Решение по дело №340/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Ц. А. Г. чрез адв. М. Б.-САК против решение № 26/14.02.2024 год. на Беленски районен съд, постановено по а.н.д №310/2023 г. по описа на съда.

С решението е изменено наказателно постановление (НП) № 23-0247-000149/20.06.2023г. на началник РУ-Бяла при ОДМВР-Русе издадено срещу касатора, като е преквалифицирано нарушението по т.1 от НП в такова от по чл.25 ал.1 вр.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП, с което е наложено адм.наказание „глоба в размер на 200лв.“, в такова по чл.25 ал.1 пр.1 ЗДвП връзка основанието по чл.179 ал.2 пр.3 вр.ал.1 т.5 пр.7 ЗДВП и е потвърдено в пункт 2 от НП, с което за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.3 от закона е наложено кумулативно наказание „ глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

В жалбата са изложени подробни оплаквания, че решението на съда досежно извършеното изменение на наказателното постановление е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че не ставало ясно защо изводите на въззивната инстанция са в посока потвърждаване на санкционния акт, след като доказателствата не установявали по безспорен начин, че Г. е извършил нарушенията, за които е наказан, още повече, че съществувало противоречие между обстоятелствена част на НП и посочените санкционни норми.Изразява се несъгласие с изводите на съда за липса на допуснатите твърдени и във въззивната жалба процесуални нарушения , които водели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице и самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление изцяло.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по случая.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на районния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени процесуални нарушения и е дал отговор на всички възражения по въззивната жалба досежно законосъобразността и обосноваността на НП.

Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и поради това се споделят от настоящата съдебна инстанция. А именно безспорно е установено, че на 29.04.2023г. около 15,40ч. в гр.Бяла на главен път посока В.Търново е настъпило ПТП с материални щети, при извършено нарушение на ЗДвП свързано с извършване на несъобразена с правилата на чл.25 от закона маневра от касатора и напускането му на мястото на произшествието при явно несъгласие между двамата участници, без да уведоми службите за контрол, довело и до подаване на сигнал от другия участник за настъпилото произшествие, намесата на органите на контрол и установяването на наказаното лице едва на територията на В.Търново. Описан е в решението и в НП механизма на ПТП- Г. предприел маневра да се отклони надясно по платното за движение да премине в другата пътна лента и да заобиколи спрялото пред него поради ремонт на пътя друго МПС и така причинил ПТП чрез удар странично в задната част на спрелия автомобил. РС-Бяла се е позовал на гласните и писмените доказателства /протокол за ПТП/ и приел за безспорно, че касатора вместо да окаже съдействие за установяване на причинените имуществени вреди, и при възникнал спор, е напуснал местопроизшествието и продължил движението си и неуведомил службите за контрол. Законосъобразното поведение е изисквало касатора да сигнализира органите на МВР и да изчака пристигането им, каквото задължение въвежда и чл. 125, т. 7 от ЗДвП, а не да напусне место- произшествието, с оглед избягване на административнонаказателна отговорност. Също така законосъобразното поведение е изисквало преди да се предприеме каквато и да е маневра, описана в нормата на чл.25 ал.1 ЗДвП , да бъде съобразено положението, посоката и скоростта на движението на другите участници в движението и да бъде извършена без да се създава опасност за движението, и ако вследствие на неправомерно извършена маневра е причинено ПТП се налага и санкцията посочена в чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП.

Тук следва да се посочи в отговор на касационните възражения, че в процесуалния закон - ЗАНН и НПК, не съществува забрана наказателното постановление и потвърждаващото го решение на въззивната инстанция да се основават само на косвени доказателства, стига те да формират единна и последователна верига, която да изключва всяка друга възможност нарушението да е било осъществено по начин, различен от описания в НП като по този начин се достига и стандартът на доказване, заложен в чл. 303, ал. 2 от НПК, а именно административнонаказателното обвинение като факти да е доказано по несъмнен начин. Противно и на възражението на касатора в чл.189 ал.2 ЗДвП е въведена презумтивната доказателствена сила на редовно съставения в случая АУАН. АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на касатора, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушените законови норми.

При тези факти, съдът правилно е приел от правна страна, че АНО е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като е приел, че има извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, позовавайки се да установените от актосъставителя обстоятелства, като доказателства в противната насока никога не са били излагани от наказаното лице. Нещо повече задължение на всеки участник в ПТП е да спре и установи и окаже съдействие за установяването на щетите, да се попълни двустранен протокол при взаимно съгласие , а ако такова липсва да не се напуска мястото на ПТП и да се уведомят и изчакат органите на контрол. Неизпълнението на което и да е задължение се санкционира по реда посочен в НП и в оспореното решение и въззивната инстанция е достигнала до правилния извод за извършеното нарушение и потвърждавайки НП в тази му част не е допуснала нарушение на материалния и процесуален закон, като е изложила и съображения относно правилността на наложената санкция, които напълно се споделят.

Касаторът не сочи никакъв друг установен механизъм за настъпване на ПТП-а именно при извършване на маневрата, описана в обстоятелствената част на АУАН, в протокола от ПТП и снимковия материал, за което е санкциониран на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП, освен собствена интерпретеция на законовата разпоредба , която според него се прилага само при несъобразена скорост, на което възражение въззивния съд е дал убедителен и почиващ на закона отговор, с който настоящата инстанция е напълно съгласна.

В допълнение санкцията предвидена в чл.179 ал.2 ЗДвП е законово определена в твърд размер от 200 лева, и съдържа правните последици, които настъпват при неизпълнение на диспозицията, съдържаща конкретно поведение, което предписва правната норма като правило за поведение. А в случая законодателят е въздигнал като по-тежко наказуемо нарушение причиняване на ПТП поради нарушаване правилата за скорост, дистанция и всички хипотези посочени в ал.1 на нормата. Докато хипотезите на чл.179 ал.1 ЗДвП предвиждат санкция от 150лева за поведение, нарушаващо диспозицията й, без това да е довело до ПТП. Т.е при установено нарушение на правилата по чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението и е причинено ПТП се прилага санкцията на чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП, какъвто е и подхода на АНО. Т.е противно на възраженията на касатора въззивната инстанция правилно е тълкувала и приложила закона.

Неоснователно е оплакването за постановяване на неправилен, поради противоречие с материалния и процесуален закон, съдебен акт в оспорената му част досежно изменението на правната квалификация по пункт 1 от НП, посочена като приложимата норма на чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП за причинено ПТП вследствие нарушаване на правилата за извършване на маневра по чл.25 ал.1 пр.1 ЗДвП , с която реално не е изменена санкционната норма и което да доведе изцяло до отмяна на НП поради негова незаконосъобразност.

В случая с деянието си касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 вр.чл.25 ал.1 от ЗДвП, като е бил длъжен и е могъл преди извършване на съответната маневра / вариантите са неизчерпателно посочени в закона, но съдържат описание на възможни житейски по пътя ситуации, определени като маневри/, а в случая при отклонение надясно по платното за движение, в частност -за да премине в друга пътна лента/ описано в НП/, с цел заобикаляне на спряло МПС/ възприето допълнително от съда при анализ на ППЗДвП/ , да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да съобрази поведението си с положението, посоката и скоростта на другите участници в движението към този момент и тези факти, установени правилно от АНО и от въззивния съд не водят до общо наказуемо поведение по чл.185 ЗДвП или въобще отпадане на носене на отговорност, каквато е целта на касатора.

В случая пунктуалността на въззивната инстация при приложението на материалния закон е водела до възприетото от него в диспозитива на оспореното решение „ преквалифициране“ на нарушението по пункт 1 на НП от „ нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП „ в „ нарушение по чл.25 ал.1 пр.1 ЗДвП„ и детайлизиране на приложимата съща санкционна норма –чл.179 ал.2 пр.3 вр.ал.1 т.5 пр.7 ЗДвП. Стореното от РС-Бяла в диспозитива на решението е напълно излишно, тъй като не е довело нито до промяна на санкционната норма, визираща състава на нарушението, нито до промяна на правната квалификация на нарушението, а само до детайлизиране на нарушението, което вече е направено от АНО, тъй като описаното в НП движение като маневра за отклонение в друга пътна лента и настъпилия резултат вследствие тази маневра, която реално е заобикаляне на спряло МПС и несъобразяване с положението му. С това не е нарушено правото на защита, тъй като същите сочени за нарушени норми са посочени и в издаденото НП и при същото им описание : отклонение надясно за преминаване в друга лента за движение и несъобразяване с положението на спрелия преди него друг автомобил-неподвижен участник в движението, т.е извършва посочената маневра с цел да го заобиколи и да продължи движението си, престроявайки се в съседната лента. В тази връзка са напълно достатъчни фактическите установявания на съда, които всъщност допълват тези в НП за извършената маневра и не водят до никакво съществено изменение на обстоятелствата в НП, а само тяхно цифрово детайлизиране. Несъмнено е права въззивната инстанция, че непосочване на конкретното предложение в санкционната норма в НП/ нещо което съдът е извършил чрез ненужното цифрово детайлизиране в диспозитива на решението,възприемайки го като преквалифициране/ не ограничава правото на защита на наказаното лице да узнае за какво се наказва, тъй като то се защитава първо срещу фактите, а те установени сочат именно на нарушението, за което му е наложена санкция при липса на каквото и да е противоречие между описание и приложима правна норма.

Все пак въззивната инстанция е дала отговор на всички наведени от страна на жалбоподателя възражения, свързани с установяване на конкретната фактическа обстановка и съставомерността на деянието по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, от ЗДвП в подробните си мотиви, поради което и макар и да не е налице същинско изменение на правната квалификация- тя продължава да е за нарушение на чл.25 ал.1 ЗДвП , което и осъществява именно състава на чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП, защото правилата за заобикаляне са част от извършване на маневрата по чл.25 ал.1 ЗДвП и се санкционира по посочения ред. В случая не е налице друга, различна от посочената в НП правна квалификация и не води до по-различен извод от направения за осъществено и наказуемо нарушение, в какъвто смисъл е и оспореното решение потвърждаващо наложената санкция, която е в твърд определен от законодателя размер. В разпоредителната част на диспозитива относно това наказание въззивната инстанция не е допуснала грешка и той е правилен. Ето защо наличието на мотиви, свързани с детайлизиране на нарушението и неговата преквалификация в еднаквото и същото нарушение не опорочава съдебния акт до степен, водеща до основание за неговата отмяна и то при липса на съответната касационна жалба.

В допълнение в мотивите си РС-Бяла е изложил подробни мотиви, включително относно наличието на субективната страна на нарушенията и липсата на допуснати съществени нарушения в извънсъдебната фаза на производството, като е заключил, че наказващият орган правилно е наложил съответните санкции и решението като правилно следва да се остави в сила

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд-Русе

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 26/14.02.2024 год. на Беленски районен съд, постановено по а.н.д №310/2023 г. по описа на съда

Решението е окончателно.