Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми
септември през две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №946 по
описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №946/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т.Ц.Б. ЕГН ********** *** срещу
решение №233933
от 09.10.2017
г постановено по гр.д.№18718/17 г на СРС , 41 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Т.С.”
ЕАД *** , че въззивникът дължи сумата от 4404,99
лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. до топлоснабден имот -
апартамент № 12, находящ се в гр.София бул.****с аб. № 099246, включваща и сума
за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (03.11.2016 г.) до окончателното
изплащане на сумите ; и сумата от 283,51 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главница от 4 404,99 лева за времето от 15.09.2015 г. до
04.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 09.11.2016 г. по ч.гр.дело № 62703/2016 г. по описа на СРС, I ГО,
41-ви състав.
Възззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , като отправя множество и
най-разнообразни обиди към районния съдия . Счита , че незаконосъобразно не му
е предоставен аудиозапис от о.с.з на 25.09.2017 г , а съдебният протокол е с
неистинско съдържание . Районният съдия проявил пристрастие при изготвяне на
доклада и водене на делото и не се отвел . Вещото лице по ССЕ е работило по
счетоводни документи и фактури , които не са представени по делото .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната
жалба .
Третото
лице “Б.Б.“ ООД ***
не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.11.2019 г и е обжалвано в срок на 13.11.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част.
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За
да уважи частично исковете за СРС е приел следното . Ответникът
е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ – има учредено право на ползване
върху процесния имот , както и е обвързан от ОУ на ищеца по чл.150 ал.1 ЗЕ . Приложените
писмени доказателства и комплексната експертиза доказват исковете за посочените
по-горе размери.
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение
№1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
С аргумент от чл.151 ал.2 ГПК
звукозаписът от о.с.з. има помощна роля за изготвяне на съдебния протокол ,
респ.за неговата поправка . ГПК не предвижда задължение на съда на предоставя
на страните копие от звукозаписа .
В случая о.с.з е проведено на
20.09.2017 г и не е провеждана процедура за поправка на съдебния протокол по
чл.151 ГПК . Не е доказано от въззивника съдебният протокол да е неистински и с
невярно съдържание .
Няма данни районният съдия да е
проявил тенденциозност и пристрастие към ищеца , а същият не е длъжен да уважи
всеки заявен от страна по делото отвод .
Не е необходимо ищецът да представя по
делото цялата си счетоводна документация . Комплексната експертиза е извършила
подробна проверка на счетоводната и техническа документация за процесната
доставка на топлинна енергия и е извършила и самостоятелни изчисления . Няма
основание съдът да не кредитира комплексната експертиза .
Налага се изводът , че въззивната
жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната
част .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№233933 от 09.10.2017
г постановено по гр.д.№18718/17 г на СРС , 41 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Т.С.”
ЕАД *** , че Т.Ц.Б. ЕГН **********
*** дължи сумата от 4404,99 лева главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г. до топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр.София бул.****с аб.
№ 099246, включваща и сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (03.11.2016
г.) до окончателното изплащане на сумите ; и сумата от 283,51 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главница от 4 404,99 лева за
времето от 15.09.2015 г. до 04.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 09.11.2016 г. по ч.гр.дело № 62703/2016 г.
по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав.
Решението е постановено при участието
на “Б.Б.“
ООД като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.