№ 134
гр. Пловдив , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200704 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2790810, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М. С. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
представения от въззиваемата страна списък с намерени фишове е видно, че
процесния ЕФ е връчен на 02.10.2020г. Жалбата е входирана с
№270974/13.10.2020г., което индикира, че същата не е просрочена.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 03.06.2019г. в 21:05 часа в
гр. Пловдив, на ул. Васил Левски до № 111, посока бул. Дунав, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек
автомобил с рег. № ******* , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза
на водача, се движел с установена наказуема скорост 75 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 25 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение №
0192345 което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно М. С. П..
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ
При правилно установена фактическа обстановка, ЕФ е издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал.
2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата
към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:
2
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като за всяка употреба на мобилно АТСС надлежно да е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само
при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно , а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В процесния случай нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1.
Видно от представеното по делото удостоверение за одобрен тип, то
представлява преносима система за контрол на скоростта.
Според т.65 от ДР на ЗДВП Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
3
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
От дадената легална дефиниция е видно, че процесното АТСС
представлява мобилно такова, във втората му алтернатива- преносимо,
което временно се разполага на участък от пътя (триножник).
Така изрично Решение № 1985 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2349 /
2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2041
от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 147 от 16.01.2020 г. по к. адм. н.
д. № 3367 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 635 от 12.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 122 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1222 от 07.06.2019 г. по к.
адм. н. д. № 942 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив
Поради това съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата е било
безусловно задължително, въпреки погрешната квалификация дадена от
наказващия орган на АТСС в съпроводителното писмо като стационарно-
преносимо.
В процесния случай по преписката не е приложен Протокол по чл. 10 от
Наредбата. Поради това по служебна инициатива на съда въззиваемата
страна е задължена да представи такъв до датата на съдебното заседание. В
отговор е получено писмо вх.№ 8626/23.02.2021г. с което съдът е уведомен,
че протокол по чл. 10 не е наличен и не може да бъде представен.
Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на
АТСС представлява особено съществен порок, доколкото:
-само по себе си представлява нарушение на едно от
императивните изисквания, обуславящи законосъобразност на
използването на АТСС;
-освен това съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10
от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на осъществявания контрол за
движение на скоростта, както и използването на АТСС съобразно
нормативните и техническите изисквания.
Така изрично Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2049
от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
4
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се
предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни
и технологични изисквания, а както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се
повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието,
този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив,
приемаща че несъставянето на протокол по чл. 10 при възникнало
задължение за това е безусловно основание за отмяна на ЕФ.
Така изрично Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2214 /
2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
5
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата, депозиране на подробно писмено становище и явяване
в открито заседание, следва да се присъди минималния размер съгласно
чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2790810, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М. С. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на М. С. П., ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6