Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр.Пловдив, 13.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 7222/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 980 от 15.07.2019г., издадено от
Й. А. С.,
на длъжност *** при община Пловдив, с което С.К.М., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.4„б“ от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр.Пловдив.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно, като предлага същото да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат А. подържа жалбата като сочи, че в
нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН – относно АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за
наказателното постановление, в същите липсва законосъобразно описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено, не се установява
легитимацията на наказаното лице, не е посоченото на кой е регистрирано същото
МПС. Още посочва, че в случая липсва фактически състав на нарушение по чл.4„б“
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр.Пловдив, доколкото се касае за престой по смисъла на чл.93,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, не е извършено соченото административно нарушение. Също
предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и претендира
сторените разноски, съгласно договор за правна помощ и съдействие.
Ответната страна – Община Пловдив, чрез процесуалният си представител –
юрисконсулт Т. оспорва жалбата, сочи, че по делото по несъмнен начин се
доказва, че е осъществен съставът на визираното нарушение, както и вината на
извършителя, съобразени са предпоставките на чл.27, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Посочва още, че материалната компетентност на актосъставителя
и административнонаказващия орган се установява от приложение заповеди, както и
че спазени изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, приложена е декларация от която е видно, че жалбоподателят М. е
управлявал посоченото МПС. Също предлага да бъде намален размера на претендирания адвокатски хонорар, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното
постановление е връчено на 30.10.2019г. видно от приложеното известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 01.11.2019г., съгласно
отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.05.2019г., около 14.30 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Хан Кубрат“ до № 8, същата – с еднопосочно
движение, свидетелят А.М.Г., в качеството му на *** при сектор „Общинска
полиция“ при ОД на МВР – гр.Пловдив констатирал, че МПС – автомобил „Ситроен“ с
рег. № „***“, било паркирано в ляво, по посока на движението. За същото
свидетелят Г. съставил глоба с фиш № ********** от 03.05.2019г..
След като получил екземпляр от глоба с фиш № ********** от 03.05.2019г.,
жалбоподателят М. подал жалба срещу същия до РС-Пловдив. С Разпореждане № 872
от 28.05.2019г. по АНД 3203/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, същата
жалба била оставена без разглеждане, а препис от същото в едно с материалите по
преписката бил изпратени на сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР – Пловдив, по
компетентност.
На 01.07.2019г., свидетелят А.М.Г.
съставил АУАН с бланков № 038472 от 01.07.2019г. срещу жалбоподателя С.К.М., за
нарушение на чл.4„б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на гр.Пловдив, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от жалбоподателя
М.. Въз основа на последния АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел А.М.Г., които съдът намира за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране на твърдяното нарушението,
обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от всички
писмени доказателства по делото – оригинал на глоба с фиш № ********** от
03.05.2019г. от който се установява факта на съставяне на същата и описаните в
последната констатации, заверено копие от Разпореждане №872 от 28.05.2019г. по
АНД 3203/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив от което се установява данни
във връзка с процедурата по съставяне на АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган
се установява от така представената Заповед № 19ОА-1407 от 18.06.2019г. на кмет
на Община Пловдив, а тази на актосъставителя – от
Заповед № 19ОА-1401 от 18.06.2019г. на кмет на Община Пловдив, то съставените
АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето
им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН,
както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните
два липсва законосъобразно описание на нарушението и обстоятелствата при които
същото е извършено, доколкото напълно липсва посочване на връзката между
констатираното нарушение и лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност.
В АУАН и наказателното постановление е отразено, че жалбоподателят М., на 03.05.2019г., около 14.30 часа, е
паркирал МПС – автомобил „Ситроен“ с рег. № „***“, в гр.Пловдив, на на ул.„Хан Кубрат“ до № 8, в нарушение на чл.4„б“
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на гр.Пловдив.
Следва да се посочи, че съгласно изрично отразеното в глоба с фиш № **********
от 03.05.2019г. същата е съставена по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП и чл.42,
ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр.Пловдив, който ред предвижда съставяне на фиш за
неправилно паркирано моторно превозно средство в отсъствие на нарушителя.
Обстоятелството, че глоба с фиш № ********** от 03.05.2019г.е съставена именно
в отсъствието на нарушителя е видно и от показанията на свидетеля А.М.Г., който
разпитан пред съда на 14.01.2020г. заявява, че фишът е съставен в отсъствието
на водача.
Въпреки горното обстоятелството, а именно – че нарушението очевидно е
установено в отсъствието на водач, то в АУАН и наказателното постановление е
налице единствено декларативно отразяване, че жалбоподателят М. е паркирал МПС с рег. № „***“ на
посоченото място, без да се сочи основанието за един такъв извод.
Така в АУАН и наказателното постановление не съществува твърдение, че жалбоподателят М. е установен на мястото на нарушението, или
че ако не е установен, то той е собственик на МПС с рег. № „***“, което би
обосновало неговата отговорност по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП, или че МПС с
рег. № „***“ е собственост на юридическо лице, на което М. е *** – по реда на чл.188,
ал.2 от ЗДвП, че е лице, на което е предоставено управлението и т.н..
Едва в хода на съдебното следствие по почин на съда тепърва е
установено, че всъщност на МПС с рег. № „***“ е собственост на „Технически
експертизи“ ЕООД.
Горното води до практическа липса на възможност за съда да разгледа по
същество въпроса осъществено ли е твърдяното в наказателното постановление
нарушение, доколкото поначало административнонаказващият орган не е посочил
основанието за привличане към административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на
чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят като
такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на
посочване съставомерните по твърдяното деяние факти
лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и
съответно - от възможността да организира защитата си. Последните съществени
процесуални нарушения мотивират отмяната на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат в размер на 300 лева. Следва да се посочи, че от страна на
същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото
производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване –
договор за правна помощ /л.4 гръб/.
По отношение на направеното възражение от въззиваемата
страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира
същото за неоснователно, доколкото възнаграждението е уговорено в минимален
размер от 300 лева съобразно чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 980 от 15.07.2019г., издадено от Й. А. С., на длъжност *** при община Пловдив,
с което С.К.М., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.43, ал.4 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр.Пловдив е наложено административно наказание – глоба в размер
на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.4„б“ от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
гр.Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Пловдив да заплати на С.К.М., ЕГН: **********, сумата в размер на 300 /триста/
лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.