№ 6180
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря А.Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110163269 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от А.А.,против ДЖ. СВ. СЛ.,ЕГН **********,с адрес
***,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 480,15 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г.,130,29 лева лихва
за забава за периода 15.09.2018 г. до 22.06.2021 г.,1,67 лева сума за дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. до м.09.2018 г. и 0,45 лева мораторна
лихва върху тази парична сума,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковата претенция до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответницата като клиент на топлинна енергия е задължена
да заплаща цената на същата в срока по общите условия. Сочи се,че е
допуснато неизпълнение на договорните задължения и незаплатената
главница е 480,15 лева. Предвид обстоятелството,че цената на топлинна
енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира и мораторна лихва. С
исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане сума за дялово
разпределение и мораторна лихва върху тази парична сума. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е налице правен
интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли
съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е депозиран от
ответницата С.,но във възражението по чл.414 от ГПК са релевирани
доводи,че ответната страна не отговаря за заплащане цена на топлинна
1
енергия предвид разпоредителни сделки,съгласно които е прехвърлила
правото на собственост,както и предвид поето от друго лице задължение за
заплащане на всички парични задължения. Ответницата моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 27.07.2021 г. „Т.С.“ЕАД
претендира от ДЖ. СВ. СЛ. сумата от 480,15 лева главница за топлинна
енергия,130,29 лева лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 22.06.2021
г.,1,67 лева сума за дялово разпределение и 0,46 лева лихва за забава върху
сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 44035/2021
г. по описа на СРС,42 състав.
Според удостоверение за наследници,Н.И.С. е починала и е оставила
като наследници по закон сина си Ц.Й.С. и внуците си ДЖ. СВ. СЛ. и
Р.С.С.,последните двама по заместване от починалия преди наследодателката
син С.Й.С..
С нотариален акт от 12.10.2018 г. Ц.С. дарява 1/100 ид.част от
притежаваната ½ ид.част от недвижим имот *** с площ от 86,72 кв.м.,а с
нотариален акт от същата дата Ц.С. продава на съсобственика си А.С. 99/100
идеални части от недвижимия имот.
Видно от нотариален акт от 23.06.2020 г.,ДЖ. СВ. СЛ. и Р.С.С.,като
продавачи,и А.С.С.,като купувач,са изразили съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което продавачите се задължават да прехвърлят
правото си на собственост върху ½ идеална част от недвижим имот,а
купувачът приема да придобие собствеността при уговорената продажбена
цена.
Установява се,че на 21.07.2020 г. ДЖ. СВ. СЛ. е поискала закриване на
партидата,открита при „Т.С.“ЕАД на основание продажба на топлоснабдения
имот.
С договор № 3854/19.09.2002 г.,сключен между „Т.С.“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата на ***,като възложители,са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
възложителите приемат да поставят индивидуални разпределители,а
изпълнителят се съгласява да извършва дялово разпределение.
Представен е договор от 03.06.2020 г.,съгласно който „Т.С.“ЕАД и
„Т.С.“ЕООД са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т.С.“ЕООД приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т.С.“ЕАД се съгласява да определя задълженията на отделните потребители
въз основа на данните от дялово разпределение.
Приета е декларация с нотариална заверка на подписа от 23.06.2020
2
г.,съгласно която А.С.С. се задължава да поеме всички задължения към Т. и
ВиК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който
ищецът цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има за предмет същото вземане,за което е издадена
заповед за изпълнение – подлежи на доказване съществуването на договорно
правоотношение,да бъде доказано доставеното количество топлинна
енергия,да бъде установен размерът на вземането. Законът предвижда
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за иск,т.е. на 27.07.2021 г.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция,предявена от
„Т.С.“ЕАД против ответницата С. е доказана по основание за сумата за
топлинна енергия. Уважаването на иск за изпълнение на договорно
задължение е обусловено от провеждането на доказване,че страните са
обвързани от договор,от доказване,че едната страна е изпълнила своите
договорни задължения и има право да претендира изпълнение от насрещната
страна на нейното задължение. Страните не спорят,а и от доказателствата по
делото се установява,че към процесния период страните са обвързани от
правоотношение – ищецът е дружество,което извършва доставка и продажба
на топлинна енергия,докато ответницата С. е клиент на топлинна енергия за
топлоснабдения имот за ¼ идеална част. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване,а договорното правоотношение възниква на
основание притежаваното право на собственост като по отношение на
присъединените преди влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ недвижими имоти
законът не изисква наличието на договор,сключен в писмена форма. За да
счете,че ответницата С. е пасивно легитимирана да отговаря за заплащането
цената на топлинна енергия,съдът взе предвид,че ответницата е наследница
по закон на Н.С.,починала през 2011 г.,а и ответницата не отрича да е
притежавала право на собственост върху ¼ идеална част от недвижимия имот
към процесния период,в която насока следва да бъде взето предвид,че през
2020 г. ответницата се разпорежда с притежаваната идеална част от
недвижимия имот. С оглед притежаваното право на собственост върху ¼
идеална част от недвижимия имот към процесния период,ответницата С.
отговаря за заплащане цената на доставена топлинна енергия. Действащите
към процесния период общи условия на „Т.С.“ЕАД предвиждат,че цената на
доставена топлинна енергия се заплаща в срок от 45 дни,считано от изтичане
месеца на доставката. Ответната страна не е релевирала доводи относно
начина,по който цената на топлинна енергия е начислена,а с изтичането срока
за подаване на писмен отговор тези доводи се явяват преклудирани,а
същевременно не е и доказала да е изпълнила задължението си за заплащане
цената на топлинна енергия – нито в срока по общите условия,нито в по-
3
късен момент. Предвид това,че ответницата е допуснала неизпълнение на
своите договорни задължения съдът счита,че исковата претенция,основана на
искане за реално изпълнение на задължението за заплащане цена на топлинна
енергия е доказана по основание. Всяка от страните по договора е задължена
да изпълнява точно своите договорни задължения,съответно ако допусне
неизпълнение на договорно задължение отговаря пред другата страна по
договора. Предвид обстоятелството,че ответницата С. не е доказала да е
заплатила цената на доставена топлинна енергия или част от същата,съдът
приема,че предявеният от ищеца иск за изпълнение на договорно задължение
подлежи на уважаване за сумата от 480,15 лева главница за топлинна енергия
за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г. Изводът на съда за основателност на
иска не се променя предвид довода на ответницата С.,че при реализиране
продажбата на недвижимия имот новият собственик е поел задължението да
заплати и старите задължения за разходи за имота. Макар ответницата С. да
представя декларация,съставена в деня на сключване на договора за покупко-
продажба на недвижимия имот през 2020 г.,следва да бъде отчетено,че
нейните задължения към ищеца,произтичащи от договорното
правоотношение са възникнали в по-ранен момент,а и уговорките на
ответницата с трето за правния спор лице относно заплащането на
консумативните разходи имат значение за договорните отношения между
ответницата и купувача на имота,но са непротивопоставими на ищеца,който
има право да реализира договорната отговорност на ответницата. По
изложените съображения съдът приема,че искът за главница за топлинна
енергия подлежи изцяло на уважаване. Съдът намира,че и искът за заплащане
на сумата за дялово разпределение в размер от 1,67 лева подлежи на
уважаване,тъй като не са представени доказателства ответницата да е
заплатила претендираната парична сума. За да счете,че искът следва да бъде
уважен,съдът взе предвид,че съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите
условия на дружеството доставчик сумата за дялово разпределение се
заплаща на ищцовото дружество.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в срока за
плащане,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора
за заплащане на обезщетение. Когато паричната сума има падеж или срок за
изпълнение,считано от датата,следваща падежната дата или датата,следваща
изтичането на срока,длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма срок
за изпълнение,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде
изпратена покана с посочване на подходящ срок за изпълнение,с изтичането
на който длъжникът се счита поставен в забава. В конкретния случай съдът
приема,че за заплащането на задължението за главница за топлинна енергия
има определен срок – съгласно чл.33 от общите условия срокът за плащане е
45 дни след изтичане месеца на доставката. Липсата на проведено доказване
ответницата да е заплатила дължимите парични суми означава,че искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване
за сумата от 130,29 лева лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 22.06.2021
г. Софийският районен съд намира,че искът за заплащане на мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен,защото за
изпълнение на задължението за заплащане цената на сума за дялово
разпределение няма срок,а ищецът не доказва да е поставил в забава
4
ответницата.
При този изход на делото съдът намира,че в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени съдебноделоводни разноски в размер от 24,50 лева за
заповедното производство и в размер от 175 лева за исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на ДЖ.
СВ. СЛ.,ЕГН **********,с адрес ***,че съществува вземане на
„Т.С.“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от А.А.,в размер от 480,15 лева ( четиристотин и осемдесет лева и петнадесет
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2018
г.,130,29 лева ( сто и тридесет лева двадесет и девет стотинки ) лихва за
забава за периода 15.09.2018 г. до 22.06.2021 г.,1,67 лева ( един лев шестдесет
и седем стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до
м.09.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на исковата претенция – на 27.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 44035/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска
за сумата от 0,45 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА ДЖ. СВ. СЛ.,ЕГН **********,с адрес *** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.С.“ЕАД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от А.А. сумата от 24,50
лева ( двадесет и четири лева и петдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 175 лева ( сто седемдесет и пет лева )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5