№ 159
гр. Свиленград, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200407 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 3/2025 от 13.05.2025
година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
(ОБДХ) - Хасково, с което на „АЛБИВИ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. Свиленград,6500, ул.Княз Борис I №84,
представлявано от управителя Шабан Демирев Демирев за нарушение на
чл.18 от Закона за храните във вр. с чл.15, параграф 1 от Регламент /ЕО/
№1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004година за
предоставяне на информация за храните на потребителите на основание
чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1 във вр. с чл.136 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 67
500 лв.
Недоволен от така издаденото НП е останало дружеството-
жалбоподател,което в предвидения за това срок обжалва същото с доводи за
допуснати процесуални нарушения,както на материалния закон,така и за
допуснати процесуални нарушения ,без да излага конкретни съображения в
тази насока . В жалбата се оспорва извършеното нарушение по визирания в
него текст.
По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза, дружеството- жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител. За него се явява адвокат Д.С., който пледира за отмяна
на обжалвания акт, като излага подробни съображения в тази насока в
1
представеното в съдебно заседание писмено становище.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат представител
юр.Петя Милчева, която оспорва жалбата и моли съда да остави същата без
уважение по подробно изложени доводи в представените в съдебно заседание
писмени бележки. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни
доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Във връзка с извършване на проверка на 19.12.2024г. от св.С. М. А. и
св.Р. И. С., и двете служители при АНО/инспектори в отдел Контрол на
храните/,същите извършили проверка на обект-Магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр.Свиленград, ул.Княз Борис I №84, стопанисван от
дружеството-жалбоподател.
При извършване на проверката в обекта в присъствието на
А.А.Д./продавач консултант/,инспекторите констатирали,че дружеството
жалбоподател в качеството му на бизнес оператор с храни, предлага в
стопанисвания от него обект-в търговската зала на обекта,по стелажи,с
посочени цени на брой наличието на храни от неживотински и животински
произход,както следва : ядки,бисквити,баклава,локум,кори за баница, кексове,
вафли и други дребни сладки,зеленчукови и плодови консерви,макаронени
изделия и др. без задължителната информация за храната,поставена на
етикета,да е предоставена до крайният потребител на български език ,а в
хладилната витрина при температура +3 градуса по целзия ,проверяващите
констатирали,че се съхраняват с цел продажба на храни от животински
произход/ млечни продукти/-кашкавал и сирене във вакумни опаковки . При
проверката било констатирано,че всички описани храни били с етикет на
турски език,без надлежен превод на български език,поради което
проверяващите приели ,че дружеството извършило нарушение на чл.15,пар.1
от Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с
чл.18 от ЗХ , доколкото предлага в обекта храни от неживотински и
животински характер,без задължителната информация за храната, поставена
на етикета,която да е предоставена до крайният потребител на български език.
За така констатираното бил съставен Констативен протокол №26-000153
от 19.12.2024г. от двамата проверяващи,като едновременно с него е връчена
покана за явяване на 07.01.2025г. от 10,30ч. в сградата на АНО в Хасково, за
съставяне и връчване на АУАН на управителя на дружеството.
В следствие на извършената проверка и констатираното с Констативен
протокол от 19.12.2024г и връчената покана , на 07.01.2025година, свидетелят
2
С. М. А., в отсъствието на управителя на дружеството-жалбоподател ,
съставил АУАН № 3-2025 от същата дата , в присъствието на свидетеля Р. И.
С..
В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и
правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.15,пар.1 от
Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с
чл.18 от ЗХ , като същият е подписан от актосъставителя, свидетелят, както и
от свидетел по констатиране на неявяването на управителя на дружеството/д-
р. Росица Игнатова/ ,като екземпляр от акта е връчен на управителя на
дружеството на 16.01.2025г. чрез служител към общ.администрация
Свиленград.
В законоустановения седмодневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
постъпило Възражение по Акта.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства,
Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.15,пар.1 от Регламент
№1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за
предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ ,
видно от диспозитива на обжалвания акт.
Обжалваното НП е редовно връчено на адреса на жалбоподателя на
14.05.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с
отбелязване и имената на получателя й, а именно че е получено от М.Колева -
служител в дружеството-жалбоподател.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателя е извършил нарушение по чл.15,пар.1 от Регламент
№1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за
предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ .
За това нарушение на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1от Закона за
храните/ЗХ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 67 500 лв., доколкото срещу дружеството имало
издадени 3бр. влезли в сила НП,а настоящото се явявало четвърто по ред.
Към АНПр са приложени НП №90/2022г.влязло в сила на 08.02.2023г.,
НП №103/2022 ,,като същото е влязло в сила на 24.02.2023г , и НП
№129/2023г., влязло в сила на 03.04.2024г.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
3
материал, събран в хода на настоящото производство.
Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите
С. М. А. и Р. И. С. са относими към релевантните по делото факти и се
кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз
основа на показания на свидетелите д С. М. А. и Р. И. С., разпитани по
делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото
доказателства. Не се установява свидетелите С. М. А. и Р. И. С. да имат
личностно отношение към представителя на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – инспектори по
официалния контрол , т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната
служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените и гласните такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН /доколкото НП е връчена на 14.05.2025г. лично на служител на
дружеството,а жалбата е изпратена по пощата на 23.05.2025г./,като липсва
плащане на процент от наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ,съгласно
посоченото в придружителното писмо до съда.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като
Съдът привежда следните аргументи:
Настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на производството по
налагане на административното наказание е допуснато съществено
процесуално нарушение, състоящо се в нарушаване от страна на
4
актосъставителя на правилото на чл. 42, ал. 1,т.3 от ЗАНН, изискващо при
съставяне на акт за нарушение, да се посочи датата на извършване на
нарушението.
Доколкото АУАН има обвинителна функция и отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административно-
наказателното производство, в които и нарушителят следва да организира
защитата си, то е необходимо АУАН и НП да са в единство по между си както
по отношение на обстоятелствата отразени в тях така и по отношение на
правната квалификация касаеща повдигнатото обвинение, което се счита за
предявено още със съставянето на АУАН. Изготвяйки АУАН в чиято
обстоятелствена се твърди едно административно нарушение, без да е
отразена дата на извършване на нарушението, респективно в НП се
твърди нарушение с конкретно посочена дата на извършването, наказващият
орган на практика е предявил на дружеството жалбоподател ново обвинение
различно от повдигнатото с АУАН и го е санкционирал за деяние, фактическо
различно от описаното в съставения АУАН, с което съществено е ограничил
правото на защита на наказаното лице.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни. Липсата на правилно отразяване на датата на
извършване на нарушението в НП, и в АУАН/ липсата му/ , като основен
реквизит от посочените документи, представлява съществено
процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна
норма.
Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да
бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение и
в АУАН, и в НП, като се посочи датата на нарушението. Липсата на датата на
нарушението или погрешното й определяне е съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното
лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му
правомощия.
Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит и на АУАН,
и на наказателното постановление, като тази неяснота не само ограничава
правото на защита на лицето, посочено като нарушител, но и възпрепятства
преценката на проверяващата инстанция относно това дали са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН и НП. Недопустимо се
явява извеждането на датата въз основа на анализ на доказателствата в
противоречие с изрично определената дата на нарушението в АУАН и/или в
НП. С оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието
на АУАН и на НП/или липсата му/, както в правната теория, така и в съдебната
практика, се приема за съществено нарушение на процесуалните правила от
категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно
обвинителната теза.
5
В този смисъл НП страда от непреодолим порок, който влече неговата
отмяна, доколкото липсва посочена датата на извършване на нарушението в
АУАН ,като едва в НП такава е посочена.
В условията на евентуалност,ако не се приемат горниите съображения за
допуснатио от АНО процесуални нарушения, съдът би приел, следното:
Съдът би приел,че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци
на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Спазени са изискванията посочени в чл. 43, ал. 1 и сл. от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и поне един от
свидетелите посочени в него (в случая един), предявен е на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише.
АУАН е съставен от компетентен орган и в сроковете по ЗАНН.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в чл. 57
от ЗАНН задължителни реквизити.
Посочена е датата/липсва в АУАН,но доколкото се коментира в условията
на алтернативност,вземайки предвид писмените доказателства по делото,в
частост констативния протокол/ и мястото на нарушението и са описани
фактите и обстоятелствата при които същото е извършено.
Посочена е и правната квалификация на нарушението, както и
санкционната разпоредба.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на компетенциите му и в
сроковете по ЗАНН.
Препис от наказателното постановление е връчен на нарушителя.
Съдът приема,че фактическото описание на нарушението отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – в наказателното постановление ясно
и точно е посочено, че на 19.12.2024 г. при извършена проверка на Магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр.Свиленград,ул. Княз Борис I №51,
стопанисван от дружеството-жалбоподател ,в качеството му на бизнес
оператор с храни, предлага в стопанисвания от него обект-в търговската зала
на обекта,по стелажи,с посочени цени на брой наличието на храни от
неживотински и животински произход,както следва : ядки, бисквити,
баклава,локум,кори за баница, кексове, вафли и други дребни
сладки,зеленчукови и плодови консерви,макаронени изделия и др. без
задължителната информация за храната,поставена на етикета,да е
предоставена до крайният потребител на български език ,а в хладилната
витрина при температура +3 градуса по целзия ,проверяващите
констатирали,че се съхраняват с цел продажба на храни от животински
6
произход/ млечни продукти/-кашкавал и сирене във вакумни опаковки
.….,като информацията за предлаганите храни, включително тази на етикета,
не е представена на български език. По този начин са посочени
обстоятелствата, относими към всички признаци от обективната страна на
приложения санкционен състав по чл. 131, ал.2 вр с ал. 1, т. 1 ЗХ.
Тази фактическа конкретизация с оглед вида на нарушението е
изискуемата се от закона, като съдържащата се в АУАН и НП информация е
необходимата и достатъчна по закон жалбоподателят да научи за какво
нарушение се санкционира, така че да може ефективно да упражни правото си
на защита, без същото да е накърнено.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът би
приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграф
1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. за предоставянето на информация за
храните на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗХ в съответствие с чл. 15, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните, предлагани на
територията на Република България, включително тази на етикета, се
предоставя на български език. Същевременно нормата на чл. 15, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 1169/2011 предвижда, че без да се засяга член 9,
параграф 3, задължителната информация за храните се предоставя на език,
който е лесно разбираем за потребителите от държавите-членки, в които се
предлага на пазара храната, като в рамките на своята територия държавите-
членки, в които се предлагат на пазара храните, могат да поставят като
условие данните да се предоставят на един или повече от официалните езици
на Съюза.
В настоящия случай ,съдът би приел ,че от доказателствата по делото по
безспорен начин се доказва , че дружеството жалбоподател е предлагало в
Магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Свиленград, ул. Княз Борис I
№51, стопанисван от дружеството-жалбоподател ,в качеството му на бизнес
оператор с храни, предлага в стопанисвания от него обект-в търговската зала
на обекта,по стелажи,с посочени цени на брой наличието на храни от
неживотински и животински произход,както следва : ядки, бисквити,
баклава,локум,кори за баница, кексове, вафли и други дребни
сладки,зеленчукови и плодови консерви,макаронени изделия и др. без
задължителната информация за храната,поставена на етикета,да е
предоставена до крайният потребител на български език ,а в хладилната
витрина при температура +3 градуса по целзия ,проверяващите
констатирали,че се съхраняват с цел продажба на храни от животински
произход/ млечни продукти/-кашкавал и сирене във вакумни опаковки
.….,като информацията за предлаганите храни, включително тази на етикета,
не е представена на български език.
От описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, както и от
7
приобщените по делото писмени доказателства ,а и доколкото липсва спор
между страните, съдът би приел ,че дружеството жалбоподател има
качеството на "бизнес оператор" по смисъла на чл. 9 от Закон за храните – ЮЛ
с дейност дистрибуция на храни, което вписано в регистъра на ОДБХ -
Хасково като магазин за хранителни стоки по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ,
доколкото е разпространявал посочените храни от неживотински и
животински произход чрез търговията с тях.
При това положение съдът би приел,че е налице особеното качество на
субекта на адм.нарушение предвидено в нормата на чл.131,ал.2 от ЗХ ,а
именно –бизнес оператор.
От друта страна горната разпоредба предвижда,че на бизнес оператор,
който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция
в размер от 4000 до 6000 лв.
Съгласно нормата на чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ за нарушение на разпоредбите
на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на
потребителите се налага глоба в размер от 2000 до 4000 лв.
Видно от чл. 136. За извършени системни нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове по прилагането му глобата или
имуществената санкция е в петорен размер на най-високата постановена глоба
или имуществена санкция.
В тази връзка и съгласно § 1. ,т. 16 от ДР на ЗХ -По смисъла на този закон,
"Системни нарушения" са три или повече нарушения на изискванията на
закона и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, за които на
лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни
постановления.
С оглед горното съдът би приел, че наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието,квалифицирайки го като системно и
възползвайки се от разпоредбата на чл.136 от ЗХ,налагайки наказание в
петорния размер на най-високата постановена санкция,тъй като както се
посочи по горе, към АНПр са приложени НП №90/2022г.влязло в сила на
08.02.2023г., НП №103/2022 ,,като същото е влязло в сила на 24.02.2023г , и
НП №129/2023г., влязло в сила на 03.04.2024г. ,а петорния размер на най
високата санкция /по НП129/15.03.2024г.-13 500лева / е в размер на 67
500лева.
Предвид изложеното съдът съдъ би приел, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е ангажирана неговата отговорност.
Съдът би приел, че извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 18 ЗХ. Следва да
се посочи, че административното нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е формално такова, поради което е
ирелевантно дали от същото са настъпили вредни последици. Също така е
8
необходимо да се отбележи, че една от основните цели на посоченото
задължение, регламентирана в чл. 3, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 г., е
постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на
потребителите чрез предоставяне на крайните потребители основа за
информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се
вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален
и етичен характер, в частност чрез получаване на достъпен език на
информация за съставните характеристики, които могат да бъдат вредни за
здравето на определени групи потребители; трайността, съхранението и
безопасната употреба; въздействието върху здравето, включително рисковете
и последиците, свързани с вредна или опасна консумация на дадена храна (чл.
4, параграф 1 от Регламент № 1169/2011). В настоящия случай тази
съществена информация, необходима на потребителите, за да направят
информиран избор относно консумацията на храните, не е била предоставена
на български език, с което реално потребителите са били лишени от
възможността да се запознаят на достъпен език със съставните им
характеристики и въздействието им върху здравето във връзка с консумацията
им. Не без значение е, че в разглежданата хипотеза се касае за немалък брой на
предлаганите за продажба храни, които са били без поставени етикети на
български език, с което в значителна степен са засегнати обществените
отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 18 ЗХ. С оглед
изложеното, съдът би приел, че извършеното административно нарушение не
разкрива характеристиките на маловажен случай, поради което
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН,но доколкото се констатираха допуснати съществени
процесуални нарушения коментирани по горе,съдът намира жалбата за
основателна, поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По разноските:
По делото липсва искания и от двете страни за присъждане на направените
по делото разноски,поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр с ал.2,т.1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №
3/2025 от 13.05.2025 година на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „АЛБИВИ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Свиленград,6500,
ул.Княз Борис I №84, представлявано от управителя Шабан Демирев Демирев
за нарушение на чл.18 от Закона за храните във вр. с чл.15, параграф 1 от
Регламент /ЕО/ №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
9
29.04.2004година за предоставяне на информация за храните на потребителите
на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1 във вр. с чл.136 от Закона за
храните/ЗХ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 67 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10