Р Е Ш Е Н И
Е
№ /09.07.2021г.; гр. ***В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на десети
юни две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в
състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
9116 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба от Е.В.Т., ЕГН **********, срещу „***“ АД,
ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания и
неудобства, поради причинено увреждане на 03.08.2018г.
на коляното на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
причиняване на вредата до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба следното: На 02
срещу 03.08.2018г. ищцата посетила нощен клуб „***“ в гр. ***с приятели. Около
01:30ч. излязла от заведението и вървейки по пешеходната зона около комплекса
се ударила в твърд, остър предмет, който наранил лявото й коляно. Изпитала
нетърпимо силна болка. Ищцата установила, че коляното й било разкъсано и
започнала да струи кръв. Видяла, че нараняването било причинено от стърчащо
каменно покритие, облицоващо бордюра, с остър ръб, който стърчал и попадал в
пространството за преминаване на посетителите и пешеходците. Незабавно бил
посетен спешен център при МБАЛ „***“ АД. Била извършена ТАП манипулация и били
поставени няколко шева. От болката се наложило ищцата да приема обезболяващи
няколко дни. Било затруднено движението й и обслужването й. След махането на
конците останал белег върху коляното от 4 см. Сочи се, че дружеството ответник
е допуснало необезопасяване на участъка, в който острите ръбове на допълнителното
покритие навлизат в зоната за движение на пешеходците.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
който заявява следното: Искът е допустим, но неоснователен. Оспорват се всички
направени твърденият в исковата молба. Сочи се изключителна вина на
пострадалото лице, т.е. наличие на съпричиняване.
Излага се, че ищцата не е проявила внимание при излизането си от заведението.
Освен това се сочи, че искът е в завишен размер.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от лист за преглед на пациент в
консултативно – диагностичния блок на
МБАЛ „***“ АД, на 03.08.2018г., в 02:30ч. Е.В.Т. била приета за преглед, поради
порязан крак. Издадено било медицинско удостоверение с номер 947/2018г. от д-р Д.Д., от което се установява, че в случая се касае за
състояние след разкъсно-контузна рана в областта на
лявото коляно, която е резултат на удар с или върху твърд предмет с подчертан
ръб. Раната би могла да бъде получена по указаните време и начин. Обусловила е
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В открито съдебно заседание е
разпитана св. Свилена Малинова, която заяви следното: Познавам Е. от началното
училище. Знам за инцидента. Бяхме заедно в ***. По едно време просто решихме да
излезем да си поемем дъх и докато излизаме от заведението, докато си вървим, Е.
изпищя, падна. Мислех, че се е закачила за нещо, но тя извика и разбра, че
някъде се е ударила. Видях пътеката, където имаше един ръб, който е издаден
навън и не се забелязваше отначало. Започна да кърви. Разбрахме, че трябва да
отидем до спешното, тъй като раната беше много голяма. В спешното я шиха.
Зашиха раната и я привързаха. Е. изпитваше много силни болки. Не беше
употребила алкохол в заведението. Беше със сандали, а не на високи токчета. Има някакви декоративни лампи в храстите, но не
може да се види издаденият ръб. След манипулацията нямаше как да излиза. Беше
привързана и се пазеше. Беше много напрегната. Изпитваше болки, приемаше
болкоуспокояващи. Имахме планове за пътуване, но те не се осъществиха. Не
излизаше и не се виждаше с приятели. Чувстваше се зле и си стоеше вкъщи. Нямаше
как да посещава плаж и басейн. Опитваше да си скрие белега. Спря да се облича
лятно. Чувстваше се неудобно.
По делото
е приложено заключението по допуснатата СТЕ, от което се установява следното:
Налице е остър ръб от каменния бордюр, който попада в зоната, в която
пешеходците минават по тротоара, т.е. който попада над пространството за
преминаване на пешеходците върху тротоара. Ръбът към датата на извършване на
огледа е загладен. При заоблен ръб, поради издадеността на плочата, може да се
предизвика нараняване при невнимание от страна на посетителите. Заоблянето на
ръба не е естествен процес, а резултат от човешка намеса.
От заключението по допуснатата СМЕ се
установява, че механизмът на получаване на травматичното увреждане на ищцата е удар
с или върху тъп твърд предмет. В резултат на травмата ищцата получила средно –
голяма разкъсно – контузна
рана в областта на лявото коляно, обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Направена е обработка на раната, включващо почистване,
зашиване и превръзка. Периодът на възстановяване е около 15 – 20 дни. В
резултат на получената рана е останал видим белег по предно-външната страна на
лявото коляно, който обуславя известно загрозяване на областта.
В съдебно заседание бе разпитан св.
д-р Д., изготвил медицинското удостоверение по делото. Същият изложи, че раната
на ищцата може да бъде получена точно в този ръб, за който се твърди да е
причинил травмата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск намир
своето правно основание в чл. 49 ЗЗД, който урежда, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнение на тази работа. Следователно, за да бъде налице отговорността
на възложителя са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на
пострадалия. 2. Вредите да са причинени от действие на лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Причинителят да
има вина за вредите. Отговорността на възложителя е обективна и има
гаранционно-обезпечителна функция.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че в нощта на 02 срещу 03 август 2018г. ищцата Е.Т.,
вървейки по пешеходната зона на нощен клуб „***“, се е ударила в издаден над
пешеходната зона ръб на поставената плоча, с която е облицован бордюрът.
Установи се от събраните по делото доказателства, че с оглед на удара ищцата е
получила средно – голяма разкъсно – контузна рана в
областта на лявото коляно, обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В тази връзка настоящият съдебен състав кредитира изцяло
заключението на вещото лице по СМЕ, от което се установи, че механизмът на
получаване на травматичното увреждане на ищцата е удар с или върху тъп твърд
предмет. След получаване на травмата е направена обработка на раната, включващо
почистване, зашиване и превръзка. Периодът на възстановяване е около 15 – 20
дни. В резултат на получената рана е останал видим белег по предно-външната
страна на лявото коляно, който обуславя известно загрозяване на областта. В
подкрепа на изложеното в заключение са и свидетелските показания на д-р Д.Д. и медицинското удостоверение с номер 947/2018г.
Механизмът на настъпване на
травматичното увреждане, причинно – следствената връзка и интензитетът на
претърпените неимуществени вреди се установиха от събраните гласни
доказателства, чрез разпита на св. Свилена Малинова, която заяви следното: „докато
излизаме от заведението, докато си вървим, Е. изпищя, падна. Мислех, че се е
закачила за нещо, но тя извика и разбрах, че някъде се е ударила. Видях пътеката, където имаше един ръб,
който е издаден навън и не се забелязваше отначало. Започна да кърви.
Разбрахме, че трябва да отидем до спешното, тъй като раната беше много голяма.
В спешното я шиха. Зашиха раната и я привързаха. Е. изпитваше много силни болки. Не беше употребила алкохол в
заведението. Беше със сандали, а не на високи токчета.
Има някакви декоративни лампи в храстите, но не може да се види издаденият ръб.
След манипулацията нямаше как да излиза. Беше
привързана и се пазеше. Беше много напрегната. Изпитваше болки, приемаше
болкоуспокояващи. Имахме планове за пътуване, но те не се осъществиха. Не
излизаше и не се виждаше с приятели. Чувстваше се зле и си стоеше вкъщи. Нямаше
как да посещава плаж и басейн. Опитваше да си скрие белега. Спря да се облича
лятно. Чувстваше се неудобно.“
Заключението по допуснатата СТЕ също
следва да се кредитира изцяло, поради кореспонденцията му със събраните по
делото доказателства, както и поради пълните отговори, които съдържа. Установи
се, че в случая е налице остър ръб от
каменния бордюр, който попада в зоната, в която пешеходците минават по
тротоара, т.е. който попада над пространството за преминаване на пешеходците
върху тротоара. Ръбът към датата на извършване на огледа е загладен. При
заоблен ръб, поради издадеността на плочата, може да се предизвика нараняване
при невнимание от страна на посетителите. Заоблянето
на ръба не е естествен процес, а резултат от човешка намеса.
