Решение по дело №639/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20207060700639
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 352
гр. Велико Търново, 01.12.2022 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:


Административен съдия: Евтим Банев

                                  

при участието на секретаря М.Н.и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 639 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 125 от ЗДСл.

 

Образувано е за разглеждане на искова молба, подадена от В.Г.А., с ЕГН **********, адрес ***, срещу Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2. В.А. предявява иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, като претендира заплащане от Община Свищов, на обезщетение за времето, през което е останала без работа, след прекратяване на служебното й правоотношение за длъжността „Старши инспектор „Приходи“ в отдел „Общински приходи“, дирекция „Финансови дейности“ при Община Свищов, с ранг V старши, код по НКПД - 2422 6047, код по НКИД – 8411, поради незаконосъобразността на това прекратяване, но не за повече от 6 месеца, а именно за периода от 02.10.2020 г. до 02.04.2021  година. Изтъква, че Заповед № 1502-АД-08-01/ 01.10.2020 г. и Заповед № 1503-АД-08-01/ 01.10.2020 г. на кмета на Община Свищов, с първата от който й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а с втората е прекратено служебното й правоотношение, са отменени с Решение № 15/ 09.02.2021 г. по адм. дело № 635/ 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново обжалвано и оставено в сила с Решение № 6478/ 29.06.2022 г. по адм. дело № 2370/ 2022 г.  на Върховен административен съд. По същество твърди, че при отмяната на незаконосъобразния акт на органа по назначаването, на основание чл. 104, ал. 1, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, за нея е възникнало правото на обезщетение за времето, през което не е била на служба поради прекратяването на служебното правоотношение. Заявява, че след прекратяването, през преобладаващата част от посочения 6-месечен период тя не е заемала никаква държавна или общинска служба и не е получавала трудово възнаграждение за друга работа, а за месеците ноември и декември 2020 г., е работила по трудово правоотношение, но е получавала възнаграждение, в по-нисък размер от заплатата й като държавен служител. Въз основа на така изложените факти, ищцата претендира заплащане от Община Свищов, на обезщетения за причинените й вреди, които след направено изменение на иска, оценява в общ размер на 4 024,00 лв., сума формирана по следния начин: за периодите от 02.10. до 01.11.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 02.04.2021 г. – обезщетения в максималния предвиден от чл. 104, ал. 1 от ЗДСл размер, по 874,00 лв. на месец; за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г. – обезщетения в размер на по 264,00 лв. на месец, представляващи разликата между получаваната заплата по прекратеното служебно правоотношение и трудовото възнаграждение получавано от В.А. през същия период. В хода на делото ищцата, чрез пълномощника си *** К.М. от ВТАК, поддържа исковата молба, по доводите изложени в нея и в хода на устните състезания, като се позовава и на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, вкл. заключението на назначената експертиза. Претендира присъждане на направените в производството по настоящото дело разноски в размер общо на 1 000,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Община Свищов, чрез пълномощниците си по делото *** Я.и *** Р. от САК, преупълномощени от Адвокатско дружество „Ш. и Я.“, оспорва предявения иск по основание и по размер. В писмен отговор на исковата молба развива доводи за недоказаност на обстоятелството, че В.А. действително е останала без работа през целия процесен период, съответно не е получавала възнаграждение по служебно или трудово правоотношение, макар и в по-малък размер от този преди уволнението. Становището за недоказаност на иска се поддържа и в хода на делото. Ответникът моли същият да бъде отхвърлен, евентуално уважен в по-малък размер. В представена преди последното открито съдебно заседание писмена молба заявява претенция за присъждане на разноски, съгласно представен списък пи чл. 80 от ГПК и приложени доказателства. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

            Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново, пледира основателност на иска след неговото изменение. Намира за установени по делото кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на претендираното от ищцата обезщетение, като претенцията е доказана и по размер, съобразно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

 

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които се основава иска и формулирания петитум, определя предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 104, ал. 1, вр. с чл. 125 от ЗДСл. Същият на основание чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, следва да бъде разгледан по реда на чл. 203 и сл. от същия кодекс /т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. тълк. дело № 2 от 2014 г., ОСГК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС/. 

 

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

От наличните по делото писмени доказателства – представени от страните и  събрани по тяхно искане се установява, че със Заповед № 1502-АД-08-01/ 01.10.2020 г. на кмета на Община Свищов на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, на В.Г.А. с ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Със Заповед № 1503-АД-08-01/ 01.10.2020 г. на кмета на община Свищов, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между Община Свищов и В.А., към него момент заемаща длъжността „Старши инспектор „Приходи“ в отдел „Общински приходи“, дирекция „Финансови дейности“ при Община Свищов, с ранг V старши, код по НКПД - 2422 6047, код по НКИД – 8411, считано от 02.10.2020 година. След оспорването им по съдебен ред, двете посочени по-горе заповеди на кмета на Община Свищов са отменени с Решение № 15/ 09.02.2021 г. по адм. дело № 635/ 2020 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 6478/ 29.06.2022 г. по адм. дело № 2370/ 2022 г. на ВАС, Пето отделение.

В рамките на настоящото производство, във връзка с указаното разпределение на доказателствената тежест, от ищцата са представени Служебна книжка № 64/ 04.06.2007 г, издадена от Община Свищов, Трудова книжка на В.Г.А. и Заповед № 1254-АД-08-01/ 11.07.2022 г. на кмета на Община Свищов за възстановяване на В.Г.А. на длъжността „Старши инспектор „Приходи“ в Община Свищов, с ранг V старши, код по НКПД - 2422 6047, считано от 11.07.2022 година. От ответника са представени заповед от 04.06.2007 г. на кмета на Община Свищов за назначаване на В.А. на посочената длъжност и разчетно-платежна ведомост за изплатени заплати на същата за периода 01.10.2019 г. 01.10.2020 година. По искане на ответника, от неучастващи в производството лица – Териториална дирекция на НАП – Велико Търново и Териториално поделение на НОИ – Велико Търново, са представени справка за актуално състояние на действащи трудови договори на лице, справка „Данни от Регистъра на осигурените лица“, удостоверение за изплатени обезщетения за безработица и за изплатени обезщетения за временна неработоспособност, всички касаещи данни за ищцата през периода месец 10.2020 г. – месец 04.2021 година. Изброените доказателства установяват, че след уволнението й като държавен служител, ищцата не е полагала труд по служебно или трудово правоотношение за периодите от 02.10.2020 г. до 30.10.2020 г., включително и от 01.01.2021 г. до 30.10.2021 г., включително, а в периодите от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., включително и 01.10.2021 г. – 30.06.2022 г., включително, е работила като счетоводител по трудово правоотношение с „Поко Транс“ ЕООД - гр. Свищов, с ЕИК *********. Или през периода на претендираното обезщетение, В.А. не е полагала труд по служебно или трудово правоотношение за периодите от 02.10.2020 г. до 30.10.2020 г., включително и от 01.01.2021 г. до 02.04.2021 г., включително, за които са й били изплащани парични обезщетения за безработица по чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване КСО/. В периода 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., включително, е работила по трудово правоотношение с посоченото по-горе търговско дружество, като за този период размерът на основното й трудово възнаграждение е бил 610,00 лв. /стр. 10 и 11 от трудовата й книжка, л. 90 от делото/.

Заявената претенция е за определяне на обезщетение съобразно размера на основната заплата за длъжността към момента на признаването на уволнението на ищцата за незаконно, поради което е без значение дали същата след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното се е явила да заеме длъжността.

Съгласно данните от представената от ответника разчетно-платежна ведомост и заповед за възстановяване, и тези от служебната книжка на ищцата, размерът на основната й заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно /29.06.2022 г./, е еднакъв с този към момента на прекратяване на служебното й правоотношение – 874,00 лева.  

Заключението на назначената съдебна експертиза е ползвало така посочените размери на основната месечна заплата на ищцата за заеманата длъжност в Община Свищов и основното месечно възнаграждение по трудовото й правоотношение с „Поко Транс“ ЕООД - гр. Свищов за периода 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., включително. На база тези данни, ***е изчислило два варианта на размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В първи вариант обезщетението се равнява на шест основни заплати за времето от 01.02.2021 г. до 31.07.2021 г., в който ищцата не е полагала труд по трудово или служебно правоотношение - общо 5 244,00 лева. Във втория вариант, съобразно направените в съдебно заседание уточнения, размерът на обезщетението се равнява на сбора от основните заплати на А. като държавен служите за периодите от 02.10.2020 г. до 30.10.2020 г., включително и от 01.01.2021 г. до 02.04.2021 г., включително, и разликите между тези заплати и основното възнаграждение в „Поко Транс“ ЕООД - гр. Свищов, през периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., включително. Изчислен в този вариант, експертизата сочи общ размер на дължимото обезщетение 4 024,00 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Предявен е иск за имуществени вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна Заповед № 1503-АД-08-01/ 01.10.2020 г. на кмета на община Свищов, за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата.

 

Искът е предявен в срока по чл. 125 от ЗДСл, изчислен съгласно указанията в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, от лице с правен интерес, адресат на отменения административен акт и като такова носител на правото да заяви обезщетяване на претърпени от този акт вреди. Ответникът – Община Свищов, е юридическо лице, съгласно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество, съобразно извършеното изменение, е и основателен.

 

Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. В случая е безспорно установено, че Заповед № 1503-АД-08-01/ 01.10.2020 г. на кмета на Община Свищов, с която е прекратено служебното правоотношение с В.Г.А., е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. 

Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В случая са налице кумулативно установените в цитираната норма, материалноправни предпоставки на ищцата да бъде присъдено обезщетение за имуществените вреди, причинени й от оставането без доходи, поради лишаване от възможността да заема държавната служба. Както се посочи по-горе, от представените и неоспорени от страните писмени доказателства /служебна и трудова книжка, разчетно-платежна ведомост, заповед за възстановяване справки от ТД на НАП – Велико Търново и ТП на НОИ – Велико Търново/ се установява, че ищцата не е заемала друга държавна служба, нито е получавала възнаграждение за друга работа през периодите от 02.10.2020 г. до 30.10.2020 г., включително и от 01.01.2021 г. до 02.04.2021 г., включително, а през периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., включително е получавала основно възнаграждение в месечен размер на 610,00 лв., по трудово правоотношение.

Относно размера на дължимото обезщетение. Като основа за определяне на същото законодателят е посочил изрично основното месечно възнаграждение на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, отчитайки измененията, които биха могли да настъпят в размера на това възнаграждение както по време на оспорване на незаконното уволнение, така и в периода между отмяната на заповедта за същото и крайният допустим от закона срок за фактическото явяване на служителя за изпълнение на служба. При така цитираната уредба размерът на обезщетението практически е нормативно определен, в зависимост от размера на основната заплата към посочените за релевантни моменти. В конкретния случай от ищцата се претендира размер на обезщетението съобразно размера на основното й възнаграждение към датата на отмяна на заповедта за уволнение. В случая това е без съществено значение, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че размерът на основната работна заплата за длъжност „Старши инспектор „Приходи“ в Община Свищов в администрацията на Община Свищов, не е променян в периода между посочената дата и крайния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл – 13.07.2022 година. Видно от отбелязванията в заповедта за възстановяване и в служебната книжка на ищцата, размерът на основната заплата за посочената длъжност не е бил коригиран и в периода между незаконното прекратяване на служебното правоотношение на В.Г. и възстановяването й на заеманата длъжност. Както се отбеляза, в случая през месец юли 2022 г. в общинската администрация в Свищов, месечният размерът на основната заплата за длъжност „Старши инспектор „Приходи“ в Община Свищов е 874,00 лева. Съобразно това настоящият състав приема, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база така посоченото месечно възнаграждение за длъжността към релевантния момент по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и установеният размер на основното възнаграждение на ищцата по трудовото й правоотношение с „Поко Транс“ ЕООД - гр. Свищов в периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 година.

 

По тези мотиви съдът приема, че ищцата има право на обезщетение изчислено на база основно месечно възнаграждение към момента на признаването на уволнението за незаконно - 874,00 лева. Размерът на това обезщетение следва да бъде определен като сбор от основните заплати на А. като държавен служите за периодите 02.10.2020 г. - 30.10.2020 г. включително и 01.01.2021 г. - 02.04.2021 г., включително, т.е. общо 3 496,00 лв., съгласно заключението на ССЕ, с уточненията от съдебно заседание, и разликите между основното възнаграждение като държавен служител и основното възнаграждение в „Поко Транс“ ЕООД - гр. Свищов, през периода 01.11.2020 г. - 31.12.2020 г., общо 528,00 лв., съгласно заключението на ССЕ. Или ищцата има право на обезщетение, възлизащо на общо на 4 024,00 лв., според изчисленията на ***във вариант 2 от отговора на въпрос първи от заключението на ССЕ. След изменението му, искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен именно в този размер, поради което се явява основателен и доказан, и следва да бъде изцяло уважен.

 

С оглед на изхода от спора разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Ищцата има право на разноски в общ размер на 1 000,00 лв. от които 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. възнаграждение за ВЛ. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищцата. Действително, фактическата и правно сложност на разгледания спор, не се отличават от обичайните  за дела по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, но и заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., не надвишава съществено минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 702,40 лева.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 да заплати на В.Г.А., с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 4 024,00 /четири хиляди и двадесет и четири/ лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 02.10.2020 г. до 02.04.2021 г., през който ищцата не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № 1503-АД-08-01/ 01.10.2020 г. на кмета на Община Свищов.

 

Осъжда Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 да заплати на В.Г.А., с ЕГН **********, адрес ***, направените в настоящото производство разноски общо в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


           

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на ищцата да се извърши и чрез пълномощника й по делото *** К.Г.М. от ВТАК, на посочения в пълномощното служебен адрес: ***.

           

                                                                                             

 

 

 

Административен съдия: