Р Е Ш Е Н И Е
№3358 12.08.2019 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря: Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12885 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на Л.К.К., ЕГН ********** против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени искове – установителен и
осъдителен с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.
5, чл.11 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит №***********което било недействително на
основание чл. 22 ЗПК. Липсвала информацията по чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК. Не била
посочена и общата дължима сума от потребителя, като липсвал и негов подпис на
всяка страница от ОУ, в разрез с чл. 11, ал.2 ЗПК; предвид липсата на посочване
в пог. план на последователността при разпределение на вноските измежду
различните суми, било нарушено и изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК /вж.
изм. на иска чрез добавяне на основание, съгл. чл. 214 ГПК– л.73 гръб/.
Стойността на договора била общо 3040 лева, от която, поради
недействителността му, се дължало връщане само на предоставения заем от 1700
лева. Тъй като ищецът платила повече, разликата се явявала недължима.
Предвид
изложеното се моли за уважаване на исковете и признаване за установено в
отношенията между страните, че договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, поради липса на информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата да получи при поискване извлечение под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания; липса на посочена обща
сума, дължима от потребителя и негов подпис на всяка страница от ОУ към
договора; липсата на посочване в пог. план на последователността при
разпределение на вноските измежду различните суми; както и осъждане на
ответника да плати сумата от 276 лева /вж. изм. на иска чрез увеличаване на размера,
съгл. чл. 214 ГПК– л.90 гръб/, получена без основание, поради недействителност
на договора, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба
в съда – 07.08.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Правото на кредитополучателя да получи информация относно извършени и
предстоящи плащания, било уредено в приложимите към договора ОУ – чл. 11.1 и
т.14. Ищецът от своя страна не поискал предоставяне на подобна информация.
Същевременно, общо дължимата сума по кредита била посочена в погасителния план
към транша по него, както и в т.6 от част II в получения стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити. Поради това и
претенцията за нищожност на договора и на това основание била необоснована. С
подписване на договора и съгл. т.8.6, ищцата декларирала, че е получила,
запозната е и съгласна с ОУ, при което удостоверила с подписа си, че ги приема.
Поради изложеното, договорът бил действителен, а всички получени суми –
дължими и не подлежали на връщане. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
установителния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК:
На основание чл.
153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит № 177897/23.06.2017, по който
ищецът усвоила сумата от 1700 лева. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 9899/04.10.2018
г. – л.60-61/.
Съдът приема тези факти за
доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.
Ответникът
е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Според чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК
- договорът трябва съдържа „информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана,
е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит”. След внимателен прочит на
представените от страните копия на договора, се установява, че в него не се
съдържа такава информация. Това обстоятелство не се оспорва и от ответника,
като в отговора си твърди, че разпоредбата е спазена, поради включването на
информацията в Общите условия. Те обаче не могат да бъдат взети предвид в
настоящия случай, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, да
бъдат подписани от страните на всяка страница /което представлява и
самостоятелно основание за недействителност по чл. 22 ЗПК/. Представените от
ответника общи условия не съдържат никакви подписи и не могат да бъдат приети
за неразделна част от договора.
Предвид горното, с
категоричност се установява, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не е
било спазено. Договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и предявеният
установителен иск следва да бъде уважен. Налице е предвидена в закона специална
предпоставка за недействителност на договора, поради което същата следва да
бъде прогласена.
Становището на ответника, че в
т. 8.6 от договора ищцата е декларирала, че е запозната и приема общите условия
не може да промени горните изводи. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК е
императивна и напълно ясна. Тя предвижда, че Общите условия са неразделна част
от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. Това изискване не може да се замести с посоченото от ответника
изявление.
Предвид недействителността на договора на
посоченото основание, не е необходимо да бъдат разглеждани останалите пороци,
посочени в исковата молба.
Предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен.
По
осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения
заем от 1700 лева, а доколкото от ССЕ /която съдът кредитира като ясно,
компетентно изготвена и неоспорена от страните/ се установява, че са платени
общо 1976 лева, разликата от 276 лева е недължима, като получена при начална
липса на основание, при което следва да бъде върната на потребителя. Искът
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ до
погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Тя е освободена от плащане на ДТ и Р – Определение №
8194/16.08.2018 г., поради което на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК – дължимата ДТ от
171,60 лева и депозитът за ССЕ от 100 лева ще се възложат на ответника.
Претендира
се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да
бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на 460,30 лева, който следва да бъде
присъден лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л. К.К.,
ЕГН ********** и „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК *********, че сключеният помежду им договор
за потребителски кредит № ********** г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски” № 84-86 да плати на Л.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 276
лева /двеста седемдесет и шест лева/ - получена без основание сума, във
връзка с недействителен договор за потребителски кредит №***********ведно със
законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 07.08.2018 г.
до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски” № 84-86, на основание
чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат Д.Г.Б.,***, сумата от 460,30 лева /четиристотин и шестдесет
лева и тридесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата Л.К.К. в производството по настоящото гр.д. № 12885/2018
г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболийски” № 84-86 да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от
общо 271,60 лева /двеста седемдесет и един лева
и шестдесет стотинки/ - сбор от дължимата държавна такса за уважените искове и
депозит за приетата ССЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:
IBAN: *** – „Търговска банка Д”.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