Р Е Ш Е Н И Е № 260043
02.12.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди
и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 74 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против А.Н.О.,
роден на ***г., с адрес: ***.
Ищецът твърди, че А.Н.О. е клиент на
дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния водоснабден обект –
апартамент в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
61056.502.430.1.180, с административен адрес: село Р.,
община Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*, със заведена
партида в базата данни с аб.№ 737510. Счита, че ответникът притежава качеството
потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост
върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно разпоредбата
на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно
Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично известни. Релевира, че в
съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на
чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на
водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством използване
на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в стълбищната площадка,
поради което клиентът или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят
достъп до водомера. Ищецът излага, че начинът на електронно отчитане на
потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която
били отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане,
както и съответния режим на работа на електронното устройство. Сочи, че
съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било допустимо за сезонните обекти да бъдат
отчитани от ВиК оператор два пъти годишно. Съобразно чл.25 от Общите условия на
потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно
водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител, като в този
случай количеството питейна вода се разпределяло въз основа на отчета на
централния водомер и отчетите от индивидуалните водомери. След всяко отчитане
по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период
данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества,
отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване,
като за процесното вземане били издадени следните фактури: фактура №
**********/26.09.2017г. за сумата от 43,96 лева, фактура № **********/25.06.2018г.
за сумата от 10,68 лева, фактура № **********/25.10.2018г. за сумата от 53,98
лева, фактура № **********/25.06.2019г. за сумата от 3,66 лева и фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 48,32 лева. Ответникът следвало да
заплаща, но не е заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30
– дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица
неговото изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените
фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата
молба - т.е. от 27.10.2017г. до 06.02.2020г. в размер на 19,55 лева, както и
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Отправя искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 160,60 лева – задължение по издадени фактури в
периода от 26.09.2017г. до 28.10.2019г., с отчетен период от 01.10.2016г. до
04.10.2019г., сумата от 19,55 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.10.2017г. до 06.02.2020г.,
както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В хода на производството ищецът се
представлява от юрисконсулт К. Б., които поддържат исковата претенция и отправят
искане за нейното уважаване.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника А.Н.О., чрез особения
представител адв.З.З.. С отговора заявява, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Твърди се, че не са представени категорични доказателства относно
собствеността на имота по отношение на ответника, като в тази връзка се
релевира възражение за разминаване между адреса, посочен в справката по лице от
Службата по вписванията – гр.Несебър и извадката от справката в регистър
Булстат. Счита, че не са представени доказателства от ищеца относно
изискуемостта на задължението и изпадането в забава на ответника. Оспорва
представеното извлечение за електронен отчет на индивидуални водомер и на
централния водомер, като заявява, че са частни документи, установяващи изгодни
за представилата ги страна обстоятелства и че като такива не би трябвало да
имат обвързваща съда доказателствена сила за отразените в тях данни. Релевира,
че ищецът не бил ангажирал доказателства за начина на образуване стойността на
конкретно начислените сумите и стойността за вода по партидата на ответника.
Излага, че не било представено извлечение от карнет, удостоверяващ отчета на
индивидуалния водомер, находящ се в имота, който да съдържа подписа на
ответника. Счита за неясна и неточна методиката за начисляване на дължимите
суми. Твърди, че не били представени никакви доказателства за претендираната от
ищеца в настоящото производство сума за вземания за лихва. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност, тъй като част от така претендираните задължения
били погасени по давност. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира адвокатско възнаграждение.
При проведените открити съдебни
заседания ответникът се представляват от особения представител адв.З.З., който
излага, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Отправя искане за
нейното отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен водомер
с мобилно устройство на адрес село Р., община
Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*, за титуляр на партидата А.Н.О., с абонатен номер 737510, за
периода от 01.10.2016г. до 04.10.2019г., начисленото количество вода било
отчетено по показания на водомера, които
били видени, като количеството отчетено
вода на индивидуалния водомер било 53 куб.метра, а от разпределение начисленото
количество вода било 7,68 куб.метра. Съответно общо изразходваното количество
вода било 60,68 куб.м. За начислените суми за вода били издадени следните
фактури: фактура
№ **********/26.09.2017г. за сумата от 43,96 лева, фактура №
**********/25.06.2018г. за сумата от 10,68 лева, фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 53,98 лева, фактура № **********/25.06.2019г.
за сумата от 3,66 лева и фактура № **********/28.10.2019г. за сумата от 48,32
лева.
По делото е прието заключение на Съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От
него се установява, че водоснабденият обект представлява апартамент на
четвъртия етаж в жилищна сграда, находяща се в село Р.,
община Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*, като за отчитането на доставеното
и консумираното водно количество била открита партида в програмата на водния
оператор и еднозначно индивидуализирала водоснабдявания обект, като абонатният
номер на партидата бил 737510, а идентификатора на имота бил
61056.502.430.1.18. За отчитане на водомерите служителите на ВиК ЕАД Бургас
били снабдени с мобилни промишлени компютри, като във всеки водомерен възел,
който се отчитал с електронно устройство имал поставен баркод и в него била
криптирана информация, която се отнасяла само за абонатния номер, на който бил
поставен и представлявал средство за директна връзка с базата данни на
дружеството. Отчитането на измервателното средство ставало по следния начин –
служителят на водния оператор сканирал баркода, т.е. влизал в базата данни на
дружеството и по този начин се индикирало, че състоянието на отчитането на
водомера се извършва нормално и същият е видян. В заключението се сочи, че тъй
като абонатният номер имал монтирано измервателно устройство, за отчетения
период от 01.10.2016г. до 04.10.2019г. доставената и консумирана питейна вода
преминала през измервателното устройство била 53 куб.метра, а от разпределение
начисленото количество вода било 7,68 куб.метра. Съответно общо изразходваното
количество вода било 60,68 куб.м. по отношение на количествата вода, начислени
от „разпределение“ се сочи, че са спазени изискванията за разпределението на
тези количества, доколкото това се правило с програма на водния оператор на
база водни количества, преминали през общия водомер, но не отчетени на нито
един водомер на абонат – от аварии по мрежата и от закръгляне на показанията на
индивидуалните водомери до кубически метър.
В доказателствената съвкупност в настоящото
производство е приобщено заключение на Съдебно – икономическа експертиза. От него се установява, че представените по
делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по партида на
ответника, като за А.Н.О. с абонатен № 737510 били
издадени 5 бр.фактури на обща стойност
160,60 лева с основание „вода, канал и пречистване“ за имот в село Р., община Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*. Законната лихва за забава по фактурите в размер на
160,60 лева, изчислена за претендирания период – от датата следваща дата на
падежа на всяка една фактура до 06.02.2020г. възлизал в размер на 19,56 лева.
Съобразно предоставената счетоводна информация от дружеството, не били отразени
плащания по фактурите предмет на делото. В заключението е посочено, че
отчетеното количество вода, както и услугите по „пречистване и канал“ е
фактурирано с цените, действащи в периода на издаване на фактурите, одобрени с
решения на КЕВР № Ц-11/31.05.2016г., БП-Ц-20/30.11.2017г., Ц-34/15.12.2017г. и
Ц-20/28.12.2018г.
Представена е и справка по лице от
Служба по вписванията с данни за ответника, видно от която той е собственик на
имот, находящ се в село Р., община Несебър,
област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*. В
доказателствената съвкупност е приобщен Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 53, том, ХХ, рег.№
17475, нотариално дело № 3760 от 2012г., по описа на нотариус Стоян Ангелов,
видно от който ответникът е придобил имота с въпросния идентификатор и
административен адрес в село Р., община
Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*. Представен е и
заявление за промяна на партида от ответника до ВиК оператора с вх.№ 36-391/2016г.,
с която се отправя искане партидата за вода на адреса в село Р., община Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.* да му бъде прехвърлена.
В хода на проведеното съдебно дирене в
настоящото производство е разпитана свидетелката Я.С.Д. – отчетник измервателни
уреди в ищцовото дружество, чийто показания съдът кредитира като обективни,
логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Твърди, че отчита в село Р., община
Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, като именно
там А.О. имал партида. Сочи, че водомерът бил на стълбите на стената, като
сградата била сезонна и отчитането се извършвало два пъти в годината чрез
използване на машина – сканиране на баркод и записване в него на видените
показания от водомера. Въпросният баркод бил прикрепен със свинска опашка на
тръбата за водомера.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в село Р., община Несебър, област Бургас,
ул.“***“, № *, сгр.*, ет.*, ап.* село Р.,
община Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*, валидно възникнало облигационно
отношение с ответника по партида с абонатен № 737510, т.е. да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното
качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за
въпросния обект. Следва да се докажат и
твърденията на ищеца за начина на отчитане на консумираните услуги и
начислените в тази връзка суми, редовността на представените фактури, както и
изправността на измервателното устройство. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже правопогасяващи и правоизключващи факти, включително, че
е погасил задълженията си чрез плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване
на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на село
Равда, община Несебър, област Бургас, е ищцовото дружество. Получаването на ВиК
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни
системи или от оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен
ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник. В случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Видно от представения нотариален акт по
делото и справка по лице от Служба по вписванията - Несебър, се установява, че ответникът е
собственик на водоснабдения имот, находящ се в село Р.,
община Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*. Предвид това в
настоящото производство се установява обстоятелството, че А.Н.О. има качеството
на потребител на ВиК услуги.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтирани водомери, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен при отчитане по
електронен път. Нормата на чл.23, ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също изисква отчитането на индивидуалните
водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като
това не се прилага при дистанционно отчитане и използване на електронен карнет,
както е в процесния случай. По делото е представено копие от извършени отчети с
мобилно устройство на адреса на водомера – село Р.,
община Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*, за абонатен №
737510 и титуляр на партидата ответника А.Н.О., видно от който за процесния
период са вписани реални показания от монтирания водомер, чрез отчитане по
електронен път – т.е. чрез индустриални мобилни компютри, при което отчитането
е визуално, а данните от водомера се вкарват в мобилния компютър за обработка,
където е създаден електронен карнет за абоната.
Относно начина на отчет и вписаните
данни е допусната Съдебно техническа експертиза, от чието заключение, се
установява, че отчитането на начислените количества вода е извършено чрез
монтирано измервателно устройство – водомер, на адреса на водоснабдения обект.
Количеството вода, отчетено от водомера за процесния период е 53 куб.метра, а от разпределение
начисленото количество вода е 7,68 куб.метра, а съответно общо изразходваното
количество вода било 60,68 куб.м., като това се установява както от
заключението на Съдебно – техническата експертиза, така и от представената
справка извлечение за показанията на процесния водомер. Също така със
записаните данни в електронния карнет се установи, че са отразени след лично
възприемане от инкасатор, доколкото отчитането на показанията е извършено при
режим „видян“. Съобразно правилата на Наредба № 4 е начислена и вода от
разпределение, доколкото се касае за имот в режим на етажна собственост, тъй
като към водопроводното отклонение са присъединени повече от един потребител.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е
потребител на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се
възприемат. По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане търси.
Инкасаторът е правил реални отчети, след снемане на показания от водомера, за
който няма данни да е неизправен. При отчитането на показанията на водомера са
спазени ОУ на дружеството, доколкото отчитането е ставало по електронен път с
мобилно устройство.
За така отчетените количества вода са
издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 28.10.2019г., като количествата
вода и услугите канал и пречистване са начислени съобразно действащите цени,
обективирани в решенията на ДКЕВР, съобразно изводите на Съдебно – икономическата
експертиза. Отразено е също, че счетоводството на дружеството е водено редовно,
както и че не са отразени плащания от страна на ответника по издадените
фактури. Стойността на издадените фактури е в размер на 160,60 лева. Вземанията
за потребените ВиК услуги съобразно общите условия на дружеството, са изискуеми
след издаване на фактурите, в които същите са начислени съобразно цените,
одобрени с решенията на ДКЕВР. Предвид това процесните претенции по фактурите
не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл три годишния давностен срок
считано от издаването на всяка една от фактурите до предявяване на настоящата
искова молба на дата 10.02.2020г. Относно лихвата за забава, видно от
заключението на съдебно – икономическата експертиза, нейният размер е 19,56 лева,
като доколкото претендираното обезщетението за забава за процесния период е
19,55 лева и тази сума е посочена и в разбивка за начислената по всяка отделно
фактура лихва, следва въпросната акцесорна претенция да бъде уважена в заявения
размер.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 –
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК услуги
не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесрони вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 10.02.2020г. до
окончателното погасяване на задължението. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимите вземания за главница за ВиК услуги от 160,60
лева – задължение по издадени фактури в периода от 26.09.2017г. до
28.10.2019г., с отчетен период от 01.10.2016г. до 04.10.2019г., обезщетение за
забавено плащане върху главницата от 19,55 лева, дължимо за периода от
27.10.2017г. до 06.02.2020г., както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно:
100 лева, представляваща платена държавна такса, 100 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 230 лева – депозит
за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – техническата експертиза, 150 лева
– депозит за възнаграждение за вещото
лице по Съдебно – икономическата експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ
определя в размер на 100 лева или общо сторените разноски в исковото
производство са в размер на 680,00 лева, които следва ответницата да бъде
осъдена да заплати на дружеството ищец.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Н.О., роден на
***г., с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир
Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.
Й. Т., чрез
пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., следните суми: 160,60 лева /сто и шейсет лева и шейсет стотинки/, представляваща
потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, за които са
издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 28.10.2019г., с отчетен период
от 01.10.2016г. до 04.10.2019г., за абонатен номер 737510, за обект, находящ се
в село Р., община Несебър, област Бургас, ул.“***“, № *, сгр.***, ет.*, ап.*, 19,55 лева
/деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 27.10.2017г. до 06.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на
10.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението, 680,00 лева /шестстотин
и осемдесет лева/, представляваща
сторените разноски пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен съдия:………………………