№ 399
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20251800500380 по описа за 2025 година
С Решение № 260001 от 23.01.2025 г., постановено по гр.д. № 602/2021 г.
на РС-Ботевград, е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, съществуването на
вземанията на “ОТП факторинг България” ЕАД - в качеството му на цесионер
по договор с “Банка ДСК” АД, към П. К. П. с ЕГН **********, произтичащи
от Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2017 г., сключен с
“Банка ДСК” AД, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 7912/01.12.2017 г.
по ч. гр. д. № 2559/2017 г. по описа на РС- Ботевград, както следва: сумата от
24504,37 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.04.2017 г.; сумата от 282,99 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 26.07.2017 г. до 04.10.2017 г.; сумата от 61,29 лв.,
представляваща санкционна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 30.11.2017 г.,
и сумата от 120,00 лв., представляваща заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.12.2017 г. (датата на подаване на
заявлението в съда) до окончателното й изплащане, като със същото решение
е отхвърлен искът за установяване на вземането за договорна лихва над
уважения размер от 282,99 лв. до пълния му предявен размер от 605,27 лв. и за
периода от 04.10.2017 г. до 30.11.2017 г., както и искът за санкционна лихва
над уважения размер от 61,29 лв. до пълния му предявен размер от 62,10 лв.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на П. К. П., чрез
особения му представител адв. Х., срещу горното решение в частта му, с която
предявените срещу него искове са уважени. Жалбоподателят счита същото за
неправилно поради неправилно прилагане на закона, и моли съда да го
1
отмени, като отхвърли предявените обективно съединени искове за
установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 7912/01.12.2017 г.
по ч. гр. д. № 2559/2017 г. по описа на РС- Ботевград. Изтъква, че процесните
претенции се основават на предсрочна изискуемост на отпуснатия кредит
поради просрочие на плащанията за главница и договорна лихва с повече от
90 дни. Сочи, че първоинстанционният съд бил приел, че първата забавена
погасителна вноска за главница и договорна лихва е за месец юли 2027г., като,
съгласно договора, падежът на месечните вноски за погасяване на главница и
договорна лихва е 6-то число на съответния месец. Същевременно, поканата,
с която П. П. е уведомен, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, е от 02.10.2017 г., като е получена на 04.10.2017 г. Прави извод, че
към датата на получаване на поканата не са били налице основанията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като все още не са били
изтекли 90 дни. Счита, че процесните вземания срещу П. П. не са установени
и доказани по основание и размер, а предявените искове са неоснователни.
Моли съда да отмени Решение № 260001 от 23.01.2025 г. по гр.д. №. 602/2021
г. на PC- Ботевград в обжалваната му част и да отхвърли исковете срещу П. К.
П. като неоснователни и недоказани.
В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемото дружество „Банка
ДСК” АД, в качеството му на правоприемник на ищеца „ОТП факторинг
България” ЕАД. Моли съда да остави жалбата без уважение а
първоинстанционното решение - в сила. Счита изложените във въззивната
жалба възражения за неоснователни, недоказани и некореспондиращи с
реалната фактическа обстановка по делото. Намира за доказано, че длъжникът
е изпаднал в забава, а, съгласно заключението по съдебно- счетоводната
експертиза, плащанията по договора за кредит са били преустановени, считано
от 06.07.2017 г. Цитира части от общите условия, приложими към процесния
договор за кредит, като сочи, че в чл. 18.2 от тях е предвидено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Позовава се и на
клаузата на чл. 19.1 от общите условия, съгласно която кредиторът има право
да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница, а също и при всяко друго
неизпълнение от страна на Кредитополучателя на клаузите на Договора и
общите условия, както и в други случаи, предвидени в закона. Подчертава, че
до длъжника е достигнало уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост на договора за кредит, като същото му е връчено на 04.10.2017г.,
а, съгласно заключението на вещото лице, плащанията по договора за кредит
са преустановени на 06.07.2017 г. Прави извод, че уведомлението е достигнало
до длъжника на 90-тия ден от забавата, след което кредиторът е обявил цялото
непогасено вземане за предсрочно изискуемо. Споделя изводите на районния
съд, като намира, че те са съобразени с т. 2 от ТР № 3/2017 г. по т.д. № 3/2017 г.
на ОСГТК, съгласно което размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договора за кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главница) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащане. Във връзка с това сочи, че ответникът
дължи възнаградителна лихва само за вноските с настъпил падеж към
04.10.2017г. - датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски, вкл.
2
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37
от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява. Представлява се от адв. Хрусанов, преупълномощен от особения
представител адв. Х., който поддържа подадената жалба и моли съда да я
уважи по изложените в нея мотиви, с всички законови последици от това.
Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
се представлява от юрк. Тодорова, която поддържа отговора и оспорва
подадената въззивна жалба, като моли съда да я остави без уважение и да
потвърди първоинстанционното решение. Представя списък на разноските.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред районния съд доказателства, е вярно и изчерпателно
описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а
съдът се е произнесъл по действително предявените искове.
III. По същество
Единственият наведен във въззивната жалба довод се изчерпва с това, че
исковите претенции се основават на предсрочна изискуемост на отпуснатия
кредит поради просрочие на плащанията за главница и договорна лихва с
повече от 90 дни, но към датата на получаване на уведомлението за
предсрочната изискуемост не били изтекли 90 дни, поради което към този
момент не били налице основанията за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, откъдето се прави извод, че процесните вземания не са установени
и доказани по основание и размер.
Настоящият съдебен състав намира този довод за неоснователен поради
следните съображения.
Съгласно чл. 7 от процесния договор за кредит, падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 6-то число на месеца.
От т. 3 на заключението по ССЕ се установява, че погасяването на
3
кредита е преустановено от 06.07.2017 г., като не е платена дължимата
главница за месеците 07, 08, 09, 10 и 11.2017 г., а от дължимите за периода
лихви не са платени такива за месеците 07, 08, 10 и 11.2017 г. Изрично е
посочено, че за м. 09.2017 г. е платена частична лихва, тъй като при дължими
136,86лв. са платени 48,01лв., и е погасена санкционна лихва от 3,58лв.
Същевременно, по делото няма спор, а и от събраните доказателства се
установява, че нотариалната покана, с която длъжникът е уведомен за волята
на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем, му е връчена чрез
трето лице на 04.10.2017г.
С оглед обстоятелството, че месеците юли и август са с по тридесет и
един дни, общата продължителност на периода от 06.07.2017г. до 04.10.2017г.
е точно 90 дни. Поради това би могло да се обоснове изпълнение на
изискването по чл. 18.2 от общите условия за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а именно - допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни. Но дори да се приеме, че това условие за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита не е било изпълнено (с оглед
обстоятелствата, че предпоставка за това е периодът на забавата да е по-
дълъг, но не и равен, на 90 дни, както и че в рамките на този период е било
извършено частично плащане на 05.09.2017г.), следва да се има предвид, че в
чл. 19.1 от общите условия е предвидено право на кредитора да превърне
кредита в предсрочно изискуем и в други случаи – напр. при всяко неплащане
в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (т.1), или при всяко
друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора
или общите условия (т.5). В случая тези обстоятелства, безспорно, са били
налице, тъй като от заключението по ССЕ се установява, че към момента на
получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост длъжникът е бил в
забава за плащането на главниците за три месеца и на лихвите за два месеца,
която представлява неизпълнение на договора както по смисъла на т. 1, така и
на т. 5 от чл. 19.1 от процесния договор за кредит. Следователно, към този
момент е било налице валидно основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В текста на нотариалната покана кредиторът не се е
обвързал с посочване на конкретна клауза от общите условия, а като причина
за предсрочната изискуемост е посочил само забавата на длъжника в
погасяване на задълженията по договора. Поради това и с оглед
действителното наличие на такава забава по смисъла на чл. 19.1, т. 1 от
общите условия към този момент, съдът намира, че кредитът е бил валидно
обявен за предсрочно изискуем с последиците по чл. 19.2, вр. чл. 18.2 от
общите условия. Следователно, независимо че към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК (а и към настоящия момент) не е бил изтекъл
срокът за издължаване на кредита, то с оглед надлежното обявяване на
последния за предсрочно изискуем, ответникът дължи целия непогасен
остатък от главницата, просрочената договорна лихва върху падежиралите
вноски до датата на предсрочната изискуемост, просрочената санкционна
лихва до същата дата, както и претендираната такса. Съгласно заключението
по ССЕ, тези задължения са в размери съответно от 24504,37лв., 643,26лв.
(към 01.12.2017 г.), 61,29лв. и 120лв., но районният съд правилно е съобразил,
че договорната лихва е дължима само до датата на предсрочната изискуемост
(04.10.2017г.) и в размер от 282,99лв.
Други доводи не са наведени във въззивната жалба, поради което и на
основание чл. 269 от ГПК съдът не следва служебно да формулира и обсъжда
такива.
4
С оглед гореизложеното, исковете са основателни до така посочените
размери, а първоинстанционното решение, с което тези искове се уважават в
съответните размери, е правилно и следва да бъде потвърдено.
IV. По разноските
С оглед на изхода на спора и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски. Такива се
установяват за заплатено възнаграждение за особен представител на
жалбоподателя в размер на 1588,31 лв. и за юрисконсултско възнаграждение,
което, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2
от НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и защитавания
материален интерес, съдът определя в размер на 400 лв. за процесуално
представителство във въззивното производство, т.е. общо 1988,31лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001 от 23.01.2025 г., постановено по
гр.д. №. 602/2021 г. на РС-Ботевград, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН ********** да заплати на “Банка ДСК” АД с
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата 1988,31 лв.,
представляваща разноски в производството пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5