РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Русе,
08.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело
№ 602 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е образувано
по жалба от С.П.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1085-000687/13.09.2021 г., издадена от М.Д.Р., на
длъжност началник група към ОДМВР Русе, Сектор „Пътна полиция“ Русе,
упълномощен със заповед № 336з-1120/23.06.2017 г., изменена със Заповед №
336з-571/2018 г., с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, бук.
"б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, А ИМЕННО
ЗА 12 МЕСЕЦА.
Иска се оспорената заповед да бъде
изменена като срока на наложената ПАМ бъде намален на шест месеца.
Ответната страна – началник група към
ОДМВР Русе, Сектор „Пътна полиция“ Русе, редовно и своевременно призован, се
представлява от гл.юрисконсулт Й., която оспорва жалбата като неоснователна и
иска от съда да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 240 лв., съгласно представен списък.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите
и изразените становища прие за установено следното:
На 12.09.2021 г. около 02:35 часа в
гр. Русе жалбоподателят С.П.Х. управлявал собствения си лек автомобил Алфа
Ромео с рег. № Р 2784 КН на кръстовището на бул. Славянски и ул. Отец Паисий в
посока бул. Придунавски, където бил спрян за проверка. При проверката,
извършена от полицейски служител от сектор „Пътна полиция“ - Русе, било установено,
че същият управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол 1,81
промила, който бил измерен с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.
номер ARDN
0010. На водача бил
издаден талон за медицинско изследване с № 0065485.
За извършеното административно
нарушение на С.П.Х. бил съставен АУАН серия АА № 986049/12.09.2021 г. от Николай
Колев, на длъжност КО при сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе. АУАН бил връчен
незабавно на жалбоподателя, който отказал да го подпише и отказът бил
удостоверен с подписа на един свидетел.
В резултат на проведеното изследване
на взетата от жалбоподателя кръвна проба, с протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол № 565/13.09.2021 г. била установено
концентрация от 1,56 промила етилов алкохол в кръвта на Х..
На основание съставения АУАН серия АА
№ 986049/12.09.2021 г. и в съответствие със заповед № 336з-1120/23.06.2017 г., изменена
със Заповед № 336з-571/2018 г. на директора на ОДМВР гр. Русе, М.Д.Р., на
длъжност началник група към ОДМВР Русе, Сектор „Пътна полиция“ Русе, издал
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1085-000687/13.09.2021
г., с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, бук. "б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на
регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, А ИМЕННО ЗА 12 МЕСЕЦА.
Заповедта била връчена лично срещу
подпис на С.Х. на 13.09.2021 г., който я оспорила пред Административен съд –, чрез
административния орган с жалба вх. № Русе108500-21338/24.09.2021 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 336з-1120/23.06.2017
г. на директора на ОДМВР – Русе, издадена на основание заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, са определени
длъжностните лица, в т.ч. и началник група „Отчет на пътно-транспортните
произшествия, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, които могат да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата
правомощия.
С оглед съдържанието на акта съдът
счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно
фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по
издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението
по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай
констатациите в акта за установяване на нарушението не се оспорват от
жалбоподателя.
Принудителната административна мярка
е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед
има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който
се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането
на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Тук следва да се посочи, че дори и процесуалният представител на ответника при
излагане на доводите относно законосъобразността на издадената заповед за налагане
на ПАМ смесва понятията административно наказание (санкция) и принудителна
административна мярка.
Релевантният за приложението на чл.
171, т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя. В конкретния случай органът е посочил правните основания и
фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването
на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.
По делото се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят С.П.Х. е управлявал процесния лек автомобил, негова
собственост, след употреба на алкохол - 1,56 промила, установен с химическо
изследване на кръвта.
Настоящата съдебна инстанция не
споделя възражението на жалбоподателя досежно липсата на мотиви в заповедта
относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Мотиви се съдържат в диспозитивната
част на акта. Въпреки неправилното според настоящия съд позоваване на
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, касаеща определянето на
административните наказания, а не на принудителните административни мерки,
ответният административен орган фактически е мотивирал определения срок на
наложената ПАМ при съобразяване на концентрацията на алкохол в кръвна на
жалбоподателя. Прието е, и този извод се споделя от съда, че тази концентрация
е значителна, предвид факта, че същата обуславя наличието не на административно
нарушение, а на престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК. Именно по-високото
количество на алкохол в кръвта обосновава извод за по-високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, което от своя страна е и основание
за налагане на ПАМ в максималния срок определен в закона.
Предвид горното настоящия съдебен
състав приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната
заповед, поради което налагането на ПАМ "ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА
ППС ЗА СРОК ОТ 12 МЕСЕЦА" е било законосъобразно, с оглед установеното от
фактическа страна.
Съобразно изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата, с която се иска неговото
изменение се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на спора, ответника,
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, има право на претендираните своевременно
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева, като
съобрази, че конкретния казус не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Русенският административен съд, двадесети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.П.Х. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1085-000687/13.09.2021
г., издадена от М.Д.Р., на длъжност началник група към ОДМВР Русе, Сектор
„Пътна полиция“ Русе, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка –
Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 12 МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА С.П.Х. ***, ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата от 100,00 (сто) лева разноски
по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: