Р Е Ш Е Н И Е
№ 4772
гр. В., 16.12.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20738 по описа на ВРС за 2011-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.34 ЗС, във фазата по извършване.
С влязло в законна
сила решение, постановено по настоящото дело, са допуснати до делба:
1/ ГАРАЖ №*, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
одобрени със Заповед РД-***/***г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен
на първи/партерен етаж в сграда № *, находяща се в
поземлен имот № ***, с площ от 18,91 кв.м., при граници по документ за
собственост: офис *, офис *, вътрешен двор и коридор, а съгласно схема № ***/***г.,
издадена от СГКК - гр. В., както следва: на същия етаж - ***, ***, ***, ***,
под обекта - няма, над обекта - ***, ***, както и 1,3534% идеални части от
общите части на сградата;
2/ АПАРТАМЕНТ
№ **-
* (по НА №***/***г., том *, н.д. №***/***), представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта №*** (по схема №***/***г., издадена от
СГКК- гр. В.),
с предназначение жилище, апартамент, разположен на шести надпартерен (седми по схема) етаж в
сграда № *, находяща се в поземлен имот
№ ***, с площ от 75,38 кв.м., състоящ се от две
спални, дневна с кухненски бокс, баня - тоалет, две тераси и входно
антре, при граници по документ
за собственост: апартамент „*",
вътрешен двор, калкан и улица, а по скица: на
същия етаж: ***, под обекта - ***, ***, над обекта - няма,
заедно с принадлежащата
ИЗБА № * с площ
от 5,50 кв.м., при граници: изба
*, изба
*, коридор
и калкан, както и 4,8401% идеални части от
общите части на сградата;
3/ ведно с 12,35 кв.м.
идеални части
от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.
В., ул. „Н.Р."
№ *, представляващо поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
В., одобрени със Заповед РД***/***г. на Изпълнителния директор на АГКК, а по предходен
план съставляващо парцел № * в
кв. * по плана на
*-ти
микрорайон на гр. В., цялото
с площ от 353 кв.м. по
документ за собственост, а съгласно скица № ***/***г., издадена от СГКК - гр. В. с площ от
354 кв.м., при граници: улица, парцели №№ *, *, * по документ за
собственост, а съгласно скица поземлени имоти № № ***, ***, ***, ***, ***, ***;
4/ ЛЕК
АВТОМОБИЛ Р. М. с ДК №***, двигател №***, рама №***,
между
съделителите при следните квоти: за В.Н.Т., ЕГН ********** - ½ ид.ч.
и за Р.А.С., ЕГН
********** - ½
ид.ч.
Относно способа за извършване на делбата е отправено искане по чл.349, ал.1 ГПК от В.Т.
за поставяне в дял на допуснатите до делба Апартамент №*-* с прилежащите му 4.8401% ид.ч. от общите части на терена, както и на допуснатите до
делба 12.35кв.м. ид.ч. от същия. Молбата е обоснована
с твърдения за наличие на предпоставките по чл.349, ал.1 ГПК досежно бившата
съпруга Т., както и за качество на делбените
12.35кв.м. ид.ч. от терена на прилежаща към жилището
площ.
Ответната по исканията страна (Р.С.) оспорва
предпоставките по чл.349, ал.1 ГПК досежно В.Т., като твърди същата да разполага
с други имоти, единият от които – завещан й от нейния дядо, евентуално твърди
пълнолетие на децата. Оспорва и качеството на „прилежаща част” на допуснатите 12.35кв.м. ид.ч. от терена. Моли за
изнасяне на делбените обекти на публична продан
(първоначално е отправена и неиндивидуализирана по основание претенция за
възлагане на делбения апартамент).
Приети за разглеждане са претенции по сметки на В.Т.:
Искове по чл.31, ал.2 ЗС и
по чл.344, ал.2 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС на В.Т. за осъждане на Р.С. за:
1/ сумата 1842.66лв. – обезщетение за едноличното ползване от А. на делбения л.а. Р. М., ДК №***, в периода 19.07.2011г. –
21.05.2015г. (по 40лв. месечно – припадаща се част от 80лв. месечно –
среден пазарн наем на вещта за периода);
2/ сумата 1650.00лв. - обезщетение за едноличното ползване от А. на делбения Гараж №*
за периода 01.05.2012г. – 21.05.2015г. (по 45лв. месечно – припадаща се част от 90лв. месечно – среден пазарн наем на вещта за периода (изменен по размер на 18.11.2016г.));
3/ сумата по 80лв. месечно – припадаща се част от 160лв. месечно (изменен по чл.214, ал.1 ГПК размер на
03.08.2015г.) – обезщетение за
едноличното ползване от С. на делбения л.а. Р.
М., ДК №***, от 22.05.2015г. до приключване на делото с влязло в сила решение;
4/ сумата по
45лв. месечно – припадаща се част от 90лв. месечно (изменен по размер на 18.11.2016г.) – обезщетение за едноличното ползване от С. на делбения
Гараж №*, от 22.05.2015г до приключване на делото с влязло
в сила решение.
Исковете са обосновани с твърденията, че през заявените
периоди и досега Р.А. ползва еднолично или чрез други оправомощени
от него лица делбените Гараж и МПС, с което лишава В.Т.
от възможността да ги ползва. Поради това бившият съпруг е бил поканен да плаща
на бившата си съпруга обезщетение, като поканата му е била връчена по реда на
чл.47 ГПК на 30.06.2011г. (19.07.2011г.). Отделно подобна покана му била
връчена по същия ред и през 2009г.
Ответната по
исканията страна Р.С. възразява срещу основателността
на исковете по чл.31, ал.2 ЗС, като твърди, че не е ползвал гаража,
осветлението в който било прекъснато още през 2012г. от Т., което го правело
негоден за ползване.
Относно л.а. Р. М. не оспорва, че го е ползвал, но
възразява да е бил канен да заплаща обезщетение за това. В тази връзка оспорва
верността на представените нотариални покани (л.82 и л.196) в частта относно
удостоверенията, че адрессите са били посетени и след
ненамиране на адресатите били залепени уведомления. Твърди евентуално, че в
края на м.06.2011г. напуснал В. и се върнал едва през м.11.2011г., поради което
не бил във възможност да получи първата покана, респективно твърди, че към
датата на втората покана бил с различна адресна регистрация. Оспорва отделно
допустимостта на заявените привременни претенции и размера на всички осъдителни
такива.
Приети за разглеждане са претенции по сметки на Р.С.:
Искове по чл.31, ал.2 ЗС,
по чл.86 ЗЗД и по чл.30, ал.3 ЗС, на Р.С. за осъждане на В.Т. за:
1/ 9180.00лв. - обезщетение за едноличното ползване от Т.
(отказан от нея достъп) до делбения Апартамент №*-*, в периода 01.05.2012г. – 22.05.2015г.
(по 250лв. месечно – припадаща се част от 500лв. месечно – среден пазарн наем на вещта за периода), ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22.05.2015г. до
окончателното изплащане;
2/ 1314.33лв. – лихва за забава върху месечните обезщетения за едноличното ползване от Т. (отказан от нея достъп) до делбения
Апартамент №*-*, за периода 01.06.2012г. –
21.05.2015г.;
3/ 125.27лв. – припадаща се част от платените от Р.С. в периода 22.05.2010г. – 22.05.2015г. общо
250.54лв. – местен данък за съсобствения л.а. Р. М., ДК №***, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното изплащане;
4/ 282.92лв. – припадаща се част от платените от Р.С. в периода 22.05.2010г. – 22.05.2015г. общо
565.84лв. – премии по задължителна застраховка „ГО” за съсобствения л.а. Р.
М., ДК №***, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното изплащане;
5/ 7947.50лв. – припадаща се част от увеличената стойност,
евентуално – от разходите – за материали, труд и съпътстващи разноски
(общо 15 895.00лв.) –извършени през 1996г. – 1998г. от и с лични средства
на С. в съсобствения Апартамент №*-* подобрения (СМР), ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното
изплащане, които подобрения са групирани в следните позиции:
1. Направа
подова замазка и измазване на стените на южна тераса. Поставяне на гранитогрес и цокъл на пода/7м2/ - /1996г/;
2. Цялостно
боядисване южна тераса с фасаген/35м2/ - /1996г/;
3.
Измазване на стените и тавана/16м2/ и
направа замазка на пода на банята/З,0м2/- 1996г.;
4.
Поставяне цялостно фаянс на стените и
теракот на пода на баня/19м2/ - /1996г./;
5.
Демонтаж на 2 броя дървени вратопрозореца на детска стая и дневна и изработване,
транспорт и монтаж на ПВЦ дограма. - /1996г/;
6. Финна мазилка и гипсова щпакловка
на всички тавани и стени в кухненски бокс, дневна, детска и коридор.- 180м2 -
/1996/;
7.
Боядисване с фасаген
на всички стени и тавани в дневна, кухненски бокс и коридор, на тавани на
детска стая /142м2/ и закупуване и поставяне на тапети по стените в детска
стая/38м2/ -./1996г/;
8.
Направа подова замазка кухненски
бокс./7м2/-49000лв Монтиране подово отопление, поставяне на гранитогрес
на пода на кухненския бокс/7м2/-169200лв и фаянс на стени/3,5м2/- /1996г/;
9.
Направа подова замазка коридор и
поставяне теракот и цокъл/5м2/ - лв/1996г/;
10.
Поставяне паркет и первази естествено
дърво, циклене и лакиране в дневна, детска/1996г/ и спалня/1998 г./ - общо 46.53м2 /;
11.
Изграждане на бар плот и вход с арка
между дневна и кухненския бокс -./1996г./;
12.
Преустройство на вътрещни
стени и приобщаване на част от открит северен балкон към спалня, включващо:
- Къртене и събаряне на тухлени стени общо 22,2м2
кв. метра, а именно:
*
част от стената между дневна и
кухненски бокс/за оформяне на бар-плота и вход-арка-8,2м2 - /1996г/;
*
между коридор и спалня/ за отваряне
вход към спалнята-2,9м2- /1996г/;
* между спалня
и северна тераса.-11,1м2- /1997г/
- Къртене на мозайка на северна тераса и изравняване на пода със замазка-15м2. и поставяне на гранитогрес - 9 кв.метра -/1997г/
- Зидария с тухла и мазилка на вънщни стени/25 см./ - общо 23.75м2 -/1997г/ а именно:
* северна стена
на спалня с размери 4.70x2.50;
* източна и
западна стана на спалня с размери - 2х 2,40x2,50;
* мазилка от двете страни на изградените стени - 47.50м2
- Зидария
с тухла на вътрещни стени/12 см./ - общо 18,5м2, а
именно:
* между
кухненски бокс и спалня с размери 3.22x2.65 - /1996г/;
*
част от стената между коридор и
кухненски бокс с размери 2.00x2.65 -/1996Г.;
* челна
стена/12 см./ северна тераса с размери 4.70x1.00 - 117500лв;/1997г/;
- Мазилка от двете страни на
изградените стени ~ Общо:37.0м2. Съответно за първа, втора и трета стена –
1996г.;
-
Мазилка, щпакловка
и боядисване с латекс на таван спалня- 15м2. -/1998г/;
- Шпакловка на стени на спалня, и
поставяне на тапети - 39 кв.м, вътрешна топлоизолация/4мм./ на източна и
западна стена на спалня - 117 000 лв./1998г/;
- Направа
кофраж,армиране и изливане на бетонна плоча, покриваща частта от северната
тераса, приобщена към спалнята - 14м2 с дебелина 12см, ведно с бетонен трегер
на северната стена на спалнята. Общо /1997г/, включващо:
* бетон - 1,7
куб.метра
* арматура -
* арматурна тел
-
* пирони -
* метал ни куфражни платна ~ 28 бр.
* кофраж, декофраж
*кофражни дъски
13.
Направа на изцяло нов покрив над
плочата на спалнята от масивна
дървена конструкция и керемиди, воалит и улуци-общо
20м2 /1997г/;
14. Монтиране на
ПВЦ дограма на спалня - 1997г/;
15.
Измазване и топлоизолация на
калкан-изток по алпийски способ на цялата външна източна стена на апартамента
ведно с източната подпокривна стена.Общо 63м2. -
/1998г/;
16.
Монтиране и изцяло затваряне челно и
странично с ПВЦ дограма и покрив от поликарбонови прозрачни плоскости на северната тераса.-
/1999г/;
17. Измазване
стени и таван на избено помещение-36м2. Замазка под-7.2м2 . Варосване на стени
и таван. Направа, заваряване и монтиране стилажи от винкел-./1998г/.,
6/ 652.50лв. – припадаща се част от увеличената стойност,
евентуално – от разходите – за материали, труд и съпътстващи разноски
(общо 1305.00лв.) –извършени през 1996г. – 1998г. от и с лични средства на С. в
съсобствения Гараж подобрения (СМР), ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното
изплащане, които дейности са описани по – долу, а именно:
1.
Измазване на стени и таван гараж.
Варосване на стени и таван-62м2-лв/1998г/
2.
Направа и монтиране на мивка с
батерия гараж. Направа на извод за мръсен канал. Поставяне на фаянс:
пространство около мивката в гаража. Труд и материали - /1998г/;
3. Направа на
хастар, полагане мозайка, шлайфане и направа на цокъл на под на
гараж/17,4м2/-/1998г/.
Искът за сумата 9180.00лв. е
обоснован с твърденията, че за заявения период В.Т. не е ползвала апартамента,
но след като напуснала заедно с детето жилището преди 01.05.2012г. заключила
жилището и само имала достъп до него през този период, като отделно по нейно
искане било преустановено и ел. захранването в имота. Така ответницата имала
едноличен достъп и не допускала С. в апартамента.
Искът
за мораторна лихва върху горната главница е обоснован с твърденията за падеж на
месечните задължения – първо число на следващия месец и с лично получена от Т.
на 16.04.2007г. нотариална покана.
Исковете
за сумите 125.27лв. и 282.92лв. са обосновани с
твърденията, че в сочения период единствено С. заплащал задължителните местни
данъци и премии по „ГО” за съсобствения Р. М..
Исковете за подобренията
(разноските) в делбените апартамент и гараж са
обосновани с твърденията, че дейностите са реализирани през 1996г. –
1998г. еднолично от Р.С. (натоварени от
него лица), с негови лични средства, дарени му от неговите родители през
октомври 1996г., октомври 1997г., май 1998г. и юни1999г. средства (в щатски
долари), при съзнание у С. за едноличен собственик и при знание и липса на
противопоставяне от Т..
Ответната по
исканията страна В.Т. оспорва претендираните обезщетение за лишаване от
ползването на жилището и за законната лихва върху това обезщетение, като
потвърждава, че е напуснала имота преди 01.05.2012г., като в о.с.з. на
21.02.2012г. по предходно дело и отделно с нотариална покана от 10.04.2012г. е
поканила С. за да му върне ключовете, но последният отказал. Поради това
предала ключовете на нотариус П. П.. Отделно му отправила покана и в о.с.з. на
21.02.2012г. в присъствието на негов пълномощник. Така липсата на достъп било
резултат от неговото поведение, в ел. захранването можело да бъде възстановено,
ако С. бил приел да получи достъп до имота. Евентуално оспорва размера на
исковете.
Исковете досежно
заплащаните местни данъци и премии „ГО” за автомобила не оспорва.
Оспорва ицяло исковете за
подобрения (разноски). Счита, че същите са разгледани в предходни производства
във връзка с възражения за трансформация, твърди наличие на необорен съвместен
принос за финансиране на дейностите, възразява срещу извършването на част от
дейностите, евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на доказателствата по делото, отчитайки становищата на страните и съобразявайки приложимата нормативна
регламентация, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По способа за
извършване на делбата: Преценката за
избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване
на водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от съделителите.
Поради това приоритет имат исканията за възлагане, след тях – способите за
случайно или служебно разпределение в дял и накрая субсидиарната
възможност за публична продан.
Съобразно ТР
№1/2004г. на ОСГК на ВКС, изискванията за приложение на способа по чл.288, ал.2 ГПК (отм.), респективно по чл.349, ал.1 ГПК (нормите са с идентично съдържание),
са делбеният имот да има характер на неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на едния съпруг или с
развод, като преживелият или бившият съпруг да е титуляр на упражняване на
родителски права върху непълнолетните деца и да има жилищна нужда, изразяваща
се в липса на еднолична собственост върху друго жилище. С т.5 на тълкувателния
акт на ВКС е разяснено още, че меродавен
за преценка на материалната предпостаква за възлагане (непълнолетие
на родените от брака деца) е етапът на приключване на
устните състезания в първата инстанция. Ако към този момент децата са навършили пълнолетие,
упражняващият родителски права съпруг не може да получи по възлагане делбеното
жилище, дори да има жилищна нужда.
В настоящия случай
няма спор, че първия делбен обект съставлява жилище
по смисъла на ЗУТ; няма спор, че той е придобит от съпрузите в режим на СИО
(отхвърлен със СПН е иск за трансформация); няма спор, че с решение по гр.д
832/2006г. на ВРС съпрузите са разведени, като родителските права върху двете
им деца са предоставени на В.Т.; няма и писмени данни, които да докажат пълно и
главно едноличната собственост на Т. върху друг жилищен имот. Същевременно
видно от приобщение удостоверения от ВРС и преписа от
бракоразводното решение, двете деца Я. и Н. са родени съответно на 20.02.1995г.
и на 14.09.1998г., тоест същите са навършили пълнолетие съответно на
20.02.2013г. и на 14.09.2016г. Следователно към момента на устните състезания
пред ВРС по втората фаза (18.11.2016г.), който момент както вече се посочи е
меродавен, възможността по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на майка им на
делбеното жилище, се явява генерално отпаднала. Ето защо възлагателната
й претенция следва да се отрече.
Аналогично
неоснователно е и искането за възлагане на спорните 12.35кв.м ид.ч., още повече, че същите не са „жилище”, а така и
остана недоказано по несъмнен начин, те да са прилежаща част от апартамента,
доколкото в титула за придобиване прилежащите части са описани отделно.
Първоначално
заявената от Р.С. възлагателна претенция остана
напълно непонятна по правно основание, същата не продължи да се поддържа в
последващ момент в процеса и за пълнота – няма данни за регламентирана в чл.349 ГПК хипотеза за възлагане на С. на имота, с оглед материалите по делото. Ето
защо и това искане е неоснователно.
Мотивираната неприложимост
на възлагателните разпоредби на ГПК налага
разглеждане на следващите способи за подялба. В настоящия случай, съпоставени
помежду си, четирите делбени вещи са със съществено и
качествено различни характеристики, предназначение, особености и стойност,
което разбираемо прави възможността за случайното им разпределение чрез жребий
невъзможно и неудобно. По аналогични съображения неподходящ се явява и способът
на служебно разпределение на вещите, още повече при липса на каквото и да било
искане в тази насока страните, както и при липса на ангажирани от тях
доказателства, които да дадат обосновано разрешение на въпроса коя точно вещ на
кой точно съделител да бъде служебно разпределена.
При неприложимост
на разпоредбите на чл.349, чл.350 и чл.352 ГПК следва да бъде избран субсидиарният способ по чл.348 ГПК за ликвидация на
съсобствеността, като допуснатият до делба имот бъде изнесен на публична
продан. Разбира се не съществува пречка при извършването на проданта
съделителите да участват като наддавачи (чл.348,
изр.2 ГПК), с което по същество да се постигне ефекта на придобиване в дял
срещу уравнение, което обаче е тяхна инициатива.
По изложените
причини в заключение съдът намира, че съсобствеността върху делбените
вещи следва да бъде ликвидирана чрез изнасянето им на публична продан, на осн. чл.348 ГПК.
По исковете на Р.С.
за подобрения (разходи): Несъмнено
исковете за заплащане на подобрения или дейности за запазване или поддържане на
съсобствена вещ, имат чисто облигационен характер и
целят поправяне на неоснователното разместване на имуществни
блага спрямо дела на съделителя, независимо от
конкретното правно основание на чл.61 ЗЗД, чл.59 ЗЗД или друго. Поради това за
тези вземания на общо основание е приложим институтът на погасителната давност,
предвиден в обществен интерес с оглед принципа на предвидимост
и правна сигурност, в общия срок по чл.111 ЗЗД. На осн.
чл.115 ЗЗД в отношенията между съсобственици – съпрузи досежно вещ в СИО,
петгодишната давност ще започне да тече едва за след прекратяване на брака, не
само на основание цитираната разпоредба на ЗЗД, но и защото допреди това общността
е бездялова. Следователно исковете за подобрения или
разноски за запазване на вещ в СИО, предявени от един от бившите съпрузи, се
погасяват по давност с изтичане на пет години от прекратяването на брака (така
и трайната практика на ВКС на РБ, например Определение №543/16.06.2010г. по
гр.д. №1854/2009г. на 1-во ГО на ВКС и много други).
В настоящия случай
видно от преписа на бракоразводното решение и удостоверенията от ВРС, бракът
между В.Т. и Р.С. е прекратен с развод, в законна сила от 28.02.2008г.
Същевременно абсолютно всички дейности се твърди да са били извършвани през
90-те години на миналия век. А исковете за репариране на дейностите са
предявени на 22.05.2015г. Няма данни същите да са били заявени в по – ранен
момент по делото, няма данни да са били заявявани и в предходно съдбено производство (тогава те биха били недопустими,
което ВОС в случая указа на ВРС да приеме за невярно), няма и твърдения и
доказателства за конкретни обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността (приобщените
споразумения за уреждане на имуществени отношения не касаят процесните подобрения
и СМР). По тези причини съдът намира, че предявени на 22.05.2015г., исковете на
Р.С. са погасени по давност, с изтичане на пет години от развода
(28.02.2008г.), което съгласно константната практика на съдилищата налага
отхвърляне на исковете (а не прекратяване на делото в частта), само на това
основание. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че несъмнено процесното
жилище не се обитава и стопанисва от никоя от страните през последните най –
малко четири години, което макар опосредствено
подкрепя формирания извод.
По изложените съображения
исковете на Р.С. за подобрения (разходи за запазването и поддържането на вещта)
следва да се отхвърлят изцяло, по арг. от чл.86 ЗЗД
ведно със законната лихва от предявяването до окончателното им изплащане.
По исковете на Р.С.
по чл.30, ал.3 ЗС: Цитираната
разпоредба урежда специална хипотеза на коригиране последиците от възникнало
между съсобственици неоснователно обогатяване, обусловено от реализиране от
някои от тях на приходи или разходи, надхвърлящи квотата му. Отговорността има
обективни белези и тълкувана смислово с чл.93 ЗС се свързва с идеята, че всеки съделител, така както става собственик на всеки граждански
плод от вещта съобразно дела си, така и съобразно последния следва да понася и
тежестите. Дали фактически съсобственикът се ползва от облагите или тежестите е
без значение, релевантно е обективното им наличие. А ако той е лишен от
ползването – редът за защита е друг, а не чрез възражение за недължимост на репарацията по чл.30, ал.3 ЗС.
В настоящия случай няма
спор между страните, че в периода след 2010г. Р.С. е лицето, ползвало еднолично
или чрез другиго процесния л.а. Р. М., ДК №***. Установява се на следващо място от приобщените на л.107-118 от делото
полици и платежни за преводи на премии и местни данъци, че именно С. е заплащал
твърдяните от него задължения за местни данъци и „ГО на автомобилистите” за съсобственото МПС, като тези плащания не са и оспорени. Липсват
и възражения за връщане на парични средства от В.Т. в тази връзка. Така се
явяват доказани двете изискуеми предпоставки на вземанията по чл.30, ал.3 ЗС,
което мотивира основателност на исковете, за което впрочем не са налице и
възражения от Т., а единственото такова – че не е ползвала вещта през периода –
съдът мотивира по – горе защо не приема за противопоставимо
на С..
По изложените съображения
исковете по чл.30, ал.3 ЗС на Р.С. следва да се уважат изцяло, по арг. от чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва от
предявяването до окончателното им изплащане.
По исковете по чл.31, ал.2 ЗС:
Обща правна рамка:
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин,
чрез който препятства достъпа на друг съсобственик,
и се ползва или може да
се ползва от нейните полезни
свойства за задоволяване на свои нужди или
потребности - той ползва лично по
смисъла на чл.31, ал.1 ЗС общата
вещ. За личното ползване
е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице.
Разглежданата хипотезата
е частен случай на общата забрана
по чл.59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за
сметка на друго, а средството за защита е чрез
получаване на заместващо обезщетение. Задължението за плащане на обезщетение
от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността
да ползва общата вещ съсобственик,
което има значение и за поставяне
на ответника в забава, а размерът на вземането се
съизмерява с припадащата се на правоимащия
квота от средния пазарен наем на обекта
за релевантния период. За да се освободи от компенсиращото
си парично задължение еднолично ползващият съсобственик следва да докаже,
че след поканата
е извършил такива действия, които дават обичайна възможност на другия
съделител да ползва неговата част от вещта,
от която възможност последния не се е възползвал
(обобщено ТР №2/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС).
По исковете на Р.С. за делбеното жилище и за лихва:
Безспорно е между
страните (л.161, 243-гръб), че за процесния период на това вземане
(01.05.2012г. – 22.05.2015г.), както и към момента на устните състезания пред
ВРС (видно от заключенията по СТЕ), В.Т. и децата й не са живяли
или ползвали съсобствения апартамент, като същият е
изоставен, занемарен и силно неподдържан от близо четири години. Вярно е, че
видно от приложените съдебно решение от 18.05.2011г. по гр.д. №***/***г.
(л.180-186), спогодба от 15.06.2012г. и анекс към нея (л.85-90), след развода
съпругата и децата са останали да живеят в апартамента поне до началото на
2012г. Вярна е също неоснователността на възражението, че ключовете от жилището
са били предадени на нотариус П. П. - видно от писмото на нотариус П. от
14.03.2016г. (л.313), на същия никога не са били предавани ключове, а той само
е оформил покана за получаването им до Р.С., върната поради неоткриване, със залепване
на уведомление. Вярно е още, че според гласните доказателства залепването е
извършено след едно единствено посещение на адреса, поради което възражението
на С. за нередовност на процедурата по чл.47 ГПК е основателно. И най – после
вярно е, че видно от данните от „Е. – п. м.” АД, ел. енергията към жилището
действително е преустановена по молба на В.Т., през пролетта на 2012г.
Същевременно обаче
видно от протокола от о.с.з на 21.05.2012г. по гр.д. №***/***г. на ВРС (л.283-285),
на тази дата, в открито заседание пред състав на ВРС, В.Т. чрез пълномощник е релевирала ясно и недвусмислено насрещната си покана към Р.С.
да получи ключовете за напуснатия от нея имот. Това изявление е направено
публично, пред съд, в присъствието на изрично упълномощен процесуален
представител на С., впрочем същият, който го представлява и досега (адв. Г. М.).
По аргумент от 34, ал.1 ГПК общото пълномощие на този адвокат включва и
довеждане до знанието на доверителя му на изявления на насрещната страна,
свързани с предмета на делото. Нещо повече – видно от протокола и от самото
изявление на адв. М. „моля ответната страна да си вземе ключовете обратно”,
очевидно е не само извялението на Т., но и фактически
извършените от нея действия, манифестиращи ясно готовността й да предаде
владението на бившия си съпруг. Ето защо съдът приема и за правно и за житейски
обосновано, че поне считано от този момент В.Т. е отправила „насрещна покана”
за връщане на фактическата власт.
По въпроса за действието на
тази „насрещна покана” е налице задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК - Решение №241/10.11.2014г.
по гр.д. №928/2014г., 1-во ГО на ВКС, според което ако упражняващият фактическа власт съсобственик е вербализирал пред другия съсобственик изричната си
готовност да предостави или разпредели ползването на съсобствения
обект съобразно припадащите се идеални части и тази възможност съществува, той
се освобождава от отговорност.
Същият смисъл е вложен и в мотивите на ТР №2/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, че
правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не
възниква когато съсобственик не
се възползва от наличната възможност да ползва общата
вещ, защото в този случай няма
лишаване от
ползване поради неправомерно поведение на ответника,
а нежелание да се ползва. Защото смисълът на чл.31, ал.2 ЗС е съсобственикът да е
искал да ползва, но това му желание да е било възпрепятствано целенасочено от
другия съсобственик. И ако в хипотезата на лично ползване презумптивността
на преградената възможност е значима, то в случаите на фактически опразнено
жилище, за което другия съделител е ясно известен и
дори са му предложни ключовете, предходно ползвалия съсобственик не следва да
бъде облигационно отговорен.
По изложените
съображения съдът намира иска по чл.31, ал.2 ЗС на Р.С. за недоказан, което
налага отхвърлянето му.
По иска на В.Т. за делбеното МПС:
Както
вече се посочи, установено е по делото, че в периода след 2010г. Р.С. е лицето,
ползвало еднолично или чрез другиго процесния л.а. Р.
М., ДК №*** – той е
лицето, сключвало договорите за „ГО” за автомобила и заплащало премиите по тях,
както и данъците за колата, с оглед именно на което е отправил и претенцията си
по чл.30, ал.3 ЗС; С. е и лицето, което на 05.04.2016г. е отправило към Т.
нотариална покана да й върне съхраняваните у него ключове за автомобила (и за
гаража). Ето защо е несъмнено наличието на първия изискуем елемент от състава
на правото.
По
въпроса за изискуемата покана, както се посочи по – горе, настоящият състав
поддържа (и провежда в съдебната си практика при връчване на книжа)
разбирането, че предпоставка за залепването на уведомление и следователно за
редовността на процедурата по чл.47 ГПК, е посещаването на постоянния и настоящия адрес на адресата
повече от веднъж (поне три пъти) в различни дни и часове от служителя по
призоваване, с цел откриването му или достоверното установяване, че не живее на
адреса, в която връзка следва да се потърсят и сведения от съседи (така и
Определение №108/06.02.2015г. по ч.гр.д. №534/2015г. на ВКС, 4-то ГО и други).
В
настоящия случай изпратената от Т. покана (л.82) е оформена в нарушение на
обсъденото изискване, защото видно от нея и от показанията на свидетеля – връчител Х.М., адресът е бил посетен един единствен път,
без да са търсени данни от съседи и без да е направен друг опит за откриване на
адреста. А това е повече от достатъчно за отричане конститутивното за правото по чл.31, ал.2 ЗС действие на
поканата.
В заключение
по тези причини съдът преценява искът на В.Т. по чл.31, ал.2 ЗС, за спорния
автомобил, за недоказан, което налага отхвълянето му.
По иска на В.Т. за делбеното МПС – по чл.344, ал.2 ГПК:
В цитираната хипотеза съставът на вземането е редуциран
до притежание на фактическата власт върху вещта към момента на устните
състезания и поведение на съделителя по смущаване
достъпа на другия такъв до вещта.
Мотивира се вече
несъмнената за съда фактическа власт върху автомобила от Р.С.. Същевременно с
посочената по – горе нотариална покана от 05.04.2016г.,
връчена лично на В.Т. при отказ, при условията на чл.44, ал.1, изр. последно и
предпоследно от ГПК, Р.С. е поканил бившата си съпруга да й върне съхраняваните
у него ключове за автомобила. Както се посочи по – горе, по
въпроса за действието на тази
„насрещна покана” е налице задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК - Решение №***/***г.
по гр.д.
№928/2014г., 1-во ГО на ВКС, според което ако упражняващият фактическа власт съсобственик е вербализирал пред другия съсобственик изричната си
готовност да предостави или разпредели ползването на съсобствения
обект съобразно припадащите се идеални части и тази възможност съществува, той
се освобождава от отговорност.
Същият смисъл е вложен и в мотивите на ТР №2/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, че
правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не
възниква когато съсобственик не
се възползва от наличната възможност да ползва общата
вещ, защото в този случай няма
лишаване от
ползване поради неправомерно поведение на ответника,
а нежелание да се ползва. Защото смисълът на чл.31, ал.2 ЗС е съсобственикът да е
искал да ползва, но това му желание да е било възпрепятствано целенасочено от
другия съсобственик. Следователно с получената преди устните състезания покана,
Р.С. е манифестирал пред В.Т. волята си за върщане
фактическата власт върху автомобила, с което се е освободил от отговорност по
чл.344, ал.2 ГПК.
В заключение по
тези причини и привременната претенция по чл.344, ал.2 ГПК на В.Т. за спорния
автомобил, следва да се отхвърли.
По иска на В.Т. за делбения
Гараж:
За разлика от
предходно разгледания иск, при настоящия законовите предпоставки са налице: Ползването
или поне възможността за това е била на Р.С., след като с двустранно подписана
спогодба от 15.06.2012г. (л.85) С. е признал задължението си за обезщетяване на
Т. за едноличното ползване от него на гаража и след като няма данни
впоследствие да е върнал владението, докатао не 05.04.2016г. не е отправил към Т. нотариална покана да й
върне именно съхраняваните у него ключове за гаража. А доводът за неотговорност
поради липса на електричество в гаража е несериозен – на първо място защото
аргументът касае само тъмната част на деня, а не изобщо, на второ място защото при
осветени подстъпи към гаража и при ноторно известните
и характерни за всички автомобили фарове, паркирането дори без пълна осветеност
на мястото, е напълно обичайно, на трето място защото според двете СОцЕ гаражът е електрифициран (л.337, л.428) и на четвърто
място защото е достатъчна само отнетата възможност на другия съсобственик да
ползва, а не перманентното фактическо ползване. В случая е налице (л.83-84) и
изискуемата изрична покана от В.Т., получена от Р.С. срещу разписка. Ето защо
предпоставките на иска за периода заявения период 01.05.2012г.-21.05.2015г., са
доказани.
Относно размера на иска
първоначалната СОцЕ (л.339-349) е посочила като
среден пазарен за периода 01.05.2012г.-21.05.2015г., наемът от 81.66лв. месечно
за гаража, а повторната СОцЕ (л.428) – 81.83лв.
месечно за същия период. Доколкото разминаването е изключително несъществено
(седемнадесет стотинки месечно) и доколкото условията на обследване са били
подобни, на осн. чл.162 ГПК за относим
съдът приема наема по втората СОцЕ, като изготвена
малко преди устните състезания – 81.83лв. месечно или общо за периода
3003.00лв. Следователно припадащата се за всеки съделител
част е в размер на 1501.50лв.
В заключение, по тези
съображения, искът следва да се уважи до 1501.50лв., за разликата над който до
окончателно поддържания размер от 1650.00лв. – да се отхвърли, по арг. от чл.86 ЗЗД – ведно със законната лихва до
окончателното плащане.
По иска на В.Т. за делбения
Гараж – по чл.344, ал.2 ГПК:
Аналогично валидно
за произнасянето е вече мотивираното разбиране относно другата привременна
претенция, а именно: С посочената по – горе нотариална покана от 05.04.2016г., връчена лично на В.Т. при отказ, при условията
на чл.44, ал.1, изр. последно и предпоследно от ГПК, Р.С. е поканил бившата си
съпруга да й върне съхраняваните у него ключове за гаража. По
въпроса за действието на тази
„насрещна покана” е налице задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК - Решение №241/10.11.2014г.
по гр.д.
№928/2014г., 1-во ГО на ВКС, според което ако упражняващият фактическа власт съсобственик е вербализирал пред другия съсобственик изричната си
готовност да предостави или разпредели ползването на съсобствения
обект съобразно припадащите се идеални части и тази възможност съществува, той
се освобождава от отговорност.
Същият смисъл е вложен и в мотивите на ТР №2/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, че
правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не
възниква когато съсобственик не
се възползва от наличната възможност да ползва общата
вещ, защото в този случай няма
лишаване от
ползване поради неправомерно поведение на ответника,
а нежелание да се ползва. Защото смисълът на чл.31, ал.2 ЗС е съсобственикът да е
искал да ползва, но това му желание да е било възпрепятствано целенасочено от
другия съсобственик. Следователно с получената преди устните състезания покана,
Р.С. е манифестирал пред В.Т. волята си за върщане
фактическата власт върху гаража, с което се е освободил от последваща отговорност
и по чл.344, ал.2 ГПК.
В заключение по тези причини и привременната претенция по
чл.344, ал.2 ГПК на В.Т. за спорния автомобил, следва да се отхвърли.
По разноските: Разноските в производството по допускане и извършване
на делбата следва да се понесат съобразно стойността на дяловете на
съделителите (чл.355, изр.1 ГПК), в съответствие с определените с решението по
първата фаза квоти. В случая квотите са равни, а адвокатските хонорари са
определени и заплатени цялостно от страните, без да има възможност да се диференцират на части за делбата или за някоя
от претенциите по сметки, поради което хонорарите следва да останат между
страните, както са направени.Разноски за задължителната за втората фаза СТЕ не
следва да се преразпределят между съделителите, тъй като депозитът е съобразен
с квотите.
Съобразно СТЕ за поделяемостта
(л.329 и сл.) средната пазарна цена на делбеното жилище е 76300.00лв., на
гаража – 13400.00лв., а на дворното място – 9400лв. за цялото от 354кв.м. (около
400лв. за делбените 12.35кв.м.), а според СОцЕ на л.432 стойността на автомобила е 1300лв. Така на осн. чл.1 ТДТ по ГПК, държавните такси по делбата са в
размер, както следва: 3052.00лв. (за жилището), 536.00лв. (за гаража), 50.00лв.
(за 12.35кв.м. от дворното място) и 52.00лв. (за автомобила), или общо
3690.00лв., от които всяка страна следва да плати по сметка на ВРС сумата от по
1845.00лв. – държавна такса по делбата, на осн. чл.8
от ТДТ по ГПК.
Съгласно чл.355,
изр.2 ГПК разноските по присъединените за съвместно разглеждане искове се
определят по общите правила, както следва:
Искът на В.Т. за сумата 1842.66лв. – обезщетение за едноличното
ползване от А. на делбения л.а. Р.
М., ДК №***, в периода
19.07.2011г. – 21.05.2015г., както и привременните и искове по чл.344, ал.2 ГПК
са приети за неоснователни, поради което сторените от нея разноски по тях не й
се следват. Върху отхвърлената сума от 1842.66лв. обаче тя длъжи
държавна такса в размер на 4% или 73.71лв.
Искът на В.Т. за обезщетение за едноличното ползване от А. на делбения
Гараж №* за периода 01.05.2012г. – 21.05.2015г. е приет за основателен до 1501.50лв., над който размер до окончателно поддържания от 1650.00лв. – за
неоснователен, поради което на страната се следват разноските, сторени
конкретно и само по този иск, съразмерно с уважената част от него, а именно –
от 110лв. по първата СОцЕ, се следват 100.10лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК. На Р.С., на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, от 110лв. по първата СОцЕ, сле следват 9.90лв., както и и 4.5лв. за първия въпрос от
повторната СОцЕ, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК. Върху уважената част от иска Р.С. дължи държавна такса от
60.06лв., а върху отхвърлената В.Т. дължи 5.94лв.
Исковете на Р.С. за подобрения
(разходи за дейности по поддържане на жилището и гаража) от 7947.50лв. и
652.50лв. са приети за неоснователни, поради което върху тях той дължи държавна
такса от 317.90лв. и 50.00лв. или общо 367.90лв.
Исковете на Р.С. за 9180.00лв.
обезщетение за лично ползване на делбеното жилище в периода 01.05.2012г. –
22.05.2015г. и за 1314.33лв. мораторна лихва върху обезщетението за периода
01.06.2012г. – 21.05.2015г. са приети за неоснователни, поради което върху тях
той дължи такса от 367.20лв. и 52.56лв. или общо 419.67лв.
Исковете на Р.С. за 125.27лв. –
припадаща се част от платените от Р.С. в периода 22.05.2010г. – 22.05.2015г.
общо 250.54лв. – местен данък за делбения лек
автомобил и за 282.92лв. – припадаща се част от платените от Р.С. в периода
22.05.2010г. – 22.05.2015г. общо 565.84лв. – премии по задължителна застраховка
„ГО” за съсобствения автомобил, са приети за основателни, поради което ответника по тях В.Т.
следва да заплати по сметка на ВРС държавна такса от общо 100лв. по тях.
Доколкото няма доказателства за разноски конкретно по тези искове ответната
страна не следва да понася такива в тежест.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА да бъдат изнесени на публична продан:
1/ ГАРАЖ №*, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
одобрени със Заповед РД-***/***г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен
на първи/партерен етаж в сграда № *, находяща се в поземлен
имот № ***, с площ от 18,91 кв.м., при граници по документ за собственост: офис
*, офис *, вътрешен двор и коридор, а съгласно схема № ***/***г., издадена от
СГКК - гр. В., както следва: на същия етаж - ***, ***, ***, ***, под обекта -
няма, над обекта - ***, ***, както и 1,3534% идеални части от общите части на
сградата;
2/ АПАРТАМЕНТ
№ *-* (по НА №***/***г., том **, н.д. №***/***), представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта №*** (по схема №***/***г., издадена от СГКК- гр. В.),
с предназначение жилище, апартамент, разположен на шести надпартерен (седми по схема) етаж в
сграда № *, находяща се в поземлен имот
№ ***, с площ от 75,38 кв.м., състоящ се от две
спални, дневна с кухненски бокс, баня - тоалет, две тераси и входно
антре, при граници по документ
за собственост: апартамент „*",
вътрешен двор, калкан и улица, а по скица: на
същия етаж: ***, под обекта - ***, ***, над обекта - няма,
заедно с принадлежащата
ИЗБА № * с площ
от 5,50 кв.м., при граници: изба
*, изба
*, коридор
и калкан, както и 4,8401% идеални части от
общите части на сградата;
3/ ведно с 12,35 кв.м.
идеални части
от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.
В., ул. „Н.Р."
№ *, представляващо поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
В., одобрени със Заповед РД***/***г.
на Изпълнителния директор на АГКК, а по предходен план
съставляващо парцел № *** в кв. *** по плана
на ***-ти микрорайон на
гр. В., цялото
с площ от 353 кв.м. по
документ за собственост, а съгласно скица № ***/***г., издадена от СГКК - гр. В. с площ от
354 кв.м., при граници: улица, парцели №№ *, *, * по документ за
собственост, а съгласно скица поземлени имоти № № ***, ***, ***, ***, ***, ***;
4/ ЛЕК
АВТОМОБИЛ Р. М. с ДК №***, двигател №***, рама №***,
като
получените при проданта суми да бъдат разпределени между съделителите както следва: за В.Н.Т., ЕГН********** - ½ ид.ч.
и за Р.А.С., ЕГН
********** - ½
ид.ч., на осн. чл.348 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска на В.Н.Т., ЕГН**********, за осъждане на Р.А.С., ЕГН**********, за сумата 1842.66лв. – обезщетение
за едноличното ползване от А. на делбения л.а. Р.
М., ДК №***, в периода 19.07.2011г. – 21.05.2015г. (по 40лв.
месечно – припадаща се част от 80лв. месечно – среден пазарн
наем на вещта за периода), на осн. чл.31, ал.2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.Н.Т., ЕГН**********, за осъждане на Р.А.С., ЕГН**********, за сумата по 80лв. месечно – припадаща се част от 160лв. месечно (изменен по чл.214, ал.1 ГПК размер на
03.08.2015г.) – обезщетение за
едноличното ползване от С. на делбения л.а. Р.
М., ДК №***, от 22.05.2015г. до приключване на делото с влязло в сила решение; както и
за сумата по 45лв.
месечно – припадаща се част от 90лв. месечно (изменен по размер на 18.11.2016г.) – обезщетение за едноличното ползване от С. на делбения
Гараж №*, от 22.05.2015г до
приключване на делото с влязло в сила решение, на осн.
чл.344, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.А.С., ЕГН**********, да заплати на В.Н.Т., ЕГН**********, сумата 1501.50лв. – обезщетение
за едноличното ползване от А. на делбения Гараж №*
за периода 01.05.2012г. – 21.05.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1501.50лв. до окончателно претендираните 1650.00лв., на осн. чл.31, ал.2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.А.С., ЕГН**********, за осъждане на В.Н.Т., ЕГН**********, за сумите 9180.00лв. - обезщетение
за едноличното ползване от Т. (отказан от нея достъп) до делбения
Апартамент №*-*, в периода 01.05.2012г. – 22.05.2015г. (по 250лв. месечно – припадаща се част
от 500лв. месечно – среден пазарн наем на вещта за
периода), ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното изплащане, както и 1314.33лв. – лихва за забава
върху месечните обезщетения за едноличното
ползване от Т. (отказан от нея достъп) до делбения
Апартамент №*-*, за периода 01.06.2012г. –
21.05.2015г., на осн. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Р.А.С., ЕГН**********, за осъждане на В.Н.Т., ЕГН**********, за сумите:
7947.50лв. – припадаща се част от увеличената стойност, евентуално – от разходите
– за материали, труд и съпътстващи разноски (общо 15 895.00лв.) –извършени
през 1996г. – 1998г. от и с лични средства на С. в съсобствения
Апартамент №*-* подобрения (СМР), ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното
изплащане, които подобрения са групирани в следните позиции:
1. Направа
подова замазка и измазване на стените на южна тераса. Поставяне на гранитогрес и цокъл на пода/7м2/ - /1996г/;
13.Цялостно
боядисване южна тераса с фасаген/35м2/ - /1996г/;
14.Измазване на
стените и тавана/16м2/ и направа замазка на пода на банята/З,0м2/- 1996г.;
15.Поставяне
цялостно фаянс на стените и теракот на пода на баня/19м2/ - /1996г./;
16.Демонтаж на 2
броя дървени вратопрозореца на детска стая и дневна и
изработване, транспорт и монтаж на ПВЦ дограма. - /1996г/;
17. Финна мазилка и гипсова щпакловка
на всички тавани и стени в кухненски бокс, дневна, детска и коридор.- 180м2 -
/1996/;
18.Боядисване
с фасаген на всички стени и тавани в дневна,
кухненски бокс и коридор, на тавани на детска стая /142м2/ и закупуване и
поставяне на тапети по стените в детска стая/38м2/ -./1996г/;
18. Направа
подова замазка кухненски бокс./7м2/-49000лв Монтиране подово отопление,
поставяне на гранитогрес на пода на кухненския
бокс/7м2/-169200лв и фаянс на стени/3,5м2/- /1996г/;
19. Направа
подова замазка коридор и поставяне теракот и цокъл/5м2/ - лв/1996г/;
20.
Поставяне паркет и первази естествено
дърво, циклене и лакиране в дневна, детска/1996г/ и спалня/1998 г./ - общо 46.53м2 /;
21.
Изграждане на бар плот и вход с арка
между дневна и кухненския бокс -./1996г./;
22.
Преустройство на вътрещни
стени и приобщаване на част от открит северен балкон към спалня, включващо:
- Къртене и събаряне на тухлени стени общо 22,2м2
кв. метра, а именно:
*
част от стената между дневна и
кухненски бокс/за оформяне на бар-плота и вход-арка-8,2м2 - /1996г/;
*
между коридор и спалня/ за отваряне
вход към спалнята-2,9м2- /1996г/;
* между спалня
и северна тераса.-11,1м2- /1997г/
- Къртене на мозайка на северна тераса и изравняване на пода със замазка-15м2. и поставяне на гранитогрес - 9 кв.метра -/1997г/
- Зидария с тухла и мазилка на вънщни стени/25 см./ - общо 23.75м2 -/1997г/ а именно:
* северна стена
на спалня с размери 4.70x2.50;
* източна и
западна стана на спалня с размери - 2х 2,40x2,50;
* мазилка от двете страни на изградените стени - 47.50м2
- Зидария
с тухла на вътрещни стени/12 см./ - общо 18,5м2, а
именно:
* между
кухненски бокс и спалня с размери 3.22x2.65 - /1996г/;
*
част от стената между коридор и
кухненски бокс с размери 2.00x2.65 -/1996Г.;
* челна
стена/12 см./ северна тераса с размери 4.70x1.00 - 117500лв;/1997г/;
- Мазилка от двете страни на
изградените стени ~ Общо:37.0м2. Съответно за първа, втора и трета стена –
1996г.;
-
Мазилка, щпакловка
и боядисване с латекс на таван спалня- 15м2. -/1998г/;
- Шпакловка на стени на спалня, и
поставяне на тапети - 39 кв.м, вътрешна топлоизолация/4мм./ на източна и
западна стена на спалня - 117 000 лв./1998г/;
- Направа
кофраж,армиране и изливане на бетонна плоча, покриваща частта от северната
тераса, приобщена към спалнята - 14м2 с дебелина 12см, ведно с бетонен трегер
на северната стена на спалнята. Общо /1997г/, включващо:
* бетон - 1,7
куб.метра
* арматура -
* арматурна тел
-
* пирони -
* метал ни куфражни платна ~ 28 бр.
* кофраж, декофраж
*кофражни дъски
18.
Направа на изцяло нов покрив над
плочата на спалнята от масивна
дървена конструкция и керемиди, воалит и улуци-общо
20м2 /1997г/;
19. Монтиране на
ПВЦ дограма на спалня - 1997г/;
20.
Измазване и топлоизолация на
калкан-изток по алпийски способ на цялата външна източна стена на апартамента
ведно с източната подпокривна стена.Общо 63м2. -
/1998г/;
21.
Монтиране и изцяло затваряне челно и
странично с ПВЦ дограма и покрив от поликарбонови прозрачни плоскости на северната тераса.-
/1999г/;
22. Измазване
стени и таван на избено помещение-36м2. Замазка под-7.2м2 . Варосване на стени
и таван. Направа, заваряване и монтиране стилажи от винкел-./1998г/.;
652.50лв. – припадаща се част от увеличената стойност, евентуално – от разходите
– за материали, труд и съпътстващи разноски (общо 1305.00лв.) –извършени през
1996г. – 1998г. от и с лични средства на С. в съсобствения
Гараж подобрения (СМР), ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното
изплащане, които дейности са описани по – долу, а именно:
4.
Измазване на стени и таван гараж.
Варосване на стени и таван-62м2-лв/1998г/
5.
Направа и монтиране на мивка с
батерия гараж. Направа на извод за мръсен канал. Поставяне на фаянс:
пространство около мивката в гаража. Труд и материали - /1998г/;
6. Направа на
хастар, полагане мозайка, шлайфане и направа на цокъл на под на
гараж/17,4м2/-/1998г/.,
на осн. чл.61 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН**********, да плати на Р.А.С., ЕГН
**********, сумата 125.27лв. – припадаща се част от платените от Р.С. в периода 22.05.2010г. – 22.05.2015г. общо 250.54лв. – местен данък за
съсобствения л.а. Р.
М., ДК №***, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата 282.92лв. – припадаща се част от
платените от Р.С. в периода 22.05.2010г.
– 22.05.2015г. общо 565.84лв. – премии по задължителна застраховка
„ГО” за съсобствения л.а. Р. М., ДК №***, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 22.05.2015г. до окончателното изплащане, на осн. чл.30, ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН**********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 1845.00лв. – държавна такса в
производството по допускане и извършване на делбата, на осн.
чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.С., ЕГН**********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 1845.00лв. – държавна такса в
производството по допускане и извършване на делбата, на осн.
чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН**********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 73.71лв. –
държавна такса по отхвърления иск по чл.31, ал.2 ЗС за едноличното ползване от С. на делбения
лек автомобил в периода 19.07.2011г. –
21.05.2015г.; сумата 5.94лв. – държавна
такса по отхвърлената по размер част от иска по чл.31, ал.2 ЗС за едноличното ползване от С. на делбения
Гараж №* за периода 01.05.2012г. – 21.05.2015г., както и сумата 100.00лв. – държавна такса по уважените
срещу нея искове по чл.30, ал.3 ЗС на Р.С. за репариране направените от него
разходи за застрахователни премии и местни данъци за делбения
автомобил, на осн. чл.1 ТДТ по ГПК и чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.А.С., ЕГН**********,
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка
на ВРС, сумата 367.90лв. – държавна такса по отхвърлените искове
за заплащане на подобрения (разходи за дейности по поддържане) на делбените жилище и гаража; сумата 419.67лв. – държавна такса по отхвърлените искове за обезщетение за
лично ползване от В.Т. на делбеното жилище в периода 01.05.2012г. –
22.05.2015г. и за мораторна лихва върху обезщетението за периода 01.06.2012г. –
21.05.2015г., както и сумата 60.06лв.
– държавна такса по уважената срещу него
част от иска на В.Т. по чл.31, ал.2 ЗС за за едноличното ползване от С. на делбения Гараж №*
за периода 01.05.2012г. – 21.05.2015г., на осн. чл.1
ТДТ по ГПК и чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.А.С., ЕГН**********,
да заплати на В.Н.Т., ЕГН**********, сумата 100.10лв. – разноски конкретно по иска на Т. за обезщетение за едноличното ползване от А. на делбения
Гараж №* за периода 01.05.2012г. – 21.05.2015г., съразмерно с уважената част от
него, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
В.Н.Т., ЕГН**********, да заплати на Р.А.С., ЕГН**********, сумата 14.40лв. – разноски конкретно по иска на Т. за обезщетение за едноличното ползване от А. на делбения
Гараж №* за периода 01.05.2012г. – 21.05.2015г., съразмерно с отхвърлената част
от него, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………