РЕШЕНИЕ
№ …….
гр. Провадия, 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично
съдебно заседание проведено на десети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 537
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от „Куултранс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Хъшовка“ № 5 срещу В.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че oтветникът е бил
служител в ищцовото дружество на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил -
12 и повече тона“ на основание сключен между страните Трудов договор №
141/03.07.2019г. и длъжностна характеристика, съставляваща неразделна част от
сключения договор.
Твърди се, че ответникът е постъпил на работа на
12.07.2019г., като със Заповед № 73/12.07.2019г. е командирован в Европа в
страни Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария за срок от 93 дни или
считано до 13.10.2019г. Считано до 13.09.2019г. ответникът е престирал
трудовата си сила, като от 16.09.2019г. до 18.12.2019г., включително работникът
е преустановил явяването си в дружеството, като за отсъствието си и представял
болнични листове, които са предмет на Жалба изх. № 1029-15- 44624/26.11.2019г.
на НОИ, ТП - Пловдив до Териториална експертна лекарска комисия като издадени в
нарушение на чл. 13, ал. 1 от НМЕ ДВ бр. 51/2017г.
В исковата молба се твърди, че считано от
19.12.2019г., ответникът не се явява на работа и не престира трудовата си сила.
Поради това на 23.12.2019г. ищцовото дружество изпратило покана до ответника,
за да даде обяснения за отсъствието си от работа и да представи съответните
документи. Поканата е получена от ответника на 30.12.2019г., като в дадения му
срок ответника не е представил доказателства
за неявяването си на работа и не е дал обяснения затова.
Поради това ищцовото дружество е издало Заповед № 90/10.01.2020г. за налагане на наказание дисциплинарно
уволнение на ответника, която му е
връчена на 15.01.2020г., на която дата е прекратено трудовото правоотношение.
Твърди се, че ответникът дължи на ищеца обезщетение
по чл.221, ал.2 от КТ в размер на бруто трудовото му възнаграждение –
1200 лева. Дължи остатъчната стойност на
предоставеното му работно облекло, което работодателят му е предоставил със
срок на ползване 2 години съгласно длъжностната характеристика, в размер на
392.93 лева.
Ищецът твърди, че във връзка с изпълнение на
задълженията на ответника по сключения
трудов договор му е превеждал служебни
аванси в общ размер на 723,66 лева. Преведените суми за служебен аванс по
банкова сметка ***, датата на предаването им и техният размер са, както следва:
97,79 лева на дата 05.08.2019г.; 586,75 лева на дата 15.08.2019г.; 39,12 лева
на дата 23.08.2019г..
Посочените средства са предоставени на ответника за
покриване на дружествени разходи по време на изпълнение на трудовите му функции
и задължения, като същият има задължението да събира, съхранява, разходва и
отчита същите. Твърди се, че ответника не е отчел тези служебни аванси, каквото
е било задължението му съгласно длъжностната характеристика, която е неразделна
част от трудовия му договор. Съгласно текстът на същата лицето носи материална
отговорност за получените от него фирмени парични средства - „Служителят носи
материална отговорност за получени парични средства /аванси, депозити/ и
използването им по предназначение, като е длъжен да събира, съхранява, разходва
и отчита същите. Всички неразходвани суми и/или суми разходвани не във връзка с
изпълнение на трудовите му задължения подлежат на възстановяване в срока
съгласно настоящата характеристика.” Съгласно т. 30, буква „д” от длъжностната
му характеристика служителят е длъжен да представя документите си за отчет,
включително всички разходооправдателни документи за разходване на предоставени
му служебни аванси в срок до 2 /два/ работни дни от регистрирането си в „КПП“,
а съгласно буква „з” на т. 30 в срок до 3 /три/работни дни след отчитане,
служителят не са представени разходооправдателни документи за целево разходване
на посочените суми. Също така, ответникът и до настоящия момент не е
възстановил и върнал получените служебни аванси на ищеца.
Във връзка с изпълнението на възложената работа на
ответника е предоставен служебен телефон и сим карта с номер 0892 203 973,
които той е ползвал не само за служебни цели в предвидения абонаментен план от
10 лв. /десет лева/, но и извън предоставения му месечен пакет - за лични цели.
За периода, през който ответникът е ползвал служебния си телефон и за лични
цели, същият дължи сума на обща стойност 41,81 лева. Посочените суми са
включени в издадената на работодателя от мобилния оператор - „Теленор България”
ЕАД фактура от 15.09.2019г. и са заплатени от „КУУЛТРАНС“ ООД, видно от
потвърждение за плащане от дата 29.09.2019г. Съгласно връчената на ответника
длъжностна характеристика предаденият телефон и сим карта се ползват само за
служебни разговори и всички разговори извън осигурения от работодателя пакет са
за сметка на служителя /раздел ,Други задължения на служителя“, т. 4, б. „б“ от
длъжностната характеристика/.
Иска се осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 358,40 лева, от която: сумата от 1 200 лева,
съставляваща неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ; сумата 392,93 лева,
съставляваща неплатена остатъчна стойност на работно облекло; сумата от 723,66
лева, съставляваща невъзстанозени и неотчетени служебни аванси; сумата от 41,81
лева, съставляваща сума невъзстановена сума за използвани телефонни услуги над
месечния лимит, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от
ответника.
В него се излага, че исковата молба била допустима, но
неоснователна.
Твърди се, че трудово правоотношение между страните
било вече прекратено едностранно ответника с предизвестие, на основание чл. 327
ал. 1 т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на част от командировъчните суми,
за периода 13.07.2019г. - 31.08.2019г., преди издаване на заповедта за
уволнение. Ответникът твърди, че е изпратил заявлението за прекратяване с
препоръчано писмо с обратна разписка, 01.10.2019г. като то е получено от ищеца
на 02.10.2019г.. Твърди, че на 02.10.2019г. трудовото му правоотношение е
прекратено, с получавано на Заявлението от Работодателя, предвид разпоредбите
на чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, вр. чл. 335, чл. 2, т.5 КТ, поради това за
работодателя не е възникнало право на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и
издадената заповед за дисциплинарно уволнение е недействителна и не поражда
действие. Работодателят следвало да му заплати обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 1200 лева.
По отношение на работното облекло се твърди, че
ответникът го е приготвил и може да го върне на ищеца. Размерът на претенцията
е недоказан, поради което искът е неоснователен.
По отношение на получените служебни аванси: 50 евро -
97, 79 лева, 300 евро - 586, 75 лева, 20 евро - 39, 12 лева, при курс евро /
лев - 1 - 1, 95583 лева ответникът не оспорва факта, че такива суми са му
преведени. Оспорва, че сумата от 300 евро / 586, 75 лева е служебен аванс, по
отношение на останалите две суми, твърди, че са били за заплащане на разходи по
камиона. Твърди, че със сумата от 20 евро заплатил моторно масло, което налял
на двигателя, тъй като горял масло и се налагало да долива. Ответникът твърди,
че е отчел всички суми на ищеца, когато предавал камиона след последния си
курс, за което има свидетел.
По отношение на сумата от 300 евро твърди, че същата е
част от договореното му трудово възнаграждение.
По отношение на сумата от 41,81 лева, претендирана
като невъзстановена сума за надхвърлен лимит на телефонни услуги , твърди, че
ищецът не му е предоставил информация, какъв е лимитът на услугите, който може
да ползва и че е ползвал телефона само за служебни разговори и други услуги.
Иска се отхвърляне на предявените от ищеца искове и
осъждане на “Куултранс” ООД гр. Пловдив, да заплати сумата от 1200 лева -
дължимо обезщетен не по чл.221, ал.1 от КТ ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на депозиране на насрещния иск, ведно със сторените
съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника
по предявения насрещен иск.
Ответникът по него заявява, че предявения насрещен иск
е допустим, но неоснователен. Счита, че правото на ответника да оспорва
издадената Заповед № 90/10.01.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ по чл. 188, т. 3 от КТ е погасено по давност и прави възражение в
тази насока. Видно от датата на разписката за нейното получаване, срокът по чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ е отдавна изтекъл. В тази връзка и обезщетението по чл.
221, ал. 2 от КТ отразено в същата е дължимо към ищеца. В случай, че съдът
счете, че възражението е допустимо, то е неоснователнло.
Оспорва твърдението, че ищецът не е разполагал с
правото да прекрати трудовото правоотношение, тъй като то вече е било
прекратено от ищеца със Заявление от 01.10.2019г. на 02.10.2019г. на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Оспорва твърдението, че към дата 02.10.2019г. са били
налице неплатени командировъчни към ищеца за периода 13.07.2019г.- 31.08.2019г.
Твърди, че към дата 02.10.2019г. падежът за плащане на
командировъчните на ищеца за м. 07.2020г. и м. 08.2020г. не е бил настъпил и,
че командировъчните на ищеца за м. 07.2020г, и м. 08.2020г. към дата
02.10.2019г. са му били изцяло изплатени.
Поради неоснователност на главните искове,
неоснователни са и акцесорните претенции за лихва и разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Ответникът
чрез особения си представител моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да
бъде уважен насрещния иск.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От трудов договор № 141/03.07.2019 г.; длъжностна характеристика на
длъжността шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона; заповед №
73/12.07.2019 г. се установява, между страните е сключен Трудов договор №
141/03.07.2019г., с който ответникът е назначен в ищцовото дружество на
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“. Договорът е
сключен със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, при осем
часов работен ден и трудово възнаграждение в размер на 1200 лева месечно.
Според длъжностната характеристика на длъжността шофьор на тежкотоварен
автомобил - 12 и повече тона „Служителят носи материална отговорност за
получени парични средства /аванси, депозити/ и използването им по
предназначение, като е длъжен да събира, съхранява, разходва и отчита същите.
Всички неразходвани суми и/или суми разходвани не във връзка с изпълнение на
трудовите му задължения подлежат на възстановяване в срока съгласно настоящата
характеристика.” Съгласно т. 30, буква „д” от длъжностната му характеристика
служителят е длъжен да представя документите си за отчет, включително всички
разходооправдателни документи за разходване на предоставени му служебни аванси
в срок до 2 /два/ работни дни от регистрирането си в „КПП“, а съгласно буква
„з” на т. 30 в срок до 3 /три/работни дни след отчитане.
Според раздел „Други задължения на служителя“, т. 4, б. „б“ от длъжностната
характеристика/ предаденият телефон и сим карта се ползват само за служебни
разговори и всички разговори извън осигурения от работодателя пакет са за
сметка на шофьорите.
Според раздел „Други задължения на служителя“, т. 1, б. „а“ и „б“ от
длъжностната характеристика/ срокът на използване на работното облекло е две
години от датата на първото СМР. При напускане или уволнение на служителя той
трябва да заплати остатъчната стойност на работното облекло.
Със Заповед № 73/12.07.2019г. ответникът е командирован в Европа в страни
Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария за срок от 93 дни или считано от
12.07.2019г. до 13.10.2019г..
От фактура № **********/12.07.2019 г.; потвърждение за плащане; приемно
предавателен протокол за работно облекло се установява, че ищцовото дружество е
закупило на 12.07.2019г. работно облекло от „Бултекс 99“ ЕООД за сума в размер
на 628.69 лева като е заплатило облеклото на 15.07.2019г.. Ищцовото дружество е
предало закупеното работно облекло на ответника, който го е приел.
От платежно нареждане от 05.08.2019 г.; платежно нареждане от
15.08.2019г.; платежно нареждане от 23.08.2019 г. декларация за банкова сметка ***;
дебитни движения по сметка BG92CECB979010F7053100 се установява, че ищцовото
дружество е превело служебни аванси по банкова сметка ***: 97,79 лева на дата
05.08.2019г.; 586,75 лева на дата 15.08.2019г.; 39,12 лева на дата
23.08.2019г..
От приемно-предавателен протокол от 12.07.2019 г.; общо потребление за
мобилен/фиксиран номер **********; фактура № **********/15.09.2019г.;
потвърждение за плащане от 26.09.2019г., договор за смяна на потребител,
приложение по абонаментни планове Business Total към рамков договор се
установява, че ищцовото дружество е сключило договор за смяна на потребител с
„Теленор Българя“, по силата, на който сим
карта с номер 0892 203 973 е с план Бизнес тотал 18 с месечна такса 18
лева и неограничени минути за национални разговори и изходящи роуминг в зона ЕС
и национални разговори в затворена група. С приемо-предавателен протокол на
12.07.2019г. представител на дружеството е предал на ответника служебен телефон
и сим карта с номер 0892 203 973. За периода 15.08.2019г. –
14.09.2019г., използваните от предоставените на ответника мобилен телефон и сим
карта мобилни услуги са на обща стойност 51.81 лева без ДДС, от които таксата е
10 лева. Посочените суми са включени в издадената на работодателя от мобилния
оператор - „Теленор България” ЕАД фактура от 15.09.2019г. и са заплатени от
„КУУЛТРАНС“ ООД, видно от потвърждение за плащане от дата 26.09.2019г.
От Заявление от В.Н. до „Куултранс“ ООД и служебни бонове от Еконт се
установява, че ответника е подал заявление до управителя на ищцовото дружество,
в което сочи, че на 12.08.2019г. е изпратил писмено предизвестие на
работодателя си написано по Flip Board на управлявания от него
тежкотоварен автомобил, че прекратява трудовото си правоотношение с тридесет
дневно предизвестие. След справка в НАП установил, че правоотношението му не е
прекратено. Заявява, че прекратява трудовото си правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради забава в
изплащането на част от командировачните суми, дължими му за периода 13.07.2019г.
– 31.08.2019г.. Твърди, че заплатената му еднократно сума в размер на 1200,63
лева не е посочено за кой период се дължи и не покривал минималния размер на
командировъчните посочен в Приложение №3 към чл.31, ал.1 на Наредба за
служебните отпуски и специализации в чужбина. Иска се прекратяване на трудовия
договор и изпащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в случай, че не се
признае подаденото едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение.
От писмо-покана от „Куултранс“ ООД; писмо с изх. № 1684/10.02.2020 г.
относно документална пратка № 1050267032091 на 23.12.2019г. се установява, че ищцовото дружество
изпратило покана до ответника, за да даде обяснения за отсъствието си от работа
през периода 19.12.2019г. – 23.12.2019г. и да представи съответните
оправдателни документи. Поканата е получена от ответника на 30.12.2019г..
От заповед № 90/10.01.2020г. относно налагане на дисциплинарно наказание
по чл. 188, т. 3 от КТ; касов бон издаден от Еконт от 15.01.2020 г. се
установява, че ищцовото дружество е издало Заповед № 90/10.01.2020г. за налагане на наказание дисциплинарно
уволнение на ответника, която му е
връчена на 15.01.2020г., на която дата е прекратено трудовото правоотношение. В
заповедта за дисциплинарно уволнение е записано, че ответникът не се е явил на
работа през периода 19.12.2019г. – 23.12.2019г. и не е представил съответните
оправдателни документи, не е дал писмени обяснения затова, като е поканен с покана
получена лично от него на 30.12.2019г.. Извършеното от ответника е определено
като тежко нарушаване на трудовата дисциплина от работника – ответник на основание чл.187, т.1 от КТ, поради което на
основание чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1, т.2 и чл.187т.1 от КТ му е наложено
дисциплинарно наказание уволнение.
От изготвената по делото и кредитирана от съда като обективна,
компетентно изготвена и кореспондираща с останалите събрани по делото
доказателства ССчЕ се установява, че ответникът В.Д.Н. е получил следните суми
като служебни аванси чрез три банкови превода: на 05.08.2019 г. сума в размер на 97,79 лв.; на 15.08.2019 г. сума в размер на 586,75 лв.; на 23.08.2019 г. сума в размер на 39,12 лв., обща
сума в размер на 723,66 лв.. Същите са осчетоводени в счетоводството на
дружеството като служебен аванс, видно от предоставената аналитична
хронологична ведомост от счетоводството на „Куултранс“ ООД.
Със съответните суми е дебитирана сметка 422/Подотчетни лица/ и е
кредитирана сметка 503/Разплащателна сметка в лева/.
В счетоводството на дружеството-ищец няма предоставени
разходооправдателни документи, нито отчетени суми за изразходваните служебни
аванси за периода 05.08.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда /14.02.2020 г./.
В счетоводството на „Куултранс“ ООД няма обратно възстановяване на суми
от ответника В.Д.Н. за периода 05.08.2019 г. до датата на депозиране на
настоящата молба в съда.
Съгласно заповед №73/12.07.2019 г., командировъчните пари, които следва
да бъдат начислени на ответника за периода 12.07.2019 г. до 31.07.2019 г. са в размер на
27 евро на ден при каране на единична езда. За периода 12.07.2019 г. до
31.07.2019 г. /20 работни дни * 27 евро на ден* 1,95583/ ответника следва да
получи 540 евро или левовата равностойност на 1056,15 лв..
За периода 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. /31 работни дни*27 евро на ден*
1,95583/ ответника следва да получи 837 евро или левовата равностойност на
1637,03 лв..
Сумите са начислени в счетоводството на ищеца, както следва:
- на 31.07.2019 г.с мемориален
ордер са начислени 1056,15 лв.
Дебит с/ка 609/Разходи за командировки/ 1056,15
Кредит сметка 422/Подотчетни лица-В.Н./ 1056,15
- на 31.08.2019 г с мемориален
ордер са начислени 1637,03 лв.
Дебит с/ка 609/Разходи за командировки/ 1637,03
Кредит сметка 422/Подотчетни лица-В.Н./ 1637,03
За периода 12.07.2019г. до 31.08.2019г. на ответника са платени
командировъчни пари в размер на 2693,18 лв. по дати, както следва: на
15.07.2019 г. сума в размер на 586,75 лв.; на 20.08.2019 г. сума в размер на
1200,63 лв.; на 15.10.2019 г. сума в размер на 905,80 лв..
За периода 01.09.2019 г. до 30.10.2019 г. на ответника са платени
командировъчни пари в размер на 739,30 лв. на дата 30.10.2019 г.
Същите представляват възнаграждение в размер на 378 евро / 14 работни дни
*27 евро на ден за единична езда*1,95583/. Възнаграждението е начислено в
счетоводството на ищеца на 30.09.2019 г.
В счетоводството на дружеството няма писмени финансови отчети за
направените разходи от В.Д.Н. по време на командировката му в периода
12.07.2019г. до 31.08.2019г., както и разходооправдателни документи.
Остатъчната стойност на предоставеното работно облекло с оглед периода на
действие на трудовия договор е 392,93 лв. и е изчислено както следва:
523,91/24 месеца*6 месеца/периода на използване и неговото амортизиране/=
130,98 лв.
523,91- 130,98=392,93 лв. остатъчна
стойност за 18 месеца.
За периода 15.08.2019 г. до 14.09.2019г. съгласно разпечатка от „Теленор
България“ АД е видно, че ответникът В.Д.Н. е изразходил следните суми над
месечната абонаментна такса:
- 9,16 лв. Роуминг Roam&Surf
други УДС;
- 32,65 лв. Роуминг изходящо
таксуване или обща сума в размер на 41,81 лв.
Дружество „Куултранс“ ООД води редовно счетоводство съгласно изискванията
на българското законодателство за периода 01.08.2019 г. до 31.01.2020г..
От правна страна съдът
намира следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание:
- чл.221, ал.2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 200 лева, представляваща обезщетение в размер на едномесечно брутното трудово възнаграждение на ответника поради наложено му
дисциплинарното уволнение със заповед №
90/10.01.2020г. относно налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ, издадена от управителя на „Куултранс“ ООД ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.02.2020г. до окончателното й изплащане.
- чл.207, ал.1,
т.2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати липси на ищеца в размер на 723,66 лева, съставляващи невъзстановени и
неотчетени служебни аванси;
- чл.203, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 41,81 лева,
представляващи имуществени вреди от невъзстановена сума за използвани телефонни
услуги със сим карта с номер 0892 203 973 над месечния лимит ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2020г. до окончателното й
изплащане.
- чл.203,
ал.1 от КТ във вр. с чл. 14 от
Наредбата за безплатното работно и униформено облекло - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 392,93 лева, представляваща неплатена
остатъчна стойност на работно облекло посочено във фактура №
**********/12.07.2019 г. дадено от ищеца на ответника ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
- насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ за осъждане на ответника по
насрещния иск „Куултранс“ ООД да заплати на ищеца по него В.Д.Н. сума в размер
на 1200 лева представляваща обезщетение в размер на едномесечно брутното
трудово възнаграждение на В.Н. поради прекратяване на трудовото правоотношение
от него без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на насрещния иск в съда –
18.09.2020г. до окончателното й изплащане.
Възражение
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ от В.Д.Н. за незаконно уволнение.
В тежест на „Куултранс“ ООД е да докаже, че между страните е бил сключен
валиден трудов договор с посочените параметри в исковата молба, че е изправна
страна по това трудово правоотношение, че е уволнил дисциплинарно и
законосъобразно ответника, че е предоставил на ответника посочените в исковата
молба служебни аванси и той е имал задължението да ги отчита, че е предоставил
на ответника за служебно ползване мобилен телефон и сим карта с абонаментен
план от 10 лева и че ответника е надвишил този лимит, че е предоставил на
ответника работно облекло и неговата стойност, съответно овехтяването му.
По иска по чл.221, ал.2 КТ и
възражението по чл. по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
От приложения по
делото Трудов договор № 141/03.07.2019 г. сключен между страните се доказва, че
между тях валидно е възникнало трудово правоотношение със срок за изпитване
шест месеца в полза на работодателя на основание чл.68, ал.1, т.1 вр. с 70 КТ. По
силата, на този трудов договор ответникът
е назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“.
Договорът е сключен със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя,
при осем часов работен ден и трудово възнаграждение в размер на 1200 лева
месечно. Срокът на предизвестие за прекратяване на договора е 30 дни и за двете
страни след изтичане на шестмесечния срок за изпитване. По тези въпроси между
страните няма спор.
С изпратеното от
ответника В.Н. заявление по чл.327, ал.1 КТ до „Куулстранс“ ООД за едностранно
прекратяване на трудовия договор поради незаплащане в срок на дължимите му
командировъчни, получено от негов представител на 02.10.2019г. се прекратява
трудовото правоотношение между страните. Практиката на ВКС (Решение
№234/21.01.2020 по дело №1708/2019 на ВКС, ГК, III г.о.) е еднопосочна по
отношение на това, че получаването от работодателя на заявлението от работника по
чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ вр. чл.327, ал.1 от КТ прекратява автоматично трудовия
договор като заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото
правоотношение има само констативен характер и се издава в изпълнение на
задължението му по чл.128а, ал.3 КТ /опр. по ч.гр.д. №123/12 г. на трето г.о.
на ВКС/. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в
нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327,
ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или
служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово
правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с
възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите,
които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с
право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение
/решение по гр.д. №1289/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, и решение по гр.д. №3101/08
г. на пето г.о. на ВКС/. Единствената възможност за да не бъде прекратено
Трудовото правоотношение при отправено заявление от работника по чл.327, ал.1
от КТ е ако работникът злоупотреби с
правото си по чл. 327 КТ - напр. за да избегне налагането на дисциплинарно
наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното
изявление /определение №1071 от 15.10.2010 г. по гр. дело №562/2010 г. на ВКС,
IV г.о./. В настоящия случай подобни твърдения няма от ищцовата страна.
Поради това трудовото
правоотношение между страните е прекратено от работника на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ на 02.10.2019г.. В този смисъл възражението по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ от В.Д.Н. за незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно
уволнение е основателно. Работодателят незаконосъобразно е издал заповед №
90/10.01.2020г. относно налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ уволнение на ответника, тъй като трудовото правоотношение с работника е било
вече прекратено. Основно изискване, за да бъде легитимна една заповед за
уволнение е съществуване на трудово правоотношение между страните. В случая се
установи, че към издаване на процесната заповед 10.01.2020г. и връчването й на
ответника на 15.01.2020г., трудово правоотношение между страните не е
съществувало, тъй като то е било надлежно прекратено от ответника-работник на
02.10.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
На основание
чл.221, ал.2 от КТ
при дисциплинарно уволнение работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. Предвид гореизложените
мотиви и факта, че ищецът работодател незаконно е уволнил дисциплинарно
ответника искът по чл.221, ал.2 от КТ се явява неоснователен.
По насрещния иск по
чл.221, ал.1 КТ
Съдът намира, че неоснователен е и предявения
насрещен иск по чл.221, ал.1 от КТ. Според разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. За основателността на иска
следва да е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от
работника по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което в случая не е налице. В заявлението
си, с което работника прекратява трудовото си правоотношение с работодателя той
твърди, че не са му изплатени дължимите командировъчни. От Заповед №
73/12.07.2019г. и приетата ССчЕ ищецът
доказа, че за периода, през който ответникът е командирован в Европа за срок от
93 дни или считано от 12.07.2019г. до 13.10.2019г.. му се дължат общо 3432.48
лева, които са му заплатени на части както следва: на 15.07.2019 г. сума в
размер на 586,75 лв.; на 20.08.2019 г. сума в размер на 1200,63 лв.; на
15.10.2019 г. сума в размер на 905,80 лв., на дата 30.10.2019 г. сума в размер на 739,30 лв.. Заплатените на
ответника командировъчни съответстват по размер на Приложение №3 към чл.31,
ал.1 на Наредба за служебните отпуски и специализации в чужбина. Установи се,
че ответника не е представил нито отчет, нито разходооправдателни документи за
тези командировъчни т.е. те дори са му заплатени преждевременно.
Предвид гореизложеното и незаконосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ предявеният от него насрещен иск по чл.221, ал.1 от КТ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.207, ал.1, т.2 от КТ.
Съобразно разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от КТ
работникът на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на
причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на
откриването на липсата.
От приетата като
доказателство по делото длъжностната характеристика на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона се
установяват задълженията на работника, част от които са, че той носи материална
отговорност за получени парични средства и използването им по предназначение,
като е длъжен да събира, съхранява, разходва и отчита същите като документите
за отчет и разходооправдателни документи за разходване на предоставени му
служебни аванси работника трябва да представи в срок до 2 /два/ работни дни от
регистрирането си в „КПП“ и да възстанови парите до 3 /три/работни дни след
отчитане.
От платежно нареждане от 05.08.2019 г.; платежно
нареждане от 15.08.2019 г.; платежно нареждане от 23.08.2019 г. декларация за
банкова сметка ***; дебитни движения по сметка BG92CECB979010F7053100 и
изготвената по делото ССчЕ ищцовото дружество доказа, че е превело служебни
аванси по банкова сметка ***: 97,79 лева на дата 05.08.2019г.; 586,75 лева на
дата 15.08.2019г.; 39,12 лева на дата 23.08.2019г. или общо 723,66 лв., като В.Д.Н.
нито е представил разходооправдателни документи за тази сума, нито я е
възстановил каквито са били неговите задължения. Налице е липса за ищцовото
дружество в размер на 723,66 лв. за неотчетени от ответника служебни аванси,
поради което предявения иск с правно основание чл.207, ал.1,
т.2 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен ведно с обезщетение за забава както е поискано от предявяване на исковата
молба в съда 14.02.2020г. до окончателното и изплащане.
По иска по чл.203, ал.1
от КТ
На основание чл.203, ал.1 от КТ работникът носи
имуществена отговорност за вреди, които е причинил по небрежност на
работодателя си при или по повод изпълнение на трудовите си задължения. От
длъжностната характеристика на ответника и приемо предавателен протокол се
установи, че на 12.07.2019 г., служител
на ищеца е предал на ответника служебен телефон и сим карта с номер 0892 203 973.
Съгласно длъжностната характеристика работникът е длъжен да използва
предаденият му телефон и сим карта само за служебни разговори и всички разговори
извън осигурения от работодателя пакет е за негова сметка. За периода
15.08.2019г. – 14.09.2019г., използваните от предоставените на ответника
мобилен телефон и сим карта мобилни услуги са на обща стойност 51.81 лева без
ДДС, от които таксата е 10 лева. От фактура № **********/15.09.2019 г. и
изготвената по делото ССчЕ се доказа, че ответникът е надвишил лимита за
разговори, които са включени в пакета, който заплаща работодателя му с 41,81
лева, която сума е заплатена от ищеца. Тази сума представлява загуба за
работодателя и е причинена от работника по време на изпълнение на трудовите му
задължения, защото през периода, за който е начислена тази сума 15.08.2019г. –
14.09.2019г. ответникът е работил в ищцовото дружество и е бил командирован. Предвид
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.203, ал.1 от КТ е
основателен и следва да бъде уважен ведно с обезщетение за забава както е
поискано от предявяване на исковата молба в съда 14.02.2020г. до окончателното
и изплащане.
По иска по чл.203, ал.1
от КТ във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло
На основание чл. чл. 14 от
Наредбата за безплатното работно и униформено облекло при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителя трябва да върне на работодателя
даденото от него работно облекло. Според длъжностната характеристика на
ответника при напускане или уволнение на служителя той трябва да заплати
остатъчната стойност на работното облекло, което е получил. Ищецът доказа чрез
горекоментираните писмени доказателства, че е предал на ответника работно
облекло, което е струвало 628.69 лева заплатени от ищцовото дружество на
15.07.2019г. и че облеклото е следвало да се използва две години. От изготвената по делото ССчЕ се установи, че
остатъчната стойност на това работно облекло е 392,93 лв. за 18 месеца. Ответникът
не е заплатил на ищеца тази сума, поради което предявеният иск се явява
основателен и следа да бъде уважен ведно с обезщетение за забава както е
поискано от предявяване на исковата молба в съда 14.02.2020г. до окончателното
и изплащане.
По разноските
Ищецът
е претендирали разноски като с оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски по делото съобразно уважените искове.
Съобразно доказателствата за сторените по делото разноски от ищеца, те са в размер на 200 лева за
държавна такса, 600 лева с ДДС адвокатски хонорар за изготвяне и подаване на искова
молба и процесулано представителство по делото, 270 лева за ССчЕ и 420 лева с
ДДС за адвокатско възнаграждение за защита по предявения насрещен иск. От
претендираните разноски в размер на общо 1490 лева съразмерно с уважените
искове и с отхвърления насрещен иск на ищеца следа да се присъдят разноски в
размер на 945.56 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ от „Куултранс“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хъшовка“ №
5 срещу В.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес *** за
осъждане на В.Д.Н. с ЕГН ********** да заплати на „Куултранс“ ООД с ЕИК
********* сумата в размер на 1200 лева, представляваща обезщетение в размер на
едномесечно брутното трудово възнаграждение на ответника поради дисциплинарното
му уволнение със заповед № 90/10.01.2020г. относно налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 3 от КТ, издадена от управителя на „Куултранс“ ООД
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ В.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ НА „Куултранс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Хъшовка“ № 5 сума в размер на 723,66 лева,
представляваща липси от невъзстановени и неотчетени служебни аванси дадени на
ответника от ищеца, както следва: 97,79
лева на дата 05.08.2019г.; 586,75 лева на дата 15.08.2019г.; 39,12 лева на дата
23.08.2019г. ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 14.02.2020г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.203, ал.1 от КТ В.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Куултранс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Хъшовка“ № 5 сума в размер на 41,81 лева, представляваща
имуществени вреди от невъзстановена сума
за използвани телефонни услуги със сим карта с номер 0892 203 973 през
периода 15.08.2019г. – 14.09.2019г над месечния лимит от 10 лева ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.203, ал.1 от КТ във вр. с чл. 14 от Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло В.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ НА „Куултранс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Хъшовка“ № 5 сума в размер на 392,93 лева, представляваща
неплатена остатъчна стойност за 18 месеца на работно облекло посочено във
фактура № **********/12.07.2019 г. дадено от ищеца на ответника ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ от В.Д.Н.
с ЕГН **********, с адрес *** срещу „Куултранс“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хъшовка“ № 5 за осъждане на
„Куултранс“ ООД да заплати на В.Д.Н. с ЕГН ********** сумата в размер на 1200
лева, представляваща обезщетение в размер на едномесечно брутното трудово
възнаграждение на В.Д.Н. поради прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника по
Трудов договор № 141/03.07.2019г. без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на насрещния иск в съда – 18.09.2020г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………