31.01.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№524 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано по жалба от Ф.Р.Е., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт №Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и
поправен с Акт за поправка на РА №16002619005326-003-001/14.01.2019г.,
потвърдени с Решение №178/27.03.2019г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. В жалбата се твърди, че РА е
незаконосъобразен и необоснован, постановен при съществени процесуални и
материалноправни нарушения, както и при неизяснена фактическа обстановка.
Твърди се, че не били изискани и събрани доказателства и ревизията следвало да бъде
осъществена съобразно общия ред. Актът бил немотивиран в нарушение на чл.120,
ал.1, т.5 от ДОПК. Като мотиви било обсъдено неговото възражение и то не в
цялост. Приети били предложените задължения, но не било формирано изявление за
приемане на мотивите и изводите на ревизиращия орган. Не бил обсъден основният
довод, че представената служебна бележка от публичен изпълнител не е достатъчна
да обоснове изводите в доклада. В нарушение на чл.117, ал.4 от ДОПК не били връчени
приложенията към доклада, отразени от стр.46 до 48 в РД, както и изброените и
събрани в хода на ревизията документи, а по-голяма част не били изискани от
жалбоподателя и не изхождали от него. Възразява, че имало неправилност при
изчислението на задълженията на кооперацията към 31.12.2015г., тъй като
констатациите в РА, съставен на задължено лице, не можели да бъдат
противопоставени на лице спрямо което е започнала ревизия по чл.19 от ДОПК и в
тези случаи елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на
физическото лице следвало да бъдат установени по несъмнен начин от ревизьорите
в хода на ревизията. Вменената му отговорност по чл.19 от ДОПК се основавала на
извършеното на дружеството ревизионно производство с РА №Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г.
и акта за поправката му. Укриването на факти и обстоятелства като проявна форма
предполагало активно и съзнателно действие, а не просто да не изпълни
задължението си за заявяване им. Разминаването между декларираното и
действителното е укриване, но само ако било умишлено, т.е. лицето да било
наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и
да е искал или допускал настъпването им. Нямало доказателства какво е неговото
участие във всяка неотчетена продажба в
общ размер на 165 985,44 лева, дали е извършена с негово пряко участие,
дали бил положил подпис под първични документи и др. Касаело се за продажби при
он-лайн търговия, осъществявани чрез куриерски служби. Доставките се извършвали
от негови служители и чрез различни куриерски фирми, документите се обработвали
в счетоводството и при подписване от него на справки декларации по ЗДДС за
периода 2014г.-2016г. нямал възможност да сверява данните от декларацията с
данните от първичните документи. Това можело да бъде във форма на небрежност
или неволно извършено, но не и умишлено. Не било достатъчно да се посочи, че
като председател на задълженото лице, то е следвало да проверява верността на
подаваната в НАП информация. В събраните доказателства нямало първичен документ
или товарителница, който да е подписан от жалбоподателя. Не било разграничено
каква е отговорността му в различните хипотези на чл.19 от ДОПК и това
нарушавало правото му на защита. През периода от 01.10.2013г. до 31.03.2018г.
разпоредбата търпяла нееднократни промени. Не бил определен момента, в който
възниквала отговорността му, а като такъв момент бил приет момента на
възникване на задълженията на кооперацията. Необосновано се твърдяло, че
действия на жалбоподателя – гласуван дивидент, довели до намаляване на
имуществото в такава степен, че да не могат да бъдат събрани вземанията.
Данните по изп.д.№73/15г. на ПИ към офис Хасково установявали, че възбраненото
имущество било на стойност надвишаваща в пъти размера на дълга. Подробно се
сочи имущество, което е възбранено или запорирано, както и се излагат
съображения относно посочените окончателни оценки. Прави се извод, че
имуществото към средата на 2016г., което обезпечава публичните задължения,
надвишавало в пъти публичните задължения. Имуществото не било намаляло
вследствие на определяне на дивиденти и не било причина за несъбирането на
задължения. В ревизирания период по всякакъв начин съдействал на органите на
приходите и вземанията на Държава били обезпечени с 6 имота. Провел срещи със
служител на НАП и изрично заявил, че единственият начин да погасят задълженията
към НАП било продажбата на недвижимите имоти, собственост на кооперацията. Не
били правилно изчислени лихвите, доколкото се приемало като начална дата за
възникване на отговорността му началната дата на възникване на всяко едно от
посочените задължения за данъци. Освен това съществувала съдебна практика, че
задължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл.19 от ДОПК. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002618002812-091-001
от 04.01.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и
поправен с Акт за поправка на РА №16002619005326-003-001/14.01.2019г.,
потвърдени с Решение №178/27.03.2019г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
Ответната страна
счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да
бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи
юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските
от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на
Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002618002812-091-001
от 04.01.2019г. е издаден от Началник
на сектор при ТД на НАП Пловдив и Главен инспектор по приходите и е обжалван
пред съда, в частта му, с която е поправен с Акт за поправка на РА
№П-16002619005326 и с която е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за Ф.Р.Е.
– в качеството му на председател и член на УС на ПК Е.-текс, по ЗДДС – главници в общ
размер на 593 463,80 лева и лихви в общ размер на 191 087,62 лева; Данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически
лица – главници - 121 845,56 лева и лихви - 24 942,84 лева; ЗКПО – главници в
общ размер на 35 957,73 лева и лихви в размер на 5 588,08 лева; ЗДДФЛ
- данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – главници
в общ размер на 99 212,48 лева и
лихви – 32 063,33 лева; ЗДДФЛ – данък върху доходите на ФЛ – свободни
професии, граждански договори и др. – главници 1 809,59 лева и лихви –
815,23 лева; Данък върху разходите за превозните средства – главници 578,38 лева
и лихви – 226,22 лева; Осигурителни вноски за ДОО – главници в общ размер на
238 216,87 лева и лихви – 79 451,46 лева; Осигурителни вноски за ЗО – главници
в общ размер на 107 257,30 лева и лихви – в общ размер на 34 392,76 лева; Осигурителни
вноски за УПФ – главници 52 873,09 лева и лихви – 17 498,41 лева. В частта на
постановеното относно поправка на същия РА с Акт за поправка № П-16002619002916-003-001/10.01.2019г.
не обжалван по съдебен ред. РА е съобщен на жалбоподателя и обжалван по
административен ред с жалба вх.№20-15-39/29.01.2019г. С Решение №178/27.03.2019г.
Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който е
определена отговорността. Решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ
на НАП е връчено на жалбоподателя на 29.03.2019г. – л.1018, Приложение №4 от
делото, поради което с подаване на жалбата на 12.04.2019г., е спазен
предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е
образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002618002812-020-001 от
16.05.2018г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена
след искания за продължаване на срока от 14.08.2018г. и от 12.09.2018г., като в
нея изрично е посочено, че е за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за
задължения на данъци и/или ЗОВ на ПК Е.-текс и обхваща установяване на отговорност
за Корпоративен данък от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.; за Данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения – от 01.11.2013г. до
31.03.2018г.; за Данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански
договори и др. – от 01.01.2014г. до 31.12.2015г.; за Данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица – от
01.01.2015г. до 31.12.2017г.; за данък върху добавената стойност – от
01.10.2013г. до 30.09.2017г.; за ДОО – за осигурители – от 01.05.2014г. до
31.03.2018г.; за вноски за здравно осигуряване – за осигурители – от
01.05.2014г. до 31.03.2018г.; за Универсален пенсионен фонд – за осигурители –
от 01.06.2014г. до 31.03.2018г. За ревизионното производство е определен срок
за приключване до 25.10.2018г., като ревизионният доклад следва да бъде
съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119,
ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия -
от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция /Заповед №РД-09-1/03.01.2017г./, и от
ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия. Поради
това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е
съставен Ревизионен доклад №Р-16002618002812-092-001/07.11.2018г., като срещу
него е подадено възражение в срок на 14.11.2018г. Поскано е удължаване на
срока, като с Уведомление №Р-16002618002812-РУС-001/21.11.2018г. срокът е
удължен до 21.12.2018г. След съставянето на РД и обсъждане на възражението е
издаден Ревизионен акт №Р-16002618002812-091-001/04.01.2019г. Във
връзка с направените възражения, че не били връчени описаните като
приложения на стр.46-48 документи, в
хода на съдебното производство е назначена съдебна експертиза, по която
заключението на вещото лице съдът възприема изцяло като безпристрастно и
компетентно изготвено. След предоставен достъп до ел.поща на страните вещото
лице установява изпратени две писма от НАП на 07.11.2018г., като първото има
прикрепен файл за ревизионен доклад – 112 страници, а второто съдържа два
прикрепени файла и адрес на препратка към сайта на НАП. Във второто писмо
изрично се посочва, че докладът е заедно с всички доказателства, както и са
дадени указания относно ел.услуга на НАП за получаване на документи в рамките
на контролните производства. Установено е и че тази препратка в момента не е
активна поради изтичане на срока, както и че от жалбоподателя има отговор, че
ревизионният акт е получен. С оглед на изложеното и като се има предвид, че във
възражението срещу РД от 14.11.2018г. изрично се посочва, че обемът на доклада
и събраните доказателства е голям, както и не се излага, че липсват
доказателства, то съдът приема възражението за нарушения в процедурата по
връчване на РД за неоснователно. Обстоятелството, че в писмото на л.817,
Приложение №3, жалбоподателят сочи, че бил получил „ревизионен акт“, не внася
съмнения относно извършеното връчване на РД с оглед на датите на издаване на РД
и РА. Съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК електронното съобщение се смята за електронно
връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно
електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на компетентната администрация, а в настоящия случай се
доказа, че жалбоподателят е потвърдил получаването на РД без възражения.
След обсъждане
на възражението по чл.117, ал.5 от ДОПК по РД е издаден Ревизионен акт №Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019г., като съдът не споделя оплакването на
жалбоподателя, че този акт не бил мотивиран. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК
ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него,
а органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и
представените доказателства. Това задължение органът по приходите е изпълнил,
като е групирал посочените от жалбоподателя възражения в две групи, обсъдил ги
е мотивирано и ги е приел за неоснователни. Относно РД е посочено изрично, че е
част от ревизионния акт, заедно с данъчноосигурителна сметка на кооперацията
към 04.01.2019г.
С жалба вх.№20-25-39/28.01.2019г.
РА е оспорен, като с Решение №178 от 27.03.2019г. е потвърден РА за установената
отговорност по чл.19 от ДОПК.
При извършените
процесуални действия в хода на ревизията между страните е безспорно установено,
че жалбоподателят е председател и член на Управителния съвет на ПК Е.-текс, ЕИК
*********, за периода от 13.07.2004г., както и представляващ кооперацията, като
мандатът му продължава до 13.08.2019г. На посочената кооперация е извършена ревизия,
приключила с РА №Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г., поправен с Акт №
П-16002618023487-003-001/08.02.2018г., издадени на ПК Е. - текс, по ЗДДС и по
ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. Установените задължения
по ЗДДС са за главници общо в размер на 460 927,68 лева и лихви
126 243,95 лева и по ЗКПО - главници общо в размер на 7 883,69 лева и
лихви 2 687,52 лева. Органите по приходи установили по реда на чл.122 от ДОПК, че производствената кооперация е извършвала продажби он-лайн и е
доставяла чрез куриери разнородни стоки /облекла, обувки и др./ на крайни
клиенти без да е отчитала всички приходи и съответно е укривала част от
дължимите косвени и преки данъци. Посоченият РА, ведно с приложенията към него,
е присъединени в настоящото ревизионно производство по чл.19 от ДОПК с протокол
№1351022/14.06.2018г., като РА не е обжалван и е влязъл в законна сила към
датата на възлагане на ревизионното производство на Ф.Е., което също не е
спорно между страните. Освен установените в ревизионното производство главници
и прилежащите им лихви е установено още, че ПК Е. - текс чрез подадени СД по
ЗДДС е декларирало вноски за ДДС в периоди м.01-м.09.17г., корпоративен данък
за 2017г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица за периоди от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., данък
върху разходите за превозните средства за периоди от 01.01.2014г. до
31.12.2015г., данък върху доходите на
физически лица - свободни професии,
граждански договори и др. за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2015г., данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях отношения за периода 01.01.2013г. до 31.03.2018г., както и декларирани с
декларация обр.6 задължения за ДОО, ЗО и УПФ – общо в размер на 782 403,43
лева. Тези задължения не са внесени до издаване на процесния РА № Р-16002618002812-091-001/04.01.2019г.,
което обстоятелство също не е спорно.
В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения, както и са изискани такива от
трети лица – банки, Агенция по вписвания, ПК Е.-текс, като получените писма са
в приложения по съставения ревизионен доклад, представените документи са
присъединени, както и са съставени съответни протоколи.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства, органите по приходите
направили извод, че са налице предпоставките за отговорност по чл.19 от ДОПК. Жалбоподателят – като субект на тази отговорност, представлява и ръководи
дейността на кооперацията през периодите, за които са установени данъчни и
публични задължения на кооперацията, и през който са извършени действията,
увреждащи фиска. От публикуваните протоколи в Търговския регистър е установено,
че той не е изразил несъгласие със взети решения в кооперацията, нито пък е
вписал особено мнение в съставените документи през ревизирания период. В този
смисъл е направен безспорния извод, че жалбоподателят има качество на управител
и член на орган на управление на задължено по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК лице. В
това си качество лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или
публичния изпълнител факти и обстоятелества, но те са били укрити. Публичните
задължения за процесните периоди били установени с ревизионен акт, а също били
възникнали на основание подадени справки-декларации по чл.12 от ЗДДС,
декларации по обр.6 за дължим данък по ЗДДФЛ и дължими здравноосигурителни
вноски по КСО и ЗЗО, дължими данъци по ЗКПО и ЗДДФЛ по декларации по чл.92 от ЗКПО и по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, поради което лицето знаело за тези задължения.
Неподаването на данни за действителния размер – невярно деклариране на задължения,
според органите приходи представлявало поведение под форма на бездействие на
жалбоподателя, като чрез това са укрити факти и обстоятелства и се препятства събирането на вземания. Проверяващите
са извели причинноследствена връзка между поведението на жалбоподателя и
невъзможността да бъдат събрани задълженията, като са посочили, че
администрацията така е лишена от изпълнително основание, въз основа на което да
проведе евентуално принудително изпълнение. Посочено е, че съгласно чл.209,
ал.2, т.2 от ДОПК липсата на декларация или подадената такава с некоректни
данни препятства възможността чрез
съответните съпоставки и анализи да предположи, че са възникнали неплатени
задължения, респ. действителния им размер. Същността на декларирането се
състояла именно в посочване на действителните факти и обстоятелства, свързани с
данъчно облагане, като ревизираното лице в качеството си на член на управителен
орган е съзнавал или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията
по деклариране на коректни данни. Както относно задълженията по ревизионния
акт, така и по декларираните задължения, били предприети действия за
обезпечаването им, като било установено, че имуществото не е достатъчно за
покриване на изискуемите задължения. Дългът е категоризиран като трудно
събираем. Поради това е направен и извод за връзка между знанието и
възпрепятстването на публичния изпълнител за реализиране способи и мерки за
погасяване на задълженията за данъци и осигуровки. Ревизираното лице е
определено като действащо при условията на недобросъвестност, тъй като знаел,
че не декларира действително извършени доставки и съответните дължими вноски,
както и че по този начин ще лиши кооперацията от възможност за заплащане на
задълженията ѝ. Наред с невярното деклариране, органите по приходи са
установили, че в подадените баланси за 2013г. – 2017г. кооперацията е
декларирала касова наличност в значителни размери, както и че е било възможно
плащането на публичните задължения на предприятието. Но въпреки това са били
разпределени дивиденти в общ размер на 2 436 909,43 лева /подробно
описани като съотношение задължения и съответни разпределени дивиденти за всяка
отделна година/, с която сума е било достатъчно да се покрият задълженията на
ПК Е. – текс. Няма спор по установените факти, че Ф.Е. бил подписал всички
протоколи на Общото събрание, с които са документирани взетите решения за
разпределяне на дивиденти, като е направен извод за съзнателно участие в
разпореждането с касови наличности и наличие на връзка между това знание и
възпрепятстването на погасяването на задълженията за данъци и осигуровки. Със
съзнателното неплащане на задълженията на кооперацията при наличието на парични
средства в каса жалбоподателят е препятствал събирането им, като за последното
се прави извод и за наличие на умисъл в действията му. Направен е извод, че
извършването на действия, несъобразени с икономическото състояние на
управляваната кооперация, са довели в причинноследствена връзка били довели до
намаляване на имуществото ѝ, като това било препятствало изплащането от
кооперацията на публичните задължения, а това било и противоправен резултата от
отчуждаването на имущество, за неутрализирането на което се търсела имуществена
отговорност от физическото лице – извършител, чрез прилагането на чл.19 от ДОПК. Поради това и на основание чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК на Ф.Е. – като физическо лице, отговарял до размера на непогасеното от
юридическото лице задължение – установените задължения с №Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г., поправен с Акт № П-16002618023487-003-001/08.02.2018г.;
задълженията по подадена декларация по чл.92 от ЗКПО от 01.01.2017г. до
31.12.2017г.; дължимите задължения за данък върху разходите за превозни
средства, дължимите задължения по ЗДДС в периоди м.10.-м.12.2013г. и м.01-м.09.17г.,
както и по подадени декларации по обр.6
в ревизирания период – ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО. Начислена била и лихва
върху дължимите невнесени и внесени със закъснение осигурителни вноски.
В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, удължен след искане от жалбоподателя, е
постъпило възражение, че задължение на кооперацията в размер на
1 312 520,03 лева към 31.12.2015г. и относно данък в размер на
280 740,38 лева не отговаряло на действителното и било грешно. Възразява и
по прилагането на чл.19 от ДОПК, тъй като не било безспорно наличие на
обстоятелствата, че следвало да бъде ангажирана неговата отговорност –
неизпълнението можело да бъде в резултат на различни причини, включително
небрежност. Разминаването между декларирано и действително можело да е укриване
само ако било умишлено. Не били събрани доказателства относно неговото участие
във всяка една от продажбите общо на
стойност в размер на 165 985,44 лева. Конкретните действия били извършвани
от служители на кооперацията и чрез куриерски фирми, като документите се
обработвали в счетоводството и при подписването на справки декларации по ЗДДС
не бил имал физическа възможност да свери данните от декларацията с данните от всички първични документи за
съответния период. В хода на ревизията не можело да бъдат установявани
задължения на юридическото лице, които автоматично да бъдат вменени в негова
отговорност. Недостатъчна била служебна бележка от публичен изпълнител, която
да установи невъзможност притежаваното имущество да е недостатъчно за покриване
на изискуемите задължения. Не бил извършен анализ на притежаваното от
кооперацията имущество. Възбраненото имущество надвишавало в пъти размера на
дълга.
В РА обсъдени тези
възражения, като по отношение размера на сумите е посочено, че са взети от
данъчноосигурителната сметка на ПК Е.-текс, а относно предпоставките за
ангажиране на отговорността по чл.19 от ДОПК излагат съображения, че
жалбоподателят не е сверявал данните от декларациите с данните от първичните
документи, поради което необявяването на определени факти и обстоятелества
неотчетени продажби/ се определя като небрежно, но не и умишлено укриване.
Възражението е прието за необосновано, тъй като като председател ПК Е.-текс
жалбоподателят имал задължение да проверява верността на подаваната в НАП информация.
В РА дължимите лихви са преизчислени към датата на издаването му.
При оспорването на РА по административен
ред в Решение №178/27.03.2019г. е направен извод, че органите на приходите
правилно са анализирали всички данни за установяването на фактическия състав на
отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Отговорността на РЛ е ангажирана затова, че в
подадените справки-декларации по ЗДДС са декларирани занижени стойности на ДДС
за внасяне и че в подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО са декларирани неистински
стойности на дължимия корпоративен данък, както и за допълнително установените
в ревизионното производство главници и прилежащите им лихви - вноски за ДДС,
корпоративен данък за 2017г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове
на местни и чуждестранни физически лица, данък върху разходите за превозните
средства, данък върху доходите на
физически лица - свободни професии,
граждански договори и др., данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях отношения, както и декларирани с декларация обр. 6 задължения за ДОО, ЗО и
УПФ, които не били внесени до издаване на спорния РА №
Р-16002618002812-091-001/04.01.2019г., за което допълнително са начислени
съответните лихви. Прието е, че са налице предпоставките и по ал.1, и по ал.2
от ДОПК. С оглед на безспорния факт относно управленските функции на
жалбоподателя, то той знаел за подадените некоректни данни, както и това, че се
стигало до ощетяване на бюджета, а липсата на деклариране или разликата между
декларираното и надлежно установеното съставлявало укриване по смисъла на ал.1,
чл.19 от ДОПК. Вследствие на поведението на лицето било невъзможно да бъдат
събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. По отношение предпоставките по чл.19, ал.2 от ДОПК се сочи, че кооперацията имала значителна касова наличност, но не се
разпоредила с финансовите средства в посока разплащане с бюджета, а
разпределили дивидент в размер на 2 436 909,43 лева, която сума била
достатъчна, за да се погасят задълженията. Протоколите на ОС на кооперацията
били подписвани от Ф.Е., което доказвало знанието от негова страна. Налице било недобросъвестно
препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски,
състоящо се в извършването на разпореждане – плащания, с имуществото на
задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен,
непозволяваща изпълнението на възникналите задължения. Способите, посочени в
чл.19, ал.2 от ДОПК, за намаляване на имуществото са плащане в натура или в
пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо разпределение
на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на задълженото лице
безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. В хода на ревизията
безспорно е установено разпределяне на дивиденти в полза на Председателя и
членовете на кооперацията, както и подадени декларации за дължим, но невнесен
данък върху дивидентите, които са с общ размер на 2 436 909,47 лева /удържан и невнесен
данък - 121 845,56 лева/, изплатени суми 2 315 063,91 лева/. Обсъдена е и
събраната информация по отношение на предприетите действия от НАП Пловдив /писмо
изх. № РД-21-1782/11.06.2018 г. за предоставяне на информация за предприети
действия от страна на ТД на НАП, Дирекция Събиране – офис Хасково по отношение
на задължения, както по РА № Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г., така и за задължения,
възникнали по подадени декларации/, като от получената служебна бележка вх. №
РД-21-1781/05.07.2018 г. е установено след пълно проучване на активите на
дружеството, че към момента на процесното ревизионно производство има наложени
и действащи обезпечителни мерки върху 5 броя МПС, собственост на кооперацията и
е наложен запор на всички банкови сметки, а вземането на кооперацията е определено
като трудносъбираемо. В подкрепа изводите от РА в решението се сочи и че Протокол
за опис изх. №С180026-178-0000352/05.01.2018г., в който имоти и движими вещи не
са налични, притежаваните от дружеството и запорирани МПС са продадени чрез
търг, инвентар и оборудване на хотел е разпродаден от ЧСИ за покриване на дълг,
произтичащ от отпуснат от ББР кредит. Самият председател на кооперацията е
записал в протокола за опис, че към датата на същия, кооперацията няма налични
стоки и инвентар. В заключение е напълно споделен извода на проверяващите от
РА, както и относно лихвите, които са дължими от законовия падеж на данъчното
задължение до издаване на ревизионния акт, а задължението на лицето, към което
била насочена отговорността, следва точно параметрите, каквито има главния дълг
и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник. Отговорното
лице отговаряло за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му
погасяване.
По делото не е налице спор по
фактите, като се спори дали са налице елементите на фактическият състав на
чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
С разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2
от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на
лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти по
чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Основният длъжник е субектът, който дължи данъци или
осигурителни вноски, т.е. лицето по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, а субект на
особената имуществена отговорност е неговия управител или член на управителен
орган. Предпоставките по двете разпоредби за ангажиране на тази отговорност е
съответно - укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на
факти и обстоятелства, които лицето по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК е длъжно да обяви
пред тях и в резултат на това да не могат да се съберат дължимите данъчни или
осигурителни вноски, или по ал.2 - недобросъвестно извършване на плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци или осигурителни вноски. Отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК
е до размера на несъбраното задължение, а отговорността по ал.2 – до размера на
извършените плащания, съответно намаленото имущество. При анализ на редакциите
на двете разпоредби, изменени и допълнени, се установява, че е разширен обхвата
на всяка от тях с оглед лицата, чиято отговорност за задълженията на
съответното юридическо лице може да бъде ангажирана, както и кръгът
действия/бездействия, предпоставящи реализирането на отговорност.
В процесния случай е доказано, че главният длъжник ПК Е.-текс е
задължено лице по чл.14 от ДОПК, тъй като неговите задължения са установени с
влязъл в сила ревизионен акт. Жалбоподателят е имал качеството на председател и
член на Управителния съвет на ПК Е.-текс в периода на възникване на
задълженията, както и при издаване на ревизионния акт на дружеството и на самия
него като отговорно лице по чл.19 от ДОПК. Така е изпълнена първата
предпоставка за реализиране на отговорността по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК.
Спорно е
дали жалбоподателят е отговорен за задълженията на основание чл.19, ал.1, а
именно дали са налице останалите предпоставки от фактическия състав на
разпоредбата - да е налице поведение, изразяващо
се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител, да има причинноследствена връзка между поведението и
невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски , както и да е установена невъзможност
за събиране на публични вземания.
Спорно е и относно наличието на всички предпоставки относно прилагането на разпоредбата
на чл.19, ал.2 – да има недобросъвестно поведение, изразяващо се в съответния
посочен от закона способ, а в случая - извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е
намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски. Всички
елементи на правопораждащия фактически състав -
като
основание за реализиране на отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, следва да бъдат доказани от приходните органи.
Няма
спор между страните, че относно задълженията, установени с РА
№Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г., поправен с Акт №
П-16002618023487-003-001/08.02.2018г., че относно тях са били подадени
справки-декларации с декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне и
неистински стойности на дължимия корпоративен данък, както и не е спорно, че допълнително
установените в ревизионното производство задължения не са внесени, а по решеня
на Общото събрание има изплатени дивиденти. Подаването на декларации с информация, водеща до по-малък резултат за съответния
данък, е определено като като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на
чл.19, ал.1
от ДОПК. С
подаването на декларациите с некоректно посочени в тях резултат за внасяне е
възпрепятствано събиране на вземанията. Подаването на декларации е едно от
най-съществените и важни задължения на задължените физически и юридически лица.
Същността на декларирането се състои в посочване на предвидените в съответните
образци на декларации факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане,
съответно със задължителното обществено осигуряване. Субект на укриването е председателят и член на управителния съвет, който
съгласно чл.21 и 26 от
ЗК представлява
кооперацията, организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния
съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува, както и ръководи текущата
дейност на кооперацията. Настоящата
инстанция счита за доказано по делото, че ревизираното лице в качеството
му на председател на кооперацията, е знаел, че при
подаване на декларациите с
некоректно посочени
стойности ще доведе
до бъдещо определяне на задължения на дружеството за данъци и осигуровки и до ощетяване на бюджета. Неосноветелно е възражението от
негова страна, че не е можел да свери всички първични документи, доколкото
имаики предвид правомощията на председателя, то той има задължението да
проверява верността на подаваната в НАП информация. Установена е също така и причинно-следствената
връзка между това поведение на управителя и невъзможността да бъдат събрани
установените с РА задължения за плащане на данък по ЗДДС и корпоративен
данък.
Обстоятелството, че са подадени декларации с
некоректен резултат, препятства приходната администрация да установи
съответните задължения за данъци и осигурителни вноски, доколкото
администрацията не е разполагала с изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.2 ДОПК.
По отношение твърдяното наличие на
предпоставките по чл.19, ал.2 от ДОПК е безспорно, че кооперацията не е
погасявала публичноправните задължения през 2015, 2016 и 2017г., като е можело
да бъдат погасени и съответно за 2015г. – остатъкът щял да бъде намален, а през
2016г. и 2017г. – дори да остане сума за разпределение като дивидент. Доколкото
е установено и доказано, че сумите са били налични по каса и тези пари са били
изтеглени под формата на разпределение на
дивиденти, то може да бъде направен обоснован извод за установеност на
причинноследствена връзка между поведението на ревизираното лице и
невъзможността за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски
кооперацията. С наличните парични средства не е наредено разплащане с бюджета, а средствата на
кооперацията са насочени за изплащане на дивиденти, след което не са останали
достатъчно активи за плащане на задълженията.
Така посочено е именно и последната
предпоставка и в двете разпоредби на ал.1 и ал.2 от чл.19 - установена невъзможност за събиране на публични вземания. Публичните задължения на ПК Е.-текст са в размер на 1 251 214,80
лева. За събирането
им публичният
изпълнител след направена проверка на
10.05.2018г. е съставил Протокол №С180026-026-0012341, представен в приложеното
изп.д.№26150000073/2015г. – л.13, в който изрично посочва, че след пълно
проучване на ПК Е.-текс и установени всички активи са наложили надлежни
обезпечителни мерки. Към този момент непогасените публични вземания са в общ
размер на 1 575 863 лева в това число и лихва от 305 231,80
лева, а след множеството проведени търгове има останали 7 бр. МПС, с които се
обезпечава дълга под 10% от целия му размер. В насока да докаже , че кооперацията е
можела да заплати публичните си задължения, жалбоподателят сочи заключението на
вещо лице М. с установените стойности на имотите на кооперацията съответно към
2014г. и 2016г., но тези стойности следва да се има предвид, че са били
установени за момент преди началото на ревизията на кооперацията, а и обсъдени
в съвкупност с представеното изпълнително дело, не водят до различен извод. В този смисъл съдът приема, че е доказана
невъзможностт за събиране на публичните вземания,
дължими от кооперацията.
При така установените по делото
факти и обстоятелства, настоящият състав преценява като налични всички
кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по реда на чл.19,
ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Но
следва да се има предвид, че отговорността по чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК е отговорност за чужди задължения и се предвижда отговорност за несъбрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски до размера на непогасеното
задължение – ал.1, съответно
– до размера на извършените плащания в хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК, но не и за
лихвите върху тях. Не е предвидено изрично, че отговорността на третото лице обхваща и лихвите върху установените, но не събрани
публични вземания, поради което отговорността на
ревизираното лице за лихви е незаконосъобразно установена. Така РА в частта, в която са начислени лихви върху
задълженията по ЗДДС, данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, ЗКПО, ЗДДФЛ -
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, ЗДДФЛ –
данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др.,
данък върху разходите за превозните средства, осигурителни вноски за ДОО, осигурителни вноски за ЗО, както и върху осигурителни
вноски за УПФ, в общ размер на лихвите от 387 149,12 лева, следва да
бъде отменен.
Жалбата е
основателна в частта на установените с РА лихви и неоснователна в останалата
част. С оглед крайния извод за частична основателност на жалбата и на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските съразмерно на уважената част –
за юрк.възнаграждение в размер на 13 283,64 лева, а на ответника –
съобразно отхвърлената част – общо 831,80 лева, представляващи разноски за
адв.възнаграждение, д.такса и експертизи.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Р.Е., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт №Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и поправен с Акт за поправка на РА №П-16002619005326-003-001/14.01.2019г.,
потвърдени с Решение №178/27.03.2019г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП, за установената отговорност по чл.19 от ДОПК в частта на
задължение по ЗДДС – главници в общ размер на 593 463,80 лева; Данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица –
главници - 121 845,56 лева; ЗКПО – главници в общ размер на 35 957,73 лева;
ЗДДФЛ - данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения –
главници в общ размер на 99 212,48
лева; ЗДДФЛ – данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански
договори и др. – главници 1 809,59 лева; Данък върху разходите за
превозните средства – главници 578,38 лева; Осигурителни вноски за ДОО –
главници в общ размер на 238 216,87 лева; Осигурителни вноски за ЗО – главници
в общ размер на 107 257,30 лева; Осигурителни вноски за УПФ – главници
52 873,09 лева, или общо всички
главници – 1 251 214,80 лева.
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002618002812-091-001
от 04.01.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и поправен с Акт за поправка на РА
№16002619005326-003-001/14.01.2019г., потвърдени с Решение №178/27.03.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП, за установената отговорност по чл.19 от ДОПК в частта на
задължения на Ф.Р.Е., ЕГН **********,***, за лихви: по ЗДДС – лихви в общ
размер на 191 087,62 лева; Данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица – лихви в размер 24 942,84 лева;
ЗКПО – лихви в размер на 5 588,08 лева; ЗДДФЛ - данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения - лихви в размер 32 063,33 лева;
ЗДДФЛ – данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и
др. – лихви в размер 815,23 лева; Данък върху разходите за превозните средства
– лихви в размер 226,22 лева; Осигурителни вноски за ДОО - лихви в размер 79
451,46 лева; Осигурителни вноски за ЗО – лихви в общ размер на 34 392,76 лева; Осигурителни
вноски за УПФ – лихви в размер 17 498,41 лева, или общо всички лихви – 387 149,12 лева.
ОСЪЖДА Ф.Р.Е., ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция
за приходите гр.С., Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика –
Пловдив, разноски съобразно част - уважената
част 13283,64 лева, както и Националната агенция за приходите гр.С., Дирекция
Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, да заплати на Ф.Р.Е., ЕГН **********,
разноски съобразно отхвърлената част – 831,80 лева.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия: