№ 1651
гр. Варна , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503121 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, БУЛСТАТ *********
срещу Решение № 260137 от 24.08.2020г. по гр.д. № 5604/2019г. по описа на ВРС, XL-ти
състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от
въззивника срещу Д. К. Р. с ЕГН ********** и И. Д. Р. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на
недвижим имот находящ се в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.3517.205 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК,
целия с площ от 178 кв.м. и при граници: имоти с ид. 10135.3517.207, 10135.3517.204,
10135.3517.203 и 10135.3517.208, като правото на собственост е придобито по
правоприемство по силата на закона – ЗОС и ЗМСМА от Държавата.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, несъобразено с доказателствата по делото, формален прочит
на заключението на вещото лице и в нарушение на основните начала на ГПК. Основана е на
доводи, че е установено от заключението на СТЕ, че по предвижданията по КП/1950г.
процесният имот е попадал в южната част на имот пл. № 15, в кв. 268 без данни за
собственик съгласно разписния лист към плана. Именно към този момент на основание чл.
6, ал. 2 от ЗС /ДВ, бр. 92/1951г./ имотът преминал в патримониума на държавата. За имота е
отреден УПИ XVII-15 за жилищно строителство. В хипотезата на чл. 6 от ЗС, ред. 1951г.
1
държавни са имотите, които нямат друг собственик. Не е спорно по делото, че одържавеното
място е било предоставено за ползване на В.Д.В. и Г.С., като в полза на същите е отстъпено
право на строеж /Удостоверение от 16.12.1960г./. Въз основа на този документ тези лица са
вписани в разписния лист към КП от 1965/1969г. относно ПИ № 15, кв. 268. Неправилни на
следващо място са изводите на ВРС досежно проведената процедура по реда на чл. 95 от
ЗТСУ /отм./. По този ред, процесният имот, собствен на М.В.К. и А.В.К., притежаващи НА
№ 164/1965г. и НА № 147/1981г., е отчужден в полза на държавата за предвиденото по ЗРП
мероприятие „Училище в XV подрайон“. Правоимащите са обезщетени със жилища, като
няма извършено възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.
Отчуждителната процедура е била свързана само с извършените в държавния имот
подобрения, извършени въз основа на отстъпеното право на строеж. Ползвателите никога не
са притежавали земя, поради което и тя не е била предмет на отчуждаване. Държавата
никога не е губила собствеността върху дворното място. Ето защо към момента на приемане
на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ, бр. 96/1999г./ процесният имот е имал
характер на частна държавна собственост. На това основание правото на собственост е
преминало в патримониума на Община Варна. Ирелевантен в тази връзка е момента на
съставяне на АЧОС. Незаконосъобразен също е изводът на ВРС, че ответниците са
придобили право на собственост на оригинерно основание. Процесният имот не е бил годен
обект на давностно владение, доколкото е било налице законово ограничение на
възможността да тече давностен срок /чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 31/1990г./. Отправила искане с
оглед всичко изложено за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което предявените искове бъдат уважени.
В отговор на жалбата Д. и И.Р. оспорили доводите в нея. Изложили други, с които
обосновават правилност на решението, което молят да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Община Варна срещу
Д. К. Р. и И. Д. Р. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот находящ се в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.3517.205 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК,
целия с площ от 178 кв.м. и при граници: имоти с ид. 10135.3517.207, 10135.3517.204,
10135.3517.203 и 10135.3517.208, което право на собственост е придобил по силата на
закона.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са, както следва: ПИ ид. 205,
2
заедно с ПИ ид. 204 съставляват предходен ПИ № 15 по КП/1965г. на 15 м.р. на гр. Варна. С
АДС № 4717 от 1964г. на основание чл. 6 от ЗС е одържавено държавно дворно място с
площ от 367 кв.м., в кв. 268, парцел XVII-15, който имот е урегулиран по плана на града и
находящ се на ***. С Оценителен протокол от 25.11.1985г. на комисия при ИК на ОНС –
Варна по преписка № 75/2.12.1095г. е извършена оценка на имота, собственост на М.В.К. и
А.В.К., на основание НА № 164/1965г. и НА № 147/1981г. – на сградите и подобренията към
тях, на дворните подобрения и насаждения и правото на строеж. Със Заповед №
3745/16.12.1985г. на Председателя на ИК на ОНС – Варна, на основание чл. 95 от ЗТСУ
/отм./ вр. чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./ и въз основа на предложенията на комисията,
обективирани в описания оценителен протокол, е отчужден в полза на държавата
недвижимият имот, находящ се на *** с пл. № 15 за предвиденото по ЗРП мероприятие
„Училище в XV подрайон“. Правоимащите са обезщетени с жилища, като липсва
последваща реституция по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. /ДВ, бр. 15/1992г./. С
приемо-предавателен протокол от 23.09.1999г. между Община Варна и Областна
администрация – Варна е извършено предаване на преписки към актове за държавна
собственост, описани в табличен вид – от № 1 до № 803, като под № 17 фигурира АДС №
4717, с адрес на имота: ***. В производство по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС
в полза на ответниците Радулови е съставен КНА за собственост № 168/22.07.2014г., по
силата на който същите са признати за собственици на процесния имот в режим на СИО. По
силата на АЧОС № 9358/14.12.2016г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС е актуван като общинска собственост ПИ ид. 205, с площ от 178 кв.м. находящ
се на ***. На основание § 7, ал. 1 от ЗМСМА /в сила от 17.09.1991г./ общините придобиват
незастроените парцели и имоти в селищни територии, предназначени за жилищно и др.
строителство безвъзмездно от държавата, а прехвърлянето на собствеността настъпва по
право, без да е необходимо издаване на нарочен акт. Не е налице изключението по § 7, ал. 2
от ПЗР на ЗМСМА. С оглед надлежно проведената отчуждителна процедура в полза на
държавата, то Община Варна е придобила правото на собственост върху описания имот по
силата на закона. Отделно е налице и хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС /ДВ, бр.
96/1999г./. Без значение в тази връзка е момента на съставяне на Акта за общинска
собственост, доколкото няма конститутивно, а единствено декларативно действие по
отношение правото на собственост. При действието на Конституциите от 1947г. и от 1971г.
от друга страна собствеността е била държавна до редакцията на чл. 2 от ЗС /ДВ, бр.
31/1990г./, когато съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗС в с.р. държавна собственост са имотите, които
нямат друг собственик. По силата на чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 14/19.02.1988г., действала до
1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ.
общинска собственост. От 01.06.1996г. по давност може да се придобива частна държавна
или общинска собственост. На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006г. и последвалите
редакции/ е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни и общински
имоти спира да тече до 31.12.2011г., последно изменение Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.,
съгласно което давността спира да тече до 31.12.2022г. Следователно на сочените
основания, общината е придобила правото на собственост от държавата, а ответниците не са
3
придобили собствеността върху имота на основание давност поради неосъществен
фактически състав на придобивната давност. С оглед съществуващата формална колизия на
права в обективната действителност, отправила искане за установяване със СПН в
отношенията между страните, че именно тя е собственик на описания имот, както и за
отмяна на легитимиращия ответниците КНА по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В отговор на исковата молба, Д. и И.Р. оспорили предявените искове по основание.
Навели правоизключващи възражения за придобиване правото на собственост върху
спорния имот на оригинерно основание, за което в тяхна полза е издаден КНА №
60/22.07.2014г. Едва две години по-късно ищецът е съставил АОС за имота. Посоченото в
последния акт основание на собствеността не отговаря на изискванията на ЗОС за
съставянето му. Упражняват фактическа власт върху имота явно и непрекъснато, без
прекъсване и смущаване, с намерение за своене от 2000г. Към 2014г. е изтекъл изискуемият
срок на давността и на това основание е придобито правото на собственост. През 2015г. се
снабдили и с Удостоверение за търпимост за изградените в имота жилищна сграда на един
етаж ЗП 94 кв.м., изграден още през 1970г. /56 кв.м./ и към 1999г. /38 кв.м./. Оспорили в тази
връзка наличието на основание за издаване и верността на вписването в АОС. Отправили
искане в тази връзка за постановяване на решение, с което предявените искове като
недоказани по основание да се отхвърлят.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Съставен е Акт № 4717 от 01.09.1964г. за държавна собственост на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна на ***, представляващ държавно дворно място от 367 кв.м., в кв. 268,
парцел XVII-15, урегулиран по плана на гр. Варна, на основание чл. 6 от ЗС. Съгласно т. 7
от акта, имотът е отстъпен за ползване на В.Д.В. и Г. Зл. С..
С Оценителен протокол от 25.11.1985г. на комисия при ОНС – Варна е извършена
оценка на имота, находящ се в гр. Варна на ***, пл. № 15, кв. 268, собственост на М.В.К. и
А.В.К. – семейна общност, притежаващи НА № 164/1965г. и НА № 147/1981г. Съгласно
описанието на имота, същият се намира във II-ра градска зона и се състои от жилищна
сграда, складови помещения, подобрения и насаждения, изградени и засадени в държавно
място, актувано с Акт № 4717/01.11.1964г. и отстъпено право на строеж с Удостоверение №
11434/16.12.1960г. Всички те са оценени на 16996.37 лв.
Със Заповед № 3745/16.12.1985г. по чл. 98 от ЗТСУ /отм./ на Председателя на ИС на
ОНС – Варна, на основание чл. 95 от ЗТСУ вр. чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ и въз основа на
предложенията на оценителната комисия е постановено отчуждаване в полза на държавата
на недвижим имот, находящ се в кв. 268, ***, подрайон XV, пл. № 15, собственост на М. и
А. К. за предвидено по ЗРП мероприятие „Училище в XV подрайон“. Имота е оценен на
4
обща стойност 16996.37 лв., представляваща сбора от стойностите на терена, сградите,
трайните насаждения и подобрения, описани в Протокол за оценка от 25.11.1985г.,
неразделна част от заповедта. Правоимащите са обезщетени, както следва: М. и А. К. – с
тристайно жилище в жилищен блок на *** и ***, а дъщеря им Г. К. – с тристайно жилище.
Съгласно писмо от Дирекция „АГУП“ при община Варна от 31.01.2014г. /л. 62 от
делото/, съгласно КП на 15-ти подрайон от 1965/1969г., както и от КП/1950, ПИ
10135.3517.205 е част от ПИ 15. Видно от копие от разписния лист към КП/1950г. ПИ 15 на
*** е без вписан собственик /л. 71/. По разписния лист към плана от 1965г. за ПИ 15 са
вписани В.Д.В. и Г. З. С. на основание Удостоверение № 11434/16.12.1960г.
С НА № 168 от 22.07.2014г., съставен от Нотариус А.Г., рег. № 194 по реда на чл.
587, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС Д. и И.Р. са признати за собственици в режим на СИО на
недвижим имот, представляващ ПИ ид. 10135.3517.205, находящ се в ***. На 26.05.2015г.
Гл. архитект на Район „Младост“ при Община Варна е издал Удостоверение за търпимост №
21 за изградените в имота в периода 1970г.-1999г. жилищна сграда на един етаж със ЗП – 94
кв.м., с което удостоверил, че строежът на сградата е допустим по разпоредбите, които са
действали във времето, когато е извършен и е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
На 14.12.2016г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 9358 на основание
чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС по отношение на ПИ с ид.
10135.3517.205 с площ от 178 кв.м. и при граници: имоти с ид. 207, 204, 203 и 208.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното: за
процесната територия са действали КП от 1950г., РП от 1959г. и КП от 1965/1969г. По
първия процесния поземлен имот е с пл. № 15, в кв. 268 с площ от 350 кв.м., получена от
оцифрения графичен план и при граници: ПИ 7, 8 и 14, ПИ 16. Процесният ПИ 205 изцяло
попада в южната част от територията на ПИ 15 по КП/1950г. В разписния лист към същия
не е вписан собственик на имота. Имотът е с адрес *** и за него с РП, одобрен със Заповед
№ 244/16.01.1959г. е отреден УПИ XVII-15, кв. 268, с начин на ползване жилищно
строителство, с площ от 368 кв.м. По КП от 1965/1969г. в разписния лист към плана за ПИ
15 като собственици са вписани В.Д.В. и Г. З. С. с документ: Удостоверение за отстъпено
право на строеж № 11434/16.12.1960г. Площта на имота по този план е 325 кв.м. РП,
одобрен със Заповед № РД-14-02-636/27.06.1985г. е изчертан върху кадастрална основа КП
от 1965/1969г. За ПИ 15 не е отреден парцел. Територията на ПИ 15 попада в парцел за
обществено мероприятие – „за училище“ 200 кв.м. и в улица 125 кв.м. От комбинирана
скица между действащия РП и КК от процесния ПИ 205 80 кв.м. попадат в проектна улица и
98 кв.м. – в парцел, отреден за училище, а предназначението на имота е за обществени
мероприятия. Територията, в която процесния имот попада по плана за СПНУЗТ, одобрени
със Заповед от 21.09.1999г. е за застрояване предимно с жилища – ЖП1. Процесният
поземлен имот е част от територията на УПИ XVII-15, кв. 268. Не е налице идентичност
5
между имота описан в АДС № 4717/01.09.1964г. и имота предмет на Заповед №
3745/16.12.1985г., доколкото предмет на отчуждаване с последната са сгради и подобрения,
а не и поземления имот. Имотите предмет на АОС от 2016г. и КНА от 2014г. са идентични с
процесния ПИ 205 по КК на район „Младост“ и са част от територията на ПИ 15, кв. 268, 15-
ти подрайон описани в АДС № 4717/1964г. Понастоящем инвестиционния проект – училище
не е изградено на място, както няма изградена улица. Имота се ползва за жилищни нужди,
застроен е с едноетажна жилищна и едноетажна стопанска постройка.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Предявен е вещен иск, с предмет право на собственост върху поземлен имот, основан
на твърдения за придобиване от Община Варна по правоприемство по силата на закона - § 7,
ал. 1, т. 3 от ЗМСМА /в сила от 17.09.1991г./ и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /в сила от
01.07.2006г./ от Държавата.
В тежест на ищеца по делото с оглед поддържаното основание на исковете е да
установи, че поземленият имот към 1964г. е бил собственост на държавата, както и
фактическия състав за трансформиране на държавната собственост в общинска, а именно
фактите, с които § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА или нормата на § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС свързва преминаването на държавната собственост в общинска, а в тежест на
ответниците – че правото на собственост върху имота е принадлежало на лице, различно от
държавата и че процесният имот е бил годен обект на давностно владение към момента на
установяване на фактическата власт върху същия към 2000г.
За процесния имот, съставляващ ПИ 10135.3517.25 по действаща КККР, идентичен с
ПИ 15 по КП/1950г., за който по РП/1059г. е отреден УПИ XVII-15, кв. 268 на гр. Варна не е
ангажиран като доказателство титул за собственост към минал момент, различен от АДС №
4717 от 01.09.1964г. Данните по делото не опровергават отразеното право на собственост в
акта, а именно, че собствеността към този момент е принадлежала на държавата.
Действително, АДС и АОС нямат конститутивно действие, тяхното съставяне не е
основание за придобиване правото на собственост, но имайки констативен характер,
досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост на държавата или
общината, при оспорване на същото, в тежест на оспорващия, претендиращ собствеността
на имота на лично придобивно основание, е да установи правото си на собственост върху
претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на държавата,
отразено в АДС.
Към 1948г. имотът е държавна собственост по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗДИ от 1948г.
/отм./, съгласно който държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому. По
6
делото липсват доказателства към този момент трети лица да притежават документ,
легитимиращ ги като собственици на имота, а в разписния лист към първия установен по
делото КП/1950г. на гр. Варна липсва отразяване на предишни собственици.
През 1964г., на основание чл. 6 от ЗС /Обн.,Изв., бр. 92 от 1951г./, е съставен АДС №
4717 от 01.09.1964г. Съгласно отразеното в акта, имотът е отстъпен за ползване на В.Д.В. и
Г. Зл. С.. Предоставеното ползване съгласно отразеното в разписния лист към КП от
1965/1969г. на 15-ти подрайон на гр. Варна е на основание Удостоверение за отстъпено
право на строеж № 11434/16.12.1960г. Последвалото отчуждаване от М.В.К. и А.В.К. със
Заповед № 3745/16.12.1985г. по чл. 98 от ЗТСУ /отм./ на Председателя на ИК на ОНС –
Варна за предвидено по ЗРП мероприятие „Училище в XV подрайон“ касае единствено
сградите, дворните подобрения и насаждения и отстъпеното право на строеж и не обхваща
правото на собственост върху терена. Извод, който следва от съвкупността на писмените
доказателства и се подкрепя от обясненията на вещото лице по СТЕ.
С разпоредбата на чл. 6 от ЗС, в редакцията към 1964г. и към 1986г., е
възпроизведена цитираната норма на ЗДИ от 1948г. /отм./ и следва, че държавата придобива
имотите, които нямат друг собственик. Дори да не се твърди друго правно основание, ако не
се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, каквато е хипотезата в
настоящия случай, разпоредбата на чл. 6 от ЗС /отм./ съставлява правно основание за
придобиване правото на собственост от държавата.
По силата на § 42 от ПЗР на ЗОС /ДВ, бр. 92 от 5.11.1999г./ настъпва трансформация
на частна държавна собственост в общинска собственост върху застроени и незастроени
урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към този момент подробни градоустройствени планове. Установено е в тази връзка от
заключението на СТЕ, че предвижданията на действащия към момента на влизане в сила на
нормата на § 42 от ПЗР на ЗОС РП, одобрен със Заповед № РД-14-636/27.06.1985г. на Зам.
Министъра на МССУ за територията на процесния имот са за проектна улица и за училище,
а предназначението на имота е за обществени мероприятия. По делото липсва спор че
мероприятието по съществувалото към месец ноември 1999г. общо отреждане на процесния
имот "за училище" няма местно обществено и благоустройствено значение, поради което и с
оглед данните по приемо-предавателен протокол от 23.09.1999г. между Община Варна и
Областна администрация „Държавна собственост“, обективиращ предаване на преписката
към АДС № 4717 за имота на *** /л. 54 от делото/, съдът приема, че в конкретния случай е
изпълнен фактическият състав на правоприемството от държавата по § 42 от ПЗР на
ЗМСМА в полза на Община Варна по отношение на сградите и правото на строеж върху
имота.
По силата на § 6, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и на ЗОбС теренът е преминал в
патримониума на общината, за което е съставен и съответния АОС.
7
Съгласно чл. 86 от ЗС от друга страна, разпоредба, приета през 1951г., в редакция до
изм. бр. 33/1996г. – е налице забрана да се придобие по давност вещ, държавна собственост.
По силата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006г., в сила от 1.06.2006г., изм. ДВ. бр.
105/2006г., изм. ДВ. бр. 113/2007г., изм. ДВ. бр. 109/2008г. и съответно изм. ДВ. бр.
105/2011г., в сила от 31.12.2011г. – давността за придобиване на държавни и общински
имоти не тече до 31.12.2014г. Или, при отчитане естеството на собствеността придобивната
давност и темпоралното ограничение като основание за придобиване правото на собственост
на обектите на държавната и общинска собственост, следва, че в полза на ответниците не е
могло да бъде признато право на собственост, придобито на оригинерно основание по чл.
79, ал. 1 от ЗС.
По тези съображения, предявените от Община Варна искове за собственост като
доказани по основание са основателни и следва да се уважат, а с оглед този изход на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК – се отмени съставения в полза на ответниците КНА.
Обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон е
неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго в посочения смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Съгласно представен списък претендираните от правоимащата страна разноски под формата
на платени държавни такси, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
съгласно представени списъци възлизат на 874.90 лв. – за първа инстанция и 362.45 лв. – за
настоящата инстанция. В тази размер и с оглед изхода на делото, отговорността за разноски
следва да се понесе от въззиваемите.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260137 от 24.08.2020г. по гр.д. № 5604/2019г. по описа на
ВРС, XL-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените
от Община Варна срещу Д. К. Р. с ЕГН ********** и И. Д. Р. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на
недвижим имот находящ се в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.3517.205 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК,
целия с площ от 178 кв.м. и при граници: имоти с ид. 10135.3517.207, 10135.3517.204,
10135.3517.203 и 10135.3517.208, като правото на собственост е придобито по
правоприемство по силата на закона – ЗОС и ЗМСМА от Държавата И ВМЕСТО НЕГО
8
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията
между Община Варна, БУЛСТАТ *********, от една страна и Д. К. Р. с ЕГН ********** и
И. Д. Р. с ЕГН **********, от друга, че Община Варна е собственик на недвижим имот
находящ се в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.3517.205 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ от 178 кв.м. и
при граници: имоти с ид. 10135.3517.207, 10135.3517.204, 10135.3517.203 и 10135.3517.208,
като правото на собственост е придобито по правоприемство по силата на закона – ЗОС и
ЗМСМА от Държавата.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Констативен нотариален акт № 168 от
22.07.2014г., съставен от Нотариус А.Г., рег. № 194 по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК вр. чл.
79 от ЗС, с който Д. и И.Р. са признати за собственици в режим на СИО на недвижим имот,
представляващ ПИ ид. 10135.3517.205, находящ се в ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. К. Р. с ЕГН ********** и И. Д. Р. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Варна, БУЛСТАТ ********* сумата от 362.45
/триста шестдесет и два лв. и четиридесет и пет лв./ лева, представляваща съдебни
разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 874.90 /осемстотин седемдесет и
четири лв. и деветдесет ст./ лева, представляваща разноски пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9