Това заключение дава отговор на
въпроса дали е налице нарушение на строителните норми от лицето, което е
осъществило облицовката на бордюра по възлагане на ответника. Недопустимо е
облицовката на бордюр, макар да не се изисква строително разрешение за това
действие, да създава опасност от нараняване на преминаващи покрай него
пешеходци. Процесната плоча е била изнесена над
пешеходната зона, поради което е навлизала в пространството, предназначено за
движение на пешеходни. Освен това тя е била и с ръб, както се установи от
събраните доказателства. На по – късен етап този ръб е бил изгладен. Именно
поради неправилното изпълнение на дейността по полагане на облицовка на бордюра
изпълнителят е допринесъл за създаването на опасност, съответно за полученото
травматично увреждане. Възложителят, в лицето на ответното дружество, следва да
носи отговорност. Възражение, че тази плоча не е част от стопанисвания обект не
е направено в отговора на исковата молба, но за допълнение следва да се посочи,
че реквизитите на нощния клуб започват преди процесната
плоча, а освен това след полученото нараняване ръбът е бил загладен.
Според българския съд неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение се
определя от принципа на справедливостта, очертан в чл. 52 от ЗЗД. Моралните вреди са индивидуално определими
и е в дисхармония със справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на
живот. Обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички болки и страдания,
които са настъпили и ще настъпят в бъдеще. Да определи съдът справедливо
обезщетение означава да определи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения. При определяне на дължимото обезщетение
следва да се изследва възражението за наличие на съпричиняване.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено
от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. (Решение № 199 от 16.01.2020 г. по т. д. № 224 / 2019
г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). Съдът намира, че в случая е налице съпричиняване.
Въпреки, че е налице неправилно изпълнение на строителството и поставянето на процесната плочка, всеки пешеходец е длъжен да внимава и да
съобразява поведението си с оглед на обстановката. При повече внимание и ищцата
е можело да избегне получаването на удар в областта на коляното, при положение,
че издадената част на плочата е само 3,5 см. Т.е. в случая ищцата не е проявила
достатъчно съобразителност, нито внимание, като по този начин е ударила себе си
в издатината на плочата. Съпричиняването следва да
бъде определено на 50%. С толкова следва да се намали дължимото според съда
обезщетение, което с оглед на интензитета на претърпените вреди следва да бъде
в размер на 3000,00 лв. Този размер е обусловен от претърпените болки и
страдания към момента на претърпяване на инцидента, както и от последващите неблагоприятни последици.
Следователно предявения иск е
основателен за сумата от 1500,00 лв.
За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 5000,00 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството, съобразно
уважената част от иска, в размер на 360,00
лв. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, в размер на 420,00 лв. Сумата е редуцирана до минималния размер на адвокатското
възнаграждение, с оглед направеното възражение за прекомерност, доколкото
производството не се отличава с явна фактическа и правна сложност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Е.В.Т., ЕГН **********,
сумата от 1500,00 лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания и неудобства, поради
причинено травматично увреждане на 03.08.2018г.
на коляното на ищцата, изразяващо се в получаване на разкъсно-контузна
рана, получена при удар в ръб на издадена над пешеходната зона плоча, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на причиняване на вредата – 03.08.2018г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата от 1500,00 лв. до пълния претендиран размер от 5000,00 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „***“ АД,
ЕИК ***, да заплати в полза на Е.В.Т., ЕГН **********, сумата от 360,00 лв.,
представляваща сбор от сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА Е.В.Т., ЕГН **********,
да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, сумата от 420,00 лв., представляваща сторени в
производството разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: