МОТИВИ
към присъда по НОХД №787/2012 г. по
описа на ГОРС, девети състав
Районна прокуратура гр. Г.О. е повдигнала
обвинение срещу Х.П.И., ЕГН **********, за това, че през периода месец август -
20.09.2011 г. в гр. Г.О., при условията на продължавано престъпление, на четири
пъти, в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О.,
присвоил чужди пари в общ размер на 1447,13 лв., собственост на „Р.А.03-Б.” ООД
гр. Г.О., поверени в това му качество да ги пази, както следва:
- през
периода месец август - 20.09.2011г.в гр.Г.О., в качеството си на длъжностно
лице - „....” в „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О. присвоил чужди пари в размер па 394,30
лв., собственост на „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О., платени извършена доставка на „Ф.т.”
ООД гр. Д., поверени в това му качество да ги пази;
- през
периода месец август - 20.09.2011г. в гр.Г.О., в качеството си на длъжностно
лице - „....” в „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О., присвоил чужди пари в размер на 365,48
лв., собственост на „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О., платени за извършена доставка на
„Ф.т.” ООД гр. Д., поверени в това му качество да ги пази;
- през
периода месец август - 20.09.2011г. в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно
лице - „....” в „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О., присвоил чужди пари в размер на 320 лв.,
собственост на „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О., платени за извършена доставка на
кооперация „С.” гр. К., поверени в това му качество да ги пази;
- през
периода месец август - 20.09.2011г. в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно
лице - ....” в „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О. присвоил чужди пари в размер на 167,33
лв., собственост на „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О., платени за извършена доставка на
кооперация „Б.” гр. К.”, поверени в това му качество да ги пази - престъпление
по чл. 201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание на 19.05.2014 г. прокурорът, във връзка с изготвената в хода на
съдебното следствие повторна съдебно-икономическа експертиза и допълнението към
нея, на основание чл.287 от НПК, прави изменение на обвинението и повдига ново
такова срещу подсъдимия, като същото се счита повдигнато за това, че в периода
месец август 2011 г.
- месец септември 2011 г.,
в гр. Г.О., в условията на продължавано престъпление - през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
извършил няколко деяния, осъществяващи един състав на едно и също престъпление,
при което последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение
на предшестващите, а именно:
- през месец
август 2011 г.,
в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
присвоил чужди пари - сума в размер на 167,00 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.”
ООД гр. Г.О., платени за извършена доставка на ПК „В.” гр. К., поверени в това
му качество да ги пази;
- през месец
септември 2011 г.,
в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
на два пъти, присвоил чужди пари - сума в размер на 394,30 лв. и сума в размер
на 565,48 лв., общо 959,78 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
платени за извършени доставки на „Ф.т.” ЕООД гр. Д., поверени в това му
качество да ги пази;
- през месец
септември 2011 г.,
в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
на четири пъти, присвоил чужди пари - суми, съответно в размер 63,88 лв.,
130,96 лв., 101,38 лв. и 99,58 лв., общо 395,80 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.”
ООД гр. Г.О., платени за извършени доставки на ПК „Н.” гр. К., поверени в това
му качество да ги пази;
- през месец
септември 2011 г.,
в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
на два пъти, присвоил чужди пари - сума в размер на 86,45 лв. и сума в размер
на 100,55 лв., общо 187,00 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
платени за извършени доставки на „Лин-98” ЕООД гр. Балчик, поверени в това му
качество да ги пази, с които деяния присвоил парична сума, възлизаща на общо
1709,58 лв. – престъпление по чл.201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В
първото по делото съдебно заседание на 19.11.2012 г. подсъдимият И. се яви лично
и с упълномощения от него защитник адв. Д.Б. от ВТАК. В съдебно заседание на
16.01.2013 г. адв. Б., на основание чл.95 от НПК, се отказа от приетата защита.
Като основание за това посочи изразеното от подзащитния му желание да сключи
споразумение, с което той не е съгласен, тъй като според него това е
„пазарлък с прокуратурата”. Защитникът заяви пред съда, че подсъдимият И. е
споделил с него, че го било страх от собствениците на „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О.,
които го заплашвали, че ще го вкарат в затвора и ако не признае вината
си ще има страшни проблеми.
Подсъдимият И.
заяви, че приема отказа на адв. Б.. Във връзка с казаното от адв. Б., че
подзащитният му бил заплашван от Д., И. заяви, че защитникът му е казал много
силни думи и не е точно така, както казва той. И. заявява: „Мен господин Д.
никога не ме е заплашвал със саморазправа. Просто имаше един случай при който
не ми излязоха някакви пари и така, но това не съм го споделял с никого”. В
заключение подсъдимият заяви, че няма възможност да си упълномощи друг адвокат,
желае да сключи споразумение с прокуратурата, поради което моли съда да му бъде
назначен служебен защитник. Като такъв беше определена адв. К.М. от ВТАК.
В съдебни
заседания на 08.05.2013 г. и 26.06.2013 г. адв. М. заяви, че желае отлагане на
делото, за да може подзащитният й да възстанови щетите. Съдът даде такава
възможност, но в последващите съдебни заседания подсъдимият Х.И. не се яви. По данни
на майката, сестрата и съсед на подсъдимия се установи, че същият е напуснал
пределите на Р. България. По тази причина съдът, въпреки обстоятелството, че се
касае за обвинение за тежко умишлено престъпление счете, че са налице условията
на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, поради което даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия
И., в присъствие на назначения служебен защитник.
По делото не
бе предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О..
В хода на
съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението срещу Х.П., първоначалното такова по обвинителния акт
и впоследствие изменено в хода на съдебното следствие по реда на чл.287 от НПК.
Счита за безспорно доказано по делото, че е налице всеки един от обективните и
субективни елементи на престъплението длъжностно присвояване, така както то е
формулирано в чл.201, ал.1 от НК. Излага доводи, че деянието е доказано и от
процесуалното поведение на подсъдимия, което в един много дълъг период от
време, обхващащ досъдебното производство и една значителна част от съдебното
такова, той и признавал своята вина, признавал фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт, дори е изразил желание да възстанови щетите. В заключение
предлага на съда да постанови спрямо подсъдимия И. ефективно наказание,
ориентирано към минимума.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК на подсъдимия – адв. К.М. от ВТАК,
не оспорва приетата за установена фактическа обстановка от представителя на
прокуратурата. Заявява, че подзащитният й е имал желание да възстанови щетите,
но по стечение на обстоятелствата не можал да ги
събере, след което не се признава за виновен и след това продължил да не се
явява. Моли съда да му определи наказание, около минимума, предвиден в закона.
СЪДЪТ, след
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.П.И.
е роден на *** ***. Той е български гражданин. Постоянният му адрес на
местоживеене ***. Има завършено средно образование. Женен. ЕГН **********. Осъждан
е.
Прокурорът, в своя обвинителен акт, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И.
работил в „Р.А.03-Б.”ООД гр. Г.О. с управител свидетелката Р.Б. - Д. по трудово
правоотношение възникнало по силата на сключен на 29.04.2011 г. между него и Д.
трудов договор № 118/29.04.2009 г. С него той приел да изпълнява работата на „....”,
като се запознал и с длъжностната характеристика за длъжността. Съобразно
уговореното И. извършвал разнос на продуктите на фирмата - колбаси и месни
изделия, до клиенти в Северна България по предварителна заявка, като получавал
плащания от тях на ръка. Уговорено било да отчита получените пари всеки ден при
прибиране в офиса в гр. Г.О. или лично на Д., или на работника Н.П.. Според
въведената практика във фирмата, Д. извършвала разпределението на заявките от
предния ден и го оставяла в офиса, шофьорите отивали рано сутринта и сами
товарели стоката от склада, а в края на работния ден отчитали стоковите
разписки или получените за продукцията пари. За отчитането не се оформял
документ. Когато доставел стоката на клиент, който не плаща по банков път, а в
брой, И. приемал сумата, срещу което му предавал предварително издадена от
фирмата фактура с касова бележка, удостоверяваща, че плащането е направено. При
прибиране в офиса реално отчитал сумата на Д..
В края на месец
август 2011 г.
Д. започнала да констатира разминавания в отчитаните от И. суми и тези, които
би следвало да е получил за натоварената сутринта стока. Подсъдимият давал
различни обяснения: липса на плащане от клиента, покриване на стари задължения,
неточности и пропуски в изчисленията от негова страна и други. Това я насочило
да започне да прави проверки чрез разговори с клиентите след извършване на
доставка от И.. Така установила, че подсъдимият не е отчитал получени от контрагентите
суми, поради което и на 19.09.2011 г. прекратила трудовото му правоотношение,
считано от следващия ден.
В рамките на
периода от месец август до 20.09.2011 г. Х.И. извършил доставка на стока на „Ф.т.”
ООД гр. Д., за която получил сумата 294,30 лв. и не ги отчел на работодателя си
„Р.А.03 -Б.” ООД гр. Г.О., а ги похарчил за свои нужди.
В същия
период И. извършил друга доставка на „Ф.т.” ООД гр. Д., за която получил сумата
от 565,48 лв. и отново не ги отчел на Д. или друг представител на дружеството.
Пак през
този период обвиняемият доставил стока и на кооперация „С.” гр.К., за която му
били платени 320 лв., но той не ги предал на работодателя, а ги похарчил.
На друг курс
през същия период И. не отчел във фирмата и сумата от 167,35 лв., получени от
него за извършена доставка на продукти за кооперация „В.” гр. К..
Общия размер
на неотчетените от обвиняемия парични средства, платени му от клиенти за
извършени доставки възлиза на 1447,13 лв. За останалите суми, за които Д.
първоначално е имала претенция, че са дължими от И. е уточнено, че са резултат
на неточни изчисления и неразбирателство при напускането му от фирмата.
В хода на
делото бе назначена повторна съдебно-икономическа експертиза. Това се наложи,
тъй като изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза
е изготвена въз основа на „свидетелските показания” на Х.П., който в настоящото
производство е подсъдим. От заключението на повторната съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице К.М., ведно с направеното уточнение е
видно, че дължимите суми от Х.П.И., са в размер общо на 1709,58 лв. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото се основава на
обективни факти, съдържащи се в счетоводните документи на „Р.А.03-Б.” ООД гр. Г.О.. Въз основа на така изготвената повторна
съдебно-икономическа експертиза бе направено изменение на обвинението. Според
същото, подсъдимият И., в периода месец август 2011 г. - месец септември 2011 г., в гр. Г.О., в
условията на продължавано престъпление:
- през месец
август 2011 г.,
в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
присвоил чужди пари - сума в размер на 167,00 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.”
ООД гр. Г.О., платени за извършена доставка на ПК „В.” гр. К., поверени в това
му качество да ги пази;
- през месец
септември 2011 г.,
в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
на два пъти, присвоил чужди пари - сума в размер на 394,30 лв. и сума в размер
на 565,48 лв., общо 959,78 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
платени за извършени доставки на „Ф.т.” ЕООД гр. Д., поверени в това му
качество да ги пази;
- през месец
септември 2011 г.,
в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
на четири пъти, присвоил чужди пари - суми, съответно в размер 63,88 лв.,
130,96 лв., 101,38 лв. и 99,58 лв., общо 395,80 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.”
ООД гр. Г.О., платени за извършени доставки на ПК „Н.” гр. К., поверени в това
му качество да ги пази;
- през месец
септември 2011 г.,
в гр. Г.О., в качеството си на длъжностно лице - „....” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
на два пъти, присвоил чужди пари - сума в размер на 86,45 лв. и сума в размер
на 100,55 лв., общо 187,00 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
платени за извършени доставки на „Лин-98” ЕООД гр. Балчик, поверени в това му
качество да ги пази, с които деяния присвоил парична сума, възлизаща на общо
1709,58 лв.
Престъпните
деяния, описани в обвинението на прокурора, се подкрепят изцяло от показанията
на свидетелите Р.А.Б. - Д., Н.Р.П. и А.В.Д., от заключението на повторната съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице К.М., както и от приетите по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетелите са последователни, логични и
непротиворечиви. Съдът не констатира противоречия между показанията на свидетелите и заключението на
експертизата относно главния факт от предмета на доказване. Поради това съдът
дава вяра на всички гласни доказателства.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа
обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимият Х.П.И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.201,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно: че в периода месец август 2011 г. - месец септември 2011 г., в гр. Г.О., в
условията на продължавано престъпление - през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, извършил няколко
деяния, осъществяващи един състав на едно и също престъпление, при което
последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение на
предшестващите, с които деяния присвоил
парична сума, възлизаща на общо 1709,58 лв.
Разпоредбата на чл.201, ал.1 от НК определя
длъжностното присвояване като престъпление, чийто непосредствен обект е
комплексен и включва два вида обществени отношения - тези, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост както върху движими, така и върху
недвижими вещи; но засяга и специфичните отношения по служба, в които участва
субекта на престъплението. От обективна страна престъплението по чл.201 от НК
се характеризира с няколко особености - отношението на субекта към предмета на
престъплението; предмет на длъжностното присвояване могат да бъдат чужди пари,
вещи или други ценности; изпълнителното деяние се характеризира с
противозаконно разпореждане с чужди пари, вещи или други ценности, т. е. то е
типично резултатно престъпление. Изпълнителното деяние на длъжностното
престъпление по основния състав на длъжностното присвояване по чл.201 от НК е
противозаконно разпореждане с чужди пари в интерес на самия деец или в интерес
на другиго.
Всички елементи от обективна страна на осъществено
престъпление по чл.201, ал.1 от НК са установени в хода на съдебното
производство. Квалификацията на деянието се определя от факта, че през време на
присвояването на чуждите пари, подсъдимият И. е имал качеството на длъжностно
лице – ..... Като на такъв са му поверени вещи, които е следвало да пази. В
случая на И. са били поверени вещи /пари/, собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О.,
върху които същият е упражнявал фактическа власт. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на чл.201 от НК, като се е разпоредил фактически с
паричните средства в своя полза. Настъпил е и противоправния резултат,
съставомерен по чл.201 от НК, а именно
причиняване на имуществена щета на собственика - „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О..
Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК се определя от
факта, че И. е извършил деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време - в периода
месец август 2011 г.
- месец септември 2011 г.,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като при това
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
От обективна страна, престъплението е съставомерно
по чл.26, ал.1 от НК, доколкото включва няколко деяния, между които е налице
обективна и субективна връзка, по
смисъла на посочената разпоредба – извършени са в рамките на непродължителен
период от време, въз основа на предварително взето решение за осъществяване на
измамливи действия, при сходни условия на място и обстановка и по сходен начин,
като отделните деяния съдържат обективните и субективни признаци на
престъпление от един и същи вид.
От продължаваното престъпление, извършено
от подсъдимия И., на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г.О. са били причинени имуществени
вреди в общ размер на 1709,58 лв.
От субективна страна, подсъдимият е извършил
деянието при форма на вината – пряк умисъл. Съзнавал е, че паричните средства –
предмет на обвинението са чужди, че са му връчени за пазене, в качеството му на
длъжностно лице и съзнавал действията, които са му разрешени да върши с тях –
да ги пази и след това да отчете на търговеца „Р.А.-03-Б.” ООД. И. е предвиждал
и е целял резултата от разпореждането с паричните средства, а именно –
намаляването на актива в имуществото на търговското дружество.
Причини за извършване на деянията са стремеж на подсъдимия към противозаконно материално облагодетелстване, незачитане
правото на собственост, злоупотреба със служебното положение, злоупотреба с
доверието на работодателите му, ниско правосъзнание, чувство за безнаказаност.
При определяне на наказанието на подсъдимия И.,
съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние като висока.
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не
отчете.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
предишните осъждания на подсъдимия, както и неговото процесуално поведение.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита,
че следва да определи наказанието на И. около
средна степен на обществена опасност на деянието му, при наличие само на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Т.е. наказанието следва да бъде определено по
правилата, визирани в чл.54 от НК. При това положение, съдът счита, че e справедливо
да наложи на подсъдимия наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или в затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия Х.П.И. едно ОБЩО наказание – най-тежкото,
измежду определените му по НОХД № 791/2011 г. и настоящото НОХД № 787/2012 г.,
двете по описа на Районен съд гр. Г.О., в размер на най-тежкото от тях, а
именно: ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, ал.3 от НК, съдът приспадна
изцяло от определеното на И., ОБЩО наказание - ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
наказанието ПРОБАЦИЯ, определено със споразумение по НОХД № 791/2011 г. по
описа на Районен съд гр. Г.О., като два дни пробация се зачитат за един ден
лишаване от свобода, ако има такова изтърпяване.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът привежда в
изпълнение определеното на Х.П.И. по НОХД № 1639/2010 г. по описа на Районен
съд гр. Велико Търново наказание три месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип и отделно от общото наказание пет месеца лишаване от свобода,
определено по настоящото НОХД № 787/2012 г.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Х.П.И., да заплати по
сметката на Районен съд гр. Г.О. сумата 245,00 лв., представляваща направени по
делото разноски, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените по-горе съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: