О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр. Пловдив, 30.12. 2019 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на тридесети декември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ИВАН
РАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
638 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 НПК.
С определение № 1312/03.12.2019 г. по ЧНД
№ 2071/2019 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата за
предсрочно условно освобождаване на К.П.К., изтърпяващ общо най-тежко наказание лишаване
от свобода за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, определено му на осн. чл.25 ал.1,
вр. с чл.23 от НК, с определение №
624/16.05.2017 г. по ЧНД № 737/2017 г. на Окръжен съд – *, влязло в сила на
01.06.2017 г.
Недоволен от така посоченото
определение е останал осъденият, който го е обжалвал с искане то да бъде
отменено и неговата молба да бъде уважена.
Началникът на Затвора *и Окръжна
прокуратура Пловдив не са взели становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В атакуваното определение обстойно е проследено поведението
на осъдения К.П.К. и протичането на корекционния процес.
Правилно е преценено, че той е осъждан многократно, предимно за деяния по чл.354а НК. Последните му осъждания са както следва:
С влязла в сила на 06.02.2015 г.
присъда № 20/21.01.2015 г. по НОХД № 6945/2014 г. на Районен съд – Пловдив, 4
н.с. е признат за виновен по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.2,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26, ал.1, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1 НК и
осъден на две години лишаване от свобода.
С определение от 09.04.2015 г., влязло
в сила на 25.04.2015 г., по ЧНД №
1142/2015 г. на Районен съд – Пловдив, 4 н.с. са групирани по реда на чл.25,
ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК наложените му наказания по НОХД № 6784/2013 г. на
Районен съд – Пловдив, 26 н.с. и по НОХД № 6945/2014 г. на Районен съд –
Пловдив, 4 н.с.
Определено е едно общо най-тежко
наказание в размер на две години „лишаване от свобода“, което е постановено на
осн. чл.60 ал.1, вр. с чл.61, т.2 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“.
Приспаднато е на основание чл.25 ал.3 НК от така наложеното му общо най-тежко наказание в размер на две години
„лишаване от свобода“ времето, през което е изтърпял част от наложеното му
наказание „пробация“ и „лишаване от свобода“ по НОХД № 6784/2013 г. на ПРС, 26
н.с. и по НОХД № 6945/2014 г. по описа на ПРС, 4 н.с. Наказанието е изтърпяно
на 15.08.2016 г.
С влязла в сила на 27.03.2017 г.
присъда № 25/10.03.2016 г., по НОХД № 1092/2015 г. по описа на Окръжен съд – *,
потвърдена с решение № 287/17.11.2016 г. по ВНОХД № 293/2016 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, изменено частично с решение № 36/27.03.2017 г. по КНД
№ 1329/2016 г. по описа на ВКС, III н.о., е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл. 198,
ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК, вр. чл.54 НК, за което е осъден на
седем години „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 НК
е приспаднато от така наложеното му наказание времето, през което е бил
задържан по реда на чл.63 от ЗМВР, по реда на чл.64 от НПК, считано от
26.11.2014 г. до влизане на присъдата в сила.
В момента К.К. изтърпява едно общо най-тежко наказание в размер на
СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим, определено му
с протоколно определение № 624/16.05.2017г., влязло в сила на 01.06.2017 г. по
ЧНД № 737/2017 г. на Окръжен съд – *, измежду наложените му наказания по
присъда № 25/10.03.2016 г. по НОХД № 1092/2015 г. на Окръжен съд – * и НОХД №
6945/2014 г. на Районен съд – Пловдив.
Първоинстанционният съд е приел, че
със заповеди № 1567/16.10.2017 г. , № 1905/06.12.2017 г. и № 226/12.02.2018 г.
на лишения от свобода е отказано да бъде заменен в по-лек режимът му за
изтърпяване на наказанието, т.е. от „строг“ на „общ“ и да бъде изведен в
затворническо общежитие от „открит“ тип.
Началото на настоящото наказание е 26.11.2014 г. и към 11.12.2019 г., К.К. е изтърпял ефективно – 5 години и 15 дни, от работа – 1 месец и 14 дни, всичко
– 5 години, 1 месец и 29 дни. Неизтърпеният остатък се явява в размер на 1
година, 10 месеца и 1 ден.
Депозираната пред
въззивния съд жалба е бланкова и съдържа общо оплакване за необоснованост на
първоинстанционното определение, което след извършена цялостна проверка на
атакувания съдебен акт настоящата инстанция намира за неоснователно.
Според становището на началника на Затвора
– * и приложените по делото доказателства лишеният от
свобода К.К. заемал ниските нива в затворническата йерархия. Опитвал се да
доминира над останалите лишени от свобода. Бил претенциозен и недоволен от
почти всичко с демонстративно поведение. Многократно е бил местен в различни
групи и стаи. Участвал е в образователна програма от 20.04.2018 г. до
11.05.2018 г. и в специализирана групова работа „Овладяване на гнева. Решаване
на конфликти. Справяне с агресията“.
Награждаван е два пъти. Наказван е 8 пъти, като през 2019 г. е наказван
със заповед № Л-252/25.01.2019 г. на осн. чл.101, т.7 от ЗИНЗС с „изолиране в
наказателна килия за срок от 14 денонощия за грубо и арогантно отношение и
заплаха с физическа саморазправа“, със заповед № Л-307/01.02.2019 г. - с
„изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“ на осн. чл.107, т.7 от ЗИНЗС, за грубо и арогантно отношение към НОС и инсп. * Б..
В провежданата с лишения
от свобода К. корекционна дейност не се очаква настъпването на значими и трайни
резултати, тъй като му липсва желание за промяна в досегашния начин на живот,
както и личностов ресурс за преодоляване на поведенческите негативи.
В становището на началника
на Затвора – * е посочено, че лишеният от свобода има основно образование, няма
придобита професионална квалификация и не е работил. Под влияние на приятелския си кръг е започнал
да злоупотребява с наркотични вещества, което е утвърдило криминалната му
активност като извършител на користни престъпления, като досега е осъждан общо
11 пъти. Формирал е тежка зависимост към наркотични вещества, като е
употребявал всякакви видове наркотици. Има издадена ограничителна заповед да не
приближава жилището, където е адресно регистриран – в гр. *, ул.“*“ № 7, ет.3,
ап.№ 7, поради налаган тормоз над баба си.
Първоначалната оценка на риска от
рецидив е висок – 124 т., след което е
завишен на 127 т. в зоната на настоящото правонарушение, след което е снижен на
125 токи в зоната „злоупотреба с наркотици“. Проблемните зони са „настоящо правонарушение“,
„отношение към правонарушението“, „образование и обучение“, „трудова заетост“,
„начин на живот и обкръжение“ – няма промяна; „злоупотреба с наркотици“ –
снижена от 13 т. на 11 т., тъй като не е констатирано до момента употребата на
такива, но лишеният от свобода не счита употребата на наркотици като проблем,
който е основен фактор за извършване на престъпления, като отчасти е наясно с
негативите от употребата на наркотични вещества, но оправдава всяко свое
действие с влиянието на употребените наркотични вещества“. В зоната „умения за
мислене“ също няма промяна. Първоначално определеният риск от вреди е висок и
остава висок.
От приложеното по делото
становище за изпълнение плана на присъдата е видно, че корекционната
работа с лишения от свобода не е дала достатъчно положителни резултати в
проблемните зони. Безкритичен е, не изразява съжаление за стореното деяние,
отчита се утвърждаване на криминалните му нагласи, не осъзнава в пълна степен
последиците от действията си, лекомислен е и му липсва желание за промяна в
положителна насока. Към настоящия момент не се очаква настъпване на значими и
трайни резултати от провежданата корекционната дейност. Липсва му личностов
ресурс за преодоляване на поведенческите негативи.
С оглед на всичко изложено по-горе
Пловдивският апелативен съд намира за напълно законосъобразен извода на
първостепенния съд, след като внимателно е обсъдил цялостното поведение на
осъдения, че не са налице всички изискуеми предпоставки, визирани в чл. 70, ал.
1 НК за условното му предсрочно освобождаване на К.К.. Същият е изтърпял фактически
повече от две трети от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, което е една от основните предпоставки за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
Не са събрани достатъчно доказателства
по смисъла на чл.439а НПК, от които да се направи категоричен извод, че са
налице обстоятелства за неговата трайна и положителна промяна.
Такива данни не се установени и от
оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС.
Поради това и настоящата инстанция намира, че към
настоящия момент не са настъпили в кумулативна цялост визираните в чл.70 НК
предпоставки за условното предсрочно освобождаване спрямо лишения от свобода К.П.К.,
поради което молбата му правилно е оставена без уважение.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира,
че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1312/03.12.2019 г. по ЧНД № 2071/2019 г.
на * окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.