О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Лом, 29.06.2021 год.
Ломският районен съд, І
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2523 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.
Делото е образувано по
искова молба от от Б.Й.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв.
Н. А.,*** и ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА НА
ФИНАНСИТЕ, гр. София, за признаване
установено в отношенията между страните, че правото за принудително събиране на
платените по реда на НОРИДПИ суми за издръжка е погасено по давност.
С Решение № 260152 от 12.04.2021
год. Съдът е уважил изцяло предявените искове, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е
осъдил ответниците (поравно) да заплатят на ищеца сторените от него разноски в
размер на 584,19 лв., от които – платена държавна такса в размер на 142,19 лв.
и адвокатски хонорар – 400 лв.
В срока по чл. 248,
ал. 1 ГПК процесуалният представител на втория ответник, ДЪРЖАВАТА –
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, гр. София, ю.к. В.И. е поискала съдът да измени
решението си в частта за разноските, като осъди този ответник да заплати не 292,10
лв., както е в решението. Счита, че в исковата молба не е формулиран осъдителен
диспозитив за осъждане на ответника ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, гр. София да заплати разноски.
Отделно, следващата се
държавна такса по делото не е 142,19 лв., а 139,85 лв. – съобразно цената на
исковете.
Въвежда за пръв път и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счита, че при
така въведеното възражение, съдът не е обвързан с минималните възнаграждения,
регламентирани в Наредба № 1/2004 год.
В срока по чл. 248,
ал. 2 ГПК ищецът, чрез пълномощника си, адв. Н. А., МАК, е изразил становище за
неоснователност на искането в частта, касаеща адвокатското възнаграждение и е
предоставил преценката на съда досежно държавната такса.
Молбата
е допустима и частично основателна, по следните съображения:
Ответникът
е депозирал списък по чл. 80 ГПК.
В
решението си съдът неправилно е приел, че такъв списък е представен и от ищеца,
но това обстоятелство не се установява от доказателствата по делото.
Независимо
от горното, съдът е присъдил направените от ищеца разноски съобразно изхода от
делото и представените доказателства – преводно нареждане за платена държавна
такса и договор за правна помощ.
В
тази насока възражението в молбата е неоснователно. Ищецът е насочил претенцията
си срещу двамата ответници още с исковата молба и пак там е заявил, че
претендира и разноските в производството.
За
да се уважи това искане не е необходимо да се изброяват поименно всички
ответници.
Неоснователно
е и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото се въвежда едва с молбата по чл.
248 ГПК. Такова искане не е заявено от страната по делото нито с отговора на
този ответник, нито в хода на съдебното дирене, нито в хода по същество.
Основателно
е искането за намаляване на присъдените разноски в частта досежно държавната
такса. Същата е внесена в размер на 139,85 лв., като видно от вносната бележка,
съдът е присъдил и сумата от 2,34 лв. – разноски за банков превод, които, макар
и реално заплатени нямат характер на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.
За
това решението по делото следва да се измени в частта за разноските, присъдени
на ответника ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, гр. София, този ответник следва да заплати на ищеца
сторените разноски в размер на 290,93 лв., от които 200 лв. – съответната част
от платеното от него възнаграждение за един адвокат и 90,93 лв. – половината от
внесената държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 248,
ал. 1 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 68 от 23.02.2018 го Решение № 260152 от
12.04.2021 год., постановено по гр.д. № 2523/2018
год. на ЛРС, в частта му относно присъдените разноски, като ВМЕСТО посоченото в решението:
„ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА –
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, гр. София да
заплати на Б.Й.В., ЕГН **********,*** деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 292,10 лв. (двеста деветдесет и два лева, 10 ст.). »,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА –
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, гр. София да
заплати на Б.Й.В., ЕГН **********,*** деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 290,93 лв. (двеста и деветдесет лева, 93 ст.).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: