№ 880
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110110814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявило против Й. Т.
Д. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация
чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1665.71лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент №12, находящ се в
гр.Со*, аб. № *, ведно със законна лихва от 11.08.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 256.33лв. за периода от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г.,
както и сумата от 35.01лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 7.13лв. - лихва за забава за периода от
15.08.2020 г. до 25.07.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
23.08.2023 г. по ч.гр.д. № 45395/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот,
съставляващ апартамент №12, находящ се в гр.Со*, аб. № *, като за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 1665.71лв., представляваща главница за топлинна енергия,
върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 256.33лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г., като се дължала и сумата от 35.01лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата
1
от 7.13лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г. Твърди, че
ответникът Й. Т. Д. била собственик на процесния имот за посочения период. Въз
основа заявление на ищеца от 11.08.2023 г., на 23.08.2023 г. по ч.гр.д. № 45395/2023 г.
по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно
която процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Й. Т.
Д.. Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало облигационно
правоотношение между него и ищеца, а с това и да е бил потребител на топлинна
енергия. Твърди, че в имота няма радиатори и топломери и поддържа неправилност на
извършените от ищеца изчисления. Счита за недоказана приложимостта спрямо нея
на сочените от ищеца общи условия, доколкото не било доказано същите да са
публикувани по надлежния за това ред. Оспорва наличието на валиден договор за
извършване по отношение на процесния имот на услугата дялово разпределение, в т. ч.
сключването му от надлежен представител на етажната собственост в сградата, в която
се намира същият. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата
молба документи, респ. годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства.
Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 153 вр. чл.150 вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти), които са разпределени в тежест на
доказване на ищеца при условията на пълно и главно доказване, а именно: 1.
наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
качеството на потребител на ответника, респ. на неговите праводатели) и 2. продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. По
възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е разпределено да докаже,
че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Съвкупно от приетите по делото писмени доказателства – данъчна декларация
2
по чл.14 ЗМДТ от 13.03.2019г., с която е деклариран процесният топлоснабден имот
(гр.С*) като собственост на ответницата, придобит по наследство, към която
декларация са представени удостоверения за наследници на Р* Т. Т. (починала на
26.12.2013г.) и В* Т. (починала на 22.07.1983г.), както и нот.акт за продажба на
недвижим имот от 24.11.1938г. и съдебна спогодба от 18.09.1939г., съдът приема за
доказано, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия като
собственик на топлоснабдения имот по см. на § 1, т.2а ДР ЗЕ вр. 153 ЗЕ (ТР № 2 от
17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че ищецът е
доказал доставено и потребено от ответника количество топлинна енергия за
процесния период, остойностена на сумата от 1692,80лв. с ДДС (след изравняване).
Съдът приема, че когато за част от периода не са ангажирани доказателства за
установяване на техническата изправност на СТИ, на чиито показания се основава
претенцията за част от исковия период и предвид обстоятелството, че задължението за
плащане на цената на топлинна енергия се поражда при установено реално доставяне
на такава, съдът приема следното: в практиката (Решение № 2633 от 30.04.2024 г. по в.
гр. д. № 6575 / 2023 г. на СГС; Решение № 3669 от 20.06.2024 г. по в. гр. д. № 12823 /
2022 г. на СГС; Решение № 2532 от 26.04.2024 г. по в. гр. д. № 5761 / 2023 г. на СГС;
Решение № 3573 от 14.06.2024 г. по в. гр. д. № 9946 / 2023 г. на СГС) се приема, че
когато за СТИ е извършена проверка след законоустановения срок, ако от същата се
установи, че СТИ е било изправно и при проверката не са констатирани повреди или
неправомерно въздействие върху СТИ, за да се приеме, че е имало период на неточно
отчитане или неотчитане, което от своя страна, да разколебае извода, че СТИ е
отговаряло на метрологичните изисквания през целия исков период. Констатацията, че
същото "съответства", след законовия двугодишен срок е нормативно нарушение, но
от техническа гледна точка наличието на метрологична проверка макар и след
изискуемия се срок със заключение "съответства", дава основание да се направи извод,
че за исковия период общият топломер е бил годно СТИ.
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Така уговореното задължение
има характер на срочно парично вземане по смисъла на чл. 84 ЗЗД, съгласно който,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, без да е необходима покана. По силата на чл. 86 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно в настоящия случай, при
3
дължимостта на месечните задължения и установеност на неплащането им в
уговорения срок, води до автоматична забава на длъжника, без да е необходимо
същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение №
214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). С оглед основателността на
главния иск за ТЕ спрямо ответницата, искът за мораторна лихва е изцяло
основателен.
По главницата за дялово разпределение:
В ЗЕ е предвиден начина на определяне на количеството потребена топлинна
енергия. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране
на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на
общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части
на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. От доказателствата по делото се установява, че в сградата - етажна
собственост, където се намира топлоснабдения имот, е въведено дялово
разпределение. В случая не се спори, а и от приетата техническа експертиза се
установява, че за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се
установява и от приетите от ТЛП доказателства. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено,
че клиентите заплащат на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
приетите по делото доказателства – (Протокол от 29.04.2002г. от ОС на ЕС за избор на
ФДР – л.27; Договор от 03.06.2002г. между ТЛП и ЕС – л.25, Договор при общи
условия между ищеца и ТЛП – л.34; индивидуални справки за използвана ТЕ за
процесния период – л.127 и сл.), съвкупно със заключението по СТЕ съдът прие за
доказано, че е осъществявана услугата за дялово разпределение в размер на 35,01лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД),
поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на
главницата за дялово разпределение преди подаване на заявлението, то искът за
мораторна лихва в размер на 7,13лв. за периода от 15.08.2020г. до 25.07.2023г. върху
главницата за дялово разпределение е неоснователен (така и решение №
3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
4
По възражението за давност:
Съгласно приетите по делото ОУ, които уреждат изискуемостта на месечните
дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след
изтичане на срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33,
ал.5), процесният период е 01.05.2020г. до 30.04.2022г., като с оглед фикцията по
чл.422 ГПК искът се счита предявен от подаване на заявлението, т.е. 11.08.2023г.
Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от
21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), т.е. погасени са вземанията за топлинна
енергия от 01.05.2020г. до 07.06.2020 г. в размер на 31,26лв. с ДДС, следователно искът
за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 1661,54лв. С оглед чл.119
ЗЗД частично погасена по давност е мораторната лихва върху главницата за топлинна
енергия, като съдът определи по чл.162 ГПК в дължимата (непогасена) мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 25.07.2023г в размер на 255,69лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като ищецът е
доказал сторени разноски в общ размер на 626,88лв. (87,60лв. за д.т., 350 за СТЕ,
100лв. юрк.в., 39.28лв. за д.т. и 50лв. за юрк.в. в заповедното), като с оглед частичната
основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 623,07лв.
Ответницата е доказала сторени разноски за адв. възнаграждение в размер на 600лв. с
оглед частичната неоснователност на иска има право на разноски в общ размер на
3,65лв. С оглед искането за компенсиране на разноски в исковата молба (л.7), следва в
полза на ищеца да се присъдят разноски в общ размер на 619,42лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.150 вр. чл.149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, че Й. Т. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Б*, дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумите: 1661,54лв, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 08.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*, аб.№ *, ведно със законна лихва за
период от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 255.69лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г., 35,01лева (тридесет и пет
лева и 01 стотинка), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
5
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена
заповед № 25093 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.08.2023г.
по ч.гр.д. № 45395/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 1665.71лв. за периода от 01.05.2020г. до 07.06.2020г., ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 256.33лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на сумата 7,13 лева за период от
15.08.2020 г. до 25.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Й. Т. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, Б*, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес:
гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, разноски по делото в общ размер
на 619,42лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД -
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6