Решение по дело №3537/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 20
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20213230103537
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Д., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230103537 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх.№
11156/17.11.2021г., подадена от М. А. С. с ЕГН **********, поправена с
допълнителни молби вх. № 11854/29.11.2021г. и вх.№ 1486/27.01.22г., с
която срещу П. Н. К. с ЕГН ********** е предявен иск за признаване на
установено, че ищецът е собственик и за предаване на три движими вещи-
климатик „***”, сушилня „***” и фризер „***”.
В условията на евентуалност, и след допуснато изменение по реда на
чл.214 от ГПК, ищецът М. С. е предявил иск съдът да признае за установено,
че П. Н. К. му дължи равностойността от 3999 лева на сочените вещи, при
условия, че не се намират у ответницата /погинали или отчуждени/.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Страните
живели на семейни начала около три години в апартамент на ответницата,
находящ се в ***.
На 01.10.2018г. ищецът С. изтеглил потребителски кредит №*** на
стойност 1699 лева, за да закупи климатик марка „***“.
Управителя на дружеството ***, в което работи ищеца, му предоставил
за ползване сушилня „***“ и фризер „***“ на обща стойност от 2300 лева
съгласно фактура №*** от 11.10.2018г.
През 2020г. страните се разделили, но горепосочените вещи останали в
апартамента на ответницата.
С нотариална покана, връчена на 19.03.2021г., ищецът С. поканил П. Н. К.
да му върне вещите, но тя отказала с писмен отговор, който се предоставя към
исковата молба.
По реда на чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
срещу П. К..
В хода на производството ищецът заплатил на *** цената на сушилня
„***“ и фризер „***“ и придобил собствеността върху вещите.
1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба. Намира исковете за недопустими и неоснователни като навежда
следните РЕЛЕВАНТНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ за това:
-Ищецът не е собственик на движимите вещи и няма правен интерес от
водене на иска по чл.108 от ЗС;
-Страните живели на семейни начала в имот, собствен на родителите на
ответницата в ***, като имали общо дете. Страните се договорили ищецът да
не заплаща наем и ежедневни разходи за семейството, но да осигури
сушилня, фризер и климатик, необходими за отглеждане на детето. М.
осигурил вещите, но след като си тръгнал през март 2020г. си взел вещите.
-искът за заплащане на вещите се оспорва по размер, тъй като вещите са
закупени преди години и са амортизирани, а ищецът претендира заплащане на
покупната им цена;
Д.кият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за потребителски кредит№
***/01.10.2018г., по силата на който ищецът М. С. изтеглил потребителски
кредит на стойност 1699 лева, за покупка на стока- климатик марка „***“. В
договора е удостоверено обстоятелството, че потребителят е получил стоката,
описана в чл.8 от договора.
Видно от фактура №*** от 11.10.2018г. ***, е придобило сушилня
„***“ и фризер „***“ на обща стойност от 2300 лева.
По делото е депозиран отговор на нотариална покана рег.№ 1492, акт
44, том 1/22.03.2021г. на нотариус рег.№ 116 при ВРС от П. Н. К.. В отговора
се сочи, че претендираните за връщане вещи вече са взети от С. при
напускане на общо обитаваното жилище през м. март 2020г. Освен това
претендираната цена не съответства на реалната им цена след двугодишно
ползване и амортизация.
Съгласно двустранно подписана фактура №328/17.01.22г. от М. А. С. и
*** сушилня „***“ и фризер „***“ на обща стойност от 2300 лева са
постигнали уговорка за продажба на движимите вещи и закупуването им от
ищеца.
С молба с вх.рег.№ 10035/14.06.2022г. е представено преводно
нареждане за сумата от 2300 лева с наредител М. С. и получател «**» ЕООД.
По делото е депозирано заключение по назначената от съда съдебно-
оценителна експертиза с вх. рег. № 15340/07.09.2022 г., изготвена от вещо
лице П. М., при което е спазен срока съгласно чл. 199 от ГПК.
Вещото лице сочи, че изчисляването пазарната стойност на движимите
вещи става по два начина. Единият от методите е амортизираната
възстановителна стойност, а другият е сравнителния метод.
Заключението, неоспорено от страните по делото посочва действителна
пазарна цена на процесните вещи към момента на подаване на исковата
молба, както следва: климатик „***”- 790лв., , сушилня „***”- 800лв. и
фризер „***”- 180лв.
По заявление на М. С. е образувано заповедно производство по ч.гр.д№
1414/2021г. по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение
срещу П. Н. К. за сумата от 4239 (четири хиляди двестатридесет и девет)
лева, представляваща паричната равностойност на невърнати лични вещи (в
това число климатик „***“ на стойност от 1699 лева; велосипед ***“ на
2
стойност от 624 лева; фризер на стойност от 333 лева и сушилня на стойност
от 1583 лева). 2) 384.78 лева(триста осемдесет и четири лева и седемдесет и
осем стотинки),представляваща направените съдебно-деловодни разноски по
частно гр. дело№1414/2021 г. по описа на ДРС.
По искане на страните са събрани гласни доказателства чрез
изслушване на свидетелите С.Д.И., С.Т.Х. Д.Й. Г., С.К.С.
Свидетелят И живее в същия вход, където е жилището на ответницата
К. в гр.*** И познава страните и родителите на ответницата, също като
съседи. Знае, че М. и П. са разделени. Малко след раздялата П. и родителите и
изнесли някакъв багаж и обявили апартамента за продажба. Сега жилището
има нови собственици.
В деня, когато се изнасяли вещи от апартамента на К., свидетелят чул
шум и погледнал през прозореца. Видял бащата на П. да демонтира
климатика с още един човек. По- късно, като разхождал кучетата си,
свидетелят видял, че външното тяло го няма , а новия климатика бил отвън
до пейката. Там имало други съседи и дори попитали какво ще го правят
климатика, а бащата на П. отговорил, че ще го носят на профилактика. Като
се прибрал свидетелят чул, че отново се вдига шум и видял, че на същото
място бил поставен стария климатик, който виждал отпреди. Този стар
климатик останал и в момента в жилището. М. С. не присъствал на
събитията в този ден.
Съпругата на свидетеля И му споделила, че бащата на П. изнасял
хладилник.
Свидетелят С. Х. познава П. К., понеже нейните родители са му съседи
в ж.к „**“ и от време на време ходи в тях във връзка с ремонтни работи по
компютъра. В *** където живеела П. живеел и приятел на свидетеля, когото
често посещавал.През пролетта на 2020г Х., посетил приятеля си и видял П. и
М. да се карат пред входа. Тя му казвала: „вземай си тези вещи". Пред входа
имало нещо като хладилник и вътрешно климатично тяло. След час, два,
свидтелят си тръгнал от гостуването си и не видял пред входа същите
движими вещи.
Свидетелят Г. споделя, че през 2020г. П. К. го помолила за съдействие,
да се свалят климатик, сушилня и фризер. Свидетелят Г., заедно с другия
воден от ответната страна свидетел демонтирали климатика, след което го
свалили заедно с фризера и сушилнята и оставили долу пред входа на
жилището на П. К., под козирката на входа.
Г. узнал от П., че М. трябва да дойде да вземе вещите. Свидетелят не
видял М., тръгнал с другото момче след като свалили вещите. П. останала
при вещите.
Свидетелят С.К.С. сочи, че по молба на П. К. участвал в свалянето на
вещи – електротехника от нейния апартамент в гр. Д.. К. обяснила, че вещите
трябва да се връщат на мъжа, с който съжителствала преди. С. сочи, че
жилището, от което изнесли вещите е в кв.**, на втори етаж. От изнесли
фризер, сушилня и климатик.
След като изнесли вещите Г. и С. си тръгнали.
На въпрос дали е видял М. да идва за вещите свидетелят сочи: ….М. и
П. си говориха нещо. Друг път съм го виждал на снимки, които П. ми е
показвала. М. съм го виждал на живо само тогава в Д., когато свалихме
вещите, той тъкмо се задаваше …., тъкмо идваше, вървеше пеш.
Свидетелят С. има опит при монтаж и демонтаж на климатици.
Външното тяло на климатика било свалено със стълба, която била осигурена
3
предварително и била във входа.
Съдът е възобновил разпита на свид. Д.Й. Г.. Г. сочи, че виждал М. само
от снимки показвани от П. К., не е видял да идва М..
На въпрос как демонтирахте външното тяло свидетелят Г. сочи: „ От
вътрешната страна“.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Предявените искове за установяване правото на собственост на ищеца и
предаване владението върху процесните движими вещи черпят основанието
си от нормата на чл.108 от ЗС. Исковете са процесуално допустими, родово и
местно подсъдни на настоящия първоинстанционен районен съд и следва по
тях съдът да се произнесе по материалното същество на споровете между
страните.
Искът по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице,
което владее вещта без правно основание.
На осн.чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже кумулативното наличие
на три предпоставки: че е собственик на вещта-предмет на иска; че вещта се
намира във владението или държането на ответника и че ответника владее
или държи вещта без правно основание.
От представените писмени доказателства, вклйчително и тези които са
създадени в хода на съдебното производство и съдът следва да съобрази на
основание чл.235 ал.3 от ГПК, се установява, че ищецът придобил със заети
средства собствеността върху климатик марка „***“.
В хода на производството ищецът заплатил на *** цената на сушилня
„***“ и фризер „***“. Представената по делото фактура е двустранно
подписана и съдържа всички минимално необходими реквизити на договор за
покупко-продажба.
Тези доказателства безспорно установяват придобиването правото на
собственост върху процесните вещи в патримониума на ищеца М. С. по
посочения от него деривативен способ.
Не е спорно за страните обстоятелството, че страните живели на
семейни начала.
В защитната си теза ответницата представя гласни доказателства, че
предала на ищеца именно процесните вещи, а в отговора сочи, че С. донесъл в
общо обитаваното жилище процесните вещи по силата на договорка той да не
заплаща наем срещу осигуряването им в жилището. Горния анализ налага да
се приеме по категоричен начин, че трите движими вещи М. С. предоставил в
общо ползваното жилище в гр.Д., ж.к „**“, **.
След раздялата на страните и отправената покана до ответницата е
отпаднало основанието П. К. да владее, респ. държи процесните вещи. По
делото не е установено ответницата да е придобила процесните вещи на
годно правно основание , респ. по делото не е установено нито една
конкретна веща да е била закупена от ответницата или придобита по друг
начин от нея. Процесните движими вещи нямат характер на принадлежност
към главната вещ- жилището, тъй като нямат характер на обслужващо
главната вещ предназначение, същите са напълно самостоятелни от главната
вещ, чието ползване може да съществува и без тях.
Съдът приема за недоказано възражението на ответницата, че между
страните е сключена договорка, по силата на която С. да не заплаща наем за
жилището, а като компенсация за това да предостави процесните вещи, не е
ясно за ползване ли или в собственост на ответницата. Липсват каквито и да
4
било доказателства в тази посока.
Недоказано остана и възражението на ответната страна, че процесните
вещи са върнати на собственика им. Представените гласни доказателства от
ответника си противоречат помежду си, а и противоречат на свидетелските
показания на свидетеля И, който твърди че именно бащата на ищцата свалил
новия климатик и друга техника. Съдът кредитира именно показанията на И,
който е съсед, няма родствени и приятелски връзки със страните, показанията
му са ясни, нетенденциозни и съответстват на останалите доказателства по
делото.
Доколкото от събраните по делото доказателства се установи по
категоричен начин, че жилището, в което са били процесните вещи е
продадено, а част от вещите са изнесени от ответницата и нейния баща, се
налага извода, че предявените искове по чл. 108 от ЗС следва да бъдат
уважени в тяхната установителна част, а по отношение искането за предаване
владението върху тях следва да бъдот отхвърлени.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 от
ГПК /Р № 60 от 25.03.2010г. по гр.д. № 394/2009г., IV ГО; Р № 22 от
09.02.2011г. по гр.д. № 1610/2009г., I ГО и др./ и според приетото в ТР №
114/1963г. по гр.д. № 95/1963г. на ОСГК, допустимо е съединяването на иск
за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната
равностойност при условията на евентуално обективно съединяване, при
което се иска ревандикацията на вещта, а ако тя не е налице - нейната
равностойност, стига двата иска да са предявени с една искова молба, между
едни и същи страни, да са подсъдни на един съд и да се разглеждат по реда на
една и съща процедура. След като процесната вещ не се държи и не се владее
от ответника, то последният не може да бъде осъден да я предаде на ищеца. В
тази връзка следва да бъдат разгледани предявените в условията на
евентуалност искове за установяване дължимостта на равностойността на
процесните вещи. Искът, след допуснато от съда изменение се предявява като
установителен , с оглед успешно проведено от ищеца заповедно производство
по реда на чл.410 от ГПК.
Правното основание за евентуално съединения иск е разпоредбата на
чл.422 от ГПК във връзка с разпоредбата на чл. 57, ал.2 ЗЗД.
Следва обаче да се вземе не стойността на вещите към момента на
закупуването им, а пазарната им стойност към датата на подаване на исковата
молба, като се отчете амортизацията на вещите вследствие нормалното им
ползване по предназначение. По тази причина, съдът следва да присъди
сумата, която вещото лице е дало като пазарна стойност за всяка вещ. Съдът
счита, че вещото лице е дало компетентно заключение, което към момента на
приемането му в съдебно заседание, не е било оспорено от страните по
делото, както следва: климатик „***”- 790лв., , сушилня „***”- 800лв. и
фризер „***”- 180лв.
Именно до тези размери установителния иск подлежи на уважаване,
като за горницата до претендираните за установяване суми, подлежи на
отхвърляне като недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: Ищецът е поискал присъждане на
разноски в исковата си молба. Последният е представил доказателства за
заплатена ДТ в размер на 126лв., разноски за експертиза в размер на 170лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Неоснователно е възражението
на ответната страна за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение, доколкото с една искова молба са предявени множество
5
обективно и евентуално съединени искове, правната сложност на делото не е
ниска и възнаграждението не надхвърля минималните размери съгласно
Наредба за минималните размери на адвокатите възнаграждения.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, в тежест на
ответната страна следва да се възложат разноски в размер на 438,63лв. в
исковото производство.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски,
присъдени със Заповед за изпълнение №380/07.05.2021г. с оглед изхода на
спора, а именно в размер на 188,36лв.
Ответната страна в пледоариите си също претендира разноски. На
осн.чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от
ответната страна разноски съразмерно отхвърлените искове. Ответната страна
е представила доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400лв. С оглед изхода от спора ищецът следва да заплати на П. К. разноски
за адвокат в размер на 204,18лв.
Така мотивиран, Д.кия районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. К. с ЕГН
**********, че М. А. С. с ЕГН ********** е собственик на климатик „***”,
сушилня „***” и фризер „***”.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. С. с ЕГН ********** срещу П. Н. К.
с ЕГН ********** искове за осъждане да му предаде владението върху
климатик „***”, сушилня „***” и фризер „***”.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н. К. с ЕГН **********, дължи
на М. А. С. с ЕГН ********** равностойността на движима вещ климатик
„***” в размер на 790лв., като отхвърля иска за горницата над установената
сума до претендираната от 1699лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н. К. с ЕГН **********, дължи
на М. А. С. с ЕГН ********** равностойността на движима вещ сушилня
„***” в размер на 800лв., като отхвърля иска за горницата над установената
сума до претендираната от 1583,33лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н. К. с ЕГН **********, дължи
на М. А. С. с ЕГН ********** равностойността на движима вещ фризер
„***” в размер на 180лв., като отхвърля иска за горницата над установената
сума до претендираната от 333,33лв.
ОСЪЖДА П. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к „**“, ***, да
заплати на М. А. С. с ЕГН ********** сторените разноски в исковото
производство в размер на 438,63лв.
ОСЪЖДА П. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к „**“, ***, да заплати
на М. А. С. с ЕГН ********** сторените разноски в заповедното
производство в размер на 188,36лв.
ОСЪЖДА М. А. С. с ЕГН ********** да заплати на П. Н. К. с ЕГН
6
********** сторените разноски в исковото производство в размер на
204,18лв.
Решението подлежи на обжалване пред Д.ки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
7