№ 1
гр. Враца, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20221420201023 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Х. Т. от гр.Габрово, ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 240 от 14.04.2022 год., издадено от началник отдел „Контрол
и правоприлагане” в НТУ (Национално тол управление) към АПИ (Агенция „Пътна
инфраструктура”) гр.София, с което му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 800.00 лева за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и
материалния закон, като се прави искане за неговата отмяна. Алтернативно се прави искане
за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.
Жалбоподателят Т. не се явява в съдебно заседание и не се представлява. От адв. К.
е постъпила молба, с която поддържа наведените в жалбата доводи и моли за отмяна на НП,
поради незаконосъобразност.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт ****, който счита жалбата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, за което излага подробни доводи в
представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
1
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-дневен срок и
същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
На 20.11.2021 г в 05:40:53 часа, в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе - Дунав мост е пристигнало
ППС с рег. номер ****, вид: ВЛЕКАЧ, марка СКАНИЯ Р 440, модел СКАНИЯ Р440, с
общата техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, оси 5. След
извършена проверка е установено, че същото попада в категорията на ППС, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като
на 15.11.2021, в 12:15:11 часа на Обход Враца път I-l , отсечка 8+849 е засечено с контролно
устройство с идентификатор №20561 (АПИ).
За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от
ЗДвП с номер на нарушението D0D30985A9FF0265E053041F160A75E7. Съгласно чл.10б, ал.
ал.1-3 от ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство и т.н.
Като резултат от тази фактическа обстановка на 20.11.2021 год. е издаден АУАН
№ 240, който е надлежно връчен на нарушителя, като последният го е подписал без вписани
възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП № 240 от 14.04.2022
год., издадено от началник на отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София, надлежно упълномощен за
това от председателя на управителния съвет на АПИ със Заповед № РД-11-167/08.02.2021г.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото гласни доказателства - показания на свидетеля Б. В. Съдът
кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от
събраните писмени доказателства.
По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: АУАН № 240 от
20.11.2021 г.; НП № 240 от 14.04.2022 г.; Пътен лист серия Т/Им 9042149, издаден на
02.11.2021 г. и приключен на 15.11.2021 г. с водач П. Т. за т.а.Скания рег.номер ****;
Квитанция № 43353806 от 20.11.2021 г.; Заповед ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г.; Заповед ЗАМ-
332/32-66544 от 28.02.2020 г.; Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; Създаден доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167a. ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал. 3 - 3в - извлечение; Статично изображение във вид на снимков
материал на пътно превозно средство с рег. № **** - 2 бр. снимки; Писмо с изх. № 94-00-
8175/19.04.2022 г.; Известие за доставяне ИД PS 1618 00P9ID Q – оригинал; Становище от
отдел УИСИ, НТУ; Писмо с изх. № 53-00-899/02.03.2022 г. ; Пътен лист, постъпил в
деловодството на НТУ на 18.03.2022 г.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
2
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаване на наказателно
постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК
вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва
правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на
АУАН и НП на жалбоподателя са спазени, съгласно нормативните разпоредби. Актът за
установяване на административно нарушение и издаденото НП съдържат всички
необходими реквизити, съобразно изискванията на ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на санкционната процедура.
Претендираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено са
описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него
наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е имал
качеството водач на МПС, по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил
действия по привеждане на процесното МПС в движение и реално е управлявал такова на
посочената дата и място, които са в достатъчна степен конкретизирани. В конкретния
случай, субект на нарушението по чл.179, ал.3а ЗДвП е именно водачът, който е управлявал
пътното превозно средство от посочената категория по чл.10б, ал.3 от ЗП. Нарушението е
описано точно и правилно, посочена е датата и мястото на извършването му и са
установените обстоятелства, при които същото е било извършено. Авторството на деянието
и неговата субективна страна се установява изцяло от събраните гласни и писмени
доказателства, в т.ч. и от приложените – Пътен лист, Доклад от Електронната система за
събиране на пътни такси и снимков материал на процесното ППС.
В конкретния случай, релевантните за спора факти се извеждат въз основа на
генериран доказателствен запис (доклад) с номер на нарушението от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във
вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства,
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
3
20561) - част от системата. Обществените отношения, относно ползването на пътищата са
уредени в Закона за пътищата и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗП за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние и
конкретизира в т.2 такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по
чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗП определя, че при установено движение по платената пътна
мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по
ал.1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да
заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава
във връзка с конкретното пътно превозно средство. Налага се извод, че чрез закон е
определена такса за преминаване на платената пътна мрежа, т. е. правото да се ползва част
от пътната мрежа се осъществява след заплащане на конкретна такса. Ползването на
платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса е
правонарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на правонарушителите. От показанията на свидетеля се установява, че по
отношение на жалбоподателя и управляваното от него ППС е извършена проверка в
системата на АПИ, от която проверка е установено, че същият в качеството си на водач на
процесното ППС, към датата на нарушението не е заплатил дължимата такса по закон. Това
той е сторил едва на 20.11.2021 г. по време на извършената проверка, когато е заплатил
дължимата такса. Също така, следва да се посочи, че съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП
нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП
в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. В случая обаче и във
връзка със съставения на нарушителя АУАН, компенсаторна такса не е постъпвала по
сметка на АПИ в указания срок от връчването на акта. Предвид изложеното, съдът намира
че деянието, вменено на жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин.
Нарушението е безспорно установено, като формата на вината на жалбоподателя е пряк
умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не
бива да управлява МПС, по платената пътна мрежа без предварително да е заплатил
определената от закона такса, но въпреки това е управлявал процесното ППС, с което е
целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние. Управлението на
4
МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатил определената от закона
такса е нарушение, което е наказуемо по чл.179, ал.3а ЗДвП, чиято разпоредба гласи:
„Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в
размер 1800 лв.”.
Съдът, намира че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за типично нарушение.
Съдът намира, че административно наказващия орган е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил правилна квалификация на деянието и е
наложил съответното за извършеното нарушение наказание в законноустановения размер на
глобата от 1800.00 лева, и макар и относително висок, явно този размер на наказанието е
определен от законодателя, като справедлив, съобразно презумираната степен на
обществена опасност на деянието. Като е достигнал до тези изводи АНО е издал НП при
правилно приложение на закона.
Съдът намира изложените в жалбата възражения за неоснователни, а наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, поради което последното следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл.27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се уважи искането на
ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
/за участие чрез изготвяне и депозиране на писмено становище по жалбата и делото/, при
което и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 240 от 14.04.2022 год., издадено от
началник отдел КП в НТУ към АПИ-гр.София, с което на П. Х. Т. от гр.Габрово, ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800.00 лева за
нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН П. Х. Т. да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
5
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца
по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6