложени са
Рентгенография от 08.07.2019г. и извадка от медицински картон за извършен
контролен преглед от 15.07.2019г. Сочи, че с отговора на исковата молба
неоснователно се оспорва и твърдяната от ищцата загуба на съзнание след
настъпване на ПТП. Видно от приложената по делото епикриза
и снетата анамнеза Т.М. се е оплаквала от краткотрайна загуба на съзнание,
липса на спомени от инцидента, главоболие, световъртеж и гадене. Оспорва
твърденията, че ищцата не е преживяла психически стрес вследствие на инцидента
и получените травми. Освен с характера на претърпените травми, размерът на претендираното обезщетение е съобразен и с психическото и
емоционално състояние на ищцата. Сочи се, че съдебната практика е непротиворечива
относно обстоятелството, че пътнотранспортното произшествие е стресогенно събитие, което може да доведе до психологическа
травма и личностова промяна. След такъв инцидент
неминуемо психичното здраве на пострадалата е увредено и съществено променено
спрямо времето преди инцидента. След случилото се дълго време тя е била силно
притеснена, неспокойна, потисната и напрегната. И към настоящия момент често я
обземали мисли за преживяното, които водели до страхови
изживявания. Пострадалата рязко е ограничила социалните си контакти, нямала
желание да извършва обичайните си дейности и да контактува с хора.
Сочи се, че според практиката на ВКС,
претърпените неимуществени вреди се доказват чрез обективирани
психични преживявания на съответното лице. Един от начините за доказването им
са именно възприятията на други лица за състоянието и преживяванията на ищцата,
влошеното здравословно състояние, видимите отражения върху личния или
професионален живот, уронването доброто име в обществото. Посочва съдебна
практика. Сочи, че разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква обезщетението за
неимуществени вреди да бъде определено по справедливост от съда. При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът винаги държи сметка
за обществения критерий за справедливост. Посочва съдебна практика.
Отбелязва, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение е съобразен от една
страна с принципа за справедливост с оглед действително претърпените болки и
страдания от ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО, със социално- икономическите условия в
страната, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Счита за изцяло неоснователно
твърдението за съпричиняване от страна на
пострадалата Т.М.. Твърди, че не са налице доказателства за съпричиняване
на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че изложените
в отговора на исковата молба аргументи от ответника в тази посока са
взаимоизключващи се. Изводите за внезапно и изненадващо навлизане на
пешеходката в платното за движение с бърз ход се правели единствено на база
свидетелски показания, без да бъдат изяснени и отчетени редица относими към
предмета на делото обстоятелства. Счита, че при спецификите на терена, на който
е възникнало ПТП и най-вече с оглед наклона и стръмността
на пътя, както и предвид възрастта на пешеходката /67 години/, е невъзможно
същата да е бягала. Освен това получените травми не съответствали на движение с
такъв темп от нейна страна. Посочва, че наличието на пешеходна пътека в
участъка, в който е настъпил ударът, е достатъчно основание водачът А. да
премине през него с повишено внимание и с такава скорост на движение, която би
му позволила да спре управлявания от него автомобил във всеки един момент,
каквито задължения му вменяват разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 116
от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Трябвало е да бъде особено внимателен и
защото в зоната на кръстовището и около него е имало паркирани автомобили,
които са били предпоставка за възникване на опасна ситуация, с оглед на което е
следвало да се движи със скорост, която да му позволи аварийно спиране при
опасност от настъпване на ПТП. Ето защо счита, че Т.М. по никакъв начин не е
нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114 от ЗДвП. Твърди, че
основната техническа причина за настъпване на ПТП е несвоевременното
възприемане на пешеходката от страна на виновния водач.
Счита за неоснователно възражението,
че на ищцата вече е изплатено обезщетение за трудова злополука. Твърди, че инцидентът
не е регистриран като трудова злополука в НОИ, а по делото не са налице
доказателства Т.М. да е получавала каквото и да е обезщетение, съгласно
разпоредбите на КСО за претърпените от нея увреждания.
В допълнителния
отговор ответникът заявява, че поддържа изцяло отговора на исковата молба.
Поддържа всички възражения за съпричиняване и отново подчертава, че застрахования при
ответника водач Н.Д.А. няма вина за настъпването на процесното
ПТП. Твърди, че именно поради липсата на вина на водача А. за настъпване на процесното ПТП, е прекратено ДП№ 1228зм-37/2019г. по описа
на ОД на МВР - С.З..
Дори да се приемело, че е налице вина у
водача на автомобила (каквато няма), счита, че безспорно е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Същата не се е намирала на пешеходна пътека, а на пътното платно при наличие на
пешеходна пътека в близост до местопроизшествието.
Сочи, че претендираното
от ищцата обезщетение в размер на 64000лв. е изключително завишено и е стремеж
за неоснователно обогатяване, предвид липсата на данни за тежко протекъл и
извън обичайните норми възстановителен процес, липсата на данни за извършена
рехабилитация, възрастта на ищцата и т.н.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че на 08.03.2019г. в гр. С.З., на ул. ***е настъпило ПТП между лек автомобил
марка „О.“, модел „З.“ с ДКН СТ *** АТ, собствено и управлявано от Н.Д.А. и
пресичащата пътното платно пешеходка Т.А.М., вследствие на което последната е
получила травматични увреждания.
За
увреждащия лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с ДКН СТ *** АТ, управляван от
водача Н.Д.А., е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със З. „Д.Б.Ж.З.” АД, обективирана в
застрахователна полица BG/30/119000168999 със срок на валидност от 13:59 ч. на
07.01.2019г. до 23:59 ч. на 07.01.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ със застрахователна
претенция вх. № 956/25.03.2019 г. Т.М. е предявила претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред З. „Д.Б.Ж.З.” АД.
Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова сметка ***.
С писмо изх. №1121/27.03.2019г. З. „Д.Б.Ж.З.” АД е
изискало предоставянето на допълнителни документи по заведената застрахователна
претенция, но към онзи момент ищцата не разполагала с материалите по
образуваното ДП.
С писмо изх. №2884/29.07.2019г. ответното дружество
уведомило ищцата, че не може да определи справедлив размер на обезщетение и
отказало изплащането на такова.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото е назначена и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. От заключението й се установява следното:
На 08.03.2019 г. ищцата Т.А. е
получила следните травматични увреждания: Травматичен пневмоторакс
/наличие на въздух в плевралното пространство/ без
открито рана в ляво. Травматичен подкожен емфизем
/навлизане на въздух в подкожния слой на кожата/. Счупване на 3,4,5 и 6 ребра в
ляво. Контузия на бял дроб в ляво. Контузия на главата. Кръвонасядане
в тилната област. Счупване на 2,3 и 4 предноходилни
кости.
Описани травматични увреждания, според експертизата, добре отговарят да са
от действието на твърди тъпи предмети, получени по време и начин при възникнало
ПТП от блъскане на пешеходец от движещ се автомобил и последващо
падане върху терен, като травмите в областта на гръдния кош и главата са от
удари с или върху твърди тъпи предмети, а травмата на лявото ходило е от
притискане от такива.
Според експертизата, е налице причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и получените травматични увреждания от ищц;ата. Най-интензивни
болките и страданията в конкретния случай са били за период от около 1-1,5
месеца. Периодът за възстановяване от гръдната травма е бил в рамките на 2 – 3 месеца.
Периодът за възстановяване от травмата на левия долен крайник е бил в рамките
на 2 - 3.5 месеца. Травмата на левия долен крайник се е усложнила с установена сублуксация /непълно разместване на артикулиращите
повърхности на костите, образуващи ставата между първи пръст и предноходилната кост/, която сублуксация
е довела и до изместване на първи пръст, което, според експертизата, ще оказва
влияние върху походката и пострадалата
ищца ще усеща болка и дискомфорт при ходене.
Видно от експертното заключение, механизмът на ПТП е следния: На 08.03.2019
г. в гр. С.З., по на ул. ***от изток на запад се е движел лек автомобил марка „О.“
модел „З.“ с ДКН СТ *** АТ, собственост на и управляван от Н.Д.А.. Малко преди
достигане на ул. „Крайна“ водачът на автомобила забелязва движещата се от север
на юг пешеходка Т.А.М.. Водачът на автомобила предприема спиране, но въпреки
това настъпва удар, като към момента на удара пострадалата е била в движение от
север на юг. Мястото на първоначалния контакт между предната дясна челна и
челно-странична част на лекия автомобил, в областта на предния десен овален
вертикален ръб и пострадалата е настъпила в граници от 1,2-1,7 м преди
ориентира (източно от ориентира) и около 4,0 м южно от северната граница на
платното за движение. Скоростта на лекия автомобил към момента на удара и преди
настъпване на ПТП е била около 18 км/ч. След удара пострадалата получава
телесни увреждания и изпада на терена в дясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Лекият автомобил продължава напред и се установява косо наляво с
предната си част в средната част на платното
за движение.
Според експертизата, техническите причини за настъпване на ПТП са следните:
Навлизане на пострадалата на платното за движение при наличие на движещо се по
него МПС; Реакция на водача на автомобила чрез предприемане на спиране в
момент, в който водачът няма техническата възможност да спре преди да настъпи
удара;
Към момента на удара пострадалата е била в движение от север на юг, като
мястото на първоначалния контакт между предната дясна челна и челно-странична
част на лекия автомобил, в областта на предния десен овален вертикален ръб и
пострадалата е настъпила в граници от 1,2-1,7 м преди ориентира (източно от
ориентира) и около 4,0 м южно от северната граница на платното за движение.
Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара и преди
настъпване на ПТП е около 18 км/ч. Най- вероятната скорост на движение на
пострадалата, предвид параметрите на съответните пътни участъци (най-вече
наклона от 12°), биофизичните възможности на пострадалата, отложените по
автомобила деформации, крайното положение на тялото на пострадалата след удара
и др. определят максимален предел на скоростта и на движение преди настъпване
на ПТП съответстващ между бърз ход и спокойно бягане.
По делото няма данни за наличие на ограничена за водача на лекия автомобил
видима зона към пострадалата. Всички кинематични пресмятания и изводи са
направени спрямо посоченото от водача разположение на пострадалата към момента
на възприемане за първи път от него преди реализиране на удара.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил при така изчислената му скорост
на движение е около 8,3 м.
Според експертното заключение, водачът на лекия автомобил е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като реагира чрез
предприемане на аварийно спиране към момента, в който посочва, че е възприел
пострадалата за първи път, без значение от хода на придвижване на пострадалата
(приложен е анализ).
Към момента на възприемане на пострадалата от водача на лекия автомобил,
последният в зависимост от хода на движение на
пострадалата се е намирал на разстояние от 8 до 27 м. преди мястото на удара.
Най - вероятната скорост на движение на пострадалата предвид параметрите на
съответните пътни участъци (най-вече наклона от 12°), биофизичните възможности
на пострадалата, отложените по автомобила
деформации, крайното положение на тялото на пострадалата след удара и др. определят
максимален предел на скоростта и на движение преди настъпване на ПТП
съответстващ между бърз ход и спокойно бягане.
С оглед на получените травматологични увреждания, пострадалата първоначално
е контактувала с овалната челна и челно-странична част на предния десен ръб на
автомобила, като в тази зона е намерено протриване с малка интензивност -
ширина 4 см и дължина 17 см, на 53 см от терена. Имайки предвид параметрите на
тази зона, най - вероятно това протриване е било с левия долен крайник на
пострадалата. Последвало е преминаване през ходилото на левия долен крайник на
пострадалата и удар между лявата ребрена зона и дясното странично огледало на
автомобила. След този удар тялото на пострадалата е изпаднало на терена.
Според заключението на експертизата, бягането при човека е изключително
сложен динамичен процес, характеризиращ се със строго индивидуален подход по
време на движение за всеки един индивид поотделно. В конкретната ситуация,
предвид параметрите на съответните пътни участъци (най-вече наклона от 12°).
биофизичните възможности на пострадалата, отложените по автомобила деформации,
крайното положение на тялото на пострадалата след удара и др. определят
максимален предел на скоростта и на движение преди настъпване на ПТП
съответстващ между бърз ход и спокойно бягане.
В заключението са разгледани различни варианти на движение на пострадалата
- от бавен ход до бързо бягане, както и техническата възможност за водача на
МПС да предотврати настъпването на ПТП при тези варианти на движение.
Според експертното заключение, пешеходката
е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като не
предприема пресичане на платното за движение при наличие на движещо се по него
МПС.
Техническите причини за настъпване на ПТП са следните: Навлизане на
пострадалата на платното за движение при наличие на движещо се по него МПС,
както и реакцията на водача на автомобила чрез предприемане на спиране в
момент, в който водачът няма техническата възможност да спре преди да настъпи
удара.
Видно от заключението, категорични данни за загуба на съзнание у ищцата няма.
Установена е контузия на главата, като при
приемането и в болничното заведение е отразено, че е била контактна и
адекватна. Няма данни за отклонение от
нормалния неврологичен статус.
Според експертизата, костно срастване на счупените ребра настъпва за период
от около 2.5 - 3 месеца. При ищцата е било налице разместване на фрагментите на
счупените ребра, видно от разчитането на образните изследвания. Счита се, че
костното срастване на счупванията на ребра е било в
рамките на нормалния оздравителен процес.
Според експертизата, няма последствия за дихателната система на ищцата след
лечението на пневмоторакса. При направената плеврална пункция е евакуиран само свободен въздух от плевралната кухина.
Според експертизата, към момента ищцата е в добро общо състояние. Видно от
приложената документация към делото, същата е провела една консултация с гръден
хирург, при която четири месеца след инцидента е установено палпаторна
болка в областта на травмираните ребра и отслабено везикуларно
дишане в ляво, където е бил налице пневмоторакса.
Според експертното заключение, оздравителният процес при ищцата от
счупените предноходилни кости
е протекъл нормално, като усложнение при образувалия се калус
се е получило установената сублуксация в ставната
повърхност към първи пръст.
Според експертизата, няма документални данни за проведена рехабилитация. Ищцата
е възстановила движенията в лявата си глезенна става в
рамките на около 3 месеца.
Експертизата е установила, че скоростта на движение на лекия автомобил към
момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 18 км/ч.
По време на провеждане на следствения експеримент на 28.01.2020 г. е
фиксирана слабо видима маркировка на пешеходна пътека, отстояща
с източния си край на 23,4 м източно от ориентира. На около 130 м източно е
разположена светофарна уредба.
Според експертизата, в зоната на реализиране на удара между лекия автомобил
и пострадалата няма пешеходна пътека.
Съдът възприема заключението на комплексната съдебна експертиза, същото е
добросъвестно дадено, компетентно изготвено и представено в съдебно заседание,
като експертите дадоха подробни разяснения по зададените от страните и съда
въпроси към заключението. Същото не беше оспорено в хода на съдебното
производство.
По делото с оглед установяване на фактическите обстоятелства са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят Ж.М.А.посочва, че познава Т. повече от 10 г., тъй като тя живее
на семейни начала с чичо му. Разбрал за инцидента от чичо си. Ищцата лежала в
болницата около десет дена. Според свидетеля, доста дълго време се възстановявала
от удара с колата, като и в момента имала доста оплаквания от ПТП – то, тъй
като все още пръстите и са сини на счупения крак, има затруднения с дишането и
бързо се изморява. След като изписали ищцата от болницата, свидетелят и
братовчедка му, помагали и се грижели за Т.. Свидетелят посочва, че ищцата му
споделяла, че вечер не може да спи на лявата страна. Според свидетеля, ищцата все
още имала от лявата страна дефицит и повече от една дамска чанта не можела да
носи. Свидетелят посочва, че ищцата била много разстроена от инцидента, плачела,
когато разказва какво се е случило, чувствала се много зле. И до ден днешен изживявала
нещата, когато станело дума за катастрофата и плачела. Според свидетеля, поведението
на ищцата също се променило много – преди
била по-енергична и жизнена, а сега изпитвала затруднения в извършването на
ежедневните дейности, като чистене и готвене. Преди се събирали много по
празници – Великден, Коледа, но вече не се събирали така. Преди пеела, била
душата на компанията. А сега, дори с приятелки не се събирала. Когато трябвало
да се връща на работа, не искала, защото считала, че няма да се справи със
задълженията си, но те настоявали да започне пак да работи. Това до известна
степен я изкарало от меланхолията. Свидетелят твърди, че Т. била в болнични
около половин година.
Към настоящия момент, според свидетеля, Т. не се е възстановила, оплаквала
се от всяка една от травмите от ПТП – то. Пръстите й били още сини, не можела
да спи на лява страна, трябвало да спи по гръб или на дясната страна, главата я
боляла, пиела хапчета, имала световъртеж и не била същата психически и
физически. Натъжавала се, когато станело въпрос за травмите и я мъчило това, че
не е толкова енергична.
Свидетелката П.Г.С.познава ищцата от 7-8 години, тъй като последната
съжителствала с нейния вуйчо, брат на майка й. Свидетелката разбрала за ПТП –
то от вуйчо си, видяла ищцата след като я изписали от болницата, където
престояла около 10 дена. След като я изписването от болницата, се чувствала
зле, болели я ребрата отляво, изпитвала болки и лежала. Не искала никой да бъде
при нея, за да не я вижда никой, че я боли. Свидетелката й помагала да се
обслужва, водела я до тоалетна, къпела я и помагала за обличането. След
инцидента, Т. остана в къщи около 5-6 месеца. После тръгнала на работа, но все
още изпитвала болки. Пръстите на краката и са сини, главата също я боляла.
Според свидетелката, преди инцидента Т. била много весела, винаги, когато
имало поводи организирала събирания. След инцидента вече не била толкова
жизнена и лъчезарна. Преди много се събирали, но сега тя не искала да има хора покрай
нея, а искала да бъде усамотена. Свидетелката посочва, че Т. работи в детска
ясла и преди инцидента ходела пеша на работа. След инцидента пак се движела
пеша, но вече по-трудно.
Свидетелят Н.Д.А. е участник в процесното ПТП на
08.03.2019 г. като водач на лекия автомобил. Свидетелят посочва, че времето
било сухо, на здрачаване, нямало много коли. Той се движел по улица „С.“ нагоре
към кв.“Лозенец“, към обиколното шосе. Според свидетеля, скоростта, с която
управлявал автомобила, била около 40 км/ч. Там имало паркирали коли вдясно,
карал нагоре и слизал по „С.“, когато ищцата се ударила странично в огледалото
на автомобила и паднала. Според свидетеля, на това място нямало пешеходна
пътека, а пешеходната пътека била около 20 м преди мястото на удара. След
удара, свидетелят веднага спрял, слязъл и отишъл при пострадалата, която
поискала да става. Той й помогнал да седне до кафемашината
до тротоара, но тя сама се придвижила до там, като според него разстоянието
било около 3 метра. Когато дошла линейката, пострадала не искала да се качва. Свидетелят
посочва, че забелязал пешеходката в последния момент. Човекът, с когото пътувал,
му извикал, но тя много бързо се ударила странично в колата. Свидетелят твърди,
че пострадалата му казала, че бяга за автобуса - „Видях автобуса. Вас въобще не
ви видях“. Свидетелят твърди, че вдясно и напред, и назад имало паркирани автомобили
по цялото протежение на улицата, но те не била пречка за видимостта. Според
свидетеля, ударът настъпил точно, където започва предното стъкло на колата. Пострадалата
се ударила в страничното огледало, завъртяла се, огледалото се обърнала от
удара, и тя паднала перпендикулярно на колата.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 08.03.2019 г., по силата на което „З. „Д.Б.Ж.З.” АД е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования лек автомобил марка „О.“,
модел „З.“ с ДКН СТ *** АТ, се установява от справка в Гаранционен фонд,
от която е видно, че е налице застрахователна полица BG/30/119000168999
със срок на валидност от 13:59 ч. на 07.01.2019г. до 23:59 ч. на 07.01.2020г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498,
ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищцата е предявила застрахователна претенция вх. №956/25.03.2019г. пред З. „Д.Б.Ж.З.”
АД и представила Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и банкова сметка
***.
С писмо изх.
№1121/27.03.2019г. З. „Д.Б.Ж.З.” АД е изискало предоставянето на допълнителни
документи по заведената застрахователна претенция, но към онзи момент ищцата не
разполагала с материалите по образуваното ДП.
С
писмо изх. №2884/29.07.2019г. ответното дружество уведомило ищцата, че не може
да определи справедлив размер на обезщетение и отказало изплащането на такова. Поради това
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От представените
доказателства и заключението на автотехническата
експертиза, съдът намира, че водачът на лек автомобил
марка „О.“, модел „З.“ с ДКН СТ *** АТ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства – чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и към престарелите хора – чл.116 от ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с ДКН СТ
*** АТ са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това, съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ,
следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на комплексната съдебна експертиза,
вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила травматичен пневмоторакс
/наличие на въздух в плевралното пространство/ без
открито рана в ляво. Травматичен подкожен емфизем
/навлизане на въздух в подкожния слой на кожата/. Счупване на 3,4,5 и 6 ребра в
ляво. Контузия на бял дроб в ляво. Контузия на главата. Кръвонасядане
в тилната област. Счупване на 2,3 и 4 предноходилни
кости. Според заключението най-интензивни са били болките и страданията за
период от около 1-1,5 месеца.
Лечебният и възстановителен
период на ищцата е бил продължителен, нуждаела се от чужди грижи непосредствено
след произшествието, което се установява и от свидетелските показания/ свидетелката
Пенка Славова й помагала да се обслужва, водела я до тоалетна, къпела я и
помагала за обличането/. Вследствие на ПТП, ищцата е преживяла и емоционален
стрес, тъй като и към настоящия момент при спомена за катастрофата, плачела. Според
свидетелите, преди процесното ПТП, ищцата била
весела, енергична, общителна, обичала да се събира с приятели, но след
инцидента се затворила в себе си и не искала да се вижда дори с приятели. Съдът
изцяло кредитира свидетелските показания, като убедителни, последователни и
непротиворечиви. При определяне на
обезщетението следва да вземе предвид, че към момента на ПТП, ищцата е била на
66 години, което обуславя значително по-висок стрес, по-тежко преживяване на
претърпените травми и по-трудно възстановяване на телесното здраве. Ищцата е
била и в продължителен отпуск поради времена неработоспособност, като видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза травмата на левия долен крайник
се е усложнила с установена сублуксация /непълно
разместване на артикулиращите повърхности на костите, образуващи ставата между
първи пръст и предноходилната кост/, която сублуксация е довела и до изместване на първи пръст, което
ще оказва влияние върху походката и ще усеща болка и дискомфорт
при ходене. Ето защо, съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на ПТП – 66
години, неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер,
които е претърпяла ищцата и факта, че към момента една от травмите не е
възстановена и вероятно няма и да настъпи пълно възстановяване, приема, че справедливо обезщетение
за претърпените от Т.А.М. неимуществени вреди би била сумата от 38000 лв.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, която е предприела неправомерно пресичане на пътното
платно - не е била на пешеходна пътека, била е между паркирани автомобили,
тичала е и не се е огледала, ударила се е в дясното странично огледало на процесния автомобил. Твърди, че ищцата не е спазила чл.113,
ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП при и по време на предприетото пресичане на пътното
платно е можела да предотврати процесното ПТП при
непредприемане на пресичането.
По делото е безспорно
установено, че в
зоната на реализиране на удара между лекия автомобил и пострадалата няма
пешеходна пътека, на мястото, където е пресичала не е имало и тротоар, поради
което не може да се приеме, че ищцата е пресичала на място, представляващо
продължение на тротоара върху платното за движение, в какъвто смисъл са
доводите на защитата й. Видно от заключението на автотехническа
експертиза, техническите причини за
настъпване на ПТП е, както реакцията на водача на автомобила чрез предприемане
на спиране в момент, в който същият няма техническата възможност да спре преди
да настъпи удара, така и навлизането на пострадалата на платното за движение
при наличие на движещо се по него МПС. Поради това, съдът намира, че ищцата е
нарушила разпоредбата на чл.113, т.1 от ЗДвП, където е
посочено, че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:1. преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства.
Съдът счита, с оглед данните по
делото, че ищцата е нарушила и разп. на чл. 114,т.1 от ЗДвП, в който е регламентирано, че на пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на
платното за движение. Безспорно се установи, че съприкосновението между лекия
автомобил и ищцата е станало на платното за движение извън местата, обозначени
за пресичане на пешеходци. Пресичането на платното е станало извън пешеходна
пътека, без ищцата да се съобрази с приближаващия се лек автомобил, шофиран от
свидетеля А., като ищцата внезапно е излязла на платното, тъй като целта й е
била да се качи на пристигащия автобус. Това изскачане на платното за движение
от страна на пострадалата пешеходка на място, необозначено за преминаване от
пешеходци е допринесло, според съда, в значителна степен за вредоносния
резултат.
Съдът счита, че отговорността за
безаварийно движение по платното за движение е както на водачите на ППС, така и
на пешеходците, поради което и ЗДвП регламентира правила за всички участници в
движението. Само внимателното и стриктно спазване на правилата и от водачите и от пешеходците може да предотврати
рисковете от настъпване на ПТП, които водят до тежки, в много случаи необратими
последици.
Все пак при съпоставка на противоправното поведение на делинквента
и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява
характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на
всеки от двамата участници. Отговорността на водача на моторно превозно
средство за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от
тази на пешеходците
и това произтича от качеството на моторното превозно средство като източник на
повишена опасност, който може да нанесе много по-тежки вреди, отколкото
споменатите участници в движението. Ето защо, съдът като съобрази конкретните
обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП,
при което е пострадала ищцата по делото, намира, че приносът на пострадалата Т.А.М. за настъпване
на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 30
%. Поради това, дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди на Т.А.М.
е в размер на 26 600 лв. /38 000лв. – 30% от 38 000лв./ В този размер
искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда. За
разликата до претендирания размер от 64 000лв.
искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
По
иска за законна лихва
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. Поради това, на ищцата следва да присъди законна лихва
върху сумата от 26 600 лв. от 25.06.2019
г. до окончателното плащане на сумата, така, както е поискано от ищцата с
исковата й молба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че З. „Д.Б.Ж.З.” АД
следва да заплати на Т.А.М. сумата от 26
600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените
болки и страдания от получената гръдна травма - травматичен пневмоторакс
без открита рана в гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем,
контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво, закрито счупване
на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/
кости и дисталната фаланга на първи пръст на левия
крак и от получената травма на главата - контузио капитис вследствие настъпило ПТП на 08.03.2019г. в гр. С.З.,
ведно със законната лихва от 25.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
като е зачетено съпричиняването от страна на ищцата
за настъпване на вредоносния резултат и на претърпените вреди, който съдът
прецени с оглед данните по делото, че е на 30%. За разликата над 26 600 лв. до претендирания размер на 64 000 лв. предявеният иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че Т.А.М. е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съдът намира, че в
настоящия случай е предявен един иск за неимуществени вреди за сумата от
64 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от получената гръдна травма - травматичен пневмоторакс
без открита рана в гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем,
контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво, закрито счупване
на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/
кости и дисталната фаланга на първи пръст на левия
крак и от получената травма на главата - контузио капитис
Съдът намира, че обезщетението на неимуществени вреди включва
всички претърпени травми и болки и страдания, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено върху общия материален интерес на
предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 64 000 лв., а не върху отделните
травми, които е претърпяла ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 450 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 2 940 лв. с
ДДС /2 450 х20% = 2 940 лв./
С оглед изхода на делото ответникът З. „Д.Б.Ж.З.” АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1222 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Ответното дружество е
направило следните разноски: възнаграждение за комплексната съдебна медицинска
и автотехническа експертиза в общ размер на 1 200
лв.; държавна такса в размер на 5 лв. Съдът определя на основание чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Така общият размер на разноските на
ответника е 1 305 лв.
С оглед изхода
на делото Т.А.М. следва да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД направените разноски в
размер на 762 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 064 лв. държавна такса, съразмерно
с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****да заплати на Т.А.М., ЕГН: **********,*** сумата от 26 600 лв., /двадесет и шест
хиляди и шестотин лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получената гръдна
травма - травматичен пневмоторакс без открита рана в
гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем,
контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво, закрито счупване
на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/
кости и дисталната фаланга на първи пръст на левия
крак и от получената травма на главата - контузио капитис вследствие настъпило ПТП на 08.03.2019г. в гр. С.З.,
ведно със законната лихва от 25.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата 26
600 лв. до претендирания размер на 64 000 лв.
като неоснователен.
Присъдената сума на Т.А.М., ЕГН: **********,*** може да
бъде заплатена по следната банкова сметка: *** ***, BIC *** „К.С.“ – Адвокатско
дружество – клиентска сметка.
ОСЪЖДА „З. Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *****да заплати
на адв. П.К. с адрес: ***, офис № 2 адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на Т.А.М. в размер на 1222
лв. /хиляда двеста двадесет и два лв./, с включен ДДС по банкова сметка *** ***, в „П.” АД, с титуляр “К.С.А.Д.”.
ОСЪЖДА Т.А.М., ЕГН: **********,*** да заплати на „З. Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****направените
разноски в размер на 762 лв.
/седемстотин шестдесет и два лв./, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *****да заплати
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 1064 лв. /хиляда шестдесет и четири лв./, представляваща
държавна такса, съразмерно с уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :