О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
град Велико Търново, 29.10.2020 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 576/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК
Жалбоподателят
„Цеци Инвест“ ЕООД – град Велико Търново,
чрез представителя си *** Р.Т. от САК, е обжалвал твърдян мълчалив отказ на
Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“да се произнесе по подадено от жалбоподателя заявление за
подпомагане по определени схеми и мерки от ОСП. Поддържа се и, че с последващо заявление
е отправено искане за изплащане във връзка със заявлението за подпомагане за
кампания 2019 година, като към момента на входирането на жалбата до съда/18.09.2020
година/ на дружеството не са извършени дължимите по съответните мерки и схеми
плащания, нито то е информирано на какво основание му се отказва плащане. Иска
се отмяна на формиран мълчалив отказ.
Ответникът
по жалбата, в съпроводителното писмо, с което представя част от преписката на
съда поддържа, че срокът по чл.75,§1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от
17 декември 2013 година
относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО)
№ 485/2008 на Съвета /Регламента за лаконичност/ е инструктивен с оглед разпоредбата на §2 на
този член /в становището неточно е посочен §1 поддържа, че не е бездействал с
оглед поредица от проверки, а и нито в ЗПЗП, нито в Устройственият акт на ДФ
„Земеделие“ /фонда за краткост/ не са налице разпоредби, които да установяват
срок за произнасяне. Следвало да се отчита от съда разликата в понятийния и
съдържателен апарат на понятията оторизация, плащане и издаване на уведомително
писмо. Не е налице мълчалив отказ, доколкото съгласно разпоредбите на чл.52,
ал.1 и ал.4 от Наредба №7 от 24.02.2016 г и според разпоредбите на чл.43, ал3 и
4 от ЗПЗП трябва да има обективиран изричен отказ, при което се изключва
фикцията на общия закон за мълчалив отказ. Твърдението за наличие на мълчалив
отказ по чл.58, ал.1 от АПК във всички случаи било недопустимо поради липса на
определен срок за произнасяне от административния орган, а и поради изискването
за изрично, а не мълчаливо произнасяне.
Въз
основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
е подал заявление за подпомагане от 11.5.2019г.
съгласно от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в
приложимата редакция). Поискано е подпомагане по СЕПП, СПП,ЗДП, СПК, ПНДП и
ПНДЖ - 3, като са приложени съответните декларации за запознаване, препис на
лична карта и удотоверение от ТР. Впоследствие, с коригирано заявление за
подпомагане от 7.06.2019 година жалбоподателя коригира искането си за
подпомагате, като иска подпомагане по същите схеми за подпомагане, като
изключва от тях ПНДЖ – 3, но претендира подпомагане по подмярка 13,1/НР 1 и
подмярка 13.2/НР2. Прилага декларация за запознаване с определения за
нередност, декларация за запознаване с информация по чл.19 и 20 от ЗЗЛД, карти
на земеделските парцели и прочее.
Впоследствие
със заявление №02-2600/3572 от 7.8.2020 година, жалбоподателят е поискал от
ответника да му заплати сумите за подпомагане, след като при извършените
административни и други проверки не са открити причини, поради които сумите за
подпомагане не следва да се заплащат.
Съответно,
на 20.08.2020 година заместникът на ИД на фонда чрез писмо е отговорил на
жалбоподателя. Посочено е, че предстои да се издадат писма за оторизираните
суми по съответните схеми и мерки, за които е подадено заявление за
подпомагане. Посочено е, че тези писма
се генерират и издават чрез ИСАК, като поради големия им брой не е
законосъобразно и удобно да се издават само част от тях. Жалбоподател е
предупреден, че това писмо не било индивидуален административен акт.
Какви
са изводите на съда?
Основната
и хармонизирана правна рамка в конкретния казус е Регламента, като на ниво
национално законодателство приложима е и Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания /Наредба 5 за лаконичност/.
Както
се отбеляза, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл75, §1 от
Регламента, която постановява, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в чл. 67, §2 мерки се осъществява
в периода от първи декември до 30 юни на следващата календарна година, поради
което е следвало АО да се произнесе и извърши плащане в горепосочения срок. Според
тезата на жалбоподателя, като не е
сторил това в посочения срок, ответникът е формиран мълчалив отказ, който
подлежи на съдебен контрол.
Това
становище настоящата инстанция намира за несподелимо. В тази общностна разпоредба
е предвиден срок за плащане, а не за одобряване или отказ за плащане на
финансова помощ, а необходимостта от установяване чрез проверки от други
компетентни органи на определени обстоятелства не е равнозначно на
административни проверки за допустимост по чл.
74 от Регламента, към която норма препраща § 2 на чл. 75. В
този смисъл има и натрупана съдебна практика - Определение № 12521 от 9.10.2020
г. на ВАС по адм. д. № 10332/2020, Определение № 11172 от 20.08.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 8194/2020 г. и други.
Жалбоподателят
не твърди, че последващото писмо от страна на ответника е по съдържание
постановен изричен отказ, нито оспорва това писмо, като претендира мълчалив
отказ във връзка със заявлението си за подпомагане.
Не
е спорно, че Регламента, ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник
на ДФЗ не предвиждат законоустановен срок, в който съответният национален
орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с
административен акт. Съгласно чл.
75, параграф 1 от Регламента плащанията по схемите за подпомагане и
посочените в член
67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на
следващата календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили
проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да
осъществяват – чл.
75, параграф 2 . Подзаконовите нормативни актове във връзка с подпомагането по схемите и мерките за директни плащания
очертават продължително във времето административно производство по оторизиране
на суми за подпомагане, което преминава определени етапи след подаването на
заявлението, за да се извършат всички проверки на условията за допустимост на
подпомагането по съответната схема, мярка и подмярка. Законодателят предвижда
издаване на изричен писмен акт - уведомително писмо за плащане, съответно отказ
от плащане (изцяло или частично) за заявената помощ, който краен
административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно
Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява
кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и
мерките по чл.
1 по реда на АПК, като всъщност не е и спорно, че няма такова писмо, на
което жалбоподателят да е адресат.
Съдът
приема, че съгласно чл.
58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се
издаде актът. В чл.
57 от АПК са предвидени различни хипотези относно срокове за издаване на
индивидуалния административен акт. Систематичното място на тези две разпоредби
в общия процесуален закон налага извод за тяхната приложимост във всички
административни производства, за които в специален закон не е предвидено друго
– вж. определение №12521 от 9.10.2020 година, отразяващо най – новата практика
на ВАС.
Действително,
налице е и друга практика, която не допуска проявлението на общата фикция за
наличен мълчалив отказ /цитираното вече определение №11172/2020 година на ВАС/,
която впрочем е плод на същото отделение на тази юрисдикция.
Независимо
от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане, административният
орган одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ
след извършване на административни проверки изпълнението на изискванията за
подпомаганите дейности и съответно ДФЗ писмено информира кандидатите за
подпомагане за изплатената им финансова помощ. Липсата на произнасяне с изричен
акт (уведомително писмо по чл.10б от Наредба 5) засяга неблагоприятно правната
сфера на кандидатите за подпомагане. Институтът на мълчаливия отказ е създаден,
за да бъде предоставено право на достъп до съд на лицата, които имат интерес от
произнасянето на административния орган.
Съдът
приема, че срокът за формиране на мълчалив отказ за произнасяне на
административния орган следва да е най-дългият определен в АПК – едномесечен,
съгласно чл.
57, ал. 5 от АПК.
В
конкретния случай определянето на началния момент на срока, в който следва да
се произнесе ДФЗ-РА по годишното заявление за подпомагане на жалбоподателя,
подадено на 11.5.2019 г. е в зависимост от последното процедурно действие на
заявителя - внасяне на коригирано заявление от 7.6.2019г. Така едномесечният
срок за произнасяне на органа следва да се брои, от тази дата и съответно
изтича на 8.07.2019г.,понеделник, присъствен ден. Според чл. 149, ал.2 от АПК
срокът за обжалване на мълчаливият отказ е едномесечен и съответно изтича на 9.8.2019г.,
а жалбата пред Административен съд В.Търново е подадена на 18.9.2020г. което
обосновава прекратяване на производството на основание чл.
159, т. 5 от АПК.
Следва
да се отбележи, че липсват твърдения от страна на жалбоподателя, че същият е
обжалвал мълчаливия отказ по административен ред пред Министър на земеделието, храните и горите, за да се правят изводи относно прилагането на
Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013г., ОСС, І и
ІІ колегия,
Неприемливо
е и разбирането, че в конкретния случай се касае не за мълчалив отказ по
редактираното заявление за подпомагане от 7.6.2019 г., а за непроизнасяне по
заявление вх. № 02-2600/35721 от
7.8.2020г.
На
първо място това заявление е просрочено, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция) : заявленията
се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се
кандидатства за подпомагане. На следващо място съгласно чл. 3 , ал.3 от
същата (Изм. -ДВ, бр. 37 от 2009 г., в
сила от 19.05.2009 г., бр. 16 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., в сила от
26.02.2016 г.) Всеки кандидат може да подаде само едно заявление за подпомагане
за съответната година, което е сторено след отстраняване на допуснатите грешки
и неточности по първоначално подаденото такова от 11.5.2020 г. Заявлението за
подпомагане получава уникален идентификационен номер (УИН), какъвто определено
няма заявление вх. № 02-2600/3572 от 7.8.2020 г.
Накрая
следва да се уточни, че подаването на ново искане, имащо по- скоро характер на
напомнително писмо за задължението на ответника да се произнесе не новира
срока, нито санира просрочието на жалбата с оглед аргументите, изложени в
Тълкувателно решение №6/ 30.06.2015 год. на I и II колегия на ВАС по т. дело
№4/2013 год.,
Всъщност
дори и в разрез с изложеното дотук да се приеме, че по- късно е получено писмо
от ответника, поради което за жалбоподателя възниква нова възможност за
обжалване на последното в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, то трябва да се
отбележи, че видно от съдържанието на това последно писмо от 7.08.2020 година
на заместника на директора на фонда, същото няма характеристиките на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21
от АПК. С него не се създават права или задължения или непосредствено не се
засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя.
Съдът
е длъжен да извърши проверка на допустимостта на жалбата и когато констатира
наличие на основанията изброени в чл. 159
от АПК, следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати
производството по делото.
Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Цеци Инвест“ ЕООД – град Велико Търново, ЕИК *********,
против мълчалив отказ на ИД на ДФ „Земеделие“ по заявление за подпомагане за
подпомагане с УИН 0430051983325 от 11.5.2019г., коригирано със заявление за
подпомагане с УИН 0430051983325 от 7.06.2019 година и прекратява производството
по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
Заличава
делото от списъка за провежданите от състава на съда дела за 23.11.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: