Решение по дело №2155/2013 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 785
Дата: 14 юли 2014 г. (в сила от 12 декември 2014 г.)
Съдия: Мирослава Райчева Неделчева
Дело: 20133230102155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   РЕШЕНИЕ №….

 

                                             гр. Д., 14.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:    

                

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА Н.

 

при участието на секретаря  С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №2155 по описа за 2013 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е образувано по искова молба с вх. №****г. от ищцата по делото В.М.М., ЕГН **********,***, чрез упълномощения и адвокат Е.В. ***, със съдебен адрес: гр.Д., **, офис ** срещу Г.А.А., ЕГН **********,***. Предявен е иск с правно основание чл.472 от ГПК /отм./, сегашен текст чл. 576 от ГПК във връзка с чл.478 от ГПК /отм./, сегашен текст на чл.579 от ГПК и чл.479 ал.2 от ГПК /отм./ сегашен текст чл.583 ал.2 от ГПК

В исковата молба ищцата заявява, че на **.** г. е дарила на ** си Г.А. земеделски недвижим имот – нива от 14,384 дек, от които от които: 5,753 кв. метра ** категория, 5.753 кв. м. ** категория и 2.878 кв. м. ** категория, съставляваща имот с кадастрален № **, находяща се в землището на с.Г., общ.К. в местността „**”, като ищцата сочи, че към момента на подписване на договора за дарение, /както и към настоящия момент/ е била **/, че е със **, не е ** и не е **, какво подписва, че не е имало осигурен ** към момента на изповядване на сделката, че нотариусът не е прочел нотариалния акт преди полагане подписите на страните, поради което ищцата моли, да бъде прогласена нищожността на нотариалното удостоверяване на договора за дарение, обективиран в договор за дарение на недвижим имот № **, том **, дело № ** г. по описа на СВ гр.Д..

В указания на ответника едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който Г. А. заявява, че исковата молба е нередовна, неясна е. От съдържанието и не може да се установи, какви точно искове са предявени срещу нея, с оглед на което следва да бъде даден срок за саниране нередовността на исковата молба.

Ответната страна сочи, че искът недопустим. Позовава се на съдебна практика. Съгласно определение № 106/25.02.2011 г. на ВКС, ІV-то ГО, гр. д. № 83 по описа за 2011 г., нищожността на сделките е уредена в ЗЗД, а нищожността на нотариалните удостоверения – в ГПК. Не може да съществува в правния мир самостоятелен иск за прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване. Лицето, което се позовава на нищожността на нотариално удостоверяване може да предяви с иск последиците от претендирания порок за удостоверената сделка, ако има правен интерес да я оспори.

При условията на алтернативност, ако съдът прецени, че искът е допустим, ответницата го оспорва, счита, че той е неоснователен и като такъв трябва да бъде отхвърлен. Оспорват се твърденията в ИМ, че ищцата ** **, че е почти ** и че не ** и ** **. Излагат се съображения, че същата е ** в Б., ** е в Б., ** е тук, ** е, **. Твърди се, че по време на нотариалното производство, актът е бил прочетен на страните; че ищцата не е възразила, че не ** казаното и, нито, че не ** или че е ** и **. Нотариусът е спазил предвидената в ГПК процедурата за изповядване на сделката. Съобразил се е с особените изисквания на закона и е прочел акта на страните, което е отразено и в нотариалния акт, който има официална свидетелствуваща сила.

Ответницата твърди, че по време на изповядване на сделката, освен дарителката и **та в присъствието на нотариуса е била и ** на ищцата, ** на ответницата, която е станала свидетел на изповядване на сделката. Ответната страна оспорва твърдението на ищцовата, че последната не е знаела и не е **, каква е целта на посещението пред нотариуса. Сочи се, че ищцата е извършила дарението **, **, в изпълнение на морален дълг на **. Дарственият акт е бил в изпълнение желанието на ищцата и на нейния вече ** да разпределят приживе имуществото си между **. След като ** на В. е прехвърлил притежаваните от него имоти в Р.Т. на ** им, ищцата е дарила своята земя на ** си. Не отговаря на истината твърдението, че през **г. ищцата смятала, че подписва пълномощно за получаване на ** и, защото по това време тя е получавала ** си лично, а едва през ** г., след ** на **а на ищцата, последната е заминала за няколко месеца при ** си в Т. и тогава тя е подписала пълномощно на ответницата във връзка с получаване на **.

Ответната страна твърди, че исковата молба е и недоказана, не е подкрепена с никакви доказателства за наведените твърдения. Напротив, има данни, че са извършвани и други нотариални удостоверявания с участието на ищцата, при които не е назначаван ** или да се е налагало да се изпълняват други особени изисквания на нотариалното производство.

Искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен от ищовата страна е оттеглен с допълнителна молба, с оглед на което съдът не дължи произнасяне по него.

         Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намери следното:

         Атакуваният нотариален акт е съставен на **.**г. и с него нотариус Ю. Д. е удостоверил явяването на страните /лично непознатите му – В.М., като дарител и Г. А., като **/, както и че те са заявили пред него, че сключват договор за дарение на нива от 14,384 дек, от които: 5,753 кв. метра ** категория, 5.753 кв. м. ** категория и 2.878 кв. м. ** категория, съставляващи имот с кадастрален № **, находяща се в землището на с.Г., общ.К. в местността „**”. Удостоверено е също, че нотариусът се е уверил в дееспособността на страните, прочел им е нотариалния акт и след изразеното от тях одобрение последвано от полагане на подписите им, и нотариус Ю. Д. се е подписал.

         По делото не е спорно, че ищцата е **, **, ** е и ** винаги в Б. /**/. В.М. е **, **.

   Съгласно чл. 472 от ГПК /отм./, нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл.474, ал.4 от ГПК, чл.475, 476, букви „А”, „в”, „г” и „е”, чл.478, 479 и 485, ал.2 от ГПК. Чл.478 от ГПК /отм./, от своя страна разпорежда: „***”

Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ и до опровергаването на удостоверените с него обстоятелства – в частност извършените пред съставителя му действия и изявления, следва да се смятат настъпили, така както са записани. Това се отнася и за изявлението на продавача и за изразеното от него одобрение. Доводът на ищцата, че не ** ** /***/ може да се докаже, само ако се опровергае съдържанието на нотариалния акт. Съгласно чл. **4, ал.1, т.2 от ГПК: „Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за опровергаване съдържанието на официален документ.”

Спорното фактическо обстоятелство по делото е: ** ** до някаква степен. Оттук спорните правни моменти са: налице ли са законови нарушения от страна на нотариуса като длъжностно лице, извършило нотариалната заверка на подписите по сделката. В случая ищцата твърди отрицателно обстоятелство, че не ** **. Този отрицателен факт не може да се докаже, а може само да се опровергае от установяването на противоположния му положителен факт, а именно, че ищцата ** до определена степен **. Незнанието на ** не може да се доказва със свидетели, които твърдят, че разговаряли с нея само на **, тъй като тя не **. Тези свидетели също са ** и е съвсем логично в населеното с ** с.Г. да разговарят помежду си и с ищцата на ** им **. Това обаче по никакъв начин не доказва положителния факт дали тя ** **. Самите свидетели например имат познания по ** и затова са разпитвани в съдебното заседание **. Твърдяното незнание на даден език обаче няма как да се установи със сигурност, тъй като дори и да беше назначена съдебно-лингвистична експертиза, то изводите на вещото лице щяха да се базират изцяло и единствено на наблюдения върху лицето и ако то твърди, че не ** езика, експертът няма как да се увери със сигурност, че това наистина е вярно. Доказателствената тежест на положителното обстоятелството, че ищцата ** до определена степен говоримо /**/, лежи изцяло върху страната, която твърди това, в случая - ответницата по делото. Последната оспорва факта, че ищцата не ** по никакъв начин ** и затова в нейна тежест е да опровергае този факт, като докаже обратното. Съдът намира, че Г. А. е провела успешно това доказване със съответните допустими, относими и надлежни писмени или устни доказателства - например с представянето на писмени документи, подписани от нея, по повод ***. Изискването по чл.479 ал.І. вр. с чл.478 от ГПК /отм./ се отнася само при назначаването на ** като извънредно действие на нотариуса при наличието на съответните предпоставки за такова назначаване. Това следва от буквалното граматическо и логическо тълкуване на чл.479 ал.ІV от ГПК /отм./ и чл.478 от същия закон, в които са кумулативно дадени двете предпоставки, при които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се назначава нотариус и те са: 1/незнание на ** от някое от участващите в нотариалното производство  лица и 2/ езикът, с който си служи лицето, незнаещо **, да е непознат на нотариуса. Целта на нотариалните действия на нотариуса, в т.ч. и на заверките на подписи, е да се сведе до знание на лицето, чиито подпис се полага и заверява под даден документ, съдържанието на този документ и последиците от подписването, за да бъде подписът му израз на свободно изразена и ясна воля. Тези обстоятелства в процесния случай  безспорно са налице, защото от събраните доказателства по делото следва, че ищцата е била запозната със съдържанието на нотариалния акт и е знаела за какво се подписва, т.е. незнанието в достатъчна степен на  ** не е станало пречка за свободното й волеизявление, обективирано в договора за дарение  и не е налице липса на съгласие на ищцата, досежно съдържанието на сделката. **нето на един език има две фази: пасивно натрупване на речников запас и активна фаза – „проговаряне” на съответния език. От свидетелските показания на И.А. и на Е.З. /чиито показания съдът кредитира, през призмата на чл.172 от ГПК като непосредствени, лични, дългогодишни, непротиворечиви, кореспондиращи с житейската логика/ се установява, че ищцата е ** **, т.е. тя ***

Освен, че е ** и ** в Б., ищцата има почти ***в *** с.К.. Видно от **, изискана от **гр.Д. /л.**/, В. М. се е ** през **г., поради изслужено ***. Ищцата е започнала *** през **г. и до ***г. е престирала труд в ***. Горното обстоятелство предполага, че В. М. е ** в ****Контактите между хората в един колектив са предимно вербални, те се осъществяват на определен език, който съдът презюмира, че е български, защото все пак се касае за изпълняване на служебни задължения, престиране на труд. Във времето на социализма, когато е из** трудовия си стаж ищцата, много често са се провеждали събрания на работниците в колектива, правели са се срещи, изнасяли са се беседи, макар и с идеологически и пропагандни цели, които безспорно са били на **. ***Факт е също така, че по времето на комунизма хората можеха да гледат телевизия и да слушат радио /достъпни във всеки дом/ само на **. Факт е, че най-близкото обкръжение - ***на В., двете и *** и говорят **.

Изложеното по-горе навежда на извода, че ищцата е ** **, но най-вероятно ****

По делото е налице и друго писмено доказателство, установяващо горното съждение. На л.**, ответницата с отговора на ИМ е представила нотариално заверено на **.*****г. пълномощно, с което ищцата я е упълномощила да я представлява пред *** и др., да извършва широк кръг от действия от името и за сметка на упълномощителя, вкл. и да получава ** му и др. Видно е от пълномощното, че ищцата лично е положила подписа си, като при нотариалната заверка от нотариус Ц.А. няма отбелязване същият да е назначил ** на В.М., поради причина, че е констатирал незнание на ** на упълномощителя. От дарствената сделка през **г. до издаване на пълномощното през **г. са били изминали близо **години. През този период двамата нотариуси, независимо един от друг са заверили нотариално подписа на ищцата по различни поводи, но и двамата не са назначили ** на лицето, поради факта, че не са констатирали то да не ** ** ида не могат да проведат ** с него. Не е било необходимо да се назначава **. Твърдението на ищцата в ИМ, че през **г. когато е подписала дарението си е мислила, **. По време на изповядване на сделката ищцата е ** с ** си в Б. в дома на ** си. Заминала е за Т. през **г. след ** на **а си и тогава тя е упълномощила /***/ ** си, да и взема **. Липсват данни по делото да има друго направено пълномощно, освен цитираното на л.**.

С оглед гореизложеното, презумпцията на истинността на нотариалния акт не бе опровергана с писмени доказателства. Липсват основания да се приеме, че ищцата е проявила признаци на недееспособност при проверката за това, удостоверено, според записаното от нотариуса при изповядване на сделката. Ясно е, че се касае за псевдопроверка, ограничена до очевидни признаци за адекватност, която би могла да се основава главно на осъществена вербална комуникация. По делото не се е твърдяло, няма и данни нотариуса да ползва **. Св. Ю. Д. изрично заяви, че ***

 Не би могло, срещу записаното от нотариуса в нотариалния акт да се приеме, че ищцата не е изразила одобрение след прочитането на съдържанието на акта /**/. Или в крайна сметка се налага извод, че ищцата ** говоримо ** в необходимата за участието в нотариалното производство степен, за да се ** с нотариуса и да осмисли чутото от него и смисъла на извършваното и за да изрази споменатото одобрение. Предвид това, ** следователно не е бил необходим.

Претенцията за прогласяване нищожността на нотариалния акт, поради твърдения в исковата молба порок е неоснователна. От всичко гореизложено, при анализа на събрания доказателствен материал се налага извода, че ищцата е била наясно с характера и предмета на сделката, другия участник в него –дарение на описания в нот. акт имот на ** и Г., като В.М. е изразила одобрение за извършването й, ясно е, че последната не е била в заблуда, относно тези обстоятелства. Друго доказателство за това е казаното от ищцата в съдебно заседание, проведено на десети април 2014г. ***

Досежно другото наведено в ИМ твърдение, сочещо на нищожност на нотариалното удостоверяване, а именно, че ищцата е била със ** и не е можела да ** към момента на изповядване на сделката, дори и нотариусът да е прочел нотариалния акт, то съдът го намира за неоснователно и недоказано, поради следните съображения: липсват данни по делото ищцата да е била ** към **.**г. От заключението на вещото лице д-р Й. Н. по СМЕ /л.**/ се установява, че към месец ***, В. М. има диагноза „****

При така изложените обстоятелства, съдът намира, че твърдението на ищцата, че нотариалното удостоверяване е нищожно, поради това, че към момента на сделката е била ** и не е ** какво и прочита нотариуса е неоснователно и недоказано, още повече, че дори и да е била ** и **, В. М. не ** езика на ** /***

С оглед изхода на спора на ответната страна и се дължи присъждане на разноски, но Г. А. не е направила искане в този смисъл, с оглед на което и съдът не дължи произнасяне по чл.78 от ГПК във вр. с чл.81 от ГПК

         Воден от изложеното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.М., ЕГН **********,*** срещу Г.А.А., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.472 от ГПК /отм./ във връзка с чл.478 от ГПК /отм./ за прогласяване нищожността на нотариален акт № **, т.**, нот. дело №***/**г. по описа на нотариус Ю. Д., вписан под №*** в НК, с район на действие Районен съд – гр.Д., като нот. акт е вписан под №**, том **, дело №**г. по описа на СВ гр.Д., тъй като ищцата – дарителка по цитирания акт, не ** и не ** **, а в нотариалното производство не е участвал ** /в случая, на ползвания от нея **/.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ОС – Д..

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: