РЕШЕНИЕ
№ 2681
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120102830 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..............................., представляван от
Н. Г. С. и А. Ч. Д. , действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С. С., против З. Г. К. с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: .................................., с която се претендира
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 1404/21.06.2021 г. по ч.гр.д. №
4383/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 063.25 лева, дължима
по сключен между страните договор за потребителски кредит № ********** от 11.02.2019
година и приложенията към него, от която 743.44 лева - главница, 83.27 лева – договорна
лихва, начислена за периода от 15.05.2020 г. до 15.02.2021 г. и 236.54 лева – обезщетение за
забава, начислено за периода от 15.05.2020 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 743.44 лева от датата на подаване на заявление - 18.06.2021 година, до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в
това число и на юрисконсултско възнагражедние.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между страните по сключения между тях на
11.02.2019 г. договор за потребителски кредит № **********, с който на ответницата е
предоставена сума в размер на 1 559.02 лева, включващ 1 200 лева главница, 167.04 лева –
еднократна такса за оценка на риска, 95.04 лева – застраховка „Bank Комбо Живот“ и 96.94
лева – застраховка „Bank Комбо Безработица“. Сумата е разсрочена и е следвало да се върне
1
от ответницата на 24 месечни погасителни вноски – 23 вноски в размер на 83.06 лв. всяка и
една последна изравнителна вноска в размер на 83.04 лв. с падеж на 15.02.2021 г., като
сумите се търсят въз основа на настъпил краен падеж по договора на тази дата.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като срокът за това
вече е изтекъл. В съдебно заседание пълномощника на ответницата адвокат И. оспорва
исковете, като излага, че търсените суми са погасени чрез плащане, извършено още преди
издаването на заповедта за изпълнение. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на
документ № 1404/21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 4383/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,
ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 063.25 лева, дължима по сключен
между страните договор за потребителски кредит № ********** от 11.02.2019 година и
приложенията към него, от която 743.44 лева - главница, 83.27 лева – договорна лихва,
начислена за периода от 15.05.2020 г. до 15.02.2021 г. и 236.54 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 15.05.2020 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 743.44 лева от датата на подаване на заявление - 18.06.2021 година, до
окончателното й изплащане. Въз основа на допуснатото незабавно изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 22.06.2022 г.
На 18.02.2022 г. длъжникът е депозирал в срок възражение срещу заповедта, като
твърди, че е узнал за нея с получаването на призовка за доброволно изпълнение по изп. дело
№ 1424/2021 г. по описа на ЧСИ С.Н.. Заявил е че по процесния договор е изплатена сумата.
В същото време излага, че не е коректно издадена и поискано издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист – посочена била главница от 743. 44 лв., без да е посочено
за кой период е това вземане. Договорът бил с потребител и съдържал неравноправни
клаузи. Нямало предсрочна изискуемост на кредита.
В заповедното производството е било депозирано и искане за спиране на
изпълнението, към молбата за което са приложени платежни документи за частични
плащания – 82. 10 лв. на 03.05.2019 г., и 85.90 лв. на 09.08.2019 г., 85 лв. на 29.12.2020 г., 70.
00 лв. на 28.04.2021 г., 85.00 лв. на 01.02.2021 г., 60.00 лв. на 31.03.2021 г. т.е. очевидно се
касае за плащания, извършени преди датата на депозиране на заявлението /18.06.2021 г./,
които очевидно са отчетени от кредитора, който не е заявил, че няма никакви плащания по
договора, и който кредитор изрично се е позовал на настъпил краен падеж по договора.
При това и предвид депозираното възражение и така установените факти съдът е
указал на заявителя да предяви иск за вземанията си по заповедта, което е сторено в
преклузивния едномесечен срок, като това обосновава и правния интерес от воденето на
2
иска.
Установява се, че за събиране на вземанията по заповедта въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 20218050401424 по описа на ЧСИ С.Н. с
рег. № ...... в регистъра на КЧСИ. В съдебно заседание адвокат И. е представила
постановление за прекратяване на изпълнителното дело, поради пълно погасяване на
задълженията по него от 16.05.2022 г.
Така извършеното плащане действително се явява основание за отхвърляне на
исковете, като същото следва да бъде отчетено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
За пълнота на изложението и с оглед доводите във възражението следва да се
отбележи, че предвид характера на производство и извършеното плащане, наведените
доводи за неравноправни клаузи не следва да се обсъждат. Ако длъжникът счита, че не се е
дължало плащане, поради наличието на такива, е следвало да депозира по настоящото дело
насрещен иск за връщането им на това основание, какъвто не е предявяван. Респективно
може да предяви иск за това в самостоятелно производство. Така или иначе обаче досежно
вземанията по заповедта съдът вече е извършил такава преценка на основание чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК и очевидно издавайки заповедта е приел, че не са налице такива, свързани със
заявените вземания.
При този изход на спора и по разноските съдът намира, че ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, независимо от отхвърлянето
на исковете, при все че основание за това е извършеното плащане след завеждане на делото
на 18.06.2021 г. /аргумент чл. 422, ал. 1 от ГПК/, и то в хода на образувано производство за
принудителното им събиране, при което и се налага и извода, че поради липсата на плащане
преди този момент, ищецът е дал повод за завеждането на делото и с оглед на депозираното
възражение очевидно не е признал вземанията, поради което и не може да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК за да бъде освободен от отговорността за
разноските, тъй като е дал повод за завеждането на делото и е оспорил вземанията по
заповедта. По изложените съображения съответно ответницата няма право да получи
сторените от нея разноски по делото.
При това ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноските по заповедното
производство в размер на 75 лв. – за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед вида на делото, както и направените в настоящото производство разноски в размер на
225 лв., включващи заплатена държавна такса от 125 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и предвид
липсата на фактическа и правна сложност по делото. Или общата дължима сума за
разноските в полза на ищеца възлиза на 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
Отхвърля исковете на “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ..............................., представляван от Н. Г. С. и А. Ч. Д. ,
против З. Г. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: .................................., за
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 1404/21.06.2021 г. и изпълнителен лист от
22.06.2021 г., издадени по ч.гр.д. № 4383/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата от 1 063.25 лева, дължима по сключен между страните договор за
потребителски кредит № ********** от 11.02.2019 година и приложенията към него, от
която 743.44 лева - главница, 83.27 лева – договорна лихва, начислена за периода от
15.05.2020 г. до 15.02.2021 г. и 236.54 лева – обезщетение за забава, начислено за периода
от 15.05.2020 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 743.44 лева
от датата на подаване на заявление - 18.06.2021 г., поради извършено плащане в хода на
делото.
Осъжда З. Г. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ..................................,
да заплати на ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ..............................., представляван от Н. Г. С. и А. Ч. Д. , сумата от 300 лв.
/триста лева/ за направените по делото разноски, от които 75. 00 лв. за производството по
гр.д. № 4383/2021 г. и 225 лв. за настоящото гр.д. № 2830/2022 г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4