Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260919
гр.Бургас, 06.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 257 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е висящо
за втори път пред РС Бургас, след като с Решение № 45/13.01.2021г. по КНАХД №
2402/2020г. на Административен съд Бургас e отменено Решение № 260321/13.10.2020г.
на РС Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано
по жалба, подадена от инж. Д.Г.П., ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № Б-39/06.07.2020г., издадено от Началник на Регионална дирекция
за национален строителен контрол /РДНСК/, с което за нарушение на чл. 23, ал.
2, т. 1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. вр. чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 43, ал. 2 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г., е осъществил
състава на чл. 233 ЗУТ и на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ на Д.Г.П. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
С Жалбата се оспорва изцяло издаденото
наказателно постановление и фактическите констатации в него. Намира, че е
издадено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Не били изяснени
обстоятелствата относно датата на извършване на нарушението. Намира, че
нарушението следва да е извършено към момента на съставяне /подписване/ на
окончателен доклад като липсвали доказателства, че към 22.10.2019г. вратите на
изходите на ресторанта находящ се на кота 0.00 и на
подземно ниво, включително до крайните изходи не били оборудвани с брави тип „антипаник”. Счита, че към датата на подписване на доклада
от страна на жалбоподателя 22.10.2019г. са били изпълнени изискванията на
Наредбата. Намира, че не е оборена доказателствената
сила на съставения и оформен съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. доклад. Счита,
че строителството се е развило законосъобразно като в уверение на това е съдържанието
на крайния съставен преди въвеждане на сградата в експлоатация акт, а именно
Акт обр. 15 от август 2019г. Към август 2019г. със
съставянето на акта от всички участници в хода на строителството обектът бил
предаден на възложителя без забележки по изпълнението, а по-късно 22.10.2019г.
с оглед готовността за въвеждане на обекта в експлоатация бил съставен и процесния окончателен доклад. Счита, че нарушението не е
доказано по безспорен и категоричен начин като било дадено противоречиво
описание. Сочи, че неправилно е приложена нормата на чл. 23, ал. 2 Наредба №
2/31.07.2003г. На следващо място нормата на чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ била
препращаща към нормативен акт с пряко приложение какъвто е Регламента, а
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не сочила към извод за констатирано
нарушение на т. 2 от Приложение I на Регламент № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март
2011г. Моли за отмяна на наказателното постановление (НП).
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа жалбата, излага подробни
съображения, с които поддържа изложените в жалбата доводи и моли за отмяна на
НП, претендира разноски. Пред касационна инстанция поддържа становището си, а
при второто разглеждане на делото процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и изложеното до момента като депозира писмени бележки, в които
сочи, че нарушението не е доказано, била евентуално налице хипотезата на т. 2
на чл. 23 от Наредба № 2/31.07.2003г. Не било изяснено дали евакуационните
изходи касаят маршрути за евакуация над 100 човека. Наказаното лице се
съобразило с изготвения и одобрен проект. АНП било проведено по отношение на
две самостоятелни по своя характер нарушения – на разпоредбата на чл. 43, ал. 2
от Наредба Iз
1971 и на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/31.07.2003г. Поддържа
съображенията до момента и претендира разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. К., която моли жалбата да се остави без уважение,
счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, излага
подробни съображения, претендира юрисконсултско
възнаграждение. Депозира писмено становище като поддържа първоначалните доводи,
както и тези пред касационната инстанция. На 22.10.2019г. Д. П. подписал
окончателен доклад, адресиран до възложителя на строежа, в който било
установено, че на строежа били изпълнени изискванията за пожарна безопасност.
Докладът бил основание за назначаване на ДПК. Поддържа, че нарушението е
доказано като дата на нарушението била датата на положения входящ номер на
окончателния доклад и не било неправилно становището, че ангажимента на консултанската фирма приключва с подписване на акт обр. 15 като за това свидетелствал сключения договор с
фирмата упражняваща строителен контрол, в който било записано, че за
строителния надзор срокът се определя в рамките на времето за извършване на
строителството на обекта, включително до въвеждането му в експлоатация.
Нарушението започнало, когато е подписан окончателен доклад и било довършено
при завеждането му в ДНСК. Нарушението било открито на 17.03.2020г. при
провеждане на първото заседание на ДПК. Моли да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсулт.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от обратна
разписка за връчване на наказателно постановление л. 20, същото е връчено на 08.07.2020г.
жалбата е подадена на 15.07.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира
следното:
Жалбоподателят П.
бил специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на правоспособните физически
лица в „****”ООД, ЕИК ****, който подписал окончателен доклад за установяване
на годността на строеж: „Конферентен и бизнес център
с хотел, ресторант и подземен гараж” с местонахождение: поземлен имот с
идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр. Бургас, УПИ 1-2006, 2007 /бивш масив
80, м. Под шосето/ община Бургас на 22.10.2019г.
На 07.05.2020г.
срещу инж. Д.П. е съставен АУАН от арх. А.М. (към датата на съдебно заседание -
Вели) – ст.инспектор в отдел „Въвеждане в експоатация”
в РДНСК Бургас за това, че П. във функциите си на специалист по част Пожарна
безопасност от екипа на правоспособните физически лица в „****” ООД неразделна
част от удостоверение № РК-0737/29.08.2017г. издадено от Началник ДНСК със срок
на валидност до 29.08.2022г. е подписал окончателен доклад на 22.10.2019г. за
установяване на годността на строеж „Конферентен и
бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с местонахождение ПИ с
идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр. Бургас. Подписаният окончателен доклад
бил в несъответствие на изпълнения строеж, с което не били спазени изискванията
към строежите по чл. 169, ал. 1, т.2 от ЗУТ, с което извършил нарушение на чл.
23, ал. 2, т. 1, предл. второ от Наредба № 2 за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнение СМР, съоръжения и строителни обекти във
връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 43, ал. 2 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
В окончателен доклад от 22.10.2019г. заведен в ДНСК с вх. номер от 19.02.2020г.
в раздел „В” по спазване на нормативните изисквания било записано т. 4.2. безопасност
в случай на пожар – чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ изпълнени са изискванията за
пожарна безопасност на строежа. При проведено заседание на 17.03.2020г. на Държавно
приемателна комисия (ДПК) се установило, че строежът бил изпълнен в
несъответствие с основните изисквания към строежите за безопасност в случай на
пожар.
Вратите на изходите от ресторанта, находящ
се в подземното ниво и на кота 0,00. включително до
крайните изходи не били оборудвани с брави тип „антипаник“,
което било в нарушение на чл. 43, ал. 2 от Наредба Iз
1971 от 29.10.2009г., съгласно която „На всички евакуационни врати на
изходите по пътищата за евакуация от помещения за повече от 100 човека, включително
до крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека се предвиждат брави тип антипаник”. Това
се потвърждавало от становище от 17.03.2020г. на член на ДПК, назначен със
Заповед от 06.03.2020г. на началника на ДНСК и ПД в Първа РСПБЗН. Нарушението
започнало на датата на подписване на окончателен доклад 22.10.2019г. и било
довършено на 19.02.2020г. датата на въвеждане окончателния доклад с вх. номер
от 19.02.2020г. в ДСК. Нарушението било извършено на мястото, където е съставен
и подписан окончателният доклад – седалището на лицето упражняващо строителен
надзор в гр. Бургас. Нарушението било установено на заседание на 17.03.2020г.
на ДПК. Намерено е, че инж. П. е нарушил чл. 23, ал. 2, т. 1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. вр. чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 43, ал.2 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г., с което осъществил състава на чл.
233 ЗУТ.
Свидетелката Вели
съставила АУАН въз основа на документи.
АУАН е връчен на
жалбоподателя на 07.05.2020г. като не се представени възражения.
АНО възприел
описаното в АУАН и е издал наказателното постановление като е приел и правната
квалификация на нарушението и на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ и съгласно
правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ, предоставени със Заповед
РД-13-171/13.06.2019г. на началник на ДНСК наложил административно наказание
глоба в размер на 100 лева.
Св. Х.Т. бил
участник в ДПК като участвал на оглед на строежа „Конферентен
и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” като установил, че липсват
брави антипаник, а за помещения над 100 човека те
били задължителни.
Фактическата
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол
/РДНСК/ Бургас , видно от разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ вр. чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и заповед №
РД-13-171/13.06.2019г. на началника на ДНСК. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице – старши инспектор в
отдел „Въвеждане и експлоатация“ в РДНСК Бургас.
С Решение №
45/13.01.2021г. по КНАХД № 2402/2021г. на БАС, касационната инстанция приема, че
липсват твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения и че не е възпрепятствана
възможността на санкционираното лице да разбере в какво се обвинява, поради
което спорът следва да се разгледа по същество.
Установи се, че
санкционираното лице Д. П. е специалист в дружеството, упражняващо строителен
надзор върху строежа.
На 22.10.2019г. Д. П. е подписал окончателен доклад за
установяване на годността за ползване на строеж „Конферентен и бизнес център с хотел,
ресторант и подземен гараж” съгласно изискванията на Наредба №
2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
като е удостоверено, че обектът е пожарообезопасен.
Създадени са условия за успешна евакуация при пожар. Докладът е входиран в ДНСК на 19.02.2020г.
След входирането е изготвено становище на св. Х.Т. л. 33 като от
разпита на свидетеля се установява, че за строеж „Конферентен
и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” вратите на изходите
от ресторанта, находящ се в подземното ниво и на кота 0,00 включително до крайните изходи не били оборудвани
с брави тип „антипаник“, което обстоятелство е
констатирано от ДПК на събрание на 17.03.2020г. съгласно протокол за
установяване годността за ползване на
строежа.
Съгласно разпоредбата
на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. управителят на лицето,
упражняващо строителен надзор, и наетите от него по трудово или друго
правоотношение специалисти, отговарящи за съответния строеж техническият
ръководител за строежите от пета категория, се наказват по чл.
233 ЗУТ,
ако не подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и
други закони, когато се установи несъответствие на изпълнения строеж със
съставените актове и протоколи по време на строителството и/или със съставения
окончателен доклад, което е от съществено значение за доказване съответствието
на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи и за спазване изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
Съдът не споделя
съображенията, че се касае за две отделни нарушения на чл. 23, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 2 от 31.07.2003г. и на чл. 43,
ал. 2 от Наредба Iз 1971. Съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредба Iз 1971 на всички
евакуационни врати на изходите по пътищата за евакуация от помещения за повече
от 100 човека, включително до крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека
се предвиждат брави тип "антипаник", т.е.
посочената разпоредба урежда изискванията на които следва да отговарят изходите
за евакуация, а разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от
31.07.2003г. определя кръга на отговорните лица при установяване на
несъответствие на строежа със съставените актове и протоколи по време на
строителството и/или със съставения окончателен доклад. Отделно от посоченото с
решението на касационната инстанция вече е прието, че липсва неяснота във
връзка с описанието на нарушението.
Съдебният състав
обаче намира, че нарушението не е безспорно доказано. Окончателният доклад е
подписан от санкционираното лице на 22.10.2019г. като към този момент е
удостоверено, че строежът отговаря на изискванията за пожарна безопасност. Той
е входиран в ДНСК на 19.02.2020г., почти четири
месеца след като Д. П. е подписал съответната констатация. Проверка, оглед на
място, от служители на РСПБЗН е извършен след като докладът е бил входиран в ДНСК, поради което не може да се направи
еднозначен извод, че към момента на подписване на окончателния доклад вратите
не са били оборудвани с брави „антипаник”. Нарушението следва да е било налично към
момента на изготвяне на окончателния доклад, тогава може да се счита, че лицето
е извършило нарушение, като неправилно е отразило в документа наличието на
пълно съответствие със законовите изисквания. АНО обаче не ангажира никакви
доказателства в тази насока, а е установил едва след входиране
на окончателния доклад и назначаване на ДПК несъответствие на изпълнения строеж със съставения окончателен
доклад. Нарушението обаче не се извършва на тази дата, а на датата, на която е
подписан окончателния доклад и е удостоверено съответствието на строежа с
изисквания за пожарна безопасност (така се приема и в Решение № 317 по КНАХД №
91/2021г. на БАС по аналогичен казус).
Поради изложените
съображения нарушението не е доказано безспорно, наказателното постановление е
материално незаконосъобразно, липсва доказаност от
обективна страна и следва да се отмени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение при първото
разглеждане на делото в размер на 300 лв., както и договор за платено
възнаграждение в размер на 200 лева при разглеждане на делото пред касационна
инстанция, поради което на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в
размер на 500 лева. Липсва възражение за прекомерност на възнаграждението. Съгласно
Устройствен правилник на дирекцията за национален
строителен контрол ДНСК е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на
регионалното развитие и благоустройството, поради което съдът намира, че ДНСК следва
да се осъди да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № Б-39/06.07.2020г., издадено от Началник на Регионална дирекция
за национален строителен контрол /РДНСК/, с което на инж. Д.Г.П., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Дирекцията за
национален строителен контрол да заплати на Д.Г.П., ЕГН: **********, сумата от 500
/петстотин/ лева разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.