№ 409
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. Петрова
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500526 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 359, постановено в закрито съдебно
заседание на 19.10.2022 г. от Окръжен съд-К. по гр.д. № 186/2022 г., с което е
върната искова молба с вх. № 4720/21.06.2022 г., подадена от ищеца Н. А. Н.
против Окръжен съд-Х. за обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 25 100 лв. от непозволено увреждане и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят Н. А. Н. обжалва определението по съображения,
изложени в частната жалба с вх. № 2991 от 20.10.2022 г., с искане то да бъде
обявено за нищожно, евентуално, да бъде обезсилено като недопустимо,
евентуално, да бъде отменено като неправилно.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 21.06.2022 г. с вх. № 4720 е подадена до ОС-Х. искова молба от Н. А.
Н. против Окръжен съд-Х.. В молбата е заявено, че ищецът подава иск на
стойност 25 100 лв. срещу Окръжен съд-Х. за нарушение на
правораздавателната дейност, т.е. нарушение на вътрешното право, както и че
исковата молба не е по ЗОДОВ, а по общия ред. Посочено е, че ОС-Х. е
написал неверен диспозитив „подлежи на обжалване пред ВКС-С.“, а после
1
на едно определение е написал „подлежи на обжалване с частна жалба“, което
не е вярно, съгласно чл. 274,ал.3,т.1 от ГПК подлежат единствено на
обжалване с частна жалба пред ВКС искови молби, но които решенията
подлежат на обжалване, т.е. да е налице иск на стойност над 5 000 лв., и
определението, което са издали от ОС-Х., не е подлежало на обжалване пред
ВКС. Ищецът заявява, че е пуснал молба по чл. 248 от ГПК, която била
отхвърлена и също в диспозитива пишело, че подлежи на обжалване, което не
е вярно, съгласно чл. 248,ал.3 от ГПК подлежи на обжалване по реда, на който
подлежи на обжалване решението, т.е. решението не подлежи на обжалване,
тъй като е било под 5 000 лв. Заявява, че не знае дали съдиите са получили
обаждане от или молба от първоинстационен граждански съдия. Заявява, че
след като се запознал с определение № 315/27.09.2021 г. по въззивно частно
гражданско дело № 547/2022 г. на Окръжен съд-Х. претърпял неимуществени
вреди на стойност 25 100 лв., изразяващи се с загуба на доверие в съдебните
институции и др.неимуществени вреди, които ще уточни с помощта на
адвокат. Заявява, че според практиката на ВКС всяко едно лице, получаващо
доходи под линията на бедност, следва да бъде освобождавано дори и от 10
лв., тъй като не се взема само предвид тези 10 лв., а приключване на делото
до всички инстанции. Заявява, че видно от делото е било както 25 лв., така и
за частна жалба 15 лв., като става общо 40 лв., при евентуално връчване по
чл. 47 от ГПК за него изниква въпроса и за предявяване на иск, тъй като там е
50 лв. таксата. Заявява, че дали има нещо общо познанството на длъжника по
исковата претенция за това, че искал съвети от съдия при РС-Х. с
нарушението на вътрешното право от тримата съдии от ОС-Х., не знае.
Заявено е искане всички съдии от ОС-Х. да си дадат отвод. Към исковата
молба е приложено копие от разпореждане № 480/14.03.2022 г. по ч.гр.д. №
2978/2021 г. на РС-Х. и копие от определение № 315/27.09.2021 г. по в.ч.гр.д.
№547/2021 г. на ОС-Х., с което определение окръжният съд като въззивна
инстанция потвърждава определение № 198/9.07.2021 г. по ч.гр.д. №
1050/2021 г. на РС-Д. (с което определение е оставено без уважение искането
на Н. за освобождаване от такси и разноски по делото) и осъжда Н. да заплати
по сметка на ОС-Х. ДТ в размер на 15 лв.
След отводи на съдиите от ОС-Х., с определение от 21.07.2022 г. делото
е прекратено пред ОС-Х. и е изпратено на АС-П. за определяне на друг равен
по степен съд за разглеждането му. С определение от 22.08.2022 г.
2
апелативният съд определя ОС-К. да разгледа делото.
На 24.08.2022 г. е образувано гр.д. № 186/2022 г. на ОС-К.. С
разпореждане № 166/7.09.2022 г. окръжният съд приема, че исковата молба е
нередовна, поради което оставя без движение искова молба вх. №
4720/21.06.2022 г., подадена от ищеца Н. А. Н. против ОС-Х., като му указва в
едноседмичен срок от връчване на разпореждането да отстрани следните
нередовности: по чл. 127,ал.1,т.4 от ГПК – да изложи обстоятелствата, на
които се основа искът; по чл. 127,ал.1,т.5 от ГПК – да посочи в какво се
състои искането; по чл. 127, ал.4 от ГПК – да посочи банковата си сметка или
друг начин за плащане; по чл. 128, т.2 от ГПК – да приложи документ за
внесена ДТ по сметка на ОС-К. в размер на 1004 лв. и по чл. 128,т.3 от ГПК –
да приложи препис от исковата молба и от приложенията към нея за
ответника, като съдът указва на ищеца, че има възможност да ползва правна
помощ, ако има необходимост и право на това.
Препис от разпореждането на съда от 7.09.2022 г. е връчено на ищеца на
14.09.2022 г.
На 14.09.2022 г. от ищеца Н. е подадена до ОС-К. с вх. № 2574 молба за
отвод на всички окръжни съдии в района на Апелативен съд-П., тъй като се
касае за действия и на член от състава Т.Х., който към момента работи в АпС-
В.. Заявено е, че определенията на съдията от ОС-К. ще се проверяват от Т.Х..
С определение № 322 от 16.09.2022 г. съдията-докладчик по гр.д. №
186/2022 г. съдията В.К.-И. оставя без уважение молбата от 14.09.2022 г.,
подадена от Н. за отвод на съдията-докладчик В.К. като неоснователна.
На 14.09.2022 г. от ищеца Н. е подадена до ОС-К. с вх. № 2577 молба за
освобождаването му от държавна такса и разноски. С определение № 323 от
16.09.2022 г. съдът освобождава ищеца Н. от внасяне на такси и разноски по
производството. С определение № 324 от 16.09.2022 г. съдът отменя
разпореждането си от 7.09.2022 г. за оставяне на исковата молба без
движение в частта му, с която е указано на ищеца да отстрани нередовност по
чл. 128,т.2 от ГПК – да приложи документ за внесена ДТ по сметка на ОС-К.
в размер на 1004 лв.
С определение № 330/26.09.2022 г. окръжният съд отменя
разпореждането си от 7.09.2022 г. за оставяне на исковата молба без
движение в частта му, с която е указано на ищеца да отстрани нередовност по
3
чл. 128,т.3 от ГПК – да приложи препис от исковата молба и от приложенията
към нея за ответника.
На 19.09.2022 г. с вх. № 2607 е подадена от ищеца Н. молба до
окръжния съд за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите
на исковата молба. В молбата е заявено, че за да започне той отстраняване на
нередовностите следва да има произнасяне по всичките му искания за отвод,
също и АС-П. да прецени дали е нищожно произнасянето на съдията, тъй като
не е взела становище за йерархичността й с Т.Х., има полу-произнасяне от
съдията по молба за отвод, което налага да се входира молба за бавност.
Посочено е и че липсва електронен достъп до исковата му молба и не знае кое
е пристигнало. Затова моли да му бъде удължен срокът за отстраняване на
нередовностите, тъй като смята за недопустимо да пуска молба за правна
помощ, да отстрани частично нередности с уточняваща молба, а следва да се
свършат действията, висящи пред ОС-К. и евентуално пред АС-П.. Моли
срокът за отстраняване на нередовности да бъде удължен с 3 седмици,
считано от 21.09.2022 г. до 12.10.2022 г.
С определение № 331/26.09.2022 г. окръжният съд продължава срока за
отстраняване на нередовностите на исковата молба, дадени с разпореждането
от 7.09.2022 г., с три седмици, считано от изтичане на първоначалния срок
21.09.2022 г.
На 19.09.2022 г. с вх. № 2609 е подадена от ищеца Н. до окръжния съд и
молба за добавяне в електронния достъп на исковата молба и приложенията.
Посочено е, че в сканираните документи „искова молба“ е сканиран само
документа от АС-П.. Заявено е, че е твърде рано и неосновано да иска правна
помощ, предвид на това, че заради поведението на съдията с недаването на
отвод може да се наложи намаляване на исковата претенция до 24 999 лв., за
да може въззивният съд да не е АС-П.. Моли да бъде сканирана исковата
молба заедно с приложенията в електронния достъп. С разпореждане №
175/26.09.2022 г. окръжният съдия разпорежда в електронната папка на
делото да се сканира и прикачи гр.д. № 363/2022 г. на ОС-Х..
На 19.09.2022 г. с вх. № 2610 е подадена от ищеца Н. до окръжния съд и
молба за отвод, тъй като се касае за действия на основание чл. 49 от ЗЗД,
извършени от Т.Х., който работи в момента в АС-П. и проверява съдебни
актове на ОС-К., то съдията може да прояви пристрастие.Искането е съдия К.
4
да си даде отвод, тъй като съдия Т.Х. й се пада „горестоящ“. Към молбата е
приложено копие от определение от 14.09.2022 г. по ч.гр.д. 432/2022 г. на АС-
П., постановено от съдебен състав на апелативния съд, със съдия-докладчик
Т.Х., с което е отменено разпореждане от 5.07.2022 г. по в.гр.д. 109/2022 г. на
ОС-К. (с което разпореждане е върната жалба по изпълнително дело и е
прекратено производството по делото). Към молбата е приложено и копие от
определение № 315/27.09.2021 г. по в.ч.гр.д. 547/2021 г. на ОС-Х.,
постановено от въззивен съдебен състав на окръжния съд, със съдия-
докладчик Т.Х..
С определение № 332/26.09.2022 г. съдията-докладчик В.К. оставя
молбата за отвод от 19.09.2022 г. без уважение като неоснователна. Посочва
се, че обстоятелството, че съдия Х. като съдия от апелативния съд е отменил
съдебен акт на съдията-докладчик К. от първоинстанционния съд в
изпълнение на законоустановените си служебни задължения да се произнесе
като съдия-докладчик по обжалван съдебен акт на съдия К., не представлява
основание за отвод по смисъла на чл. 22 от ГПК. Посочено е, че по искането
за отвод, в т.ч. и на същото основание-предмет на разглежданата молба,
съдията-докладчик се е произнесъл с определение № 322/16.09.2022 г., към
мотивите на което няма какво да добави. Посочено е, че относно изводи на
ищеца за „компетенциите“ на съдията на база отмененото разпореждане, то
посоченото също не представлява основание за отвод по реда на чл. 22 от
ГПК.
На 19.09.2022 г. от ищеца Н. с вх. № 2608 е подадена и молба до АС-П.
за определяне на окръжния съд подходящ срок за произнасяне от съдията с
определение за отвод, като вземе предвид изразеното за „йерархичността“ й
спрямо Т.Х., който работи в АС-П..
С определение от 30.09.2022 г., постановено по гр.д. 457/2022 г. на АС-
П., апелативният съд отхвърля молбата на ищеца Н. с вх. № 2608/19.09.2022 г.
На 19.10.2022 г. окръжният съд постановява обжалваното сега
определение № 359, с което връща исковата молба и прекратява
производството по делото. Съдът посочва, че разпореждането на съда от
7.09.2022 г. за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на
нередовности е връчено на ищеца лично на 14.09.2022 г. Посочено е, че
впоследствие ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски с
5
определение от 16.09.2022 г. по негово искане от 14.09.2022 г., както и е
отменено разпореждането относно указанието ищецът да приложи документ
за внесена ДТ. Посочено е и че с определение от 26.09.2022 г. е отменено
разпореждането относно указанието ищецът да приложи препис от исковата
молба и приложенията към нея за ответника. Посочено е, че по искането на
ищеца с молбата от 19.09.2022 г. съдът е продължил срока за отстраняване на
нередовностите на исковата молба с три седмици, считано от 21.09.2022 г.
Съдът констатира, че продълженият срок е изтекъл на 12.10.2022 г. и по
делото не е постъпила поправена искова молба съгласно указанията на съда,
дадени на ищеца, а именно да изложи обстоятелствата, на които се основава
искът, да посочи в какво се състои искането му и да посочи банкова сметка
или друг начин на плащане. Посочено е, че на ищеца е разяснено, че има
възможност да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
За определението на съда от 19.10.2022 г. ищецът е уведомен на
25.10.2022 г. с връчено му лично съобщение. На 20.10.2022 г. с вх. № 2991
той подава частната жалба до апелативния съд. С нея заявява, че е поискал 3-
седмичен срок, който бил уважен, като той до последния ден в 16,30 ч.
проверявал, но не било извършено посочено от него по-долу в жалбата.
Посочено е, че жалбата е за нищожност, недопустимост, нарушение на
съдопроизводствени правила. Жалбоподателят счита, че не е валидно
определението, тъй като не произхожда от безпристрастен съдия, а е от
незаконен състав, съгласно практиката на ВКС незаконен състав би могло да
се твърди, когато има доказателства по делото, че съдията е предубеден,
поискан е отвод с основания и съдията не си даде отвод, какъвто е настоящият
случай. Посочено е, че става въпрос за съдия Х., който е назначен към АС-В.
и проверява съдебните актове на съдия К., т.е. съдия К. е незаконен състав.
Посочено е, че второто основание за валидност на определението е, че тук
искът не е по ЗОДОВ, а по общия ред по чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, като
Окръжен съд-В. е „ненадлежен ответник“, а съгласно практиката на ВКС по
т.5 на ТР1/9.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато искът е
насочен срещу ненадлежен ответник исковата молба е нередовна поради
противоречие между обстоятелствената част и петитум, тъй като ищецът
обосновава правен интерес от търсене на защита срещу друг ответник и в
този случай следва да се дадат указания на ищеца да отстрани нередовността
като поиска конституиране на надлежен ответник. Заявено е, че работодател
6
на тримата съдии от ОС-Х. е Съдийската колегия на ВСС, като надлежен
ответник би бил Висш съдебен съвет, т.е. искът е следвало да се разглежда от
СГС, но не и от ОС-Х., тъй като седалището на ВСС е в гр. С.. Счита, че тези
две основания водят до нищожност на определението, а в алтернатива на
същите основания и недопустимост. Затова жалбоподателят прави искане да
бъде обявено за нищожно обжалваното определение № 359/19.10.2022 г. на
горепосочените основания. В алтернатива на същите горепосочени основания
жалбоподателя моли да бъде обезсилено обжалваното определение като
недопустимо. Жалбоподателят заявява, че няма спор, че е можел да отстрани
сам нередностите на 90% или поне ако нещо го затрудни да поиска правна
помощ след като отстрани това, което може. Заявява, че е поискал
удължаване на срока с 3 седмици, като поискал с молбата от 16.09.2022 г. да
бъде сканирана исковата молба, тъй като не знае кое е пристигнало и кое не,
съдията уж издал разпореждане № 175/26.09.2022 г., с което разпоредил да се
сканира делото и да се приложи, но жалбоподателят не вижда постъпили
файлове. Заявява, че на първо място ОС-К. е бил длъжен да сканира исковата
му молба с приложенията, обаче това не е сторено, това е първото
процесуално нарушение, бил е приложен само един лист от АС-П.. Заявява, че
въпреки това той поискал 3-седмичен срок и поискал да бъде сканирано, като
до последния ден, до 16,30 часа на 12.10.2022 г. поглеждал и ако били
постъпили, можел да отстрани нередностите, можел да пожелае нов срок, тъй
като половин час е недостатъчен и т.н. Заявява, че поради тези процесуални
нарушения исковата молба останала нередовна, тъй като има две несвършени
служебни задължения, едното е сканиране на исковата молба и
приложенията, а разпореждането на съдията уж на теория „уважено“ си
останало един гол лист. Твърди, че поради тези нарушения на
съдопроизводствените правила той не може да вкара в редовност исковата
молба. Заявява, че на тези последни основания прави искане да бъде отменено
обжалваното определение като неправилно и да бъде върнато делото за
продължаване на съдопроизводствените действия и даване на задължителни
указания със сканиране на първоначалната искова молба и да стане наличен
достъпът й в електронния достъп за ищеца. Прилага разпечатка като
доказателство, че след 26.09.2022 г. няма нищо сканирано.
Съгласно нормата на чл. 127,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК исковата молба
трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът
7
и в какво се състои искането. С разпореждане № 166/7.09.2022 г. окръжният
иск е констатирал нарушение на тези изисквания и е указал на ищеца да
изложи обстоятелствата, на които се основава искът и да посочи в какво се
състои искането. Видно е от исковата молба, че ищецът е изложил неясни
обстоятелства и не е посочил в какво се състои искането му до съда. Съдът е
указал на ищеца и да посочи банковата си сметка или друг начин за плащане
с оглед нормата на чл. 127,ал.4 от ГПК, но неизпълнението на това указание
не се явява нередовност по смисъла на чл. 129,ал.2 от ГПК, респективно, не е
основание за връщането й. Несъмнено е, че до постановяването на
обжалваното определение на 19.10.2022 г. за връщането на исковата молба и
за прекратяване на производството по делото ищецът не е изпълнил
указанията на съда за отстраняване на нередовностите по чл. 127,ал.1, т.4 и
т.5 от ГПК. Неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че за да отстрани
той тези нередовности е следвало окръжният съд преди това да въведе в
електронната система неговата искова молба. Ищецът е подал исковата молба
и е несъмнено, че му е известно нейното съдържание. Затова въвеждането й в
електронното досие на делото на ОС-К., до което той има достъп, не е
необходимо, за да може той да отстрани нередовностите, посочени му от
съда, за които той е надлежно уведомен на 14.09.2022 г. Тези нередовности
жалбоподателят не е отстранил и до изтичането на продължения по негово
искане от съда срок, който е продължен от 21.09.2022 г. с 3 седмици и е
изтекъл на 12.10.2022 г. Към датата 12.10.2022 г. окръжният съдия се е
произнесъл по заявените от ищеца искания за отвод – по молбата от
14.09.2022 г. с определението от 16.09.2022 г. и по молбата от 19.09.2022 г. с
определението от 26.09.2022 г. , - като ги е оставил без уважение. Също така
към датата 12.10.2022 г. апелативният съд се е произнесъл и по молбата на
ищеца от 19.09.2022 г. в производство по чл. 255-257 от ГПК – с
определението от 30.09.2022 г. До датата 12.10.2022 г. ищецът е следвало да
изпълни и е нямал основания да не изпълни указанията на съда за
отстраняване на нередовностите на исковата му молба по чл. 127,ал.1,т.4 и т.5
от ГПК, но той не ги е изпълнил, поради което правилно окръжният съд е
върнал исковата молба и е прекратил делото. Обжалваното определение не е
нито нищожно, нито недопустимо поради обстоятелството, че съдията-
докладчик е оставил без уважение исканията на ищеца за отвеждането му. По
начало съдебен акт, с който съдия-докладчик се произнася по спор, при
8
разглеждането на който е имало основание за негов отвод, не е нищожен,
нито недопустим, не се касае за незаконен състав, а може да се преценява
дали е неправилен (в тази насока– ТР № 13 по гр.д. № 5 от 1976 г. на ВС,
ОСГК и решение № 27/30.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4508/2014 г., 1 ГО,
ГК). В случая няма основание да се прецени, че обжалваното определение е
неправилно по причина, че съдията-докладчик го е постановил при наличие
на основание за отвод. Обстоятелството, че съдия Т.Х., участвал в съдебния
състав, постановил посоченото в исковата молба определение №
315/27.09.2021 г. по в.ч.гр.д. № 547/2022 г. на ОС-Х., понастоящем работи
като командирован съдия в Апелативен съд-П., който съд е въззивната
инстанция, пред която се обжалват актовете на ОС-К. в първоинстанционните
негови производства, не се явява обстоятелство от вида по чл. 22,ал.1,т.6 от
ГПК, изискващо отвод на съдията-докладчик от ОС-К., съответно,
обжалваното определение, постановено от съдията-докладчик от ОС-К. В.К.
няма основания да се счита за постановено от съдия, който не е
безпристрастен. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че
окръжният съд следвало да констатира и нередовност на исковата молба с
оглед „ненадлежен ответник“ поради противоречие между обстоятелствена
част и петитум и да му даде указания за отстраняването й, защото надлежен
ответник в случая бил не ОС-Х., а ВСС и делото следвало да се разглежда от
СГС, а не от ОС-Х.. В случая окръжният съд е констатирал и посочил ясно
нередовностите на исковата молба с разпореждането от 7.09.2022 г. и е
върнал исковата молба с обжалваното определение, като с него е прекратил и
производството по делото, именно поради неотстраняването на тези
нередовности. Ако жалбоподателят счита, че следва да подаде искова молба
пред друг съд срещу друг ответник, той може тепърва да направи това, но
такова негово разбиране не се отразява на извършваната сега преценка
относно правилността на обжалваното определение. Както жалбоподателят
посочва в частната жалба до апелативния съд, според него той е можел да
отстрани сам нередовностите на 90% или ако нещо го затрудни да поиска
правна помощ. Това обаче той не е направил, въпреки че като подател на
исковата молба несъмнено е запознат с нейното съдържание и затова е могъл
да изпълни указанията на съда, независимо дали исковата молба е сканирана в
електронната папка на делото на ОС-К. или не се е намирала там, като
евентуалната липса на сканиране не се явява процесуално нарушение на съда,
9
което да определя неправилност на обжалваното сега определение.
Установява се следователно, че ищецът неоснователно не е изпълнил
указанията на съда за отстраняване на посочените от съда нередовности – да
изложи обстоятелствата, на които основава своя иск и да посочи в какво се
състои искането му. Затова е правилна преценката на окръжния съд, че е
налице основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на
производството по делото.
Установява се следователно, че обжалваното определение на окръжния
съд е правилно, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 359, постановено в закрито съдебно
заседание на 19.10.2022 г. от Окръжен съд-К. по гр.д. № 186/2022 г.
Определението може да се обжалва от жалбоподателя Н. А. Н. с
касационна частна жалба при условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред
Върховния касационен съд– гр. С. в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10