№ 260204 / 19.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
19.05.2021 година
г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 1587 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „. Б. Е. –. г. С. твърди, че е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 09.03.2020 година е депозирал заявление по чл.410 ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 683/2020 година по описа на МРС, като последният е издал заповед за изпълнение и е осъдил ответника да заплати на ищеца следните суми: 398,23 лева –. главница, 62,50 лева неустойка, 124,44 лева –. законна лихва за забава за периода от 02.02.2017 година до 06.03.2020 година, законната лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –. 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 386,10 лева - съдебни разноски, от които 26,10 лева –. държавна такса и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение. Твърди, че е бил надлежно уведомен на 02.07.2020 г., заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за него е налице правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си
Поддържа също така, че между страните е сключен договор с номер ********* от 22.09.2015 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за ЅІМ карти с телефонни номера, телевизия интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от него на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор.
С Приложение № 1 от 22.09.2015 г. е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за ЅІМ карта с телефонен номер xxxx и избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лева с ДДС. Твърди и това, че с Приложение № 1 от 09.11.20 г. е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за ЅІМ карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 9,90 лв. с ДДС. С Договор за продажба на изплащане от 10.11.2015 г. е продал на ответника продукт - мобилен телефон. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 33,96 лева. Предаването на вещта от продавача на купувача е удостоверено с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
Ищецът твърди и това, че на основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане е издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Във фактурите са отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя ЅІМ карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Поддържа, че съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо. В настоящия случай от страна на ответника Д.Г.П. са налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 398,23 лв., представляваща главница, разпределена както следва: незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 12.01.2017 г. до 13.03.2017 г., в общ размер на 58,63 лева незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които е издадена една фактура на стойност 339,60 лв.;
Твърди, че по отношение на договорите за продажба на изплащане следва да се има предвид, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, стават предсрочно изискуеми. Договорът се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това е фактура ********* от 12.01.2017 г., с която е прекратен договора за продажба на изплащане от 10.11.2015 г., като същата включва оставащите 10 месечни вноски по 33,96 лв. Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникьт Д.Г.П. му дължи и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Това му дава право да иска обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до 06.03.2020 г. Лихвата за този период възлиза в общ размер на 124,44 лв. Поддържа, че гореописани фактури, относно задълженията на ответника за процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия. Според него месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата за тях. Гореизложеното по презумпция води до извода, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори, поради което възниква и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане. При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. На основание чл.92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 62,50 лв.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Д.Г.П., с ЕГН xxxxxxxxxx дължи на ,, XXXX Б. Е., със седалище в г. С. и адрес на управление район „И. , у.” № 1, с XXXX присъдените му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: сумата от 398,23 лева - главница, сумата от 124,44 лева –. законна лихва за забава за периода от 02.02.2017 година до 06.03.2020 година; сумата от 62,50 лева –. неустойка, ведно със законната лихва от 09.03.2020 година до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди и сторените разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.Г.П. xxx, чрез назначения му особен представител адвокат А.К. е подала отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са неоснователни и недоказани.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 09.03.2020 година е депозирал заявление по чл.410 ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 683/2020 година по описа на МРС, като последният е издал заповед за изпълнение и е осъдил ответника да заплати на ищеца следните суми: 398,23 лева –. главница, 62,50 лева неустойка, 124,44 лева –. законна лихва за забава за периода от 02.02.2017 година до 06.03.2020 година, законната лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –. 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 386,10 лева - съдебни разноски, от които 26,10 лева –. държавна такса и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение. Установено е също така, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.
Установено е, че между страните е сключен договор с номер ********* от 22.09.2015 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за ЅІМ карти с телефонни номера, телевизия интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от него на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. С Приложение № 1 от 22.09.2015 г. е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за ЅІМ карта с телефонен номер xxxx и избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лева с ДДС. С Приложение № 1 от 09.11.20 г. е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за ЅІМ карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 9,90 лв. с ДДС. С Договор за продажба на изплащане от 10.11.2015 г. е продал на ответника продукт - мобилен телефон. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 33,96 лева. Предаването на вещта от продавача на купувача е удостоверено с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане ищецът е издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл.26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Във фактурите са отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя ЅІМ карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо. В настоящия случай от страна на ответника Д.Г.П. са налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 398,23 лв., представляваща главница, разпределена както следва: незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 12.01.2017 г. до 13.03.2017 г., в общ размер на 58,63 лева незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които е издадена една фактура на стойност 339,60 лв.. По отношение на договорите за продажба на изплащане следва да се има предвид, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, стават предсрочно изискуеми. Договорът се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това е фактура ********* от 12.01.2017 г., с която е прекратен договора за продажба на изплащане от 10.11.2015 г., като същата включва оставащите 10 месечни вноски по 33,96 лв. Процесните фактури, относно задълженията на ответника за процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия. Според него месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата за тях.
Установено е също така, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори, поради което възниква и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане. При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. На основание чл.92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 62,50 лв. От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че ответникът не е заплатил по цитираните по-горе фактури сума в общ размер от 585,17 лева, от която сума 58,63 лева –. неплатени суми за електронни услуги, 339,60 лева –. неплатени вноски за закупен тел.апарат, 62,50 лева –. неустойка за прекратен договр в размер на 5 вноски и 124,44 лева –. лихва за забава. Установено е също така, че тези суми са останали незаплатени от ответника.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена, неоспорена от страните съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
Съдът намира за неоснователни направените от ответната страна възражения.
Законът не изисква първичните счетоводни документи, каквито са данъчните фактури, да се подписват от получателя на стоките или услугите, обективирани в същите, за да се обоснове тяхната валидност. Още повече, че съгласно т.26.4 от гореспоменатите Общи условия, изрично е предвидено, че неполучаването на фактурите не освобождава абонатите от заплащането на дължимите по тях суми. На следващо място, издадените фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не са били оспорени в дадения шестмесечен срок, съгласно т. 26.6 от общите условия. Това обстоятелство води до извода, че длъжникът е запознат с фактурираните суми и признава дължимостта им. Задължението за издаването на фактура, вменено на ищеца, има значение относно това да се определи размерът на сумата, начислена на потребителя за ползваните от него електронни съобщителни услуги. С издаването на фактурата паричното вземане става ликвидно, но липсата на такава не води до недължимост на престацията. Корелативното задължение на мобилния оператор за предоставяне на електронни съобщителни услуги е изпълнено, поради което възниква и задължението на ответника за тяхното заплащане. Следователно неполучаването, респективно неподписването на фактурите, не освобождава длъжника.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че ищецът не е предоставил устройствата по договора за продажба на изплащане от 10.11.2015 г. Както е видно от самия договор за продажба на изплащане, ответникът е подписал приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1, удостоверяващ предаването на вещта от продавача на купувача. Същият представлява част от договора за продажба на изплащане.
Поради неизпълнение на задълженията си по посочените договори от страна на ответника, мобилният оператор е прекратил едностранно сключените с абоната-ответник договори за далекосъобщителни услуги и му е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че ответникът не е заплатил по цитираните по-горе фактури сума в общ размер от 585,17 лева, от която сума 58,63 лева –. неплатени суми за електронни услуги, 339,60 лева –. неплатени вноски за закупен тел.апарат, 62,50 лева –. неустойка за прекратен договор в размер на 5 вноски и 124,44 лева –. лихва за забава.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 398,23 лева - главница, сумата от 124,44 лева –. законна лихва за забава за периода от 02.02.2017 година до 06.03.2020 година; сумата от 62,50 лева –. неустойка, ведно със законната лихва от 09.03.2020 година до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 386,10 лева –. разноски в заповедното производство и 938,30 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „. Б. Е., XXXX със седалище и адрес на управление г. С., район И. у.” № 1 към Д.Г.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 398,23 лева - главница, сумата от 124,44 лева –. законна лихва за забава за периода от 02.02.2017 година до 06.03.2020 година; сумата от 62,50 лева –. неустойка, ведно със законната лихва от 09.03.2020 година до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 683/2020 година по описа на Районен съд –. Монтана.
ОСЪЖДА Д.Г.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. Б. Е., XXXX със седалище и адрес на управление г. С., район И. у.” № 1 сумата от 386,10 лева –. разноски в заповедното производство и 938,30 лева –. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :