Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260070 12.10.2020г. гр.Търговище
Районен съд – Търговище V състав
На първи септември 2020 година,
В
публично заседание в следния състав :
Председател: Зорница Донкова
Секретар:
Ивалина Станкова
като
разгледа докладваното от Председателя
а.н.д.
№ 286 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от В.Х.Ж., ЕГН ********** *** чрез
адв.А.А. – ВАК против Наказателно постановление № 008611 от 17.02.2020г., издадено от Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура” –
гр.София. Считайки обжалваното НП за незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае същото да бъде
отменено. В с.з. жалбата се поддържа.
В с.з. ответната по
жалбата страна, посредством процесуалния си представител поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното
НП е правилно и законосъобразно, поради
което желае същото да бъде потвърдено.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмено становище с изложени съображения за законосъобразност на НП.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
На 08.09.2019г.
жалбоподателят управлявал ППС - влекач
марка „МАН“, модел „ ТГА 18.413“ с рег.№
********, кат.N3 по път
І – 4, включен в обхвата на
платената пътна мрежа в Р.България. Движейки се в
посока към гр.*****, около 9.15ч. , в участъка на км.245 + 100, същият бил спрян за проверка
от контролни органи от сектор „Контрол и
правоприлагане“ –Русе в НТУ към АПИ. При
извършената проверка, включително чрез справка в електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било установено, че за управляваното
от жалбоподателя ППС не е заплатена
винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. При тези данни,
инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ –Русе в
НТУ към АПИ, предприел съставянето на АУАН
№ 008490
/08.09.2029г. на жалбоподателя.
Поради погрешно вписани данни обаче, въпросният АУАН № 008490 /л.81/ бил анулиран преди подписването му, като актосъставителят съставил на жалбоподателя
нов акт,
а именно АУАН № 008611/ 08.09.2019г. – за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. Въз основа на този именно АУАН № 008611/
08.09.2019г., Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ издал Наказателно постановление № 008611/17.02.2020г.,
с което за нарушение на чл.139, ал.6 от
ЗДвП и на основание § 21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000лв.
Изложената
фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите С. С. и Ц.Ш., писмените
доказателства и заключението на съдебно – почерковата експертиза.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до
опорочаване на обжалваното НП. Същото е издадено от компетентен орган, съгласно
§ 21б, ал.3 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на ЗДвП /доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./ и приложената Заповед № РД -11-1423/ 02.12. 2019г. на председателя на УС на АПИ. Неоснователно
е възражението, че АУАН е съставен от
орган, неразполагащ с необходимата компетентност. По делото е приложена Заповед № РД-11-10/04.06 .2019г. на председателя на УС на АПИ, от
която са видни предоставените на актосъставителя С.А.
Ф. - С. правомощия. Приложен е и трудов договор № ЧР -ТП - 183/25.01.2019г.,
от който е видно, че мястото на работа
на инспектор С.А. Ф. - С. е Национално тол управление, отдел „Контрол и правоприлагане”, сектор
„Контрол и правоприлагане - Русе, с код по ЕКАТТЕ № 00000 - повече от 1 работно
място. Съгласно § 10 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /ДВ,
бр. 23 от 2017 г., в сила от 1.04.2017 г./ „ В срок до 30 октомври 2017 г. работодателят изпраща уведомления
съгласно приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 за регистрираните преди 1 април 2017
г. трудови договори, като попълва: код
за тип на документ - 2, код на работодателя, трите имена и ЕГН (ЛН, ЛНЧ),
служебен номер, издаден от НАП на работника или служителя, основанието за
сключване на трудовия договор или последното регистрирано допълнително
споразумение, за "дата на сключване" се попълва 1.04.2017г.,
длъжностно наименование, код по НКПД, код по КИД (2008) и код по ЕКАТТЕ на
населеното място, където е работното място на лицето при изпращане на
уведомлението. Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно
населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код
по ЕКАТТЕ, се попълва код "00000". Видно от цитираната разпоредба, код по ЕКАТТЕ 00000 се вписва, когато лицето
изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място.Следователно,
съгласно § 21б, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
ЗДвП /доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./, Заповед
№ РД-11-10/04.06.2019г. и трудов договор № ЧР -ТП - 183/25.01.2019г. инспектор С.А.
Ф. - С. притежава необходимата материална и териториална компетентност. Съдът
констатира, че АУАН № 008611/
08.09.2019г и НП № 008611/ 17.02.2020г се издадени по предвидения от
закона ред, при спазване на съответните
процесуални срокове. Издадени са в предвидената от закона форма и съдържат
изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
Неоснователно в тази връзка е
възражението, че в случая не са изпълнени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради неяснота в НП относно мястото на нарушението. Видно е, че както в
АУАН, така и в НП е отбелязано, че жалбоподателят е извършил нарушението в
участъка на км. 245+ 100 на път I -4 , управлявайки
ППС в посока гр. *****. В АУАН № 008611/08.09.2019 актосъставителят е посочил
за място на нарушението път I -4 при км.245+100, като е вписано, че цитираният
пътен участък попада в обхвата на община Търговище. При тези данни съдът намира, че местоизвършването на нарушението е конкретизирано в
достатъчна степен и е налице яснота
относно този, както и останалите елементи от състава на административното
нарушение.
Жалбоподателят възразява,
че не е подписвал АУАН №
008611/08.09.2019г. и същият не му е бил връчен. Съдът намира възражението за неоснователно. Според
данните,
съдържащи се в АУАН 008611/08.09.2019г., той е подписан от В.Х.Ж. на 08.09.2019г. Че именно жалбоподателят е подписал въпросния АУАН по безспорен начин се установи и от заключението на
назначената по делото съдебно – почеркова експертиза.
Същевременно
от същото заключение се потвърди и обстоятелството, че именно жалбоподателят се
е подписал в графата „Получил препис от АУАН, подпис“ в разписката, приложена на л.11 от делото. Следователно с
подписа си същият е удостоверил, че е получил препис от акт, респ. че е запознат с привилегията по чл.189е, ал.3 от ЗДвП. Действително в разписката като номер на
връчения АУАН е вписан № 008490, а не № 008611, но посоченото отбелязване
очевидно се дължи на техническа грешка. Този извод следва от следните обстоятелства - с подписа си в разписката на
л.11 от делото жалбоподателят е удостоверил обстоятелството, че е получил
препис от акт за нарушение на 08.09.2019г. Анулираният
АУАН № 008490/ 08.09.2019г. бе
изискан от съда и същият бе представен в с.з. в трите си
екземпляра, което е показателно, че екземпляр от същия
не е бил връчен на лицето. От
разпита на свидетелите стана ясно, че при
извършената на 08.09.2019г. проверка
друг, трети акт на жалбоподателя
не е бил съставен, което кореспондира с разпоредбата на чл.179, ал.3д от ЗДвП. Последната гласи: „ В случаите
на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките на един и същ
календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера,
определен съответно в ал. 3, 3а или 3б. Движението по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, чрез същото пътно превозно средство от 00,00 часа до 23,59 часа на следващия календарен ден се счита
за отделно административно нарушение, за което се налага отделно наказание.“
Следователно в рамките на един ден от 24
ч. на нарушителя може да бъде съставян
само един АУАН. Нормата
на чл.179, ал.3д от ЗДвП несъмнено е
приложима и по отношение на § 21б от ПЗР
към Закона за изменение и
допълнение на ЗДвП. От изложеното следва извод, че доколкото на 08.09.2019г. на
жалбоподателят е бил съставен само един АУАН, а именно този с № 008611/08.09.2019г., то именно
препис от него му е бил и връчен. Последното
води до извод, че правата на жалбоподателя не са били ограничени,
включително тези по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
както и тези по чл.189е, ал.3 от ЗДвП.
Поради това, съдът намира, че техническата грешка при изписване номера на АУАН в разписката на л.11. от делото, не води до извод за допуснато
процесуално нарушение от категорията на
съществените.
Чл. 139, ал.6 от ЗДвП гласи: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице”. Отговорността съгласно цитираната правна
норма е на водача, когато той е безспорно установен, а в конкретния случай от
събраните доказателства се доказа по несъмнен начин това обстоятелство, а
именно - че водач на т.а. с peг. № ****** е бил именно
жалбоподателят. По несъмнен начин,
включително от свидетелските показания се установи, че същият
е управлявал посоченото ППС по път I —4, при км 245+100, с посока на
движение към гр. *****. Т.е. по път, за който съгласно Приложение № 2 към т. 2
на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на
Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се
дължи заплащане на винетна такса. Безспорно се установи и обстоятелството, че към момента на
проверката за посоченото ППС не е била заплатена винетна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Доказателство в тази насока е и справката
от електронната система за събиране на пътни такси /л.13/, от която е видно, че
към 09,10ч. за ППС с peг. № ****** липсва валидно заплатена винетна такса. Електронна
винетка за ППС е закупена и активирана на 12.09.2019г. в 11,48ч. от терминал за
самообслужване /л.60/, а нарушението е извършено на 08.09.2019г. в 09,15ч., за
което е генериран и представен запис.
Нормата на § 21б, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП /доп.,
бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./
гласи: “Разпоредбата на чл.179,
ал.3 не се прилага за ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, водач, който управлява ППС с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от същия закон,
се наказва с глоба 2000 лв“. От цитираната санкционна норма също е видно,
че отговорността за нарушението е за
водача за ППС, а не за неговия собственик,
поради което и обстоятелството - чия собственост е ППС е ирелевантно
досежно състовомерността
на деянието.
Данните, съдържащи се в справката
относно регистрацията на ППС с рег.№ ********/л.58/ потвърждават извода, че управляваното от
жалбоподателя ППС е кат. N3 и респ. попада сред визираните в § 21б, ал.1от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на § 21б, ал.1 от ПЗР разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на ЗДвП /доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./. Деянието
е извършено виновно, тъй като същият е правоспособен водач и като такъв е бил запознат със задълженията си по
ЗДвП, включително с регламентирано в чл. 139, ал.6.
В случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Деянието не се отличава с по - ниска степен
на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от този вид.
Наложената с НП глоба е определена правилно, съгласно предвиденото в
закона и не е налице възможност за намаляването й.
По изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
С оглед този извод и на основание чл.189, ал.3
от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС - Търговище
направените по делото разноски за съдебно- почеркова експертиза в размер на 164,39лв.
От
ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото е основателно. В съответствие с изхода на делото и разпоредбата
на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая
възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив
размер, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 008611 от 17.02.2020г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в НТУ към
Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на В.Х.Ж. *** с ЕГН: ********** на основание
§ 21б, ал.1
от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000в.,
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В.Х.Ж. *** с ЕГН: ********** да заплати
по сметка на Районен съд- Търговище сумата от 164,39лева, представляваща
направени по делото разноски за експертиза.
ОСЪЖДА В.Х.Ж. *** с
ЕГН: ********** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ -
НТУ сумата от 80лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :