Решение по дело №15207/2018 на Софийски градски съд

                                              РЕШЕНИЕ

                     

                                    14.06.2019 г.,гр. СОФИЯ

 

                СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,ІV-А състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    ГАЛИНА ТАШЕВА 

                                                                  мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ

при секретаря А.Луканова и с участието на прокурора………... разгледа

докладваното от съдия Ташева гр. дело № 15207 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК

 

       С решение от 03.08.2018 г. по гр. д. №74678/16 г. на СРС Гражданско отделение, ІІ-68 състав, ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от "ДЗИ-О.З."ЕАД, ЕИК: *******, гр. София , ул. „*******, съдебен адрес:***, чрез адвокат Е.Г., против З."Б.И."АД, *** осъдителен иск по чл.213,ал.1,изр.З К3/2005г.-отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „ИВЕКО 60 Ц15”, с рег. № *******да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 468.78 лв (две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско +" по щета № 44012131524604 за имуществените вреди на автомобил "Мазда 6", с рег. № *******, причинени при реализираното на 27.11.2015г. на път 31-19, 27 км пътно-транспортно произшествие, и т.нар. ликвидационни разноски.

ОСЪЖДА "ДЗИ-О.З."ЕАД, ЕИК: *******, гр. София, ул. „*******, съдебен адрес:***, чрез адвокат Е.Г., ДА ЗАПЛАТИ на З."Б.И.”АД, *** на основание чд.78,ал.З ГПК сумата от 350 лв (триста и петдесет лева), представляващи направените от ответника разноски по настоящото дело- платеното адвокатско възнаграждение.

     Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство  като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно приел,че не е доказано съществуването на застрахователно правоотношение  по риска „гражданска отговорност” и  липсва пасивна легитимация на ответника.Наличието на ГО се установявала от електронния регистър на Гаранционен фонд,който е публичен .По делото била представена справка от ГФ и съдът не е взел предвид това писмено доказателство.Спорът бил единствено за размер на обезщетение и вина на водача на автомобила,застрахован  по застраховка ГО.Ответникът не оспорвал наличие на застраховка ГО.

              Предвид релевираните твърдения и доводи,жалбоподателят моли да бъде отменено решението и да се постанови друго като се уважат исковите претенции изцяло.. Претендира разноски за двете инстанции.

               Въззиваемата страна З.“ Б.и. "АД не  депозира писмен отговор ,но с писмено становище счита жалбата за неоснователна .Претендира разноски.

             Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащо на обжалване, валидно и допустимо съдебно решение, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

               СГС, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, приема следното:

               Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1, пр.3 от Кодекса за застраховането /отм./ за сумата 2468.78 лв. /главница-2453.78 лв. за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски-15 лв./.

               В исковата молба ищецът е посочил следните обстоятелства: Ответното дружество в качеството му на  застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на  автомобил „ИВЕКО 60 Ц15", с рег. № Е8688 АМ следвало  да заплати на ищцовото дружество сумата от 2468.78 лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по риск " Каско"  за имуществените вреди на товарен автомобил "МАЗДА", с рег. № *******, причинени при реализираното на 27.11.2015 г. пътно-транспортно произшествие по път ІІ-19 ,27 км към гр.Разлог по вина на водача на  автомобил „ИВЕКО 60 Ц15“  .Ответникът бил поканен с  покана от 05.05.2016 г.,но  заплащане на сумата не последвало.

                Ответникът оспорва иска,вината на застрахования при него водач и размера на иска.

                Между страните  не е съществувал спор в първоинстанционното производство относно факта,че ответникът е страна по договор ГО,сключен за МПС „ИВЕКО 60 Ц15",с действие към момента на ПТП.

                   Безспорно е, че до приключване на устните състезания по делото във въззивната инстанция не са извършвани  плащания от ответника на ищеца във връзка със същото застрахователно събитие.

                Електронният регистър при Гаранционен фонд е публичен и може с да се извърши справка и да се установи, че т.а„ИВЕКО 60 Ц15“ е бил регистриран в създадения по чл. 292. ал. 1 КЗ Информационен център при Гаранционния фонд договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, обезпечаващ деликтната отговорност на автомобилистите, управляващи процесния автомобил, със срок на застрахователно покритие през релевантния период . По делото е представено писмено доказателство -Писмо /Справка/ от Гаранционен фонд за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност" между водач на т.а. „ИВЕКО 60 Ц15 „” и ответника . Същото е прието като писмено доказателство и не е оспорено от ответника по надлежния ред.

        При тези доказателства СГС приема,че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО и следва да се установи регресната отговорност на ответника.

  В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, относно,механизма на ПТП, причинната връзка между повредите по  автомобил Мазда и ПТП от 27.11.2015 г. и относно стойността на причинените в резултат на събитието вреди по автомобила. От заключението се установява, че всички повреди по лекия автомобил , отразени в изготвените от застрахователя описи по щета, се намират в причинна връзка с процесното ПТП; Стойността на ремонта,необходим за отстраняване на повредите, изчислена  по средни пазарни цени е 2453.78 лв.Представена е фактура за извършен ремонт от сервиз ,отразяваща същата стойност на отремонтирани части и труд.

От събраните гласни доказателства и САТЕ съдът приема,че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобил„ИВЕКО 60 Ц15 „  предприел маневра изпреварване като  със страничната част ударил автомобил Мазда и реализирал процесното ПТП.

                При причиняване на имуществени вреди на превозно средство от водач, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят на деликвента по посочената застраховка дължи на третото увредено лице /собственик на увреденото превозно средство/ обезщетение за вредите, изчислено по правилата на чл. 273, ал. 2 от КЗ и тези на Наредба № 24/2006 г.

                 В чл.4 от Методиката е предвидено,че се прилага като минимална долна граница в случаите,когато не са представени надлежни доказателства/фактури/за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер,съобразно правилата,заложени в Методиката. . При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие-чл.208 ал.3 КЗ като следва да се ползва заключение на вещо лице,но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали се надвишават минималните размери на Методиката към Наредба №24/06г./В този смисъл реш.по т.д.652/09 г. на ВКС,ТК,І отд./

     От заключението на автотехническата експертиза по делото се установява, че обезщетението по средни пазарни цени за ремонта на автомобила  към датата на ПТП е 2453.78 лв.

            Искът с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ е основателен и доказан в  предявения размер.и в такъв размер следва да бъде уважен.

                  Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд относно изхода на спора по иска с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./  и обжалваното решение следва да се отмени изцяло.

                  Разноските  в първоинстанционното производство на ищеца са 98.76 лв. за д.т. ,95 лв. за АТЕ ,50 лв. за призоваване на свидетел и 723.37 лв.за адвокатско възнаграждение-по списък ; във въззивното производство въззивникът е заплатил за д.т.49.38 лв и 402.81 лв.за адвокатско възнаграждение.Сумите следва да бъдат присъдени.

       

                   Предвид изложените съображения, СГС

                    

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

             ОТМЕНЯ  решение от 03.08.2018 г. по гр. д. №74678/16 г. на СРС Гражданско отделение, ІІ-68 състав и вместо това

                                        П  О  С  Т  А  Н  О  В  Я  В  А :

ОСЪЖДА З."Б.И."АД, ***,на основание  чл.213,ал.1,изр.З К3/2005г.-отм./ , да заплати на "ДЗИ-О.З."ЕАД, ЕИК: *******, гр. София, ул. „*******, съдебен адрес:***, чрез адвокат Е.Г., в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „ИВЕКО 60 Ц15”, с рег. № *******сумата от 2 468.78 лв (две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки),ведно със законната лихва върху главницата,считано от 21.12.20165 г., представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско +" по щета № 44012131524604 за имуществените вреди на автомобил "Мазда 6", с рег. № *******, причинени при реализираното на 27.11.2015г. на път 31-19, 27 км пътно-транспортно произшествие, и т.нар. ликвидационни разноски.

               ОСЪЖДА З."Б.И."АД, *** да заплати на "ДЗИ-О.З."ЕАД, ЕИК: *******, гр. София, ул. „*******, съдебен адрес:***, чрез адвокат Е.Г. сумата 967.13 лв.разноски в първоинстанционното производство и 452.19 лв.разноски във възивното производство.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                         2.