№ 1033
гр. Плевен , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Калоян В. Гергов
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500564 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 ал.1 във вр.с чл.278 ГПК .
С определение на Червенобрежки РС №171 от 28.04.2021г.,
постановено по гр.д.№335/2021г.по описа на същия съд на основание чл.229
ал.1,т.7 ГПК е спряно производството по гр.д.№335/2021г.по описа на ЧРС до
произнасяне на Съда на Европейския съюз/СЕС/по дело №С-262/2020г.
Срещу така постановеното определение на ЧРС е постъпила частна
жалба от В.Т.А. чрез пълномощника му адвокат В.П. от ПАК, с която същото
се обжалва като незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Посочено е,че адресат на задължението за спиране по
чл.631 ГПК е само съдът ,който е отправил преюдициално запитване,в
конкретния случай това е Районен съд Луковит,че Районен съд Червен бряг не
е отправил преюдициално запитване и няма задължение да спира
делото.Изложени са доводи,че първоинстанционните съдилища не спират
делата при наличие на преюдициални запитвания,че националните съдилища
до апелативно ниво не могат да спират производствата по дела при висящи
тълкувателни производства във ВКС,а тълкувателните решения също са
задължителни за съдилищата.Не се отрича задължителния характер на
решенията на СЕС,но същите ще бъдат задължителни след тяхното
постановяване ,а не в настоящия момент,когато преюдициалното дело е само
1
образувано и е висящо,че няма яснота кога ще има постановено решение и е
възможно това да стане след дълъг период от време,което може да се тълкува
и като отказ от правосъдие. Изложени са доводи,че по този казус има стотици
влезли в сила съдебни решения на РС Плевен,РС Червен бряг,РС Никопол
,както и на много други съдилища в Р.България.В заключение
жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени определението за спиране на
производството по гр.д.335/2021г.по описа на Червенобрежки РС.
Ответникът по частната жалба ГД“Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР,представлявана от главен комисар Н.Н.-директор ,чрез
ст.юрисконсулт С.Н. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1
ГПК.В същия е взето становище,че жалбата е недопустима,с оглед
разпоредбата на чл.631 ал.1 ГПК,като се твърди ,че с нея се атакува акт,който
не подлежи на обжалване,че тази разпоредба е специална спрямо общата на
чл.274 ал.1 ГПК.Посочено е,че нормата не разграничава хипотезите,при които
има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава
членка или запитването е направено от съда по настоящото
дело.Алтернативно са изложени съображения за неоснователност на частната
жалба.Посочено е,че адресат на задължението по чл.631 ГПК е всеки съд
,който е отправил или следва да отправи преюдициално запитване, като са
изложени доводи,че делото по което е съдът е отправил преюдициално
запитване е с напълно идентичен предмет с този по настоящото дело. Твърди
се,че практиката на ВКС по този въпрос е в смисъл, че когато е отправено
преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред съд на
държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси,за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби на ЕС,вторият
съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл.633 вр.чл.631 ал.1 изр.1 ГПК,като е безпредметно от този съд да се изисква
също да отправи преюдициално запитване ,защото СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.Цитирана е практика на
ВКС и на ВТАС в този смисъл.В заключение моли Окръжния съд да остави
без разглеждане подадената частна жалба като недопустима,алтернативно
същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
2
доказателства, намира за установено следното:
Препис от обжалваното определение е връчен на адвокат В.П. от ПАК
,пълномощник на жалбоподателя В.А.,ищец пред ЧРС на 05.07.2021г.по
електронен път.Частната жалба е подадена на 07.07.201г.в срока по чл.275
ал.1 ГПК.
Окръжният съд приема,че същата е допустима. Разпоредбата на чл.
631 ГПК предвижда,че с отправянето на запитването съдът спира
производството по делото,а съгласно изр.второ определението не подлежи на
обжалване. Според въззивната инстанция нормата на чл.631 ГПК се отнася до
съда,отправил преюдициално запитване до Съда на Европейските общности,
който е задължен да спре производството по своето дело,в случая това е
Районен съд Луковит,но не следва да се тълкува и прилага разширително,
доколкото се отнася до изключение от общото правило за обжалваемост на
преграждащите определения.Определението за спиране е преграждащо по
смисъла на чл.274 ГПК и подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.В
този смисъл съдът приема,че частната жалба е допустима.Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Гражданско дело № 335/2021г по описа на Червенобрежки Районен
съд е образувано на 15.03.2021 г. на основание постъпила искова молба от
В.Т.А. от гр.Червен бряг чрез адвокат В.П. от ПАК против ГД»Пожарна
безопасност и защита на населението» МВР за заплащане на възнаграждение
за положен извънреден труд ,вследствие преобразуване на нощен труд към
дневен за периода 01.04.2019г.-01.08.2020г. и за мораторна лихва върху
дължимите суми.
С обжалваното определение първоинстанционният съд, служебно и
позовавайки се на публикация в Официалния вестник на ЕС за образувано
дело №С-262/2020 на СЕС по преюдициално запитване ,отправено от
Районен съд Луковит на 15.06.2020г.и с оглед поставените в запитването
въпроси , е приел,че пред него се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от
правото на ЕС, поради което е счел,че следва да спре производството по
делото пред себе си на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК.В
мотивите на РС Червен бряг са посочени поставените от Луковитски РС
3
преюдициални въпроси.ЧРС се е позовал на разпоредбата на чл.633 ГПК,
съгласно която решението на съда на СЕС по отправеното при условията на
чл.628-630 ГПК преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища в Република България.Изложени са доводи,че нормативно
установеното задължение по чл.631 ал.1 ГПК за спиране производството по
делото има не само отправилият преюдициалното запитване съд ,но и всеки
друг съд на територията на РБ,за който отговорите на запитването биха били
от значение за правилното разрешаване на спора.
Въззивната инстанция счита,че тези изводи на ЧРС са неправилни и
необосновани.Не са налице предпоставките на чл.631 ГПК за спиране
производството по делото до постановяване на решение по образуваното
преюдициално дело № С-262/20 г. на Съда на Европейския съюз. Въпросите
по запитването отправени от РС-Луковит са общи и неотносими пряко към
настоящия правен спор.Ако преюдициалното запитване имаше за предмет
тълкуване на конкретна разпоредба от правото на ЕС и евентуалното
противоречие с определена правна норма от националното ни
законодателство,от значение за правилното решаване на спора относно
допълнителното възнаграждение на жалбоподателя за положен от него нощен
труд,то безспорно биха били налице предпоставките за спиране
производството по делото ,за да се изчака задължителното тълкуване на СЕС.
Ищецът не се позовава на противоречие между норми на европейското право
и такива,уреждащи същите правоотношения в националното ни
законодателство,нито това е сторил Червенобрежки РС, за да мотивира
необходимостта от изчакване на решението по преюдициалното запитване, за
което не е ясно дали ще е приложимо. Няма данни по делото какъв точно е
предмета на спора,по който РС Луковит е отправил преюдициалното
запитване, нито е установено,че се касае до идентични спорове.Настоящият
състав на ПОС приема, че доколкото се касае за трудов спор за заплащане на
възнаграждение ,същият не следва да бъде спиран произволно, без да има
категорични данни,че Съда на ЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантни и за настоящото дело въпроси.Касае се до масов тип дела, по
които има десетки влезли в сила съдебни решения и противоречива съдебна
практика на съдилищата в България,в т.ч.и между отделните състави на
Плевенски ОС, относно вида и размера на претендираните от служителите на
4
МВР допълнителни трудови възнаграждения за нощен или за извънреден
труд.Поставените от РС-Луковит въпроси с преюдициалното запитване,по
което е образувано дело С-262/20 на СЕС относно нормалната
продължителност на нощния труд нямат пряко, още по-малко - решаващо
значение за крайния изход от спора.В този смисъл не може да се приеме,че
РС Червен бряг ще бъде обвързан с тълкуването на норми на ЕП, поискано с
преюдициалното запитване направено от РС-Луковит, за да е длъжен да
изчака изхода му и да го зачете при произнасянето си по настоящото дело.Не
са налице предпоставките за спиране на делото.
По изложените съображения,въззивната инстанция приема,че
постановеното от ЧРС определение в обратен смисъл е неправилно и на
осн.чл.278 ал.4 ГПК следва да се отмени. Делото следва да се върне на ЧРС
за последващи процесуални действия.
Настоящото определение не прегражда по-нататъшното развитие на
делото и по аргумент на чл.274 ал.1т.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.278 ал.4 ГПК определението на Червенобрежки
Районен съд №171 от 28.04.2021г.,постановено по гр.д. №335/2021г.по описа
на същия съд,с което е спряно производството по гр.д.№335/2021г.по описа
на ЧРС до произнасяне на Съда на Европейския съюз/СЕС/по дело №С-
262/2020г.
ВРЪЩА делото на Червенобрежки Районен съд за последващи
процесуални действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6