Присъда по дело №294/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 114 от 02.07.2024 година, постановена по
НОХД № 294/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият М. А. (М. А./, гражданин на САР, по обвинение в престъпление по чл. 279,
ал.1 от НК за това, че на 03.05.2024г., около 21.00 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.
Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както
от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет
месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от
НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е
протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Г. Г. от АК – Ямбол.
Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за
установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на М. А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Г. Г. заявява, че от
събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка, идентична с
изложената в обвинителния акт и същата не се оспорва. Твърди се, че М. А. е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, но
впоследствие е съдействал максимално на органите на властта, които са го задържА., не е
оказвал съпротива, има чисто съдебно минало, прави пълни и обстойни самопризнания,
обяснява стореното от него, причините и мотивите, които са го довели до това деяние. По
тези причини защитникът пледира за едно минимално наказание и за прилагане
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
стрА.:
Подсъдимият М. А. е роден на **********г. в гр.***, Сирийска Арабска Република
и е гражданин на тази стрА..
Подсъдимият живеел в родината си, но заради несигурността и водените военни
действия там решил да я напусне и преди около пет години отишъл в Република Турция.
След това той решил да се установи в стрА. от Западна Европа – в Германия, където имал
роднини и искал и той да живее и да работи там. Тъй като не разполагал с надлежно
разрешение да влезе през границата на стрА.та ни, решил да премине по незаконен път
турско - българската граница и в гр.Истанбул той се свързал с неустановено лице, което
срещу парично възнаграждение от 16000.00 евро се съгласило да му помогне да достигне от
Турция до Германия през Република България.
В изпълнение на намерението си на 03.05.2024г. подсъдимият М. А., заедно с
братовчед си Х.А., се срещнА. в Република Турция на паркинг близо до ГКПП Хамзабейли с
М.Н.А. от гр. ***, който бил с лек автомобил „Мерцедес Венто“ с peг. № ***. М.А. подканил
с жестове подсъдимият и неговия братовчед да влизат в автомобила му. Така по указания на
А., подсъдимият и братовчед му влезли в тайник, изграден под задните седалка в купето на
лекия автомобил и след това М.А. потеглил с автомобила към ГКПП Лесово.
Същият ден, на 03.05.2024г., около 21.00 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.
Елхово, обл. Ямбол, лекият автомобил „Мерцедес Венто“, с peг. № ***, управляван от М.А.
1

и с намиращите се в тайника в купето му М. А. и Х.А., влязъл през границата между
Република Турция и Република България и се наредил на трасе „Вход за леки автомобили и
автобуси“.
При извършване на гранична проверка на лекия автомобил било установено, че за
същият в информационните масиви на МВР е подадена оперативна информация за
евентуално нА.чен тайник и е заложена оперативна задача за щателното му проверяване. С
оглед нА.чните данни, свидетелят М. М. - началник смяна за времето от 20.00 часа на
03.05.2024г. до 08.00 часа на 04.05.2024г., уведомил служители на Агенция „Митници“,
които били на работа в същия момент, между които и свидетеля И. А. Г. – митнически
инспектор и те съвместно със служители на „Гранична полиция“ извършили щателна
проверка, при която свидетелят Г. и колегите му открили изграден под купето на л.а.
„Мерцедес Венто“ с peг. № *** тайник, достъпът до който се осъществявал чрез премахване
на задните седалки на автомобила. В този тайник свидетелят Г. и колегите му открили двама
мъже, между които и подсъдимият М. А.. Двамата мъже не представили документи за
самоличност и не говорели български език. Същите били задържани и отведени от
служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При
задържането на подсъдимия в него не са били намерени документи за самоличност, както и
такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимия е
представил такива.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е М. А.
(М. А./, гражданин на САР.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М. А. (М. А./ не е
осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите И. Г. и М. М., дадени в хода
на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите И. Г. и М. М. са
правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените
доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита,
кореспондират с остА.лия доказателствен материал и преди всичко с показанията на
свидетелите Г. и М., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на
подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване
на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на открИ.ето му в проверявания
на ГКПП Лесово лек автомобил марка „Мерцедес Венто“ и последвалото му задържане.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият М. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 03.05.2024г., около 21.00 часа, в района на
ГКПП Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
2

осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите И. Г. и М. М., а и в
обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1
от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в
стрА.та. В настоящият случай, открИ.ето на нарушителите на границата след влизането им в
Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е
довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна стрА. е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да
продължи към Германия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М. А. за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и
по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и
Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни и да продължи към Германия,
без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М. А. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствА. за разкрИ.е на обективната истина по делото. Взеха се предвид
3

причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на М. А., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс. М. А. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият М. А. да заплати
направените в хода на съдебното производство разноски /за явяване на свидетел/ в размер на
37.04 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Елхово, както
и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на оргА., който ги е направил, и не следва да се присъждат.
Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	114
Дата:	2 юли 2024 г. (в сила от 18 юли 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200294
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 май 2024 г.

Присъда по дело №294/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите