№ 374
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело №
20222100100165 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковата молба на Д. К. Г., ЕГН ********** от гр. Б., кв. "Д.
Е.", ул. "Я. С." № *** чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 14, ап. 2 против ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от всеки двама от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова,
Йоанна Цветанова Цонева, Евгени Светославов Игнатов за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 17.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.08.2018
година и причинено при управление от страна на Янчо Георгиев Янчев на лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Атос“ с рег. № 0586 МВ с валидно сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница, считано от 12.11.2018 година до окончателното им плащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че на 10.08.2018 година, около 15.15 часа, в град Бургас, ищцата пътувала в
автобус, движещ се по линия №7, Бургас-Долно Езерово, марка „Соларис“, модел
„Урбино“, с ДК № А 3455 МВ, собственост на Община Бургас и управляван от Стефан
Иванов Стойков в посока Долно Езерово. Автобусът се движел по ул. „Професор Яким
Якимов“ в района на магазин „Мастерхаус“, когато лек автомобил марка „Хюндай“, модел
1
„Атос“, с регистрационен номер А 0586 МВ, собственост на Донка П. Димова и управляван
от Янчо Георгиев Янчев, предприел преминаване от дясна в лява пътна лента, при което
навлязъл в пътната лента на автобуса. Шофьорът на автобуса натиснал рязко спирачките,
но въпреки това настъпил удар между двете превозни средства, при което ищцата паднала
на пода.
Била откарана в „МБАЛ-Бургас“ АД и приета за лечение в неврохирургично
отделение. Имала рана на главата, не можела да си вдигне ръцете и чувствала силна болка в
цялото тяло. След като й били направени необходимите изследвания, било установено, че
вследствие на катастрофата получила мозъчно сътресение и счупване на дясната ключица.
Раната на главата била обработена хирургически и зашита с четири шева. Ръката и била
обездвижена с шина. На 13.08.2018 година тя била освободена за продължаване на
възстановяването в домашни условия.
По лекарско предписание ищцата спазвала постелен режим, избягвала натоварвания.
Имала оплаквания от главоболие и световъртеж. Чувствала силни болки както при покой,
така и при движение в дясната раменна става и била силно затруднена в ежедневното си
обслужване. Тези оплаквания отзвучали за около два месеца след катастрофата.
Вследствие на уврежданията обаче, ищцата започнала да изпитва болки в шията и
ръцете, като се появило усещане за изтръпване на ръцете. Всичко преживяно започнало да
се отразява и на психическото и състояние. Тя започнала да се страхува да използва
автобуси, както и се страхувала от преминаването на леки коли около нея.
Срещу виновния за произшествието водач Я. Я. било образувано наказателно
производство, в рамките на което същият бил признат за виновен и му било наложено
административно наказание на основание чл. 78а от НК по нахд № 5505/2018 година по
описа на Бургаския районен съд.
За процесния лек автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество със срок на валидност от 26.07.2018 година до 25.07.2019 година,
полица № BG/07/518002141332. Ищцата предявила претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ, по
която била образувана щета №**********/12.11.2018 година при ответното дружество.
Обезщетение, обаче не и било платено. Всичко това обуславяло правния интерес на ищцата
от предявяване на настоящия иск.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е
изразил становище по така предявените против него искови претенции, като ги е оспорил
изцяло по основание и размер.
Не се оспорва от него наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил марка
„Хюндай“, модел „Атос“ с д. к. № А0586 МВ и отправяне на писмена застрахователна
претенция от ищцата.
Според него, твърдените неимуществени вреди в тежестта и етапа, описани в
2
исковата молба не се установявали. Оспорва и допълнително посочените от страна на
ищцата негативни последици от инцидента, които имали психологическо, битово и
емоционално естество. Неоснователни били твърденията за влошеното й качество на живот.
Оспорена е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди с твърдения за липса на
писмени доказателства, удостоверяващи действително плащане на претендираната сума.
Оспорен е, също така, размерът на претендираните от ищцата неимуществени вреди.
Сочи се в същия, че извънсъдебната претенция пред него била депозирана на
12.11.2018 година. В отговор той изпратил уведомление с рег. № 19523/2/12.02.2019 година,
с което ищцата била уведомена за невъзможността да бъде установена основателността на
претенцията й, поради което именно бил постановен отказ за изплащане на обезщетение.
Поради това неоснователна била претенцията за законна лихва от посочената от ищцата дата
- 12.11.2018 година. Началната дата, от която започвала да се начислява лихва за забава,
следвала да е не по-ранна от изтичане на тримесечен срок от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя, съгласно чл. 496, ал. 1 във връзка с чл. 497, ал. 1 от КЗ.
На последно място в отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла
погасителна давност за част от претендираните лихви, тъй като за същите била валидна
тригодишната погасителна давност. Претендира направените в настоящото производство
разноски.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените и събрани по делото доказателства, че с влязло в
сила на 09.01.2019 година решение № 1715 от 19.12.2018 година, постановено по нахд №
5505/2018 година по описа на Бургаския районен съд Янчо Георгиев Янчев е признат за
виновен в това, че на 10.08.2018 година, около 15.15 часа, в град Бургас, ул. „Проф. Я.
Якимов“ срещу магазин „Мастерхаус“ при управление на моторно-превозно средство - лек
автомобил „Хюндай Атос“, с рег. № А 0568 МВ, след като нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП и чл. 25, ал. 1 от ЗДП , като неправомерно
предприел маневра изпреварване на автобус „Соларис Урбино“ с рег. № А 3455 МВ,
собственост на „Бургасбус“ ЕООД, без да осигури достатъчно странично разстояние от
управлявания от него автомобил с автобуса управляван от Стефан Иванов Стойнов, в
резултат на което възниква ударно съприкосновение на двете МПС, на което водачът на
автобуса е реагирал с аварийно спиране, вследствие на което по непредпазливост причинил
на пътничката в автобус „Соларис Урбино“ с рег. № А 3455 МВ - Д. К. Г. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение
движението на дясна ръка за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК във връзка
с чл. 5, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗДП във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност; наложил му е административно наказание глоба в
размер на 1 200 лева, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
3
средства за срок от три месеца.
По делото с оглед направените в тази насока от страните искания е допусната и
извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице, по която в представеното и
прието от съда заключение е посочило, че пострадалата ищца е получила рана на главата в
дясно с мозъчно сътресение, счупване на дясна ключица без разместване на счупени
фрагменти, които увреждания отговарят да са получени при внезапно падане на неравен
терен, най-вероятно при рязко натискане на спирачките на автобуса, като пострадалата е
паднала на дясната си страна. Експертът е посочил, че няма медико-биологични данни
мозъчното сътресение да е от степен да съставлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота и заедно с раната на главата се квалифицират като временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната ключица е довело до трайно
затруднение движението на дясна ръка за срок от около 2-3 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес. Декларираните на по-късен етап болки в областта на шиен отдел и по
хода на гръбначния стълб е възможно да са потенцирани в резултат на пътнотранспортното
произшествие и счупването на дясна ключица, на фона на установените костни промени при
рентгенологичните изследвания на пострадалата.
Не е спорно също така, в какъвто смисъл е и изрично изразеното от ответника в
депозирания от него отговор на исковата молба, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност между последния и
Янчо Георгиев Янчев - водач на автомобил марка „Хюндай“, модел „Атос“ с рег. № А
0586МВ. При съобразяване на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, а и
обсъденото по-горе решение на наказателния съд, което на основание чл. 413, ал. 3 от НПК
и във връзка с чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд относно това извършено
ли е деянието; противоправно ли е същото, както и виновен ли е дееца, за безспорно следва
да се приеме и обстоятелството, че именно водачът Янчев, управлявал описания по-горе лек
автомобил е прекия причинител на деянието. С оглед на всичко това се налага извода, че по
настоящото дело е установен по безспорен начин факта на извършеното от него
противоправно увреждане, причинено поради нарушаване на правилата за движение и в
този смисъл и предпоставките на нормата на чл. 45 от ЗЗД. При това положение и на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ищцата може да претендира
обезщетение пряко от застрахователя, което обстоятелство и това, че гражданската
отговорност на водача Янчев към трети лица е покрита от сключената с ответника
застраховка „Гражданска отговорност” не се оспорва от същия по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител, както бе посочено по-горе, е въвел
от една страна довода за липса на претърпени от ищцата неимуществени вреди, както и на
причинна връзка между същите и процесното пътнотранспортно произшествие. Заявено е на
следващо място и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за вреди.
При съобразяване на изложеното по-горе, съдът намира въведеното от ответника и
посочено по-горе като първо възражение неоснователно. Наличието на претърпени от
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесените й средни
4
телесни повреди е несъмнено доказано от обсъдените по-горе доказателства и по-специално
решението по нахд №5505/2018 година по описа на Бургаския районен съд, в диспозитива
на което изрично се съдържа произнасяне в тази насока, както и от заключението на вещото
лице по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза. В рамките на своята
неоспорена компетентност същото е дало пълен и изчерпателен отговор на поставените му
въпроси, които са пряко свързани с въведените в процеса с исковата молба фактически
обстоятелства. При изготвянето на възложената му задача експертът е изследвал, преценил и
съобразил всички писмени доказателства от значение в тази насока, които е оценил на
базата на притежаваните от него специални знания, за да стигне до извода за наличието на
пряка причинна връзка между процесното произшествие и получените от ищцата травми.
Неимуществените вреди се изразяват в търпенето на болки и страдания от страна на
съответното лице. Тяхното справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД,
означава да се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните преживявания
и тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен
следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен
момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното
решение. В конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете обстоятелството, че
първоначална помощ на ищцата е била оказана в болницата, а след това лечението и е
продължило в домашни условия. След произшествието тя е изпитвала болки по цялото тяло,
като понастоящем продължава да изпитва такива в двете рамена. Била е уплашена; сега все
още се страхува да се качва в автобус, но се налага да го прави, тъй като не е шофьор и за
придвижването си трябва да ползва градския транспорт. След инцидента тя е станала по-
затворена, започнала е да страни от приятелите си, а преди това е била много лъчезарна и
обичан приятел. Освен това, споделила е на свидетелката Желязкова-Маринова и за
получено сътресение в мозъка, като след случилото се е започнала да забравя, без да може
да възстанови лесно някои неща. Следва да се отбележи, че появилите се при нея в по-късен
етап допълнителни болки в областта на шийния отдел и по хода на гръбначния стълб не се
установява да с в причинна връзка с процесното произшествие, като в този смисъл е
направеното от вещото лице пояснение в рамките на последното проведено по делото
съдебно заседание.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени
по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди е в размер на 15 000 лева, до който размер предявената от нея претенция като
основателна следва да бъде уважена, а в останалата част до общо претендирания размер от
26 000 лева отхвърлена.
Необходимо е в тази връзка и за пълнота на изложението да се отбележи, че
5
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при визираните в приложимата правна
норма предпоставки, като при определянето му следва да се вземат предвид, както бе
посочено по-горе, всички обстоятелства от значение в тази насока с цел репариране на
всички неимуществени вреди, резултат на увреждането. В тази връзка същото следва да
бъде определено общо, като се съобразят степента и спецификата на всички увреждания и
произтеклите от тях болки и страдания, а не да се определя такова за всяко едно от тях
поотделно.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за присъждане на
лихва върху присъдените обезщетения. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този
случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума,
считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от
застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая,
от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е предявила претенцията
си пред застрахователя на 12.11.2018 година, от която дата се дължи лихвата за забава.
Ответникът е въвел възражение за погасяването на част от това вземане на ищцата по
давност. Същото е основателно. Исковата молба е депозирана в съда на 02.02.2022 година, а
вземането за лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност. При това положение, за
периода от посочената по-горе дата, а именно 12.11.2018 година до 02.02.2019 година лихва
не се дължи предвид погасяването на това вземане по давност /в този смисъл и решение №
50112 от 22.11.2022 година на ВКС по търг. дело № 1628/2021 година, I т. о./. Това налага за
този период от време иска да бъде отхвърлен.
Претенцията за имуществени вреди съдът намира за основателна. Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства /лист №33 от кориците на делото/,
на 15.08.2018 година ищцата е заплатила в полза на „УМБАЛ-Бургас“ АД претендираната
от нея сума от 17.40 лева, представляваща потребителска такса, съгласно чл. 37, ал. 2 от
Закона за здравното осигуряване. Това сочи на основателност на този иск, поради което и
като такъв той следва да бъде уважен. Върху уважения размер следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от 02.02.2019 година, а за периода от 12.11.2018 година до
посочената дата искане за присъждане на законна лихва следва да бъде отхвърлено по
изложените по-горе доводи.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката,
представлявал и защитавал ищцата в процеса. Такова се присъжда по искане на страната,
направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ
6
на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, като в договора е уточнено, че се предоставя на материално затруднено лице.
С оглед на това, налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание
за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото
пред настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, достатъчно е адвокатът да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай,
съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати /в
този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело №
2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то
с настоящият съдебен акт ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
адвокат Виолета Петрова Николова сумата общо от 1 280 лева /като сбор от 980 лева и 300
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 1, съответно т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 88 от 04.11.2022
година. Доказателства за други реално извършени от ищцата разноски не са налични
измежду кориците на делото, поради което и такива не следва да и бъдат присъждани.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде присъдена сумата от
152.20 лева, представляваща направени от него разноски, съобразно отхвърлената част от
претенциите и в която се включва единствено юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
и във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 360 лева.
Доказателства за направени други разноски от тази страна по делото липсват представени,
поради което и единствено посочената по-горе сума следва да бъде възложена в тежест на
ищцовата страна.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такава върху присъдените размери обезщетение за
неимуществени, съответно имуществени вреди следва да се възложи върху ответника на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно същият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд сумата от 650 лева, както и 5 лева за издаването на изпълнителен
лист. Ответникът следва да бъде осъден да заплати също така и сумата от 115.44 лева по
сметка на Бургаския окръжен съд, която сума представлява изплатено от бюджета на съда
7
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съобразно
уважената част от исковите претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от всеки двама
от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени
Светославов Игнатов да заплати на Д. К. Г., ЕГН ********** от гр. Б., кв. "Д. Е.", ул. "Я. С."
№ *** чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 14, ап. 2 сумата от 15 000 /петнадесет хиляди лева/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.08.2018 година и причинено при управление от страна на
Янчо Георгиев Янчев на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Атос“ с рег. № 0586 МВ с
валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху присъдения размер главница, считано от 02.02.2019 година до
окончателното и плащане, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв
от 26 000 /двадесет и шест хиляди лева/ лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането, както и за законната лихва върху присъдения размер главница за периода от
12.11.2018 година до 02.02.2019 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от всеки двама
от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени
Светославов Игнатов да заплати на Д. К. Г., ЕГН ********** от гр. Б., кв. "Д. Е.", ул. "Я. С."
№ *** чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 14, ап. 2 сумата от 17.40 /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.08.2018 година и причинено при
управление от страна на Янчо Георгиев Янчев на лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Атос“ с рег. № 0586 МВ с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от
02.02.2019 година до окончателното и плащане, като иска за присъждане на законната лихва
върху присъдения размер главница за периода от 12.11.2018 година до 02.02.2019 година
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от всеки двама
от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени
Светославов Игнатов да заплати на адвокат Виолета Петрова Николова - САК, с адрес град
8
София, ул. „Граф Игнатиев“ №14, ап. 2 сумата от 1 280 /хиляда двеста и осемдесет лева/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1,
съответно т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН ********** от гр. Б., кв. "Д. Е.", ул. "Я. С." № *** чрез
процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 14, ап.
2 да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от всеки двама
от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени
Светославов Игнатов сумата от 152.20 /сто петдесет и два лева и двадесет стотинки/ лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от всеки двама
от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени
Светославов Игнатов да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 650
/шестстотин и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса върху размера на
уважените искови претенции, също така и сумата от 115.44 /сто и петнадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ лв., представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съобразно
уважената част от исковите претенции, както и сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща
дължима държавна такса за издаването на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9