М О Т И В И към присъда №
12 /16.01.2018 год. по НОХД № 1076/2016 год.
Против подсъдимия Д.П.П.
ЕГН ********* е предявено обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, т. 9 и т. 11 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, затова, че на 30.08.2005 г.***,
в близост до бл. ** в к-с „************”, направил
опит умишлено да умъртви П.П.М.,***, като деянието е
извършено предумишлено, по особено мъчителен начин за пострадалия, с особена
жестокост и по хулигански подбуди, при което смъртта на П.М.
не е настъпила по независещи от дееца причини – своевременно оказана квалифицирана
медицинска помощ.
Производството по НОХД 1076/2016 г. на БОС е
образувано след отмяна с решение № 161/19.10.2016 г.*** на присъда № 113/31.05.2016 г. по НОХД №
1138/2015 г. на БОС. С решението БАС отменил присъдата с изключение на частта
й, с която подс. Д.П. е оправдан по обвинението да е
извършил деянието по хулигански подбуди по т. 11 на чл. 116, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа изцяло повдигнатото от ОП - гр. Бургас обвинение,
като счита, че същото е доказано по несъмнен начин. Пледира за наказание от 16
години лишаване от свобода.
Процесуалният
представител на частния обвинител адв. Д. счита, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението, по което е обвинен
и се присъединява към исканото от прокурора наказание от 16 години лишаване от
свобода.
Подсъдимият дава
кратки обяснения по обвинението, като потвърждава, че е имало конфликт, но той
не е имал нож и не е намушквал никого.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адвокатите Л., К. и Н. пледират подзащитният им да бъде оправдан
поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин. В защитната си пледоария адв.
Л. прави възражение срещу исканото от прокурора наказание с оглед на липса на
подаден протест от страна на прокуратурата срещу наказанието, присъдено на
подс. П. при предходното разглеждане на делото по
НОХД № 1138/2015 г. на БОС.
Защитата счита, че по делото не е установен нито един факт от
необходимите при обвинение за деяние, което е извършено предумишлено, както и
че липсват доказателства за наличието на особена жестокост при извършване на
деянието.
През 2005 год.
пострадалият П.П.М. и св. А.С.П.
били приятели и двамата заедно стопанисвали бар-грил „П.” – бившето
бистро „*********”, намиращо се в
гр. Бургас, к-с „***********” до бл. **. Свидетелките Д.В.Д. и И. В. Б. са работели като сервитьорки в
бар-грил „П.”. По традиция след приключване на
работния ден всички заедно посещавали нощно заведение в гр. Бургас.
През този период
св. Д. имала взаимоотношения с подс. Д.П.П., когото
познавала от училище. Тя изпитвала страх от него. П.
изпитвал ревност към свид. Д., въпреки, че тя не му е
изневерявала, а напротив той й е
изневерявал и когато тя го е „хващала” той употребявал насилие спрямо нея, за
което знаели и колегите й от бар-грил „П.”.
На неустановена
дата през месец август 2005 г. пострадалият М. и свидетелките А.П., Д.Д. и И. Б. посетили бистро „Б.”, намиращо се в
центъра на гр. Бургас. През цялото време докато били в бистрото подсъдимият П. звънил по телефона на св. Д.. Свидетелката П. помолила приятеля си пострадалия М.
да говори по телефона с подс. П. и да го помоли да
спре да безпокои св. Д.Д.. Пострадалият М. провел
разговор по телефона с подс. П., в хода на който
подсъдимият го запитал къде точно се намира. Постр. М. не скрил мястото и
посочил бистро „Б.”. След около 15
минути в бистро „Б.” пристигнали две
лица, едно от които било В.П., който е брат на подс. Д.П., а другото лице е неустановено по делото.
Новопристигналите проявили агресия, като В. П. се
опитал да удари М., но не успял, след което те се опитали да вдигнат постр. М.
от стола и поискали да излязъл извън заведението. След като не успели да го
изведат навън те седнали на неговата маса. След проведен разговор между В. П. и постр. М., първият се успокоил и след това си тръгнал
с неустановеното лице. До заведението дошъл и подс. Д.П.,
и св. Д. излязла навън, и след като поговорила с него той си тръгнал.
На 29.08.2005 г. постр. М. бил на работа в бар-грил „П.” заедно със св. П.,
Д. и Б.. В края на работния ден в заведението
пристигнали техните познати В.С.В. и Г.Н.К.. След приключване на работното време към 01.00 – 01.30 ч.
на 30.08.2005 г. постр. М., съдружничката му А.П., техните сервитьорки Д. и Б., както и
новопристигналите техни познати В. и К. решили да отидат на дискотека „В.”, намираща се на
************* в гр. Бургас. До
дискотеката М., Д. и Б. се придвижили с
личния автомобил на св. П. и шофиран от нея, която
след като ги оставила пред дискотеката се прибрала в дома си. Свидетелите В. и К.
се придвижили с такси.
Преди да тръгнат
за дискотеката подс. П. се обадил по телефона на св. Д.
и я попитал къде ще бъдат тази нощ. Тя му отговорила, че ще бъдат в дискотека „************” в *************.
В дискотеката
постр. М., св. К. и Б. се настанили
заедно на една маса, а св. Д. и В. са седнали в едно сепаре зад тях. По-късно в
заведението влезли подс. П., св. Г.П.
и Т. Г. Т. (понастоящем починал). При влизането
на последните трима в дискотеката св. Д.Д. танцувала
със св. В.. Подс. П. забелязал танцуващата двойка,
минал покрай тях и разменил няколко реплики с тях. Тримата новодошли седнали на
съседно сепаре. В дискотеката компанията на подс. П.
се срещнала със св. Д.С.И., който се присъединил към
тях.
След танците св. Д.
седнала в сепарето при подс. П. и след като разменила няколко общи реплики с
него, се върнала в своето сепаре.
Първа от
дискотеката си тръгнала св. Д., след което я последвала и И. Б..
Двадесет минути
по-късно от дискотеката си тръгнали постр. М., св. В. и К., като тримата наели
едно такси.
Веднага след тях
от дискотеката излезли подс. П. и св. Т., П. и И.,
като също наели такси. В таксито подс. П. седнал на
предна дясна седалка до водача, като му казал да следва едно такси и му посочил
кое.
Първото такси с
пост. М. *** и спряло до бл. *, като тримата
освободили таксито. Свид. В. живеел в бл. 3 и
веднага се прибрал в дома си, а св. К. и постр. М. продължили пеша по посока на
бл. 80.
Второто такси
подминало таксито на пострадалия и спряло недалеч от него, за да не бъдат
забелязани от компанията на постр. М.. След като първите трима се разделили,
момчетата от компанията на подс. П. слезли от таксито
и тръгнали по тротоара след постр. М. и св. Г.К..
След като извървели около 20 метра подс. П. наредил
на св. Д.И. да си свали тениската и да си ги разменят.
На въпроса на И. „защо” подс. П. му отговорил, че не
иска да го разпознаят, тъй като неговата тениска е светла, а на И. по-тъмна.
Св. И. се съгласил, като подс. П. облякъл тениската
на св. И., която била черна със сиво-бели шарки и надпис „Comeo
sport”. Подс.
П. и св. Т. и П. побягнали по тротоара и след като настигнали К. и М. ги
нападнали с юмруци и ритници, а св. И. изостанал назад като не се включил в
побоя, а гледал от страни. Постр. М. разпознал в един от нападателите подс. П., изплашил се, тъй като знаел от св. Д., че същият е
много агресивен и побягнал в посока на близкия парк. След като изминал шест –
седем метра отново се обърнал и видял
непосредствено до себе си подс. П., който посегнал с
дясната си ръка към корема му. В следващия момент постр. М. усетил пробождане,
при което леко се свил от болка. Поглеждайки към корема си постр. М. видял в
ръката на подс. П. нож. Инстинктивно се опитал да се
предпази с лявата си ръка и тогава получил нараняване и в лявата си ръка.
Кратко време след пробождането в корема постр. М. усетил, че губи съзнание и
паднал на земята по гръб в безпомощно състояние. Подс. П.
продължил да му нанася удари с ножа в областта на корема и гърдите, като му
нанесъл още четири пробождания в областта на корема и две в областта на гърдите.
Св. К. бил
нападнат от св. Г.П. и Т. Т.. След кратко сборичкване с тях той
паднал на колене на земята и след като се изправил побягнал към осветената част
на паркинга, където се намирало заведението на постр. М.. По пътя той видял, че
цялата му риза се напълва с кръв и от подмишницата му тече кръв. Когато стигнал
до заведението видял нощния пазач св. И.И.И. и го
помолил да извика линейка. Той от своя страна помолил едно от момчетата
работещо в съседния компютърен клуб, който извикал бърза помощ и полиция. На
място пристигнал полицейски патрул, в състава на който бил и св. З.Д. от Второ РУ при ОД на МВР – Бургас. Св. К. му казал,
че с него е имало и друго момче, което също е нападнато. Полицаите започнали
издирване на постр. М. и той бил открит от св. Д. в градинката пред вх. * на бл. ** в к-с „*************” на колене и на
ръце, като говорел сам на себе си. Постр. М. бил откаран с ***,
където му била оказана своевременна медицинска помощ за спасяването на живота
му. След кратка реанимация постр. М. бил вкаран в операционната зала и
започнала операция на гръдния кош. Било му извършено директно зашиване на
работещото сърце, като с единият пръст на едната ръка лекарят натискал дупката
в сърцето, а с другата ръка шиел сърцето. В болницата останал на лечение близо
две седмици след което е изписан в добро общо състояние. Възстановяването му
продължило повече от шест месеца, но и до настоящия момент има психически
проблеми свързани с инцидента.
Св. К. също бил
приет по спешност в болницата и на следващия ден бил изписан. Без да е
опериран, след обработване на нараняванията бил настанен в една стая със св. Т., което го мотивирало сам да напусне
болницата.
Св. Т. също имал прободна рана в областта на
ребрата и в един момент бил паднал на колене. Подпомогнат от подс. П. и св. П. той се изправил и
всички заедно подс. П., св. П.,
К. и И. тръгнали пеш в посока към хотел „М.”. По пътя към
хотела подс. П. и св. И. наново си разменили
тениските и тогава св. И. видял, че по неговата тениска, която му върнал подс. П., има кръв. Тогава св. П. му
казал, че кръвта е на св. Т. Т.. Когато стигнали
до хотела те наели такси и отишли в МБАЛ – Бургас, където св. Т. бил приет на лечение. Св. И. се
прибрал в дома си и оставил изцапаната тениска в шкафа с дрехи.
Местопроизшествието
било запазено от пристигналите на място полицейски служители и в 08.30 ч. на 30.08.2005
г. бил извършен оглед на местопроизшествието. Били установени и описани петна с
тъмночервеникав цвят, от които били иззети проби с тампони, както и вещи – два
броя джапанки.
Изложената
фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите П.М., А.П., Д.Д.,
Г.К., В.В., З.Д., И.И., М.К.,
Г. Б., Г.П., Д.И., протокол за оглед на
местопроизшествие (т. 1, л. 14 – 15), протокол за претърсване и изземване (т. 1,
л. 31), съдебно – медицинска експертиза № 464/2007 г. (т. 1, л. 84 – 87), протокол № 98/2007 г. на съдебно – медицинска
експертиза на веществени доказателства (т. 1, л. 90 – 91), съдебно – медицинска експертиза № 440/2011 г.
(т. 2, л. 18 – 19), съдебно – медицинска експертиза № 13/2012 г. (т. 2, л. 85 –
87), допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 507/2015 г. (т. 3, л. 70-74),
съдебно-психиатрична експертиза (т. 2, л. 380-385 от СП по НОХД 1076/2016 г.), протоколи
за разпознаване на лица по снимки (т. 1, л. 155-176; т. 2, л. 56-59), писмени и
веществени доказателства.
Съгласно данните
от назначената в хода на досъдебното производство и изслушана от съда съдебно-медицинска
експертиза № 464/2007 г. след запознаване с наличната медицинска документация вещото
лице е установило, че свид. Г.К. е получил четири прободни рани – една в ляво подбедрие, лява мишница, лява лумбална област и една в лумбосакралната област, като липсват данни за проникване в
телесните кухини. Според вещото лице раните са в резултат на предмет с остър
режещ ръб, какъвто може да бъде всеки нож. Причинено е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. От данните в медицинската документация на постр. М.
вещото лице е установило прободна рана в лява гръдна половина, проникваща в
кухината с лезия на сърдечната торбичка и лявата камера на сърцето. Причинено е
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като своевременната
медицинска помощ е предотвратила смъртния изход.
Съгласно данните
от назначената в хода на досъдебното производство и изслушана от съда
съдебно-медицинска експертиза № 440/2011 г. по писмени данни от наличната
медицинска документация на Т. Г. Т. вещото лице е установило прободно-порезна
рана в лява лумбална област, без проникване в коремната кухина. Прободно
порезната рана е в резултат от предмет с остър режещ ръб и остър връх, какъвто
е и всеки нож. Причинено е временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Съгласно данните
от назначената в хода на досъдебното производство и изслушана от съда
съдебно-медицинска експертиза № 13/2012 г. по писмени данни след като вещото
лице се е позовало на СМЕ № 464/2007 г. и СМЕ № 440/2011 г. е достигнало до
същите изводи за нараняванията на Г.К. и Т. Т. както и в
посочените две съдебно-медицински експертизи.
Съгласно данните
от назначената в хода на досъдебното производство и изслушана от съда допълнителна
съдебно-медицинска експертиза № 507/2015 г. от наличните данни в медицинската
документация на П.П.М. вещото лице е установило, че М.
е получил прободна рана в лява гръдна половина проникваща в кухината, лезия на
перикардната торбичка. Друга прободна рана в дясна гръдна половина, непроникваща в гръдната кухина. Белези /цикатрикси/ от пет
рани в лява коремна половина. Един белег от рана в областта на ляв хълбок и
един от рана по предната повърхност на лява предлакътница. Установени са
оперативни цикатрикси в лява гръдна половина и по средната линия на коремната
стена. Белези от дренове в лява гръдна половина и лява коремна половина. Пет
прободни рани по коремната стена с пролабиране на оментум от едната с лезия на
тънко черво и големия оментум, локален перитонит. Според вещото лице прободната
рана в лявата гръдна половина е довела до проникване в гръдната кухина с лезия
на сърдечната торбичка и проникване в лявата камера на сърцето, като това
увреждане се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. Смъртният изход е предотвратен благодарение на своевременната и
квалифицирана медицинска помощ. Раните в коремната област, проникващи в
коремната кухина с лезия на тънко черво и локален перитонит, довеждат до
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Останалите увреждания
са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Уврежданията
са в резултат от предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и всеки нож.
Установените увреждания е възможно да бъдат получени по начин описан от
пострадалия в разпитите му т.е. част от раните да са
нанесени в изправено положение лице в лице с последващо падане по гръб и
нанасяне на удари с нож в областта на корема. В съдебно заседание вещото лице
на въпрос на прокурора отговори, че за да проникне в гръдната кухина и да
стигне до сърдечната торбичка, и да проникне в лява камера, ударът е бил
нанесен със сравнително по-голяма сила. Според вещото лице раните вероятно са
от едно оръжие, но не може да каже със сигурност.
По данни от назначената и изготвена по делото
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства протокол № 98/2007 г.
се установява наличие на човешка кръв по памучни тампони с номера № 1, 6, 9 и
10, чиято кръвна група не може да се определи. По черната тениска, иззета при
претърсването и изземването от дома на Д.С.И., описана
като обект № 1, се доказва човешка кръв с кръвно-групова принадлежност А /бета/, от която е пострадалият П.
М..
С оглед получените по делото писмени доказателства
Епикриза ИЗ № 1596 и ИЗ № 1750 Г.Г.П.
ЕГН ********** е бил хоспитализиран от 20.07.2017 г.
до 08.08.2017 г. и от 09.08.2017
г. до 30.08.2017 г. с диагноза Параноидна шизофрения.
Непрекъснато протичане. Обостряне с халюцинаторно-параноиден синдром, както и
от разпита на неговата майка свид. М.Т.Д. у съда възникна съмнение относно годността на Г.Г.П. да дава показания, което мотивира съда да назначи съдебно-психиатрична
експертиза, като за вещо лице бе назначена д-р Г.П.В. – началник ОЛТПР при ЦПЗ
– гр. Бургас. След представяне на своето заключение вещото лице бе изслушано в
съдебно заседание където заяви, че свидетелят Г.Г.П.
страда от хронично протичащо психично разстройство и по-точно параноидна
шизофрения с непрекъснат ход. Емоционално волева промяна. Според вещото лице
дебютът на психичното страдание датира вероятно от около пет години, т.е. към процесната дата няма данни П.
да е страдал от краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,
което да му е пречило правилно да възприема случилото се на процесната дата и
да дава достоверни показания относно събитията. Според вещото лице това
заболяване продължава и към настоящия момент с превалиране на т.н. негативна психична симптоматика, като към настоящия
момент състоянието на П. е овладяно. Той провежда
медикаментозно лечение в домашни условия и неговата годност да дава свидетелски
показания трябва да се преформира през призмата на наличното психично
разстройство.
Горната фактическа обстановка се подкрепя и от
предявеното от съда на основание чл. 284 от НПК веществено доказателство по
делото черна тениска със сиво бели-шарки с надпис „COMEO
sport“, с червено-кафяви петна.
Съдът намира, че изложеното в началото на
фактическа обстановка относно агресията и ревността на подс. П. се доказва пряко от показанията на свид.
Д., дадени в хода на настоящото съдебно производство. Опитите на постр. М. да
защити своята сервитьорка свид. Д. предизвикали
дразнение у подс. П., който изпитвал ревност към свид. Д.. Въпреки факта, че тя го е уведомила, че
прекратява отношенията си с него, той продължавал да се интересува от нея и да
търси нейната компания. В телефонен разговор между двамата в процесната нощ тя
го уведомила за намеренията си със своите колеги да отидат на дискотека.
В съдебно заседание постр. М. отказва да дава
показания, като мотивира отказа си с нежеланието да си спомня за случилото се.
На основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК съдът прочете показанията на постр. М.,
дадени на досъдебното производство и тези дадени при предходното разглеждане на
делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на постр. П.М.. Независимо от положението
му на пострадало лице от извършеното спрямо него престъпно посегателство, не е
на лице никакво съмнение за пристрастност и необективност
от негова страна при излагане на фактите от значение за делото, тъй като
показанията му са подробни, детайлни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи
на останалите доказателства, каквито са показанията на свидетелите: А.П., Д.Д., Г.К.,
В.В., З.Д., И.И., М.К., Г. Б., Д.И., протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, съдебно – медицинска
експертиза № 464/2007 г., протокол №
98/2007 г. на съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства, съдебно – медицинска експертиза № 440/2011
г., съдебно – медицинска експертиза № 13/2012 г., допълнителна
съдебно-медицинска експертиза № 507/2015 г., протоколи за разпознаване на лица
по снимки. В показанията на постр. М. се съдържат данни за времето и мястото на
нанесените му пробождания, а частично и за начина до момента, в който той е
изгубил съзнание. В качеството си на пострадал няма как да не е заинтересован
от изхода на делото, но това не означава че неговите показания следва да се
игнорират, след като те са в унисон с цялата доказателствена съвкупност.
Съдът кредитира в пълна степен показанията на
свидетелите Г.К. и Д.И..
Тези свидетели намира за най-обективни, непренудени и
незаинтересовани от изхода на делото, като свид. И. в
процесната нощ е бил в компанията на подсъдимия П.,
но не е взел пряко участие в сбиването. От показанията на тези свидетели
очевидци на нападението се установява в подробности изложената по-горе
фактическа обстановка, а именно, че подсъдимият П.
заедно със свидетеля П. и Т. в процесната нощ са проследили
и нападнали постр. П. М. и свид.
Г. К.. Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви и последователни,
както сами по себе си, така и едни спрямо други по време на съдебното и
досъдебното производство относно тези на свид. К., а
тези на свид. И. само на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Г.П., дадени на досъдебното
производство и приобщени по реда чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК
(с оглед психичното му състояние към момента), тъй като допринасят макар и в
различна степен за изясняване на фактическата обстановка по делото. В тези
показания П. заявява „Знам, че Д. носи
обикновено в себе си нож – сгъваем нож, малък около 10 – 11 сантиметра.” Освен
това, когато са били в болницата, подс. П. се е
забавил някъде и когато отново е отишъл при приятелите си на въпрос на свид. П. къде е ходил,
подсъдимият е отговорил, че е хвърлил ножа, като не е уточнил къде го е
хвърлил. Съдът дава вяра на неговите показания, тъй като са в унисон с показанията на другите свидетели.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият
дава кратки обяснения, като отрича да е имал в себе си нож и да е наръгал
постр. М..
Въпреки, че не е идентифициран точно ножа, с който
пострадалият е бил намушкан, съдът намира за категорично установено, че
нараняванията са причинени именно с нож, като в тази насока прецени съвкупно
събраните гласни доказателства и заключенията по основната и допълнителната
съдебно-медицински експертизи.
Съдът кредитира напълно заключенията на вещото
лице д-р П., изготвил съдебно-медицинските експертизи, включително
направените в съдебно заседание пояснения. Те са подробни, обосновани и не пораждат
никакви съмнения относно тяхната правилност. Не са оспорени от страните и в
голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства, включени
в предмета на доказване, като механизма на причинените телесни увреждания.
Заключенията са изготвени от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност
съдът няма основание да се съмнява.
От така установените факти съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подс. П. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление
по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, т. 9 вр. чл. 115,
вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираните дата и място направил опит
умишлено да умъртви П.П.М. по особено мъчителен начин
за пострадалия и с особена жестокост, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини.
От обективна страна подсъдимият е причинил на
постр. М. седем прободно-порезни рани по тялото, като е установено, че първият
удар е получил в коремната област, а втория в ръката при опит да се защити. В
резултат на първия удар М. е паднал на земята по гръб, в каквато поза са
нанесени останалите удари, един от които в лява гръдна половина, проникващ в
гръдната кухина, чрез който е засегнато сърцето - лезия на перикардната торбичка.
Друга прободна рана е причинена в дясна гръдна половина, непроникваща
в гръдната кухина, причинила повърхностно нараняване. Нанесени са общо пет
прободни рани в коремната област, проникващи в коремната кухина: две от тях в
горната трета на лявата част, една в близост до средната линия, четвърта в ляво
от нея и малко надолу и пета – по лявата мишична
линия на нивото на ребрата с пролабиране на оментума
на две места, лезия на тънко черво на седем места и локален перитонит. Раната в
гърдите със засягане на сърцето е могла да причини смъртта на М. и само бързата,
навременна и квалифицирана помощ от свид. Б. предотвратила смъртния изход. Проникващите наранявания в коремната област,
чрез които са засегнати тънките черва и предизвикания локален перитонит
представляват постоянно общо разстройство за здравето опасно за живота. Тези
наранявания също могат да причиняват смъртта на пострадалия и само лекарската
помощ е предотвратила смъртния изход. От обективна страна подсъдимият е
направил всичко, което обикновено е необходимо за да се причини смъртен
резултат. Изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в
закона и исканите от дееца обществено опасни последици – смъртта на
пострадалия. Последиците не са настъпили независимо от волята на подсъдимия и
смъртният резултат е предотвратен чрез своевременната и квалифицирана
медицинска намеса.
От
субективна страна съдът приема, че подсъдимият е действал при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че чрез нанасянето на множество прободни рани,
включително и в областта на сърцето, може да причини смъртта на пострадалия,
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал да
убие пострадалия. Постоянната практика
на ВКС приема, че за умисъла се съди от средствата, с които е извършено
деянието, в настоящия случай хладно
оръжие – нож, силата и посоката на ударите, насочени към жизнено важни органи.
Деянието е
извършено предумишлено, което се установява от целенасочените и организирани
действия на П. по проследяване на пострадалия М.. Той
е знаел, че почти всяка вечер бившата му приятелка Д.Д.
и нейните колеги след приключване на работния ден посещават заведения в града.
Знаел е конкретно къде се намират процесната нощ - от проведения с нея
телефонен разговор той е узнал, че се ще бъдат в дискотека „В.” в ************ на града.
Поканил е с него да отидат негови познати, за да не бъде сам, с които
впоследствие предприел проследяване и нападение над пострадалия М. и св. К.. Обичайно
носел със себе си нож и в подходящия за него момент го е използвал без
колебание за да убие М., който се явявал пречка в отношенията му с Д..
Множеството
нанесени удари в жизнено важни части на тялото с остър предмет, макар и неустановен
по делото, довели до остра кръвозагуба, сами по себе си поставят извън всякакво
съмнение изключителните страдания, които е понесъл М. и характеризират деянието
на подсъдимия като такова извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и
с особена жестокост.
За
извършеното престъпление в нормата на чл. 116 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна. На основание чл. 18 от НК при опит дееца се наказва с наказанието,
предвидено за довършеното престъпление, като се вземат предвид степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които е останало недовършено.
С оглед
недовършеността на деянието съдът намира, че наказанието следва да се определи
във вида на първата предвидена алтернатива – лишаване от свобода. При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът съобрази като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото съдебно минало, младата възраст
при извършване на деянието. Съдът счита за отегчаващо отговорността
обстоятелство, че подсъдимият е действал изключително хладнокръвно, организирал
е проследяването на пострадалия и непосредствено преди нападението си сменил
фанелката със свид. И. за да не бъде разпознат. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е също, че подсъдимият се е укривал от правосъдието
12 години. Съгласно трайната практика на ВКС продължителността на процеса,
когато е надхвърлила изискванията за приключването му в „разумен срок” по
смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, представлява изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, но тази практика е неприложима в настоящия случай, тъй като
подсъдимият се е укривал дълги години от правосъдието и по негова вина
съдебното преследване се е проточило във времето.
Извършеното
от подсъдимия П. престъпно деяние е в най-висока
степен обществено опасно и морално укоримо. Той е направил опит да отнеме
живота на един млад мъж, проявявайки изключителни хладнокръвие и дързост, като
само благодарение на квалифицираната медицинска намеса жертвата е оживяла.
След като
прецени тежестта на престъплението, обществената опасност на деянието и дееца,
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и изхождайки от принципите на
целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят в основата на
наказанието и преследваните от него цели с оглед индивидуалната и генералната
превенции, съдът определи за адекватно на извършеното деяние наказание в размер
на 15 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
По правата
на процеса и на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК, съдът приспадна от така
определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият П. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано
от 29.05.2017 г. като два дни Домашен арест се зачита
за един ден лишаване от свобода.
Предвид
постановената присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимият П. да заплати направените по делото
разноски в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Бургас, както и 1257.15 лв. по сметка на
ОС-Бургас.
С присъдата
съдът постанови веществените доказателства след влизане в сила на присъдата да
бъдат унищожени, като вещи без стойност.
Ръководен от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН: