Р Е Ш Е Н И Е №

 

               гр. София, 27.06.2018г.

                                              

                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на дванадесети юни  две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2815 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

Ищецът В.А.К. твърди, че е съдружник в „О.” ООД, в което дружество  има общо седем съдружници. На 30.09.2017г. е било проведено общо събрание на съдружниците с взети решения по точки  от  1 до 9, но решенията са незаконосъобразни. Събранието е било проведено без да са изпълнени законовите разпоредби за свикването му и по-конкретно разпоредбите за редовност на поканата и участие на всички съдружници в дружеството.  Ищецът не е получил покана за свикване на общото събрание и по отношение на него не са изпълнени процедурите за свикване на общото събрание по чл. 139, ал. 1 от ТЗ. Не е получавал и предупреждение за изключване като съдружник, което прави обсъждане на такава точка в дневния ред незаконосъобразно. Фактически тези обстоятелства се признават от ответника в съставения протокол от общото събрание, като установяване на  редовното му свикване е в доказателствена тежест на ответника.   Ищецът иска отмяна на решенията на общото събрание от 30.09.3017г.

Ответникът „О.” ООД оспорва иска като неоснователен. Възразява да е необходима писмена покана за събранието. Позовава се на чл. 7 от дружествения договор. Покана за събранието е била качена в интернет (интернет чат), съобразно установената трайна практика за уведомявания между съдружниците и е видяна от ищеца на 03.09.2017г. Уведомяването е обусловило по-нататъшното му поведение, а именно да се крие, да не се явява в стопанисваните от дружеството заведения.  Изпратена е покана и по телепоща на единствения известен и постоянен адрес на ищеца. На събранието е присъствала адв. А., от твърденията и предложенията на която се установява, че ищецът е знаел за събранието. Същевременно ищецът не е изключван като съдружник, а само е предупреден за такова изключване. Ответникът се позовава на практика на ВКС във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 139 от ТЗ. Допълнително се излагат обстоятелства във връзка с поведението на ищеца по отношение на дружеството – присвояване на документи  и теглене на сума от банковата сметка на дружеството на 30.11.2017г., когато ищецът вече е бил освободен като управител, за което е било сезирана Софийската районна прокуратура. 

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

По предявения иск по  чл. 74, ал. 1 от ТЗ

Дружеството „О.“ ООД е било учредено през 2002г. (с друго наименование) и  пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г. Основната икономическа дейност от КИД на дружеството е  ресторантьорство. От 2015г. управител на дружеството, заедно с Т.К.К., е бил ищецът. Двамата са представлявали „О.“ ООД заедно и поотделно. Те са били и съдружници, заедно с още пет физически лица, включително Д.Л.И.. В този смисъл са вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър.  

От Т.К.К., като управител, е било свикано общо събрание на съдружниците на 30.09.2017г., в 16.00 часа, на адрес гр. София, пл.“*********, където „О.“ ООД е имало заведение, при дневен ред: 1. Предложение за прекратяване участието в дружеството чрез изключване на съдружника Д.Л.И.; 2.     Предложение за прекратяване участието в дружеството чрез изключване на съдружника В.А.К.; 3. Обсъждане поведението по отношение на дружествената дейност на съдружниците В.А.К. и Д.Л.И.; 4. Освобождаване на В.А.К. като управител, но неосвобождаването му от отговорност; 5. Вземане на решение за избор на управител/управители; 6. Вземане на решение за приемане на нови съдружници, с оглед постъпили молби; 7.Вземане на решение за поемане на дружествените дялове на изключените съдружници; 8. Приемане на нов дружествен договор с вписани в него всички промени; т. 9 Други.

 На 15.08.2017г. Т.К.К. е изпратил писмена покана за общото събрание до ищеца на неговия постоянен и настоящ адрес ***, чрез телепоща със заверка на съдържанието, услуга на „Б.П.“ ЕАД.  Това е бил единственият известен адрес на ищеца.

Адресът в гр. Д. е бил посетен от служител на „Б.П.“ ЕАД за доставка същия ден, но получателят (ищецът) не е бил намерен, при което  е било оставено служебно известие. Адресът е бил посетен повторно на следващия ден, получателят отново не е бил намерен и е било оставено ново служебно съобщение. На 21.08.2017г. доставката  е била върната за получаване от подателя в гр. София. За обстоятелствата са представени поканата формат А4 (стр. 37 от делото) и писмо изх. № 93-01-1446/03.10.2017г. на „Б.П.“ ЕАД.

    Същевременно на 16.08.2017г. Т.К.К.  е изпратил покана (покани) за свикване на събранието  от пощенската кутия на електронната си поща с адрес ****** до шест получателя (останалите съдружници), включително „v.“, кратко наименование, идващо от  „V. K.“, потребител с адрес за електронна поща*******. Към електронното съобщение на Т.К.К.  са били прикрепени три файла, представляващи покани – две персонални покани до       В.А.К. и Д.Л.И. и една до всички съдружници за свикване на общото събрание.

По делото не е спорно, че електронната поща ****** била на ищеца, както и че към 16.08.2017г. е била активна. Обстоятелствата се установяват и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице компютърен специалист.

Също съгласно заключението, съдружниците са имали затворена група и в социалната мрежа Facebook, там е имало служба информация, свързана с дружеството „О.“ ООД и след 16.08.2017г. тя е била виждана и обработвана от потребител с имена „V. .К“.

Не се установява по делото след 15.08.2017г. ищецът да се е явявал в заведенията, поддържани от ответното дружество, съответно на места, където поканата (оформена като документ) за общото събрание на 30.09.2017г. да е можела да му бъде връчена. Такава обща покана, с подписи от другите съдружници за получаването й,  е била представена към заявление А4 вх. № 20171006150112 на ответното дружество за извършване на вписвания в търговския регистър.  

Насроченото за 30.09.2017г. общо събрание на съдружниците в „О.“ ООД е било проведено и по точките от дневния ред (с изместване на една от тях като първа) съответно са били направени констатации по поведението на  В.А.К. и Д.Л.И., съдружникът Д.Л.И. е бил изключен,  на В.А.К. е била дадена последна възможност да коригира отношението си към съдружниците и действията си в дружеството, с решение да му се изпрати последно предупреждение за изключване,  В.А.К. е бил освободен като управител, но без освобождаване от отговорност,  били са избрани нови двама управители,  приет е бил нов съдружник,  поети са били дружествените дялове на изключения съдружник,   приет е бил  нов дружествен договор (направени промени), както и е било променено седалището на дружеството и било взето решение за свикване на ново общо събрание. В този смисъл е съдържанието на протокола от общото събрание, представен по делото. Съдържанието на протокола не е спорно между страните.

Ищецът не е присъствал на събранието на 30.09.2017г., както и не се установява присъствалата адвокат Н.А. да е била упълномощавана от него да го представлява на събранието. По делото няма доказателства за такова упълномощаване, а то се оспорва от ищцовата страна.

Съгласно дружествения договор на ответното дружество от 12.05.2017г., действал в периода на проведеното общо събрание от 30.09.2017г., общото събрание на съдружниците се е свиквало по волята на всеки съдружник и съобразно разпоредбите на чл. 138 от ТЗ. За събраните са се изпращали покани, които е следвало да се получат от съдружника не по-късно от 7 дни преди заседанието, като в тях е следвало да се упомене мястото, датата, часът и дневния ред, по който ще се извърши то (така клаузата на чл. 7 от дружествения договор). Текстът е бил идентичен с този на предходен дружествен договор от 2015г., а преди това дружественият договор е препращал към правилата на чл. 139, чл. 139 и чл. 140 от ТЗ за свикването и провеждането на общо събрание на съдружниците. Обстоятелствата също се установяват от обявяваните дружествени договори в търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата на дружеството.  

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск по чл. 74, ал. 1  от ТЗ на съдружник за отмяна на решения на общо събрание на ответното дружество с ограничена отговорност, като противоречащи на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор,  е допустим.

Към датата на провеждане на общото събрание ищецът е имал качеството съдружник, искът  е предявен на 02.10.2017г., в преклузивния срок то чл. 74, ал. 2 от ТЗ, при интерес от исканата отмяна, включително в частта на оспорените решения за изключване на друг съдружник, поемането на дяловете му и приемането на нов съдружник – при  дружеството с ограничена отговорност е от значение личното доверие между съдружниците и съвместното им участие в дружествените работи и за ищеца съществува интерес от иска (така определение № 205 от 05.04.2018г. по т.д. № 2488/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Допустимостта на производството не е била и оспорвана от ответника.

По същество, по разбиране на настоящия съдебен състав, предявеният иск е неоснователен.

Действалият към датата на свикване на общото събрание на 30.09.2017г. дружествен договор (клаузата на чл. 7) е уреждал начина за  изпращане на  поканите за насрочено от управителя общо събрание – поканата е следвало да се получи от съдружника не по-късно от 7 дни преди заседанието, при упоменаване в нея  на мястото, датата, часът и дневния ред, по който ще се извърши то. В отклонение от  разпоредбата на чл. 139 от ТЗ, в дружествения договор не е било посочено, че поканата следва да е изготвена единствено като писмен документ (изявление на хартиен носител)  и така договорът не е изключвал поканата, като обективирано словестно изявление, да е под формата на електронно изявление (по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ), съответно да представлява електронен документ.

Тълкуването от съда на дружествения договор (клаузата на чл. 7) следва от самия текст на документа, който не съдържа ограничение поканата за свикване на общото събрание да е писмена, както и от изричната промяна на текста на дружествения договор след 2015г., докогато при изпращането на покана за общото събрание се е препращало към разпоредбата на чл. 139 от ТЗ. Тълкуването е и с оглед на установената по делото практика между съдружниците в „О.“ ООД за електронна кореспонденция,  включително чрез социалната мрежа Facebook,  във връзка с дружествените работи, съответно ползването на  електронна поща. При тази практика не може да бъде изключено и изпращането и получаването  на покани за общо събрание по този ред (чрез електронна поща), като съответстващо на изразената от съдружниците  воля в дружествения договор. Ищецът следва да се приеме за адресат на електронно изявление по смисъла на чл. 5 от ЗЕДЕУУ, който, съгласно дружествения договор, се е съгласил да получава документите във връзка със свикването на общо събрание в електронна форма.   

В случая на електронната поща на ищеца на 16.08.2017г., много преди 30.09.2017г., е била изпратена покана за общото събрание от 30.09.2017г. (електронно изявление на Т.К.К. като управител за свикване на общо събрание),   в нея са били посочени  мястото, датата, часът и дневния ред, по който ще се извърши то и е налице надлежно и своевременно изпращане на поканата, съответно на уговореното в дружествения договор по форма, време и съдържание, както и   е налице получаване на поканата  - с постъпването й  в информационната система на ответника, по неговата електронна поща, която е била активна и за която ищецът е уведомил Т.К.К. (предоставил я е) – чл. 10 от ЗЕДЕУУ.

В дружествения договор не е било уговорено да е необходимо потвърждаване на получаването на електронната поща (чл. 8 от ЗЕДЕУУ), както и  отварянето на прикачените файлове (покани) след получаването им е зависело единствено от ищеца.

В този смисъл без значение е дали по делото се установява такова узнаване на конкретното съдържание на поканата (отварянето на прикачените файлове от ищеца). Не би могло да се въвежда задължение за търговското дружество да удостоверява при връчване на поканата за общото събрание и практическото узнаване на съдържанието на поканата от съдружника. За дружеството съществува задължението за се погрижи поканата да бъде получена от всеки съдружник преди установения минимален срок за провеждане на събранието. Поведението на съдружника и неговите съображения за това дали ще приеме поканата или ще откаже да я получи не съставлява елемент от фактическия състав. Не е налице нарушение на императивна правна  норма (така Решение № 104 от 03.10.2011г. по т.д. № 876/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., както  и посочените от ответника Решение № 182 от 28.12.2015г. по т.д. № 2383/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 84 от 05.06.2014г. по т.д. № 1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

 В случая е приложима и презумпцията на чл. 11 от ЗЕДЕУУ – смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване. Не са посочени и събрани доказателства, които да опровергават узнаването на съдържанието на поканата, съгласно презумпцията на чл. 11 от ЗЕДЕУУ и е без значение, че  по делото не се установява прочитането от ищеца на съобщението във връзка с общото събрание, съответно присъствието на негов упълномощен адвокат на общото събрание, което да сочи, че той е знаел за събранието.     

Не би могло да се приеме, че поканата е била изпратена и надлежно получена чрез „Б.П.“ ЕАД. Ищецът – получател не е бил намерен на адреса по поканата (неговия постоянен и настоящ адрес ***) и поканата не е била връчена. Липсва предвиждане в дружествения договор или в закона, че в този случай поканата следва да се счита връчена, включително поради отсъствието на ищеца от адреса, независимо как от „Б.П.“ ЕАД е била изпълнена услугата телепоща (със заверка на съдържанието) като услуга за приемане, предаване по факс и доставяне на съобщения по реда на препоръчаните кореспондентски пратки – на адреса на получателя срещу подпис, и в предвидените специални срокове за доставката – до следващия работен ден, съответно дали са спазени  Законът за пощенските услуги, Общите правила за условията по доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (Приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията) и Общите условия на договора с потребителите на универсални пощенски услуги и пощенски парични преводи, извършвани от „Б.П.“ ЕАД.

Същото е по отношение на неявяването на ищеца след 15.08.2017г. в заведенията на дружеството, съответно при управителя  Т.К.К., когато също е било възможно връчването на документите (на хартиен носител) във връзка с общото събрание.  Липсва предвиждане в дружествения договор или в закона, че в този случай поканата следва да се счита връчена.

При възприетото изпращане и получаване на покана като електронно изявление обаче, в приложение на действалия  дружествен договор, така както той се тълкува от съда, няма нарушения на закона или договора при провеждането на общото събрание от 30.09.2017г. и няма основание за отмяна на взетите на събранието решения.   Не е било нарушено правото на ищеца за участие в общото събрание като съдружник. Твърденията в исковата молба на ищеца в този смисъл са неоснователни.

Същевременно ищецът не е бил изключван от общото събрание на 30.09.2017г.  като съдружник и е без значение дали към него е отправяно писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключването му. Тези посочени от ищеца основания  за отмяна на оспорените по делото решения също са неоснователни.

Предявеният по делото иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Ответникът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за вещо лице от 250 лева и 300 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 28.12.2018г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло. Ищецът не е възразил по разноските.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

ÎТХВЪРЛЯ   иска с правно основание  чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявен от В.А.К., с ЕГН **********, адрес *** и посочен по делото адрес гр. София, ул.“*******ап. 4 – адв. Н.А., срещу „О.“ ООД, с ЕИК .********  със седалище и адрес на управление *** и посочен съдебен адрес *** – адв. А.К., за отмяна на взетите решения по точки  от  1 до 9 от общо събрание на дружеството от 30.09.2017г. 

ОСЪЖДА В.А.К., с ЕГН **********, адрес *** и посочен по делото адрес гр. София, ул.“*******ап. 4 – адв. Н.А., да заплати на  „О.“ ООД, с ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление *** и посочен съдебен адрес *** – адв. А.К., сумата от  550 лева (петстотин и петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.     

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: