РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Тутракан, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100089 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
792/24.02.2022 на „Б. п. п. ф.” С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър
под № *********, с адрес на управление във ***, чрез „Б. п. п. ф. с.а., к. Б.”
КЧТ с ЕИК *** против К. Б. М. с ЕГН ********** за установяване, че дължи
паричната сума по Заповед № 257 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена на 20.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 500/2021 на Районен съд
Тутракан, а именно: главница 496,65 лева, договорна лихва 37,28 лева за
периода 01.01.2021-05.02.2021; и мораторна лихва 31,16 лева за периода
03.02.2021-19.09.2021, дължими по договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-13455066, сключен на 05.08.2016 г. (дата на първа трансакция).
Твърденията на страните и техните искания са подробно описани в
мотивната част на Определение № 274/10.08.2022 г. под формата на проект за
доклад по чл. 146 ГПК, приет за окончателен в откритото съдебно заседание.
В допълнително становище, представено с молба вх.№ 3807/26.09.2022
г., ищецът взема отношение към указаната му доказателствена тежест.
Поддържа исковата молба.
Ответникът, чрез назначения му процесуален представител, поддържа
отговора, с който оспорва исковата молба.
След преценка на събраните доказателства, доводите на страните и
съобразявайки повелите на закона, Тутраканският районен съд намира
от фактическа и правна страна следното:
1
Правната квалификация на иска е по чл. 430 от Търговския закон във вр.
чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 1 и чл. 3 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 422 от ГПК.
Ищецът е лицензирана от БНБ банка, а ответникът има качеството
потребител, респ. процесният договор е за потребителски кредит, като тези
факти и обстоятелства са обявени с доклада по делото за ненуждаещи се от
доказване, тъй като не се оспорват от страните.
На 15.02.2016 г. между тях е сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карата PLUS-12800390. Касае се за два договора,
оформени в един документ, както обяснява ищецът още в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 500/2021 на ТнРС. Договорът за потребителски
паричен кредит е на стойност 5000 лева и в настоящия казус неговите клаузи
не са обвързани по никакъв начин с другия договор, който е процесният, за
револвиращия кредит, усвояван чрез кредитната карата. За този си извод
съдът съобразява периода на усвояване на заема за 5000 лева и трансакциите
от приетите по делото месечни извлечения по револвиращия заем и
констатира, че няма плащания, които да са отивали за погасяването на вноски
по потребителския кредит с главница 5000 лева.
Сключеният на 15.02.2016 г. договор, в частта, която има отношение
към револвиращия заем, всъщност е от типа на т.нар. „рамкови“ договори,
предвиждащ в неговия чл. 12 само възможността, но не и задължението на
банката да отпусне револвиращ кредит и да издаде кредитна карата за
усвояването му. Тази клауза не съдържа никаква конкретика относно
необходимото съдържание /essentialia negotii/ на договор за заем, за да се
приеме, че има валидно сключено съглашение в тази насока. Единствената
уговорка е за хипотетичен лимит от 10000 лева, в рамките на който банката
едностранно, ако вземе такова решение след проучване на изпълнението на
длъжниковите задължения по другия отпуснат заем с главница 5000 лева,
може да определи размера на револвиращия заем, както допуска чл. 13 от
договора; но може и да не го направи. В настоящия казус банката е взела
решение да отпусне револвиращия заем и да издаде кредитната карта за
усвояването му, обаче, за да се приеме, че има сключен договор за
револвиращ заем, конкретните му параметри трябва да са договорени, или
иначе казано, да има съгласие по тях. В случая необходимото съдържание на
договора за револвиращ кредит се съдържа в документ, наречен „Приложение
към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
12800390, CARD-13455066 Дата: 15/02/2016“, който банката признава в т. VI
на молба вх.№ 3807/26.09.2022 г., че не е подписан от длъжника. Съдът
обръща внимание на факта, че този документ няма дори дата. Не може да се
приеме, че датата на издаването му е същата, като на „рамковия“ договор –
15.02.2016, защото тогава се обезсмисля издаването му в отделен документ и
освен това няма как към онзи момент да се провери изпълнението на
задълженията по другия заем, защото то още не е започнало, която проверка е
условие за отпускането на процесния кредит; пък и тогава не би имало пречка
2
да се подпише документът от длъжника, ако действително е съставен на
същата дата 15.02.2016 г. Посочената дата горе вдясно на документа касае
индивидуализацията на „рамковия“ договор, към който се отнася
приложението. Фактът, че кредитната карта е изпратена на длъжника на
22.07.2016 г. по куриер, подкрепя извода, че приложението не е издадено на
15.02.2016 г., а месеци по-късно. Впоследствие, след като ответникът е
започнал да усвоява сумите по кредита, описани в месечните извлечения,
чиито размери съдът също е приел за безспорни с доклада по делото, на два
пъти първоначално отпуснатият кредитен лимит от 1000 лева е увеличаван:
считано от 13.07.2017 г. на 1500 лева; и считано от 16.03.2017 (посочената
година е фактическа грешка, реално увеличението е било от …2018 г.). Тези
две писма отново са без дата на издаване и не са подписани от длъжника, а и
кредиторът не представя доказателства за уведомяването му, въпреки
указаната доказателствена тежест. Нещо повече, независимо че писмените
доказателствени средства по делото са представени като преписи, съдът, като
погледна и сравни с просто око и без необходимостта от специални знания из
областта на графическите експертизи на подписи, стига до категоричния
извод, че документите са съставени за целите на процеса, защото т.нар.
подписи на служителя на кредитора Н. Н., на длъжност търговски директор,
не са изписани ръкописно от нея в „оригиналите“, а са поставени в преписите
чрез компютърните функции „копи-пейст“, което личи от различната
пикселизация и на трите изображения на подписа в сравнение със
заобикалящите ги текстове, а също и от факта, че трите подписа са абсолютно
идентични помежду си, което е невъзможно да бъде постигнато при
ръкописното им полагане. Последният факт не е от съществено значение,
защото кредиторът винаги може да потвърди представителната власт на
търговския си директор и след като е завел иск, позовавайки се на тези
документи за своето вземане, може да се приеме, че валидира от своя име
волята си, изразена в тях. Остава обаче недоказано твърдението за съгласие
на длъжника с параметрите на револвиращия кредит. Налага се изводът, че е
нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителския
кредит да се сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител,
поради обстоятелството, че нито приложението, нито двете уведомителни
писма са били сведени някога до знанието на ответника и той не е дал
съгласието си за клаузите, записани в тях. Без значение за този извод е
размерът на шрифта на неподписаните документи. Договорът за
потребителския револвиращ кредит се явява недействителен на основание чл.
22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът съзира и други факти и обстоятелства, които допълват картината
на недействителността.
На първо място, това е неточно посоченият ГПР в размер на 44,90%.
Възражението на ищеца, че не приема изчисленията на съда с калкулатора за
ГПР, който ползва, са неоснователни. Не защото посочените в т. II на молбата
с вх.№ 3807/26.09.2022 характеристики на револвиращия кредит са неверни,
напротив, и че заради тях, понеже не е ясно дали, кога, как и в какъв размер
ще бъдат усвоявани отпуснатите заемни средства, реалният ГПР може да
3
варира, т.е. невъзможно е отнапред да се посочи в точен размер, а защото
ищецът удобно пропуска да отбележи обстоятелството, че тъкмо заради това
в чл. 17 от Приложението кредиторът е посочил, че „ГПР на разходите е
изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с
неизменени до края на срока разходи, съгласно Договора за кредит.“ Тоест,
допускането включва само условности, съобразени с т. 3 на Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но не и модалитетите, които ищецът подробно
изброява в допълнителното становище. Всъщност, ГПР при кредити от типа
овърдрафт и револвиращи винаги се посочват в договорите при посоченото
допускане, за да може потребителят да има възможност да го сравни с други
кредит от същия вид, тъй като и съдът е съгласен, че реалното усвояване,
респ. реалният ГПР, няма как да са известни предварително. Параметрите на
допускането са стандартни и нямат особености, поради което ищецът
неоснователно се позовава на резервите, които разработчиците на
калкулатора за ГПР са посочили за неговата употреба. Съдът многократно е
ползвал посоченият в определението по чл. 140 ГПК кредитен калкулатор и
точността му е проверена, освен със съвпадащите резултати, спрямо тези на
представените договори за кредит, но и чрез самостоятелни изчисления
съгласно формулата в приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Съдът има
неспециални математически знания да приложи формулата и вече го е
направил. Неспециалните знания са достатъчни, както са достатъчни за
ползването на обикновен калкулатор при простите аритметични сметки,
защото и идеята на законодателя е такава, че щом посочва формулата в закон,
имащ за цел да осигури защита на потребителите, значи очаква именно
средностатистическите потребители да го четат и с неспециалните си знания,
придобити от задължителната образователна подготовка, да могат да си
направят изчисленията, прилагайки формулата. Използването от съда на
калкулатора за ГПР е по същите съображения като използването на
обикновения калкулатор – за бързина и удобство на представения краен
резултат и за онагледяване на резултатите, но не представлява събиране на
доказателства по служебен път, в какъвто смисъл са доводите на ищеца,
макар че и това е допустимо в настоящия процес предвид потребителското
качество на ответника. Касае се за дейност по оценка на твърдените факти и
съпоставянето им с действителността. Твърдението, че ГПР при посоченото
допускане е 44,90%, се явява невярно. Според калкулатора на съда той е дори
по-малък – 41,19%, която разлика е в полза на ищеца и може да се дължи на
настройките за закръгляне, които е ползвал с неговия калкулатор, но това не е
важно. По-важното е, че един сигурен и постоянен разход като този за
месечната такса обслужване от 4 лева, не е посочен сред параметрите на
допускането, а тази такса присъства във всяко месечно извлечение.
Добавяйки тези 4 лева на месец, ГПР става 52,48%, което е над ограничението
по чл. 19, ал. 4 ЗПК за исковия период. В изчислението дори не е включена
застрахователната премия, която личи от месечните извлечения, че е
начислявана по кредита, и за нея ищецът е знаел още при сключването на
„рамковия“ договор на 15.02.2016 г., защото на същата дата страните са
4
подписали Общите условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията по кредитни карти“ (л. 41-44 от ч.гр.д.№ 500/21 ТнРС). Тоест,
като не е включил в допускането по чл. 17 от неподписаното приложение към
договора, разходите за месечната такса обслужване и застрахователната
премия, и по този начин е посочил неточен представителен ГПР, съдът
приема, че дори да имаше съгласие на длъжника с посочените в договора
параметри на револвиращия кредит, същият пак се явява недействителен, но
на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, нищожна, според съда, е едностранно наложената
клауза в уведомителните писма, които бездруго не са получени от ответника
и той не е дал съгласие за нея, че всяка трансакция с кредитната карта след
влизане в сила на променения кредитен лимит ще означава приемането му.
Нарушен е чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК, гласящ, че е
неравноправна клауза, която налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора.
На последно място, но не и по важност, става ясно от контекста на
становището в т. VII на молбата с вх.№ 3807/26.09.2022, спрямо указаната
доказателствена тежест, че кредиторът не е представил Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация във
връзка с параметрите на кредита, в който да е посочен представителен пример
при пълно усвояване на кредитния лимит, както изисква чл. 5, ал. 2 ЗПК, с
което съдът приема, че е нарушен и чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК,
тъй като не е позволено на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, както е в случая, най-вече на осн. чл. 10, ал. 1 ЗПК,
тъй като изобщо не се доказа да е сключен договор между страните в
изискуемата форма, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по него.
Не са оспорени изложените в доклада по делото изчисления на съда,
направени с обикновен калкулатор чрез функцията „събиране +“, на сумите
от месечните извлечения за исковия период, според които сборът от чисто
усвоените суми, в които не се включват лихви, такси, комисионни,
застрахователни премии и други разходи по кредита, е 5702,11 лева, а
погасителните плащания са в общ размер на 7522,75 лева. Провежда се
изводът, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 23 от ЗПК, което
налага отхвърляне на исковата претенция.
Вземайки повод от тълкувателните мотиви в т. 9 от ТР № 4/2013
ОСГТК, че обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото
е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или
че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или
погасило към момента на приключване на съдебното дирене, Тутраканският
районен съд намира за необходимо да включи в диспозитива на решението
констатацията, че процесният договор е недействителен и че вземането за
5
чистата сума, от която се е възползвал длъжникът, е погасено, тъй като върху
тези обстоятелства следва да се разпростре силата на пресъдено нещо, когато
решението влезе в сила, понеже това са основанията за отхвърляне на иска.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б. п. п. ф.” С.А., вписано в Търговския и фирмен
регистър под № *********, с адрес на управление във ***, чрез „Б. п. п. ф.
с.а., к. Б.” КЧТ с ЕИК *** против К. Б. М. с ЕГН ********** за установяване,
че ответникът дължи паричната сума по Заповед № 257 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 20.10.2021 г. по ч.гр.д.№
500/2021 на Районен съд Тутракан, а именно: главница 496,65 лева, договорна
лихва 37,28 лева за периода 01.01.2021-05.02.2021; и мораторна лихва 31,16
лева за периода 03.02.2021-19.09.2021, дължими по договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-13455066, сключен на 05.08.2016 г. (дата на
първа трансакция), тъй като договорът за потребителския кредит е
недействителен и ответникът е погасил чистата стойност, от която се е
възползвал.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6